Решение по дело №16824/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3769
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20185330116824
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   3769                         Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд               VІІІ граждански състав

 

На   10.10                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 17.09.2019 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕЛИЧКА ГРАБЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  16824  по описа за   2018  година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 и т.3 от КЗ във връзка с чл.86 от ЗЗД.

Ищецът ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД – гр. София твърди, че на 30.10.2014 г. при движение в гр. ****, в участъка между Гарата и ЖП прелеза, лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, собственост на „Готмар“ ЕООД, управляван от Г.С.Б., е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили щети по автомобила. Тъй като увреденият автомобил е имал имуществена застраховка “Бонус Каско” в ищцовото дружество, сключена на 11.06.2014 г. със ЗП № ******, със срок на действие от 01.07.2014 г. до 01.07.2015 г., на 31.10.2014 г. в ищцовото дружество е постъпило Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е била образувана щета и служител на дружеството-ищец е извършил оглед на увредения автомобил, при който е констатирал увреждане на амортисьор преден десен въздушна възглавница и   амортисьор заден десен въздушна възглавница, и на основание възлагателно писмо от ищеца, автомобилът е постъпил за ремонт в автосервиз „Вест ВТ“ ЕООД, като стойността на ремонта, съгласно издадената от сервиза фактура № 10214/02.12.2014 г., е била в размер на 1 060 лева. С Доклад по щета № ******/22.02.2018 г. ищецът е определил за настъпилото застрахователно събитие да бъде изплатено на извършилия ремонта сервиз обезщетение в размер на 1 060 лева - които са били платени по банков път на “Веста ВТ” ЕООД на 26.02.2018 г. – с което, на основание чл.410, ал.1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение, във връзка с което на 03.07.2018 г. ищецът е изпратил до ответната страна регресна покана, получена от ответника на 11.07.2018 г., като е поканил ответника да му възстанови платеното обезщетение. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че произшествието е станало на път, за поддържането на който отговаря ответната страна, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1 060 лева, представляваща размера на разходите за отстраняване на вредите по посоченото МПС, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 12.07.2018 г. (датата, следваща деня на получаване от ответника на регресната покана) до датата на подаване на исковата молба в размер на 31, 27 лева, заедно със законната лихва върху главницата. Претендира разноски.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез Областно пътно управление – гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове по основание и по размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства, заключенията от 19.06.2019 г. на вещото лице по САТЕ С.М. и от 31.05.2019 г. на вещото лице по ССЕ С.К. и показанията на разпитания по делото свидетел Г.Б. (управлявал автомобила по време на произшествието и служител на фирмата-собственик на автомобила), се установява, че действително на 30.10.2014 г. при движение в гр. ***, в участъка между Гарата и ЖП прелеза (като ответникът в съдебното заседание по делото на 30.01.2019 г., чрез процесуалния си представител **** С. презнава, че този участък е част от Републиканската пътна мрежа), лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, собственост на „Готмар“ ЕООД, управляван от Г.С.Б., е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили щети по автомобила - увреждане на амортисьор преден десен въздушна възглавница и   амортисьор заден десен въздушна възглавница. Тъй като увреденият автомобил е имал имуществена застраховка “Бонус Каско” в ищцовото дружество, сключена на 11.06.2014 г. със ЗП № ******, със срок на действие от 01.07.2014 г. до 01.07.2015 г., на 31.10.2014 г. в ищцовото дружество е постъпило Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е била образувана щета и служител на дружеството-ищец е извършил оглед на увредения автомобил, при който е констатирал посочените щети - увреждане на амортисьор преден десен въздушна възглавница и амортисьор заден десен въздушна възглавница, и на основание възлагателно писмо от ищеца от 03.11.2014 г., автомобилът е постъпил за ремонт в автосервиз „Вест ВТ“ ЕООД, като стойността на ремонта, съгласно издадената от сервиза фактура № **********/02.12.2014 г., е била в размер на общо на 1 060 лева с ДДС. С Доклад по щета № ******/22.02.2018 г. ищецът е определил за настъпилото застрахователно събитие да бъде изплатено на извършилия ремонта сервиз обезщетение в размер на 1 060 лева - които са били платени по банков път на “Веста ВТ” ЕООД на 26.02.2018 г.

Със заплащането на обезщетението на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, предвид разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение, във връзка с което на 03.07.2018 г. ищецът е изпратил до ответната страна регресна покана, получена от ответника на 11.07.2018 г. (видно от представеното в заверен препис Известие за доставяне), като е поканил ответника да му възстанови платеното обезщетение, като го е предупредил, че при неплащане ще потърси възстановяването на сумата по съдебен ред, заедно със законната лихва за забава, считано от деня на изплащане на обезщетението. Независимо, че ответникът е сключил с Община **** договори за строителство и поддържане на пътя, където е настъпило произшествието с увредения автомобил, с оглед разпоредбата на чл.29 от ЗП, собственикът на пътя – в случая ответната стлана, отговаря за неговото поддържане и ремонт, както и за бездействието на служителите си или на трети лица, натоварени със задължението да поддържат съответния път и незабавно да сигнализират за препятствия по него и да организират движението по начин, осгуряващ безопасността му - поради което в случая именно ответникът следва да понесе отговорността за уврежданията по автомобила от настъпилото ПТП.

Както се установява от служебно извършеното от съда изчисление с компютърна програма, размерът на мораторната лихва върху главницата за периода от 12.07.2018 г. (денят, следващ този, в който ответната страна е получила Регресната покана) до 25.10.2018 г. (датата на подаване на исковата молба) е в размер на 31, 27 лева.

От страна на ответника до приключване на устните състезания по делото не са били ангажирани доказателства, от които да се установява, че изпълнил задълженията си към ищеца да заплати платеното от ищцовата страна на сервиза, отремонтирал увредения автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 1 060 лева, както и посоченият размер на мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период..

Тъй като претенциите на ищеца съвпадат с действително дължимите размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер (още повече, че от заключението на САТЕ се установява, че действителната пазарна стойност на вредите по автомобила към момента на увреждането е била в размер на 3 965, 02 лева), и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 25.10.2018 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на 704 лева – платени ДТ, депозити за САТЕ, ССЕ и за призоваване на свидетел и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

         

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, Законен представител: С.А.Г.– ****, със съдебен адрес: Областно пътно управление – Пловдив, ЕИК 0006950890255, гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 22, **** Т. С., ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД – гр. София, ЕИК *********, представлявано от *** *** Н.Д.Ч.и К.Р., със съдебен адрес:***, адв. Е.Т., СУМАТА 1 060 лева, представляваща стойността на разходите за отстраняване на вредите по лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, собственост на „Готмар“ ЕООД, управляван от Г.С.Б., следствие настъпило на 30.10.2014 г. при движение в гр. ****, в участъка между Гарата и ЖП прелеза пътно-транспортно произшествие с материални щети по автомобила при преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ЗАЕДНО с мораторна лихва върху тази сума за периода от 12.07.2018 г. до 25.10.2018 г. В РАЗМЕР НА 31, 27 лева,  ЗАЕДНО със законната лихва върху главницата, начиная от 25.10.2018 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 704 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала.

АД