Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 05.03.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 6165 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С решение от 09.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 43414/2018 г. на Софийски районен съд, 88 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от А.А.В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** против „Ч.Е.Б.“ АД, ***, Бенч Марк
Бизнес център, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******че А.А.В., ЕГН ********** не
дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата – 2 794,91 лв., представляваща начислена като
потребена електроенергия въз основа на корекция по Констативен протокол №
1017276/20.03.2017 г. по партида с кл. № 300065295644 като дължима по фактура №
**********/21.06.2017 г.
Със същото решение А.А.В., ЕГН ********** е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 от ГПК на „Ч.Е.Б.“ АД, разноски по делото в размер на 495 лв.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца А.А.В., ЕГН **********, чрез адв. Д.Д..
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че корекционните
изчисления не са направени по формулата на ПИКЕЕ. В тази връзка се твърди, че
от предложението за корекция е видно, че вместо да извърши корекция по реда на
ПИКЕЕ, ответното дружество просто е фактурирало всички показания по третата
тарифа на електромера. Поддържа се, че съгласно заключението на вещото лице по
допуснатата и приета СТЕ се установява, че процесният електромер измерва точно
цялото преминаващо през него количеството електрическа енергия, поради което в
случая не са били налице хипотезите, предвидени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Излагат
се твърдения, че в действащите към процесния период общи условия на ответното
дружество няма клауза, която да съдържа конкретен ред за уведомяване на
потребителя при корекция на сметката му. В тази връзка се твърди, че ответното
дружество не е изпълнило задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, поради
което не са били налице всички предпоставки за извършване на корекция. Прави се
искане извършване на косвен съдебен контрол относно законосъобразността на
ПИКЕЕ.
Моли
се за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за уважаване на
предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и се
възразява за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
по жалбата - „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, чрез пълномощника си, е депозирал в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба по съображенията
изложени в него. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
съобразено със задължителната съдебна практика. Поддържа се, че по делото е
безспорно установено, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
манипулация върху средството за търговско измерване, обслужващо имота на ищеца,
която е довела до неизмерване, както и че корекцията е извършена правилно, по
установения в закона ред и математически вярно. Твърди, че в чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ и влезлите в сила към момента на извършване на процесната проверка ПИКЕЕ е
предвидено правото на едностранна корекция на количеството електрическа
енергия, доставено на потребителя за минал период, упражняването на което не е
обусловено от доказване вина на потребителя, а е достатъчно едно обективно
състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на електрическа
енергия. Корекцията е извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. с ал. 2
ЗЕ и ПИКЕЕ, като в случая корекционната процедура е извършена в съответствие с тях.
Поддържа се, че към датата на извършване
на проверката и съставянето на констативния протокол, както и към датата на
извършването на корекцията и издаването на процесната фактура в клаузите на ОУ
на ответното дружество, съществува ред за уведомяване на клиента за извършената
корекция, а именно в чл. 17 и чл. 49, ал. 2 от ОУ. В тази връзка се сочи, че по
делото безспорно е установено, че ищецът е уведомен за корекцията на сметката и
за процесната фактура при спазване на чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от ОУ на „Ч.Е.Б.“
АД с писмо изх. № **********/22.06.2017 г. По отношение на искането с правно
основание чл. 17, ал. 2 ГПК за извършване на косвен съдебен контрол относно
законосъобразността на ПИКЕЕ, ответното дружество счита същото за
неоснователно, като се излагат подробни съображения в този смисъл.
Моли
се, съдът да потвърди първоинстанционното решение, като се претендират
направените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение
за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството
адвокатско възнаграждение. В случай, че от процесуалния представител на насрещната
страна се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
и т. 3 от ЗА, се моли такова да не му бъде присъждано, тъй като не са налице
обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗА.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци.
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 2 794,91 лв., представляваща начислена като
потребена електроенергия въз основа на корекция по Констативен протокол №
1017276/20.03.2017 г. по партида с кл. № 300065295644 като дължима по фактура №
**********/21.06.2017 г., тъй като същата е начислена без основание.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо, но неправилно.
От фактическа
страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че между страните съществува валидно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия с клиентски номер
300065295644, сключен при Общи условия. Във връзка с извършена проверка от
ответника е установено, че е осъществено неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване, като електромера е манипулиран и при
софтуерно четене се констатира наличие на електрическа енергия на трета тарифа,
която не се извежда на дисплея. Спори се между страните в производството дали е
налице основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от ответника или не.
От приет пред СРС констативен протокол № 1017276 от 20.03.2017
г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа
енергия, съставен от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в
присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите се установява, че
е извършена следната констатация: „Липсва
пломба на щита на ел. таблото. Нарушена е пломбата на капачката на клемния блок
на електромера. Пломбата на предния капак на електромера не е оригинална. В
масива на ЧЕЗ електромера се води двойно тарифен, а по време на проверката
електромера е с три тарифи, като показанията са както следва: на тарифа I – 023679, на тарифа II – 045042 и на тарифа III- 019640. Електромера е
демонтиран и ще бъде заявен за метрологична експертиза. Монтиран нов изправен
електромер, който измерва в класа си на точност.“
Начинът на извършване на проверката се установява и от
показанията на разпитания по делото свидетел С.Д.А.. Разпитан по делото
свидетелят А.заявява, че на 20.03.2017 г. присъствал на проверка на електромер
на обект ул. „А. Йорданов“ 8А. При проверката присъствали 4-ма души – двама от
ЧЕЗ и двама свидетели от Федерация на потребителите. Проверявания обект къща,
пред която имало разпределителна касета и до нея ел. табло, в което се намирал
електромера, който следвало да се провери. Посочва, че забелязал, че пломбата
на щита на ел. таблото е увредена и щита се отваря свободно. Посочва също, че
пломбата на капачката на клемния блок била повредена или манипулирана. Заявява,
че си спомня, че при извършена от служителите на ЧЕЗ проверка в масивите на
дружеството се установило, че електромера се води двутарифен, а в таблото намерили
тройнотарифен електромер. Електромера бил свален, поставен в безшевен чувал,
пломбиран и заснет. Съставен бил протокол, който бил подписан от двамата
свидетели от Федерация на потребителите. Заявява, че отразеното в протокола е
това, което свидетелят е възприел при извършената проверка, като А.се разписал
в протокола като втори свидетел.
Съгласно предложение за корекция на сметка за периода 21.12.2016
г. - 20.03.2017 г. по реда на ПИКЕЕ на ищеца е начислена корекция от 19640 KWh.
За начислената сума ответникът е съставил Фактура № **********/21.06.2017 г. с
получател – А.А.В. на стойност 2 794,91 лв.
От заключението на вещото лице инж. В.Е.Б.по изслушаната
пред СРС съдебно-електротехническа
експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява,
че е осъществена нерегламентирана промяна и намеса в софтуера на електромера,
водеща до това, че на дисплея не се извежда електрическата енергия на трета
тарифа. Установява се още, че СТИ измерва цялата преминаваща към обекта на
клиента ел. енергия, като количеството електроенергия Т3 /върхова тарифа/ на
СТИ - 19640 KWh, не се извежда на дисплея. Преизчисляването на консумираната
ел.енергия, което е извършено не е по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
ПИКЕЕ, а на база Приложение към Констативен протокол № 686/06.06.2017 г. Посочва
се, че в предложението за корекция на сметка е посочено количеството ползвана,
но непоказваща се на дисплея на СТИ ел. енергия, като дневна тарифа, а цената е
по ПИКЕЕ. Установява се, че проверки от служители на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД на изправността на СТИ в периода 90 дни преди проверката на 20.03.2017
г. не са извършвани.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Страните
не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани
от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за
недвижим имот, находящ се, в гр. София, ул. „А. Йорданов“ № 74, с клиентски № 300065295644.
Във
връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане на
електрическата енергия, която е потребена от ищеца. Съдът възприема
удостоверените в съставения констативен протокол обстоятелства, доколкото пряко
кореспондират с ангажираните свидетелски показания от лицата, участвали при
извършената проверка и съставянето на констативния протокол.
Спори се между
страните
в производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от ответника или не.
Настоящият
съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не може да се направи
извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищецът да му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност
в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
Следва
да се отбележи, че след измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2
ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА)
да приеме нов особен подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ, урежда
задължителното съдържание на ОУ. Съгласно
изменението на т. 6 на ал. 2 от чл. 98а ЗЕ, в тях трябва изрично да се предвиди
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за
потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба се налага извод, че по силата на делегацията е дадена
възможност за приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е
да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на
сметки за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да
предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и
задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6
(ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението
и на двете предвидени в закона кумулативно предпоставки – 1) изменение на
съдържанието на ОУ и 2) одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ.
По
въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при
действието на заварените Общи условия, е налице съдебна практика, намерила
израз в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение №
203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., според която е въведено законово основание крайният снабдител
да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в
Общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила
със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния
потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф
199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД не съставляват подзаконов нормативен акт
или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД
ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила
от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните
редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на
ответника. В чл.17, ал.2 от действащите Общи условия е предвидено задължение на
последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с оглед разясненията,
дадени с горепосочената съдебна практика, снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия,
чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в
заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при
наличие на основание за корекция.
Ако
се приеме, че второто условие - одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г.
(понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017
г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят
и чл. 48, 49, 50 и 51), то не се установява да е реализирано първото условие -
изменение на съдържанието на ОУ. Въззивният съд намира, че в ОУ на ответника
липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на
сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата делегация по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а също така ПИКЕЕ е изцяло отменен, поради което настоящият
въззивен състав намира, че не са налице и двете кумулативни предпоставки.
Относно необходимостта от едновременното наличие на посочените две
предпоставки се е произнесъл и ВКС в
решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение №
173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
Представените
по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, която да урежда реда
за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с
корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел. енергия. В чл. 17, ал. 2 от действащите ОУ на ответника е
предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17
от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен
срок за уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото
като в предходната норма: че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в
отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол. Тези норми не са
нови и не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6
ЗЕ).
След
като ответникът не е доказал да е променил, съобразно изискването на чл. 98 а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ, Общите си условия, следва да се приеме, че е налице
неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената в закона процедура не
е завършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на клиентите не
се е породило.
Независимо
от изложеното, дори задължението за изменение на ОУ да беше изпълнено от
доставчика, въззивният съд намира, че не са налице основания за ангажиране на
обективната отговорност на потребителя - ищец. Настоящият състав споделя
тезата, че предвидената с приемането на ПИКЕЕ обективна отговорност за потребителя на електрическа
енергия в хипотезата на неотчитане или неточно отчитане на електрическа енергия
е извън делегацията по чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, която ЗЕ дава на ДКЕВР (КЕВР)
за издаване на Правила. В закона е предвидено Правилата, които изработва ДКЕВР,
единствено да уреждат процедурата при констатирано неотчитане или неточно
отчитане на електрическа енергия, но не е предвидено, чрез тях да се променя
характера на договорната отговорност при неизпълнение. Обективната отговорност в договорните задължения е
изключение от общото правило, че отговорността за страните по договорното
правоотношение е за виновно неизпълнение на задълженията им. Поради това,
обективният характер на отговорността следва да е предвиден изрично от
законодателя, а не да се предполага или извежда чрез тълкуване. Въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че законодателят, в чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ, е
делегирал право на ДКЕВР (към онзи момент) само
да приеме правила, в които да се уреди въпроса, буквално: „за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия“, т. е. да се уредят единствено начините на извършване на проверката на
средствата за търговско измерване на електрическата енергия, но не и следващите
тази констатация действия. По силата на законовата делегация в приетите правила
(ПИКЕЕ) може да се създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в
закона материя.
Въззивният съд намира, че с чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в
процесния период, понастоящем отменен - чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са изцяло
отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879
от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се
надхвърлят рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила
за създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за
минал период от време, без действителната консумация да бъде установена. Както
се посочи и по – горе, въззивният съд намира, че ЗЕ делегира правомощия на
ДКЕВР да изработи правила, по които да се отчита и измерва неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, но не й правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава
отговорност, според настоящият състав, може да се уреди само по силата на закон
или по изрична законова делегация, не и с подзаконов нормативен акт.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че в процесния период - 21.12.2016 г. - 20.03.2017 г. не съществува законово основание
за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите само поради
обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно
поведение от страна на потребителя.
Следва
да се отбележи също така, че доставчикът на електрическа енергия има задължение
да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на средствата за търговско измерване. При осъществяване
на тази дейност доставчикът на електрическа енергия следва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира надлежен отчет на подадената
електрическа енергия.
За
потребителя не е налице задължение да следи за техническата неизправност на
средството за техническо измерване, а контролът върху изправността и
функционалността на това измервателно устройство е в тежест на
разпределителното предприятие. След получаване на лицензия за определените
дейности в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия - лицензиант, е
длъжен да осигурява както надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите с електрическа енергия, така и измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване, назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане
на измервателните средства, предвид нормите на чл.69 ЗЕ, чл.116 ЗЕ, чл.120 ЗЕ,
чл.84 и чл.87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. Следва да
се съобрази също така, че на основание чл.120, ал.1 ЗЕ средството за техническо
измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да
осигури правилното и коректно му функциониране, да констатира своевременно
грешката в измерването или неизмерването на потребената електрическа енергия
(решение № 134/20.10.2011 г. по т. д. № 1119/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО,
постановено по реда на чл.290 ГПК и др.).
По
изложените съображения съдът счита, че жалбоподателят не дължи процесната сума
на ответника по жалбата, поради което предявеният иск се явява основателен.
В
упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна
да отметни обжалвания съдебен акт като уважи предявения установителен иск.
Предвид
горното, доколкото съдът не разглежда по същество въпросът, дали редът за
извършване на корекцията е спазен, дали е налице правилно изчислена корекционна
сума, респективно дали начислената сума се дължи, то съдът намира, че не следва
да се произнася по искането на жалбоподателя за извършване на косвен съдебен
контрол относно законосъобразността на ПИКЕЕ.
По отношение на
разноските в производството пред СРС:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъди сумата от 537,45 лв., представляваща сторени пред СРС разноски за
заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
По отношение на
разноските в производството пред СГС:
При
този изход на спора право на разноски в производството пред СГС има А.А.В..
От
името на въззивника А.В. своевременно е направено искане за присъждане на
разноски, като са представени и доказателства за извършването на такива, а
именно за заплатена държавна такса за производството пред СГС в размер на 55,90
лева и за заплатено адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ и
съдействие в производството пред СГС в размер на 425,65 лева. От името на „Ч.Е.Б.“
АД по делото е направено възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение в производството
пред СГС с представена молба с вх. № 23533/21.02.2020 г. Съдът като взе
предвид, че настоящото въззивно производство не се характеризира с висока
фактическа и правна сложност и активното процесуално поведение на процесуалния
представител на въззивника, изразяващо се единствено в депозиране на въззивна
жалба без същия да е взел участие в проведеното по делото открито съдебно
заседание, намира че направеното възражение за прекомерност на претендираното
от въззивника адвокатско възнагражцение в настоящото производство е основателно
и на страната следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
минималния предвиден в чл. 9 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер, а именно 300 лева.
Предвид горното и с оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******следва да бъде осъдено да
заплати в полза на А.А.В., ЕГН **********
сумата от 355,90 лева, представляваща разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
от 09.11.2018 г., постановено по гр.д. № 43414/2018 г. на Софийски районен съд,
88 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от А.А.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** против „Ч.Е.Б.“ АД, ***, Бенч Марк Бизнес център, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.А.В.,
ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата
от 2 794,91 лв., представляваща начислена като потребена електроенергия въз
основа на корекция по Констативен протокол № 1017276/20.03.2017 г. по партида с
кл. № 300065295644 като дължима по фактура № **********/21.06.2017 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес: ***, Бенч Марк бизнес център, да заплати на А.А.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, сумата от 537,45 лв.,
представляваща сторени пред СРС разноски за заплатена ДТ и адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 355,90 лева, представляващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
/особено мнение/
Особено мнение на мл. съдия Светослав
Спасенов по в.гр.д. №
6165/2019 г. по описа на СГС, IV - Д въззивен състав.
Не съм съгласен със
становището на мнозинството по въпроса относно правната същност на реда за
уведомяване на клиентите за извършената корекция като предпоставка за
възникване правото на едностранна корекция. Причините за това са следните:
С разпоредбата на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
предвидено, че общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия
следва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Подобно
изискване е предвидено в ЗЕ. Безспорно с така въведената законова регламентация
е установено задължение за доставчика на елекртическа енергия да предвиди в
публично известните си общи условия предварително оповестен ясен и конкретен
ред, по който потребителите на доставяната от него електрическа енергия ще
бъдат уведомявани за извършените корекции на техните сметки в съответствие с
предоставеното правомощие по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ /отм./.
Не може да бъде споделено, обаче, становището, че предвиждането на такъв ред в
общите условия представлява предпоставка - част от необходимия фактически
състав, който следва да бъде завършен, за да възникне за доставчика правото на
едностранна корекция. Такова заключение не следва от цитираните по-горе
законови разпоредби при тълкуване на които се установява, че се урежда ред за
уведомяване за вече упражненото от доставчика право на корекция, а не че
установяването на този ред представлява предпоставка за възникване правото на
корекция. Последното е предоставено на доставчика по силата на новоприетата
разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приетите въз основа на нея ПИКЕЕ и не
зависи от съществуването в общите условия на нарочно определен специален ред за
уведомяване на потребителя. Не е аргумент в тази насока и обстоятелството, че и
двете разпоредби са приети със ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. - доколкото до датата на влизането му в сила не е съществувал
законоустановен ред за извършване на корекцията, то с предвиждането му е
необходимо да бъде уредено и задължение за доставчика да уведомява потребителя
за упражненото право. Това не означава, обаче, че редът за уведомяване по чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обуславя по какъвто и да било начин възникването или
съществуването на правото на едностранна корекция - такава връзка на
обусловеност не следва от разпоредбите на ЗИДЗЕ.
На следващо място цитираната
законова разпоредба предвижда задължение за предвиждане на ред за уведомяване
на клиента, не и специална процедура под формата на извънсъдебно рекламационно
или друго производство, чието надлежно извършване да обуславя възникването на
вземането за корекцията. Целта на разпоредбата е единствено клиентът да бъде
уведомен, за да може да упражни своевременно законоустановените си права и да
организира защитата си /което е и сторил/, в случай че счита корекцията за
неправилна. В този смисъл основателно е възражението, че в т. 17, ал. 2 от
общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е уредено задължението да изготви справка за
дължимите суми по корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок за сумите,
които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане,
което задължение в настоящия случай е изпълнено, видно от събраните по делото
доказателства. С така уреденото задължение в общите условия е постигната целта
на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът да бъде уведомен за
корекцията. Действително, цитираната точка от общите условия не предвижда
начина, по който това уведомяване ще се извърши - с препоръчано писмо,
електронно съобщение, нотариална покана и т.н. - но това обстоятелство е
ирелевантно, стига клиентът да е бил уведомен своевременно по начин, който му
позволява да се защити.
Поради тези причини намирам, че следваше да бъде разгледан по същество
въпросът, дали редът за извършване на корекцията е спазен, дали е налице
правилно изчислена корекционна сума, респективно дали начислената сума се
дължи.
Мл. съдия: