№ 344
гр. П., 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500756 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.130 във връзка с чл.274 ал.1 т. 1 и т.2 от
Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №2011 от
17.10.2021г. постановено по гр.д.№20215220102829 по описа на съда за
2021г., с което е прекратено производството по гр.д.№2829/2021г. на
Пазарджишки районен съд с ищци АНК. АНГ. БЛ., СТ. Г. Г. и Г. СТ. Г.,
ответници Д. Г. В. и К. К. Ц. и посочени като „трети заинтересовани лица“
Е.Г.В. и Б.Г. В..
Определението се обжалва с частна жалба с вх.№20101 от 28.10.2021г.
подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от ищците в производството пред
първата инстанция чрез пълномощника си адв.Г.Ц. с доводи за порочност на
прекратителното определение като незаконосъобразно, неправилно и
преграждащо правото на защита на ищците. Оспорва се липсата на правен
интерес за ищците от водене на иск по чл.440 от ГПК след влизане в сила на
постановлението на съдебния изпълнител /СИ/ за възлагане на процесния
недвижим имот. Излага довод, че постановлението има сила само по
отношение на взискателя и длъжника по изпълнението, но не и по отношение
на ищците, като част от изнесените на публична продан идеални части от
имота са собственост на наследодателя на ищците А.Б. В., друга част от
имота, представляваща жилищна сграда с идентификатор 55155.505.321.1, е
1
също собственост само на ищците и на трето неучастващо в производството
лице А.Т.. И че ответникът В. никога не е притежавал 1/12 ид.ч. от този имот,
за да бъде изнасян на публична продан и възлаган. Повтарят се част от
обстоятелствата, изложени в исковата молба-изнесен на публична продан
имот без СИ да е предприел действия за установяване на собствеността и
идеалните части притежавани от длъжника и без същият да вземе в предвид
молбата на подадена от брата на длъжника изключваща права на собственост
на длъжника върху продавания имот-поземления имот и сгради в него. Излага
се и довод, че постановлението за възлагане не е влязло в сила по отношение
на действителните собственици на имота /ищците в исковото производство/,
защото не им е съобщено от съдебния изпълнител и невъзможност от тяхна
страна да си защитят интересите си. Твърди се още, че ДСИ не е извършил
въвод във владение и е налице неприключила процедура. За воденото
изпълнително дело ищците случайно разбрали през 2021г. Затова
жалбоподателите считат, че предявения иск е допустим и е налице правен
интерес от предявяването му. Цитират се част от постановките на
Тълкувателно решение №3/2015г. от 10.07.2017г. на ВКС ОСГТК във връзка с
правния интерес от воденето на иск по чл.440 от ГПК, за каква защита е
предвиден този иск предвид изричната му законова уредба като интерес от
него е налице при засягане на твърдяното от третото лице право от
предприетите изпълнителни действия, което може да бъде право на
собственост на третото лице върху вещта или притежаваното от него
ограничено вещно право върху същата вещ или облигационно право
противопоставимо на купувача по публичната продан или съществуването на
възможност да се погаси след извършването й и при очертана активна
легитимация на лицата, имащи право да предявят такъв иск и че такъв иск
може да бъде предявен от всяко трето лице чието право е засегнато от
изпълнението. Допълва се, че допустимост на иска и интерес от
предявяването му има когато по започнало принудително изпълнение за
парично вземане са предприети изпълнителни действия върху вещта които
засягат правата на третото лице и то отрича правата на длъжника върху
вещта, предмет на изпълнението и че правата на третото лице само обуславят
правния интерес за предявяването му и не са предмет на иска по чл.440 от
ГПК, доколкото целта при уважаването на иска е да бъде установено, че
вещта не принадлежи на длъжник с което да се отрече възможността да се
2
насочи принудително изпълнение за негово задължение върху имущество
което принадлежи на трето лице. Моли да се отмени прекратителното
определение и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Пазарджишкият районен съд е сезиран на 10.08.2021г. с искова молба
подадена от ищците АНК. АНГ. БЛ., СТ. Г. Г. и Г. СТ. Г. от гр.П. , и против
ответници Д. Г. В. и К. К. Ц. и посочени като „трети заинтересовани лица“
Е.Г.В. и Б.Г. В., също от гр.П., с искане да бъде прието за установено както
към момента на възлагането, така и преди това, че ответникът Д. Г. В. не е
бил собственик на 1/12 ид.част от ПИ с идентификатор 55155.505.321 по
КККР на гр.П., одобрени със заповед № РД -18-97 от 28.10.2008г. на ИД на
АГКК последно изменение на КККР засягащо ПИ от 18.09.2014г., с адрес на
ПИ в гр.П., ул.“Ц.О.“ №81,целия с площ 450кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, както и че същият ответник не е бил собственик
на 1/12 ид.ч. от построената в ПИ жилищна сграда-еднофамилна с
идентификатор 55155.505.321.1 по същите КККР, с площ от 64кв.м. поради
което ответникът К.Ц. не е собственик на 1/12 ид. части от процесните ПИ и
жилищна сграда и да бъде обезсилено Постановление на възлагане от
09.07.2015г. на ДСИ при РС-П. за 1/12 идеални части от посочените ПИ и от
жилищна сграда по изп.д.№ 120/2009г.
Изложените обстоятелства в исковата молба са, че ищците заедно с
А.Т., неучастваща в процеса като страна, са съсобственици на ½ ид.част от
процесния ПИ и построената в него жилищна сграда, с характеристиките,
посочени в петитума на исковата молба, придобили правото на собственост
по наследство от общия им наследодател А.Б. В. и на съпругата му С.К. В.а,
починали съответно на 27.08.1984г. и 03.08.2017г. без някой да им е оспорвал
собствеността, като приживе наследодателите построили, винаги живеели,
владеели и ползвали описаната еднофамилна жилищна сграда . Правата от
½ид.ч. от имота и цялата къща, разположена в дъното на парцела
наследодателите придобили по покупко-продажба от 1966г., като след
смъртта им имотът бил деклариран в Община П., отдел „МДТ“ от ищците
като придобит по наследство, и че до 2019г. в имота живеели ищците, а
3
първата ищца живее там ежегодно и до момента през времето когато е в Р
България. Твърди се, че собственик на сграда с идентификатор
55155.505.321.3, намираща се в същия ПИ и в предната му част, с площ от
85кв.м., е Г.Б. В., живял в нея заедно със семейството си, а след смъртта си
неговите наследници-първия ответник Д.В. и посочените трети
заинтересовани лица Е. и Б. В.и, без някой да им оспорва собствеността.
Твърди се още, че другата ½ ид. част от процесния ПИ е собственост на
наследниците на Г.Б. В., брат на наследодателя на ищците А.Б. В., които са
Д. Г. В., Е.Г.В. и Б.Г. В., ведно с жилищната сграда с идентификатор
55155.505.321.3. Посочва се наличието и на друга сграда в предната част на
имота с идентификатор 55155.505.321.4-представляващ магазин, собственост
на Б. Г. В., както и друга сграда 55155.505.321.5 собственост на наследниците
на Г.Б. В.. Твърди се, че между съсобствениците по наследство не е имало
претенции за правата върху описаните недвижими имоти и наследствени
дялове. Твърди се, че собственици на целия процесен поземлен имот при
равни права от по ½ идеални части са братята Г.Б. В. и А.Б. В., а към
момента техните законни наследници. Сочат ищците още, че срещу ответника
Д. Г. В. през 2009г. е образувано изпълнително дело №120/2009г. по описа на
СИС при РС-П. за негови парични задължения към другия ответник по иска
К. К. Ц.. Твърди се, че от образуването на изпълнително производство до
момента ищците не били уведомявани за насочено принудително изпълнение
на ПИ и на построените в него сгради. Твърди се още, че през 2015г.
съсобственият имот бил описан и изнесен на публична продан, за което
ищците не били уведомени от съдебния изпълнител. Твърди се, че в началото
на м.юни 2021г. при подаване на искане за снабдяване със скица от СГКК-П.,
ищците случайно разбрали, че имотът им е бил изнесен на публична продан и
продаден на ответника К. К. Ц.-1/12 от къщата и 1/12 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 55155.505.321, с постановление за възлагане на недвижим
имот от 09.07.2015г., влязло в законна сила на 17.08.2015г..Твърди се, че за
извършените действия от ДСИ ищците не били уведомявани за станалата
продажба и не им е предоставена възможност да защитят собствеността си, но
че към момента не е извършван въвод във владение и че ответникът К.Ц.
никога не е идвал в дома на ищците и не е предявявал претенции и че същият
не е познат на ищците. Твърди се, че местните данъци за процесния имот са
били плащани само от ищците без някой друг да е декларирал права върху
4
имота. Твърди се още, че по изпълнителното дело била депозирана молба от
третото лице Б.Г. В. от 21.02.2014г. за допусната грешка при определяне на
дяловете на съсобствеността на длъжника, като по отношение на
едноетажната жилищна сграда с идентификатор 55155.505.321.1 същата
била собственост на н-ците на А.Б. В.-настоящите ищци в производството,
но че ДСИ не установил собствениците и правата им по надлежния ред.
Затова ищците считат за недопустимо изнасянето на публична продан на
идеални части от недвижим имот, преди да е проверена собствеността и
каквито идеални части от ПИ и от къщата никога не били притежавани от
длъжника-ответника по иска-Д. Г. В.. Ищците твърдят и искат да докажат, че
заедно с А.Т. са собственици по наследство на ½ ид.ч. от поземления имот с
площ от 450кв.м. с посочения идентификатор ведно с построената в имота
жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 55155.505.321.1 на 64кв.м.
С разпореждане №4563 от 14.08.2021г. исковият съд е приел, че
исковата молба е нередовна и е указал на ищците да отстранят
нередовностите в същата като уточнят и да обосноват искането си за
конституиране на трети заинтересовани лица, тъй като такава фигура в
исковия процес няма, а има единствено подпомагащи ищеца или ответника
страни, ако е налице интерес от подпомагане, доколкото от ищците няма
твърдение, че ответникът Д.В. не е притежавал никакъв дял в ПИ, като това
се твърди само за сграда №1, а искат установяване, че той не е собственик на
дял и от ПИ, както и предвид твърдението им, че влязлото в сила
Постановлението за възлагане което, дори Д.В. да е бил собственик на
съответните идеални части, би прехвърлило собствеността на купувача при
което В. към момента не е собственик, и че в същност ищците не биха имали
правен интерес от такова установяване. Указанията на съда до ищците са да
посочат основанието на което сочат Е. и Б. В.и за трети заинтересовани лица
и да уточнят дали искат да се установи, че ответникът Д.В. в момента не е
собственик на посочените идеални части от ПИ и от процесната сграда или
искат установяване, че към момента на възлагането не е бил такъв и
съответно другия ответник К.Ц. не е техен собственик както и дали искането
се отнася за 1/12 ид.ч. от сградата 55155.503.321.1 или и за 1/12ид.ч. от ПИ в
който тя се намира.
С молба /вх.№15640 от 27.08.2021г./ подадена в едноседмичния срок от
връчване на разпореждането, ищците са уточнили, че Е. и Б. Г.и В.и като н-
5
ци на Г.Б. В., заедно с ответника Д. Г. В. притежават чрез наследяване общо
½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.505.321 с площ от 450кв.м. ведно с
построената в предната половина на ПИ жилищна сграда с идентификатор
55155.505. 321.3 с площ от 85кв.м. и че тези лица ищците привличат като
трети лица в процеса за да бъдат обвързани от решението със сила на
присъдено нещо. И че искат приемане на установено, че ответникът Д. Г. В.
към момента на възлагането така и преди това никога не е бил собственик на
1/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.505.321 с площ от 450кв.м. както и
на 1/12 ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор 55155.505.321.1 с площ от
64кв.м. построената в ПИ, поради което ответникът К.Ц. не е собственик на
процесните идеални части от ПИ и от жилищната сграда и че Д. Г. В. е
собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 55155.505.321 с
площ от 450кв.м. и че същият не е притежавал идеални части от процесната
жилищна сграда.
За да постанови прекратителното си определение Пазарджишкият
районен съд е приел, че ищците са квалифицирали иска по чл.440 от ГПК.,
която правна квалификация съдът не възприема доколкото от
обстоятелствената част на исковата молба се налагало извода, че
изпълнението е приключило през 2015г. с постановление за възлагане и
доколкото чл.440 от ГПК уреждал защитата на третите лица срещу
развиващо се в момента по отношение на вещта принудително изпълнение
или че искът може да бъде предявен преди влизане в сила на
Постановлението за възлагане с оглед и на страните по иска-длъжникът ,за
който се предполага, че е собственик на вещта предмет на принудителното
изпълнение и взискателя. Според исковия съд при приключило изпълнително
производство върху вещта липсва интерес от иска по чл.440 от ГПК и
защитата на третите лица може да се осъществи по общия ред за защита на
собственост, тоест според съда след влизане в сила на постановлението за
възлагане третите лица нямат правен интерес от предявяване на иск за
установяване, че длъжникът не е или не е бил собственик, а имат правен
интерес да установят, че лицето на което имотът е възложен с
постановлението и което към момента претендира да е собственик, не е
станал собственик на имота поради това, че длъжникът не е бил такъв /с оглед
деривативния характер на постановлението за възлагане като способ за
прехвърляне на собственост/ или според съда ищците биха могли да насочат
6
иска си срещу приобретателя по възлагането К.Ц., а не като взискател по
изпълнението, но не би трябвало да имат правен интерес от иск с такъв
предмет срещу Д.В., чиято собственост до възлагането е само преюдициално
право, условие за възникване на право на собственост на Ц.. И че искът
срещу К.Ц. би следвало да бъде с предмет отричане на неговото право на
собственост, придобито чрез възлагане с постановление на ДСИ, а не с
предмет обезсилване на постановлението за възлагане, какъвто иск законът не
предвиждал. Предвид изложеното, районният съд приема, че ще следва да
прекрати производството изцяло като недопустимо поради липса на правен
интерес от иск за собственост срещу Д.В. и поради недопустимост изобщо на
иск с предмет обезсилване на постановление за възлагане по отношение на
иска срещу К.Ц.. Поддържа още, че фигурата на трето заинтересовано лице в
исковите производства по общия ред не предвижда закона и затова
производството следва да се прекрати по отношение на Е. и Б. В.и. Като
последен довод се поддържа противоречие в твърденията на ищците, че Д.В.
никога не е притежавала 1/12 ид.ч. от ПИ, но притежава 1/6 идеална част от
него, която част е по -голяма от претендираната 1/12 ид.ч.
Мотивите на първоинстанционния съд изложени към обжалваното
прекратително определение напълно се възприемат и споделят от настоящата
въззивната инстанция и на основание чл.272 от ГПК Окръжният съд
препраща към тях.
От обстоятелствената част на исковата молба, се налага извода, че
твърденията на ищците са за нарушаване и за накърняване правата им на
собственост в резултат на осъществено принудително изпълнение по
отношение на имот на длъжника по изпълнението, за който ищците твърдят,
че е тяхна, а не негова собственост и че в същност длъжникът не притежава
никакви собственически права дори и в обема на 1/12 ид. част от ПИ и от
жилищната сграда построена в него с идентификатор 55155.505. 321.1 на
площ от 64кв.м.
Касае се за типичната искова претенция с правно основание в чл.440 от
ГПК, като ищците твърдят, че са собственици на процесните имоти, които без
основание са изнесени на публична продан като собственост на длъжника и за
удовлетворяване на парично вземане на взискателя, а ответници по иска са
взискателя и длъжникът по изпълнението- К. К. Ц.-взискател и купувач по
7
публичната продан и длъжника по изпълнението Д. Г. В..
Правният интерес произтича от твърденията, че на ищците като трети за
публичната продан и за изпълнението лица са им нарушени правата на
собственост като е изнесен на публична продан и продаден имот за който
ДСИ е приел, че е собственост на длъжника и че в същност според ищците
този имот е тяхна изключителна собственост и че длъжникът няма права на
собственост в ПИ и върху жилищната сграда.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
3/2015 г., ОСГТК, искът по чл. 440 от ГПК /чл.336 от ГПК отм./ е предвиден
като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение
за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на
длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. В случаите,
когато третото лице се намира във владение на вещта към момента на
извършване на посочените изпълнителни действия, то може да избира между
двата способа за защита-този по чл.435 ал.4 от ГПК и по чл.440 от ГПК.
Посочено е още, че искът по чл.440 от ГПК е уреден в закона като
отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо
съществуването на правен интерес. В случаите на предявен въз основа на
общата разпоредба на чл.124 ал.1 от ГПК установителен иск, наличието на
интерес винаги се преценява конкретно, въз основа на изложените в исковата
молба обстоятелства. Искът по чл.440 ал.1 от ГПК е уреден с изрична
законова разпоредба, която очертава както случаите, когато той може да бъде
предявен, респективно кога е налице правен интерес от него, така и кои са
надлежните страни по иска- чл.440 ал.1 и ал.2 от ГПК. Посоченото в закона
обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл.440 ал.1
от ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите
изпълнителни действия. Засегнатото право може да бъде както правото на
собственост на третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице
ограничено вещно право върху същата вещ или пък облигационно право,
което не би могло да се противопостави на купувача по публичната продан
или съществува възможност да се погаси след извършването й. При това
законът е очертал и активната легитимация на лицата, имащи правото да
предявяват такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от всяко
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Затова съгласно
цитираното ТР искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването
8
му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са
предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права
на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на
изпълнението. Принципно е положението, че правата на третото лице върху
вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл.440 ал.1 от ГПК,
а само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е при
уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на
длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи
принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което
принадлежи на трето лице. Акцентът в ТР се поставя и на обстоятелството, че
за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки, се
изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило.
В ТР е отчетено, че видно от текста на чл.440 ал.1 от ГПК, искът може да
бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението,
без да се поставя изискването третото лице да е във владение на вещта или не
каквото е налице за упражняване на правото на обжалване по чл.435 ал.4 от
ГПК. Разпоредбата на чл.440 ал.1 от ГПК не поставя изрично допълнителни
изисквания за съществуване на правния интерес от иска и за активната
легитимация по същия, извън посочените такива, нито пък препраща към
други разпоредби, в които се съдържат такива изисквания. Посочено е още,
че тъй като предпоставките за възникването на правото на иск по чл.440 от
ГПК са предвидени с изрична правна норма, то за упражняването на това
право е необходимо да са налице само предвидените в тази норма
предпоставки, които не могат да бъдат разширявани чрез въвеждането на
допълнителни такива по пътя на тълкуването. При анализа на разпоредбата
на чл.440 ал.1 от ГПК следва извода, че правото на иск не е поставено в
зависимост от това, дали ищецът се намира във владение на вещта или не. От
друга страна, законът не предвижда изрично, че възможността за обжалване
на действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ал.4 от
ГПК изключва възможността за предявяването на иск по чл.440 от ГПК. В ТР
е посочено още, че сила на присъдено нещо по отношение на материалното
право ще се създаде с решението по иска по чл. 440 от ГПК, тъй като
предмет на този иск е именно принадлежността на това право, като се цели да
се отрече, че то принадлежи на длъжника. Коментирано е, че искът по чл.440
ал.1 от ГПК ще е недопустим в случаите, когато жалбата на третото лице
9
по чл.435 ал.4 от ГПК е уважена, тъй като тогава вече няма да е налице
насочено върху вещта принудително изпълнение. Решаващите постановки в
ТР са, че искът по чл.440 ал.1 от ГПК е допустим и в случаите, когато
третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено
принудителното изпълнение, и може да упражни правото си на обжалване
по чл.435 ал.4 от ГПК, с изключение на случаите, когато това право е
упражнено и жалбата е била уважена; че само по себе си наличието на друг
способ за защита на правата на третото лице не може да изключи правния
интерес от предявяването на иска по чл.440 ал.1 от ГПК; че изборът на способ
за защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то
го упражнява с оглед на вида на засегнатото право, обема на търсената
защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на
релевантните за спора факти. Затова и тъй като в чл.440 от ГПК липсва
изрична забрана, третото лице може да предяви положителен установителен
иск, с който да установи, че то, а не длъжника, е носител на засегнатото от
изпълнението право. Уважаването на този иск ще има същия правен ефект,
какъвто има и уважаването на иска по чл.440 от ГПК, тъй като ще бъде
установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението не принадлежи на
длъжника. Допълнено е, че когато правото, което обуславя правния
интерес на третото лице да предяви иск по чл.440 от ГПК, е предмет на
вече предявен от това лице положителен установителен иск,
отрицателният такъв ще е недопустим. Обратното, ако третото лице вече е
упражнило правото си на иск по чл.440 от ГПК, то не може впоследствие да
предяви положителен установителен иск за принадлежността на спорното
право. Затова съгласно постановките на ТР третото лице, чиито права са
засегнати от изпълнението, може да предяви предвидения в чл.440 от
ГПК отрицателен установителен иск във всички случаи, когато са налице
предвидените в хипотезата на правната норма предпоставки за това с
изключение на случаите, когато спорът за принадлежността на правото е
предмет на вече висящо исково производство, съответно е разрешен със сила
на присъдено нещо или защитата му успешно е реализирана чрез друг
предвиден в закона способ.
Цитирането на постановките залегнали в т.4 от Тълкувателно решение
№ 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, не е самоцелно, а се
прави с цел да се илюстрира в пълнота посоката на развитие на правната
10
доктрина относно правната природа, правния интерес, времевия обхват на
предявяване, страните, характера и естеството на иска по чл.440 от ГПК,
задължителните условия при наличието на които той може да бъде предявен
и съпоставката му с другите искове и способи за защита на правото на
собственост на третите лица.
В случая не са налице предпоставките на закона да бъде предявен
този иск.
Основната и най-важна пречка за воденето на такъв иск е
приключилото принудително изпълнение по отношение на процесните имоти,
с извършването на публичната продан и издаването на постановление за
възлагане влязло в законна сила. Категорична е съдебната практика, че при
приключило изпълнение искът е недопустим, тъй като няма как неговите
правни последици да бъдат взети в предвид в изпълнението. Интересът от
воденето на такъм иск е само и единствено по време на висящността на
изпълнението за да може да настъпи правния ефект от уважаването на иска
по чл.440 от ГПК, предвиден в чл.433 ал.1 т.7 от ГПК, а именно прекратяване
на изпълнението. Когато изпълнението е приключило /в случая има влязло в
сила възлагателно постановление на ДСИ-17.08.2015г.-л.24/, такъв ефект няма
как да бъде постигнат. Следователно искът по чл.440 от ГПК има точно
определен времеви обхват в рамките на който може да бъде предявен от
третото лице, чието право е накърнено от изпълнението - от момента на
образуване на изпълнителното производство и до момента на приключване на
изпълнението или само по време на висящността на изпълнителния процес.
Приключването на изпълнението преклудира възможността на третите лица
да водят иск по чл.440 от ГПК защото няма как да постигнат целения от тях
правен ефект-да се стопира и да се прекрати изпълнението по отношение на
вещта. В този случай същите могат да защитят правата си по друг
процесуален ред като предявят положителен установителен иск за
собственост като изложат съответните за този иск факти и обстоятелства и го
насочат към страните, които нарушават или ограничават или оспорват
правото им на собственост и след като обосноват правния им интерес.
В хипотеза на влязло в сила постановление за възлагане на
процесния недвижим имот е налице липса на правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск с равно основание в чл.440
11
ал.1 от ГПК защото както се посочи целта на този иск е да бъде установено,
че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на
длъжника. След като процесният имот, който е предмет на принудителното
изпълнение по изпълнителното дело, в резултат на проведена публична
продан с постановление за възлагане е възложен на взискателя и това
постановление е влязло в законна сила, за ищецът не е налице правен интерес
да установява, че този имот не принадлежи на длъжника. Когато
принудителното изпълнение не е приключило и с оглед на това може да бъде
прекратено, а ищецът твърди, че е насочено изпълнение срещу собствения му
имот, който не принадлежи към имуществото на длъжника, искът по чл.440
ал.1 от ГПК е допустим. Както се посочи предмет на иска е отричаното
парично притезание на взискателя в изпълнителния процес да придобие имот,
който ищецът като трето лице твърди, че е несъвместимо с притежаваното от
него право върху този имот; че искът по чл.440 от ГПК е предвиден като
защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за
парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на
длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица; че искът е уреден
в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо
съществуването на правен интерес, а именно- засягането на твърдяното от
третото лице право от предприетите изпълнителни действия; че искът е
допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по
започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети
изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото
лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението;
че целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не
принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се
насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество,
което принадлежи на трето лице; че когато при предявен иск по чл.440 от
ГПК принудителното изпълнение по отношение на процесния имот приключи
или изпълнителното производство бъде прекратено, отпада и
правния интерес от иска, същият става процесуално недопустим и подлежи на
прекратяване; че евентуалното отражение на изхода на спора по делото върху
основателността на действията на съдебния изпълнител и отговорността му за
тях, както и върху други странични имуществени отношения между страните,
обусловени от наличието или липсата на условия за провеждане на
12
изпълнение върху процесния имот към минал момент, в който
принудителното изпълнение е било висящо, не могат да обосноват
произнасяне по същество по вече процесуално недопустимия иск; че ако
някоя от страните счита, че е претърпяла вреди от принудителното
изпълнение, тя може да докаже липсата на предпоставки за насочване на
изпълнението върху имота, предмет на иска по чл.440 от ГПК, в
производството по което претендира обезщетение на тези вреди; че когато
правният интерес от предявен отрицателен установителен иск за собственост
е обоснован с твърдения, че принудителното изпълнение за парично
задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника,
а е собственост на ищеца, правната квалификация на иска е по чл.440 от ГПК,
докато когато е предявен положителен установителен иск за собственост и
правния интерес е обоснован със същите твърдения, правната квалификация
е по чл.124 ал.1 от ГПК-положителен или отрицателен установителен иск за
собственост, правният интерес от който е обоснован с твърдения за други
факти /извън тези, че принудителното изпълнение за парично задължение е
насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника, а е
собственост на ищеца/. Както се посочи активната легитимация на лицата,
имащи правото да предявяват такъв иск принадлежи на всяко трето лице,
чието право е засегнато от изпълнението. и е допустим когато по започнало
принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителни
действия върху имущество, което не принадлежи на длъжника, като по този
начин с изпълнението се засягат правата на ищеца. За да е допустим искът,
изисква се още принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило.
В тази връзка е и трайната и последователна съдебна практика-Определение
№ 83 от 10.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1417/2019 г., I г. о., ГК, ;
Определение № 178 от 6.04. 2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 651/2017 г., IV г. о.,
ГК; Решение № 23 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2019 г., II г. о.,
ГК; Определение № 214 от 23.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2636/2020 г., II
г. о., ГК, и други.
Предвид изложеното обжалваното прекратително определение ще
следва да се потвърди изцяло.
Не са налице пороци на същото визирани в частната жалба.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
13
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пазарджишки районен съд №2011 от
17.10.2021г. постановено по гр.д.№20215220102829 по описа на съда за
2021г., с което е прекратено производството по гр.д.№2829/2021г. на
Пазарджишки районен съд.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14