Р Е
Ш Е Н
И Е
N 95
гр.Русе, 15.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЕЛКОВА
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
гр. дело N500 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
Ищецът Н.М.С. твърди, че
на 26.08.2013 г. сестра му В. М. С., заедно с мъжа, за който била сгодена и
живеела на семейни начала Н. Л. П., дъщеря им Н. и приятелят им А. Й. се
прибирали от морето с автомобил след лятната си отпуска. Н. П. управлявал
собствения си автомобил „Хонда-НR-V“
с рег.№ ***, до него седял А. Й., а на задната седалка в специално детско
столче била племенницата му Н. и до нея сестра му В. При движението си по
автомагистрала „ Тракия“ около 15.10 ч., Н. П. загубил контрол над управлението
на автомобила, в резултат на което след поредица от странични плъзвания и
завъртания, автомобилът се ударил в мантинелата, преобърнал се няколко пъти е
спрял, обърнат върху дясната си страна. Вследствие на това произшествие сестра
му получила тежки, несъвместими с живота травми на главата, гърдите, корема и
крайниците, изпаднала в състояние на дълбока кома и по- късно същата нощ
починала. С влязла в сила присъда № 20/27.03.2014 т. по НОХД №30/2014 г. на
ОС-Ямбол, Н. Л. П. бил признат за виновен за това, че на 26.08.2013 г- около
15.10 ч. на Автомагистрала „Тракия“- км. 276+600, обл.Ямбол, при управление на лек автомобил „Хонда-НR-V“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по
пътищата- чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което предизвикал
ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на В. М. С.- престъпление по чл.343,
ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1 от НК. Присъдата влязла в сила на 12.04.2014 г. До
трагичния резултат се стигнало поради виновното поведение на водача на лекия
автомобил, който имал валидна застраховка „ Гражданска отговорност“ за
управлявания автомобил, сключена с полица № 01113000931346 със срок на действие
от 30.03.2013 г. до 29.03.2014 г. с ответното застрахователно дружество, поради
което за него било налице основание да заведе настоящия иск.
Разбрал за трагедията
късно вечерта на 26.08.2013 г. като по това време бил на гости на баща си в
с.Борисово. Получил обаждане от близки на Н. П., които вече били в болницата в
гр.Ямбол. Първоначално не могъл да разбере какво се случило, защото, човекът, с
който разговарял бил много разстроен. Възприел, че сестра му е починала след
катастрофата и че с нея била и племенницата му Н. Не бил в състояние да
анализира тази информация, баща му се вцепенил, а той обмислял как да съобщи
злокобната новина на майка си. Отправили се към гр.Русе и след като я събудили,
се наложило да й обясни какво се случило. Самият той бил в тежко емоционално
състояние и трудно съумявал да се овладее, за да може да комуникира. Наложило
се да полага големи усилия за това, защото майка му припаднала, а баща му не
говорел. Същата нощ се отправили към гр.Ямбол като автомобилът бил управляван
от техен познат, тъй като никой от тях не бил в състояние да шофира. Молел се
да е станало някаква грешка. В болницата в гр.Ямбол осъзнал, че сестра му
наистина починала, а по- късно разбрал, че заедно с нея си отишла и голяма част
от живота му. Сестра му била по- голяма от него с една година и целият им живот
до този момент преминал заедно. Завършили заедно едно и също основно училище,
впоследствие Националното училище по изкуства в гр.Русе, а след това учили
заедно и в Националната музикална академия в гр.София. Още от детските им
години отношенията между родителите им охладнели и се разделили. Раздялата се
случила тихо и цивилизовано, но отсъствието на баща им било осезаемо. Раздялата
на родителите им ги сближило още повече със сестра му. Тя като поела по- големи
отговорности, което осъзнал по- късно, но така и не успял да й изкаже
признанието и благодарността си. През лятото заедно с нея гостували на баща си.
Бил палаво дете и още тогава сестра му поемала отговорността за неговото
поведение. Тя била по- разумната, била естествен лидер и такъв останала до края
на живота си. През годините в училището по изкуствата усетил още по- силно
личността на сестра си. Тя била отличничка, най- добра във всички, от което той
се възползвал, тъй като доброто впечатление, което тя създавала, се
разпростирало и върху него. През студентските им години живеели заедно в една
квартира, споделяли една компания, а близостта им била изключително голяма.
Освен родствената връзка, свързвала ги и
общата им любов към музиката, която желаели да направят своя професия. Заедно
свирели, подкрепели се, а той я закрилял и подпомагал, споделяли всичко- и най-
големите си тайни. Очаквали одобрения от другия и се съобразявали със съветите
му. Сестра му познавала всичките му приятелки и той се съобразявал с нейната оценка
за тях. Партньорът й Н. също бил част от общата им компания. След като двамата заживели
заедно, отношенията му със сестра му останали същите- чували се всеки ден,
често си гостували, запазили общите си приятели и намирали начин да свирят
заедно. Сестра му свирела на цигулка, а той на виолончело. Музиката била
тяхната страст, професия и живот. Майка им била музикален педагог, което
спомогнало за тази им ориентация. Често със сестра си свирели заедно- не само
за собствено удоволствие, но и на концерти. Имали редица съвместни сценични
изяви. При всяко общо изпълнение търсели одобрението на другия, споделяли
общата емоция, а преди концерт често прекарвали безсънни нощи, в които
планирали и спорели. Помежду им съществувала хармония, която започнала от най-
ранна детска възраст. Смъртта на сестра му прекъснала тяхната изключително
силна емоционална връзка. Сестра му била основен елемент от неговия свят, тя
била тази, на която се доверявал, възхищавал и при която търсил опора. Загубата
й го извадила от равновесие и все още не можел да намери баланс, разстройвал
се, когато говорел или мислел за нея. Нямало друг човек, с когото да споделя
съкровените си желания, да се довери на съветите му. След загубата й станал по-
раздразнителен, мрачен, затворен. Работел в Оперно филхармонично дружество в
гр.Русе и често му не налагало да свири произведения, които изпълнявали заедно
със сестра си. В тези случаи го връхлитала мъка и усещане за необратимост,
които не можел да преодолее. Налага се да се грижи и за родителите им, които
също били в разклатено здравословно и емоционално състояние, често говорели за
сестра му и нелепата й кончина. След това ставал още по потиснат и унил.
Поддържал контакти с Н. и племенницата си Н., в която разкривал черти на своята
сестра, но и до момента не можел да се примири с мисълта, че детето на сестра
му расте без майка и се опитвал да бъде част от живота на детето. Често
посещавал гроба на сестра си, която била погребана в Русе, тъй като имал
усещането, че при тези посещения общувал с нея, но осъзнавал, че това било
илюзия. Със смъртта на В. загубил единствената си пълноценна емоционална
връзка, която нямал с друг човек. За претърпените от него болки и страдания,
следвало да получи справедливо обезщетение като счита, че справедливия размер
на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди възлизало на
100 000 лв. Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника а му заплати сумата в размер на 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на
сестра му В. М. С., поч. на 26.08.2013
г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното
плащане. Претендира и направените разноски, вкл. и присъждане на основание
чл.38, ал.2 от ЗА на адв. възнаграждение.
Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********- гр.София оспорва оспователността на иска. Твърди, че
ищецът не е легитимиран, тъй като не установил нито родствената си, нито
емоционалната си връзка с пострадалото лице, нито, че е претърпял вреди от
смъртта на починалото лице. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка
между настъпилото събитие и телесните увреждания. Оспорва и размерът на
претенцията като твърди, че същият е силно завишен и не съответства на
критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване
по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД като навежда твърдения, че починалата е
пътувала без да използва обезопасителен
колан като по този начин сама допринесла за настъпване на вредоносния резултат.,
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното
наказателно общ характер дело е видно, че с
присъда № 20/27.03.2014 г., постановена по НОХД № 30/2014 г. на Окръжен
съд- Ямбол Н. Л. П., ЕГН ********** от гр.Пловдив е признат за виновен в това,
че на 26.08.2013 г. около 15.10 ч. на Автомагистрала „Тракия“- км. 276+600, обл.Ямбол, при управление на лек
автомобил „Хонда-НR-V“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по
пътищата- чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което
предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на В. М. С., ЕГН **********-
престъпление по чл.343, ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1 от НК. Присъдата влязла в
сила на 12.04.2014 г.
Към момента на ПТП за
управлявания от Н. П. автомобил е налице валидна застраховка „ Гражданска
отговорност“, сключена с полица № 01113000931346 със срок на действие от
30.03.2013 г. до 29.03.2014 г. с ответното застрахователно дружество.
С приетата по делото
комплексна експертиза на в.л. К. и в.л. д-р С., която съдът кредитира изцяло
като обоснована и компетентно дадена и кореспондираща на доказателствата по
делото, се установява, че автомобилът е бил оборудван с предпазни колана като
водачът на МПС и седящия до него пътник са ползвали такива, че починалата В. С. се е возила на задна седалка без поставен
предпазен колан, както и че при използването му същата не би изпаднала от
автомобила. В експертизата вещите лица описват механизма на ПТП, получените в
резултат на него телесни уврежадания на починалото лице и дават заключение, че
при използването на предпозен колен същият не би позволил тялото на пострадалата
да напусне вътрешността на автомобила, че възможността за летален изход следва
да бъде силно намалена при поставен предпазен колан- с около 40-60 %, както и
че не може да се изключи и възможността за летален изход на пострадалата от
получените травми в автомобила.
Видно от представените
преписи на удостоверения за раждане Н.М.С. и починалата при ПТП В. М. С. са
брат и сестра.
От детските си години
двамата били много привързани един към друг- учили в едни и същи училища, занимавали
се с музика и имали общи сценични изяви, В. помагала на брат си в училище и под
нейно влияние той станал по- дисциплиниран, по- отговорен и по- вдъхновен. Впоследствие
и двамата продължили образованието си в
Музикалната консерватория в гр.София, където живеели заедно на квартира и се
подкрепяли един друг, както в бита, така и в професионалните си изяви. Ищецът и
неговата сестра имали много силна емоционална връзка- споделяли си всичко,
нямали тайни един от друг, подкрепяли се, имали общи приятели. Сестра му била
като негова майка, на която се доверявал, тя го подкрепяла и му давала съвети.
Имали общи интереси, съвместни концерти, където всеки от тях разчитал на
подкрепата и преценката на другия. Н.С. бил шокиран от новината за смъртта на
своята сестра, дълго време бил неадекватен, често плачел и се разстройвал и до
момента при спомена за нея. След нейната смърт станал раздразнителен, затворил
се в себе си, ограничил контактите си,
не споделял и не се доверявал на никого. И до момента продължавал да води
изолиран живот като само срещите с неговата племенница, която много приличала
на майка си, му носели радост. Смъртта на сестра му се отразила и на професионалния
му живот- спрял самоподготовката си, не виждал смисъл, искал да спре да се
занимава с музика, защото всичко му напомняло за неговата сестра и нелепата й
смърт, а това му причинявало мъка. От момента на смъртта на В. С. на ищеца му
било много трудно и тежко и това състояние продължавало и до момента.
Тези факти съдът приема
за установени въз основа на показанията на св.Г. Щ., св.Р. Н. и св.А. Ц., които
съдът кредитира, тъй като същите имат трайни лични впечатления за отношенията
на ищеца с неговата сестра, същите сочат
непосредствено възприети факти, логични са и кореспондират на останалите
доказателства по делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с
правно основание чл.226 от КЗ /отм./.
Ищецът е предявил искът
в качеството си на брат на починалата В. М. С. като е навел доводи, че между
двамата е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, както и че от
нейната смърт са настъпили сериозни като интензитет и продължителност
неимуществени вреди.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № от 21.06.2018 г. по т.д.№ на ОСНГТК на ВКС най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Създаването на трайна и дълбока емоционална
връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и
страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и
наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба
рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било лишено от
законово основание, а примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на
породени от житейското многообразие случаи, в които ще е справедливо
получаването на обезщетение за неимуществени вреди. За да се избегне накърняване
на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна възможност
обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на
починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение
докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и
търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето. По този начин ще се достигне до разрешение, еднакво
справедливо за всички лица, които действително търпят неимуществени вреди от
смъртта на друго лице. Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
С посоченото ТР по
същество се разшири кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък като това право е признато и на братя
и сестри при установяване в процеса на посочените в ТР предпоставки.
В настоящият случай
ищецът е установил, както родствена си връзка с починалата, така и
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка помежду им.
Със свидетелските
показания се установи по категоричен начин, че ищецът и неговата сестра са
израснали заедно, учили са в едни и същи училища и впоследствие са продължили
образованието си в едно и също висше учебно заведение, заедно са живеели по
време на следването си, имали са общи интереси- музиката, която ги е свързвала
и в професионално отношение.
Установените със
свидетелските показания факти сочат, че освен обичайното съдържание на
родствената връзка, между ищеца и неговата сестра е съществувала дълбока
емоционална връзка- починалата е била опора и подкрепа на своя брат още от
детските години и до нейната смърт, същата е била като негова майка- оказвала му е помощ и подкрепа , двамата се
грижили един за друг, ценели са съветите и мнението на другия както в личен
план, така и в професионално отношение.
С оглед на установеното
по делото съдът приема, че ищецът като брат на починалата, с която е изградил
дълбока и трайна емоционална връзка , има право на обезщетение за претърпените
от него вреди в резултат на нейната смърт, поради което е процесуалноправно
легитимиран по иска.
Съгласно разпоредбата на
чл.226 от КЗ / отм/, на която е основана исковата претенция, при наличие на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице има
право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба
сочи, че отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на
увреденото лице възниква субективното право на деликтно обезщетение, както и
прякото право на застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да
установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице по смисъла на чл.257 от КЗ /отм./ при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се
установяват и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
основаващо се на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД
задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На обезщетение
подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се определят
от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вината,
която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищцата.
Деянието, което трябва
да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е
обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени
вреди, в процеса следва да се установят горепосочените елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено
обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за
виновност.
По делото е установено
по категоричен и безспорен начин, че с
присъда № 20/27.03.2014 г., постановена по НОХД № 30/2014 г. на Окръжен съд-
Ямбол, влязла в сила на 12.04.2014 г., Н. Л. П., ЕГН ********** от гр.Пловдив е
признат за виновен в това, че на 26.08.2013 г. около 15.10 ч. на Автомагистрала
„Тракия“- км. 276+600, обл.Ямбол, при
управление на лек автомобил „Хонда-НR-V“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по
пътищата- чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което предизвикал
ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на В. М. С., ЕГН **********-
престъпление по чл.343, ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1 от НК.
Съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и вината на дееца, поради което съдът приема, че
смъртта на В. С. е настъпила в резултат на виновно и противоправно поведение на
водач на МПС и счита възраженията на ответника за липсата на такова за изцяло
несъстоятелни.
Установи се по делото,
че ищецът е брат на починалата, с която от детските си години са изградили
трайна и дълбока емоционална връзка. От детските си години двамата били много
привързани един към друг- учили в едни и
същи училища, занимавали се с музика и са имали общи сценични изяви, В.
помагала на брат си в училище и под нейно влияние той станал по- дисциплиниран,
по- отговорен и по- вдъхновен. Впоследствие и двамата продължили образованието си в Музикалната
консерватория в гр.София, където живеели заедно на квартира и се подкрепяли
един друг, както в бита, така и в професионалните си изяви. Ищецът и неговата
сестра имали много силна емоционална връзка- споделяли си всичко, нямали тайни
един от друг, подкрепяли се, имали общи приятели. Сестра му била като негова
майка, на която се доверявал, тя го подкрепяла и му давала съвети. Имали общи
интереси, съвместни концерти, където всеки разчитал на подкрепата и преценката
на другия. Н.С. бил шокиран от новината за смъртта на своята сестра, дълго
време бил неадекватен, често плачел и се разстройвал и до момента при спомена
за нея. След нейната смърт станал раздразнителен, затворил се в себе си, ограничил контактите си, не
споделял и не се доверявал на никого. И до момента продължавал да води изолиран
живот като само срещите с неговата племенница, която много приличала на майка
си, му носели радост. Смъртта на сестра му се отразила и на професионалния му
живот- спрял самоподготовката си, не виждал смисъл, искал да спре да се
занимава с музика, защото всичко му напомняло за неговата сестра, а това
го натъжавало. На ищецът му било трудно
и и тежко от загубата на сестра му и това състояние продължавало и към момента.
При тези факти съдът
приема, че в резултат на виновното и противоправно поведение на водач на МПС,
на ищеца са причинени вреди от неимуществен характер, които следва да бъдат
обезщетени.
Към момента на ПТП за
лекият автомобил, управляван от Н. П. е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество.
Този факт дава основание
да се приеме, че към момента на деликта виновният водач е имал качеството на
застраховано лице по смисъла на чл.257, ал.2 от КЗ /отм./, поради което следва
да се приеме, че е настъпил застрахователния риск по сключената с ответника
застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на това съдът приема, че за
ищцовата страна е възникнало субективното право на застрахователно обезщетение,
регламентирано в чл.226 от КЗ.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен
характер. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При
ангажиране на отговорността на застрахователя следва да се съобразят и
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за размера на
дължимите обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
В този см. Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК.
Съдът като съобразява,
че родствената връзка между ищеца и починалата, обстоятелството, че същата е
била само на 30 години, като отчита
изключително близките им отношения, както и
вида, характера и интензитета на причинените болки и страдания от загубата на сестра си,
която е била негова втора майка, настъпилата промяна в начина му на живот и
психично състояние, както и икономическата конюнктура, приема, че справедливия
размер на дължимото обезщетение е в размер на 50 000 лв.
Ответното дружество е
направило възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Съдът
счита същото за основателно.
По делото се установи по
категоричен начин, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, с
което е допринесла за настъпването на този тежък резултат. Ако същата беше използвала
предпазен колан, същият не би позволил да получи такива тежки увреждания, нито
да изпадне тялото от колата. Този извод съдът извежда както от данните по
наказателното дело и приетата в настоящото производство експертиза, така и с
оглед обстоятелството, че останалите пътници, които са ползвали предпазни
колани и обезопасителна система за дете, са оцелели. С оглед на това съдът
приема, че е налице 50 % съпричиняване и дължимото обезщетение следва да се
намали до размер на 25 000 лв.Ответникът е направил възражение, че искът е
погасен по давност с оглед разпоредбата на чл.197 от КЗ /отм./
Възражението е неоснователно, тъй като цитираната
от ответника разпоредба сочи, че правата по застрахователния договор се
погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а при застраховки „Живот“ и „Злополука“ и при
застраховки „Гражданска отговорност“- с петгодишна давност от датата на
събитието.
В настоящият случай
давностният срок е петгодишен и започнал да тече от датата на събитието- 26.08.2013
г. Към момента на завеждане на иска същият не е изтекъл, поради което и искът
не е погасен по давност.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до
размер на 25 000 лв., а в останалата част над тази сума следва да се
отхвърли.
Разноските по делото
следва да се определят съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
По делото ищецът е бил
представляван по реда на чл.38 от ЗА, поради което в полза на адв.М. следва да
се присъди адв. възнаграждение в размер на 7750 лв. В полза на ответника следва
да се присъдят направените от него разноски за производство съобразно
отхвърлената част от иска- сума в размер на 125 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ********* със седалище
гр.София да заплати на Н.М.С., ЕГН ********** *** по сметка: *** в „Уникредит Булбанк“ сумата в размер на
25 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. М. С., поч. на 26.08.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над сумата от 25 000 лв.
до размер на 100 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ********* със седалище
гр.София да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв.С.М. *** сумата в
размер на 7750 лв.- адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.М.С. *** да заплати на ЗАД „ АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК
********* със седалище гр.София сумата в размер на 125 лв. разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: