№ 35
гр. Разлог, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас И.ов
при участието на секретаря К. И. Т.,
разгледа докладваното от Атанас Иванов, Гр. дело № 20211240101147 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „ВиК”ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Б., у.
„А.Ч.“№3, против И.Б.Д., ЕГН*.
Навежда се в молбата, че въз основа на подадено от „ВиК“ЕООД-Б. Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против длъжника, титуляр по партида с
абонатен №*, е образувано ч. гр. дело №772/2021 г., по описа на РС-Рг, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, като е подадено възражение.
Поддържа се, че съгласно §1, ал.1, т.2 от Допълнителни разпоредби на ЗРВКУ,
„потребители“ на „ВиК“ услуги са: юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в ЕС; предприятия, ползващи вода
от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на
други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води. В чл.8, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г., за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е посочено, че „получаването на услугите „ВиК“ се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
регулаторен орган“. Общите Условия се изготвят от „ВиК“ЕООД и се одобряват от КЕВР
към МС, на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ. Същите влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен и местен ежедневник и имат сила на договор между
доставчика на ,ВиК” услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане
от страна на потребителите. До настоящия момент в сила са били Общите Условия за
предоставяне на ,ВиК“ услуги на потребителите, одобрени с Решение №ОУ-09/11.08.2014 г.
Твърди се, че И.Б.Д., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„П.о.“№17, като един от потребителите на
„ВиК“ЕООД-Б., с индивидуален абонатен №*, съгласно чл.33, ал.2 от „Общите условия за
предоставяне на „ВиК” услуги на потребителите”, е длъжен да заплаща дължимите суми за
ползваните от него „ВиК” услуги „вода”, „канал” и „пречистване“ в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
Твърди се, че предоставените и ползвани „ВиК” услуги от потребителя И.Б.Д., ЕГН*, с
индивидуален абонатен №*, са за имот находящ се на адрес: г.Б., у.„П.о.“№17, като
доставчикът на „ВиК” услугите, „ВиК”ЕООД-Б., издава 4 бр. фактури по индивидуален
1
абонатен №* на потребителя И.Б.Д., ЕГН*, в които се вписват показанията на водомера в
имот, находящ се в г.Б., у.„П.о.“№17. Твърди се, че на този потребител са отчетени
показания, които са таксувани с посочени единични цени за „ВиК” услугите „вода”, „канал”
и „пречистване“ и върху общата дължима сума, се начислява данък върху добавената
стойност от 20 на сто върху данъчната основа. Така изчислена сумата по всяка фактура се
дължи в 30-дневен срок от датата на издаването й по арг. на чл.33, ал.2 от Общите условия
за предоставяне на „ВиК” услуги на потребителите. След този срок се начислява лихва за
закъснение от първия ден след изтичането на 30-дневния срок за плащане на дължимото.
Сочи се, че както в нормативната уредба, така и с разп. на чл.44 от Общите условия е
предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните
„ВиК” услуги („вода”, „канал” и „пречистване“), потребителят дължи на оператора
обезщетение в размер на законната лихва по арг. на чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия
ден след настъпване на падежа до деня на постъпването на дължимата сума по сметка на
доставчика „ВиК”ЕООД-Б. В приложение към исковата молба е посочен и размерът на
дължимото обезщетение или лихва за закъснение в размер на 13,28 лева от 03.02.2020 г. до
21.04.2021 г. За този период ответникът не е заплащал дължимите по издадената фактура
суми на определения с Общите условия падеж, който е 30-дневен след датата на
фактуриране, заради което е изпаднал в забава.
Твърди се, че на длъжника е изпратена Покана за доброволно плащане №82543/31.12.2020 г.
от „ВиК“ЕООД-Б.. Въпреки изпратената покана, длъжникът не е заплатил задължението си.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответникът, че съществува вземането в
общ размер на 165.01 лв., от които 151.73 лв. - главница за периода от 15.11.2019 г. до
22.04.2020 г., сумата от 13.28 лв. - лихва за забава от 03.02.2020 г. до 21.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска – 17.06.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба е подал такъв, в който
навежда, че искът е неоснователен. Ответникът оспорва фактурираните и отчетени
количества във всички фактури. Поддържа се, че не му е доставена услугата, за която се
претендира плащане. Показанията на водомера са неверни.
Прави възражение, че сумите са погасени на основание чл.111 ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представените писмени доказателства – че ответникът е титуляр по партида с
абонатен №*, като е образувано ч. гр. дело №772/2021 г., по описа на РС-Рг, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като е подадено възражение.
Видно от писмените доказателства, че за потребителя И.Б.Д., ЕГН*, с индивидуален
абонатен №*, за имот находящ се на адрес: г.Б., у.„П.о.“№17, са издадени от доставчикът
„ВиК”ЕООД-Б., 4 бр. фактури по индивидуален абонатен №* на потребителя И.Б.Д., ЕГН*,
в които се вписват показанията на водомера в имот, находящ се в г.Б., у.„П.о.“№17, като на
този потребител са отчетени показания, които са таксувани с посочени единични цени за
„ВиК” услугите „вода”, „канал” и „пречистване“ и върху общата дължима сума, се
начислява данък върху добавената стойност от 20 на сто върху данъчната основа.
Видно от чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор „ВиК“ЕООД-Б., одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г., че
ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл.235, ал.2 ГПК,
съдът намира за установено от правна страна следното:
В настоящото производство се претендира установяване съществуване на вземане в полза на
ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като се твърди, че
2
главното вземане е породено от неизпълнено задължение по сключен договор за ВиК
услуги, както и акцесорното вземане, с правно основание чл.86 ЗЗД, за обезщетение поради
неизпълнение на главното парично задължение, в размер на законната лихва.
Правното основание на така предявените искове е чл.422 ГПК. Исковете са предявени при
спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, във вр. с чл.414 ГПК и са
процесуално допустими.
Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване, както сключването на договор за доставка на ВиК
услуги с ответника и изпълнение на договорената доставка, така и изпадането на длъжника
в забава.
Видно от представените писмени доказателства, че за издател на фактурите фигурира
ищецът, а за получател на услугите – ответникът. Ищецът е представил и Заповед №РД-06-
305/20.11.2018 г. на Управителя на “ВиК“ЕООД-Б.; Заповед №РД-06-423/27.12.2019 г. на
Управителя на “ВиК“ЕООД-Б.; Заповед №РД-06-2/02.02.2019 г. на Управителя на
“ВиК“ЕООД-Б.; Заповед №РД-06-459/31.12.2020 г. на Управителя на “ВиК“ЕООД-Б.;
Покана за доброволно плащане. От представените по делото писмени доказателства се
установява наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за
доставка (продажба), по силата на който ищецът има качеството на доставчик на ВиК
услуги, а ответникът - на потребител. От приетите по делото писмени доказателства не става
ясно, че е имало реално доставяне на ВиК услуги от доставчика на потребителя за
процесния имот. Това е така, тъй като ответника оспорва реалното доставяне на вода, като
представените писмени доказателства са частни документи, издадени от ищеца, които не се
ползват с материална доказателствена сила, а се ползват само с формална доказателствена
сила – аргумент от чл.180 ГПК. тези писмени доказателства, като частни свидетелстващи
документи, при изрично оспорване от страна на ответника, не установяват по несъмнен
начин реално предоставяне на водоснабдителната услуга. Отчетните периоди, за които са
издадени фактурите и отчетените количества вода се съдържат в процесните фактури за
задълженията на абоната и в карнетните лиса за конкретният начин, по който е извършено
отчитането, но фактурите също са частни документи, издадени от заинтересуваната страна –
ищеца, поради което не установяват по несъмнен начин основанието за плащане по
вземането, предмет на иска.
С оглед разпределената доказателствена тежест, при липса на активност от ищеца за
установяване по несъмнен начин на обстоятелствата, на които основава иска – реално
предоставена услуга – водоснабдяване на ответника – количество вода за процесния период,
налага съдът да приложи санкцията – да не приеме за съществуващи твърдените в исковата
молба факти, поради непълно доказване на същите.
Поради изложеното, ответникът не дължи непогасената главница, предмет на иска.
С оглед резултата по главния иск, то неоснователен се явява и иска за мораторна лихва и
следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото, следва да се отхвърли искането на ищеца за заплащането на
сторените по заповедното и настоящото производство разноски.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен “ВиК“ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Б., у.„А.Ч.“№3, против И.Б.Д.,
ЕГН*, за установяване спрямо И.Б.Д., ЕГН*, че съществува вземането в общ размер на
165.01 лв., от които 151.73 лв. - главница за периода от 15.11.2019 г. до 22.04.2020 г., сумата
от 13.28 лв. - лихва за забава от 03.02.2020 г. до 21.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска – 17.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
3
ОСЪЖДА “ВиК“ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Б., у.„А.Ч.“№3, да заплати на И.Б.Д., ЕГН*,
сумата от 800.00 лв., представляваща разноски за адвокат в исковото и заповедно
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4