№ 598
гр. Ловеч, 24.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500431 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба с вх.№ 5965/09.09.2021 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Т.К., срещу Разпореждане № 1699 от 07.09.2021 г., постановено
по ч.гр.дело № 1664 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Т. СТ. Т.,
ЕГН ********** от с.С., община Ловеч.
Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно.
Оспорва мотивите на съда, че предсрочната изискуемост по договора за
потребителски кредит № 30041863261 не е настъпила, защото липсват доказателства за
надлежното обявяване на длъжника. В тази връзка се позовава на чл.12.3 от Общите
условия към договора за потребителски кредит и посочва, че е изпратил на длъжника
уведомително писмо с обратна разписка преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Твърди, че от представените обратни разписки се
установява, че писмото не е потърсено от длъжника. Изтъква, че съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ
дружеството е задължено да уведоми клиента по договора за настъпилата предсрочна
1
изискуемост на същия, което е сторено два пъти, но не може „Профи кредит България“
ЕООД да бъде натоварено с негативните последици от нежеланието на длъжника по
договора да получи изпратените му книжа.
Излага, че предвид строго формалния характер на заповедното производство и
неговата цел- получаване на бърза съдебна защита, то преценката на съда се ограничава
единствено до изложените от заявителя факти. Като се е произнесъл по валидността на
отделни клаузи на договора съдът е превишил своите правомощия, като е обсъдил по
същество обстоятелство, което стои извън предмета на заповедното производство, а
именно- възникване на предсрочната изискуемост на вземането.
Моли, да бъде отменено разпореждането, с което е отхвърлено заявлението на
„ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против длъжника Т. СТ. Т. и да бъде издадена заповед за изпълнение относно
претендираните със заявлението вземания.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало
по повод заявление, подадено първоначално до Районен съд-София и препратено по
подсъдност на Ловешкия районен съд, от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу
длъжника Т. СТ. Т. с адрес с.С., п.к.5508, община Ловеч, ул.“Стара планина“ 17, за парично
вземане, основано на Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
30041863261 от 14.01.2020 година. Според заявителя, длъжникът не е изпълнил
задължението, което е поел, направил е четири погасителни вноски и е изпаднал в забава.
Претендира вземане общо в размер на 2130.60 лева, включващо: главница 780.66 лева;
договорно възнаграждение – 263.15 лева за периода от 01.06.2020 г. до 03.06.2021 година
(датата на предсрочна изискуемост); възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на
217.06 лева, неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 672. лева;
непогасена лихва за забава- 149.50 лева за периода от 02.02.2020 г.- датата на изпадане на
длъжника в забава до 03.06.2021 г.- датата на предсрочната изискуемост, законна лихва в
размер на 45.23 лева, дължима от 03.06.2021 г. до 26.08.2021 г.,като за периода 13.03.-
13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва съгласно чл.6 от ЗМДВИППП.
Районният съд, след като е оставил без движение заявлението като нередовно и е дал
указания, които заявителят изпълнил, е постановил Разпореждане № 1699/07.09.2021 г. по
ч.гр.д.№ 1664/2021 г., като отхвърлил изцяло заявлението, като е изложил мотиви че преди
подаване на заявлението длъжникът не е уведомен за обявената от кредитора предсрочна
изискуемост на кредита.
От приложения към заявлението Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № 30041863261 от 14.01.2020 година се установяват условията и параметрите на
2
кредита.Заемната сума е 900.00 лева, срокът на договора е 24 месеца, размерът на
погасителната вноска по кредита е 54.52 лева при ГПР 49.04%, ГЛП 41.00%, лихвен процент
на ден: 0.11% и дължима сума по кредита: 1308.34 лева. Възнаграждението за
допълнителната услуга „Фаст“ е 270.00 лева, възнаграждението за допълнителната услуга
„Флекси“ е 810.00 лева , като размерът на вноските за допълнителните услуги е включен в
погасителния план в общия размер на месечната вноска (99.52 лв.), заедно с месечната
погасителна вноска по кредита. Заявителят е посочил, че длъжникът е изплатил само четири
от вноските.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му.
Районен съд Ловеч е отхвърлил подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
срещу длъжника Т. СТ. Т. заявление с мотива, че длъжникът не е уведомен за обявената
предсрочна изискуемост и изводите му са правилни.Заповедният съд е приложил
задължителната практика на ВКС-т.18 от ТР № 4/2013 година, а именно: че преди подаване
на искането за издаване на заповед за изпълнение относно вземания по договор за кредит,
кредиторът следва да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Изявлението на кредитора, че поради настъпването на обективните предпоставки- спиране
на плащането, е упражнил субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
не е достигнало до длъжника и това е видно от приложените към заявлението и жалбата
писмени документи (2 бр. писма с обратна разписка). Само на това основание заявлението
следва да бъде отхвърлено.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и следното основание за
отхвърляне на заявлението, дори и при приета редовност на уведомяването на длъжника за
обявената предсрочна изискуемост:
Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В
чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
3
В т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №
3/2017 г. се приема, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Изпадането на длъжника
по потребителския кредит, какъвто е настоящият, в забава, обуславя правото на кредитора
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД да търси единствено мораторна лихва за периода на
същата, съизмерима с лимитирания размер на законната лихва, по аргумент от чл.19 Закона
за потребителския кредит. На кредитора се дължи и възнаградителна лихва до датата на
предсрочната изискуемост, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума през този период.
Въззивната инстанция приема, че заявлението относно вземането за възнаграждение,
основано на допълнителната услуга „Фаст“ и за възнаграждението за допълнителната услуга
„Флекси“ по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с това
споразумение се цел заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Размерът на тези
възнаграждения е определен произволно и противоречи и на добрите нрави, тъй като
общият им размер (1080.00 лева) надхвърля този на отпуснатия кредит (900.00 лв.).С оглед
постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г.
на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Предвид цитираната
разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, е недопустимо под формата на „възнаграждение” кредиторът
да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата.Споразумението за
допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като
неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Заявителят признава, че длъжникът е заплатил
четири вноски, но в тези вноски са включени и вноските за допълнителни услуги, което при
признатата нищожност на посочените клаузи, налага извода, че действителният размер на
задължението на длъжника е различно от заявеното.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на настоящия въззивен
състав с тези на РС- Ловеч обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1699 от 07.09.2021 година, постановено по
гр.дело № 1664 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, срещу длъжника Т. СТ. Т. с адрес с.С., п.к.5508, община
4
Ловеч, ул.“Стара планина“ 17, за парично вземане по Договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30041863261 от 14.01.2020 година, а именно: 780.66 лева -
главница; 263.15 лева -договорно възнаграждение –за периода от 01.06.2020 г. до 03.06.2021
година (датата на предсрочна изискуемост); 217.06 лева -възнаграждение за закупена услуга
Фаст ; 672. лева -неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; 149.50 лева- лихва
за забава- за периода от 02.02.2020 г. ( дата на изпадане на длъжника в забава) до 03.06.2021
г. (датата на предсрочната изискуемост), 45.23 лева законна лихва за забава, дължима от
03.06.2021 г. до 26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
регистриране на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по делото.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5