Р Е Ш Е Н И Е
№ 260227
гр. Русе, 13.10.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на седми октомври, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2811 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
В.Д.– управител на
„Елина – 97“ ЕООД заявява, че представляваното от него дружество е с основен
предмет на дейност организиране на противопожарна и охранителна дейност;
провеждане курсове и обучение за квалификация и преквалификация по здравословни
и безопасни условия на труд, пожарна и аварийна безопасност, природни бедствия,
аварии и катастрофи, съобразно действащата нормативна уредба и др.
На
07.07.2006г., дружеството сключило с ТПК „Съгласие“ – Русе Договор за
обслужване на обекти по пожарна и аварийна безопасност. „Елина – 97“ ЕООД, в
качеството на изпълнител се задължило ежемесечно да посещава обекта на
възложителя и да извършва противопожарно обследване, изразяващо се в комплекс
от организационни и технически мероприятия: проучване на потенциални рискове за
възникване и разпространение на пожари; изготвяне оценки за противопожарната
осигуреност; разработване на вътрешни правила в съответствие с действащите
нормативни актове по ПАБ и др. Страните постигнали съгласие досежно
възнаграждението на изпълнителя – 50 лева месечно без ДДС. Приели, че договорът
може да бъде прекратен по всяко време, но след писмено уведомление, а при липса
на такова автоматично се продължава за неопределено срок на действие.
През
м.ноември 2012г. „Елина – 97“ ЕООД и ТПК „Съгласие“ сключили абонаментен
договор за обслужване на автоматично пожаро-известителна инсталация в сградата
на ответника, по силата на който ответникът възложил, а ищецът, в качеството на
изпълнител, приел да извършва комплекс от мероприятия срещу месечно
възнаграждение в размер на 50 лева без ДДС.
В.Д.твърди,
че представляваното от него дружество добросъвестно изпълнявало задълженията
си, произтичащи от двата договора и фактурирало абонамента през няколко месеца.
Поддържа, че по
фактури, издадени в периода 17.12.2018г. – 22.04.2020г. не е постъпило плащане.
Пояснява, че дългът на ответника възлиза на 2705.64 лева (с ДДС), формиран от:
- 720 лева –
стойността на абонаментно обслужване за шест месеца по двата договора,
съобразно фактура №13348/17.12.2018г.;
- 776.40 лева –
стойността на абонаментно обслужване за три месеца; доставка и смяна на табели
и брава „антипанинг“, съобразно фактура №14100/25.06.2019г.;
- 129.24 лева –
стойността на техническо обслужване и зареждане на 17 пожарогасителя, съобразно
фактура №14274/14.08.2019г.;
- 360 лева –
стойността на абонаментно обслужване за три месеца по двата договора, съобразно
фактура №14459/27.09.2019г.;
- 360 лева –
стойността на абонаментно обслужване за три месеца по двата договора, съобразно
фактура №14864/19.12.2019г.;
- 360 лева –
стойността на абонаментно обслужване за три месеца по двата договора, съобразно
фактура №15284/22.04.2020г.;
Въпреки получената
през м.юни 2020г. покана за доброволно изпълнение, ТПК „Съгласие“ не заплатила
дължимите суми.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ТПК „Съгласие – Русе“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ж.к.“Изток“, бул.“Липник“№64 да заплати на „Елина
– 97“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ж.к.“Здравец – север“, бл.“Иван Кръстев – 2“, вх.Б, ет.6 сумата 2705.64 лева - неизплатено възнаграждение по следните
фактури: №13348/17.12.2018г.; №14100/25.06.2019г.; №14274/14.08.2019г.;
№14459/27.09.2019г.; №14864/19.12.2019г.; №15284/22.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2020г. до окончателното й
изплащане.
Претендира направените
по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът -
ТПК „Съгласие“ - Русе не е депозирал отговор на исковата молба.
Съобразявайки събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Страните по делото са обвързани
от облигационна връзка основана на:
Договор за обслужване
на обекти по пожарна и аварийна безопасност. „Елина – 97“ ЕООД от 07.07.2006г.,
по силата на който ищецът (в качеството на изпълнител) се задължил ежемесечно
да посещава обекта на ответника и да извършва комплекс от организационни и
технически мероприятия срещу възнаграждение в размер на 50 лева месечно без ДДС
и
Договор за обслужване
на автоматично пожаро-известителна инсталация в сграда на ТПК „Съгласие“ –
Русе, сключен на 01.11.2012г., въз основа на който дружеството осъществявало
системно, възложен от кооперацията комплекс от мероприятия срещу месечно
възнаграждение в размер на 50 лева без ДДС.
Приложени са фактури
на обща стойност 2705.64 лева (с ДДС), издадени в периода 17.12.2018г. –
22.04.2020г., които са включени в дневниците за покупки на кооперацията за
съответните данъчни периоди (справка с изх.№20756/21.08.2020г. по описа на ТД
на НАП Варна офис Русе).
Ангажирани са писмени доказателства, с които се установява, че Договорът,
на който ищеца основава претенцията си е прекратен на 01.10.2020г.
ТПК „Съгласие“ - Русе не оспорва факта, че до датата
на предявяване на иска, не е заплатило уговорената цена на извършените услуги.
С представените по делото фактури, които по правната
си същност представлява частни свидетелстващи документи се установява:
съществуването на сделка между страните по делото; предмета; стойността на
сделката; падежа и начина, по който ответникът е следвало да заплати цената на
извършените услуги.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направило
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и
сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е
представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито
съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като с разпореждане от 16.07.2020г. са му указани последиците по
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1,
т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства, с оглед факта,
че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното
вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на иска, в
размера, посочен в исковата молба.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 413.23 лева –
заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ТПК „СЪГЛАСИЕ – РУСЕ“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ж.к.“Изток“, бул.“Липник“№64 да заплати на „ЕЛИНА – 97“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ж.к.“Здравец – север“,
бл.“Иван Кръстев – 2“, вх.Б, ет.6 сумата 2705.64
лева - неизплатено възнаграждение по
следните фактури: №13348/17.12.2018г.; №14100/25.06.2019г.; №14274/14.08.2019г.;
№14459/27.09.2019г.; №14864/19.12.2019г.; №15284/22.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2020г. до окончателното й
изплащане и 413.23 лева – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Препис от
същото да се връчи на страните по делото, за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: