Р Е Ш Е Н И Е №
28.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Ели
Гигова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело № 2663 по
описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 288567 от 28.11.2019 г. по гр.д. № 62485/2018 г. Софийски
районен съд, 73 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ****,
да заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 1 234.48
лв., представляваща неплатената част от обезщетение за претърпените на 24.07.2017
г. имуществени вреди – повредено защитно съоръжение на републикански път I-5 „Велико
Търново-Русе“, при км 99 + 000 от ПТП, което е предизвикано от застрахования
при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – полица № BG/22/117000567692, собственик на МПС с рег. № ****, ведно със законната лихва
от 17.05.2018 г. до изплащане на сумата, както и да заплати на основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД сумата 102.19 лв. – обезщетение за забава за плащане на главницата за
периода 24.07.2017 г. – 17.05.2018 г., като отхвърлил иска с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 1 234.48 лв. до пълния му предявен
размер от 1 504.85 лв., и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
разликата над 102.19 лв. до пълния му предявен размер от 124.57 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
492.18 лв. - разноски съразмерно с уважената част от исковете, а на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част в размер на 44.92 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца АГЕНЦИЯ „П.И.който го
обжалва в частите, с които исковете са отхвърлени, с оплаквания за неправилност
– неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Районният съд
неправилно приел, че включването на нов стандарт технически елементи на
защитното съоръжение (ограничителна система – мантинела) не следва да се
обезщетява. Съгласно заключението на САТЕ, всички причинени имуществени вреди
били в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Съгласно приетите схеми на ограничителна
система тип СПО 86 (каквато била увредена в процесния случай) и на
ограничителна система тип БДС EN1317, която ищецът
бил длъжен да поставя на републиканските пътища, за свързването на шините било
необходимо поставянето на т.нар. „преходен елемент“ между звената. Тъй като АПИ
била длъжна да монтира ограничителна система от тип БДС EN1317 съгласно новите стандарти и технически правила, то и преходният
елемент се явявал част от стойността за възстановяване целостта на защитното
съоръжение. Предвид основателността на главния иск, основателен бил и искът за
лихви за забава. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
атакуваните части, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете
инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна „З.Л.И.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като
правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове - с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 1 504.85 лв., представляваща
неплатен остатък от застрахователно обезщетение за имуществени вреди – увредено
защитно съоръжение (мантинела) при ПТП, състояло се на 24.07.2017 г. на
републикански път I-5 „Велико Търново-Русе“, при км 99 + 000, по вина на водача
на МПС с рег. № ****, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника с полица № BG/22/117000567692, и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 124.57 лв., представляваща лихва
за забава в плащането на главницата за периода 24.07.2017 г. – 17.05.2018 г.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове по основание и размер с възражение, че с платените
от него извънсъдебно 2 090.70 лв. вредите са обезщетени напълно, а
претендираният от ищеца размер е завишен. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
състав намира, че при постановяването му не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед
релевираните с жалбата оплаквания следва да бъде потвърдено в обжалваните части
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата
на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да е налице валиден застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вина,
вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди, пораждащи отговорността на прекия причинител спрямо
увредения.
В случая първоинстанционното решение в необжалваната му
осъдителна част е влязло в сила и същото със сила на пресъдено нещо установява
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Спорен
пред настоящата инстанция е само въпросът относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство
заключение на САТЕ, увреденото в пряка причинна връзка с процесното ПТП
имущество е предпазна ограда тип СПО - 40 метра, и един брой звено начало/край
– 4.5 метра. Средната пазарна стойност, необходима за възстановяване на
увреденото имущество е 3 328.18 лв.
Стойността на увредената мантинела като скрап е 155.75 лв. Съгласно
допълнителното заключение на САТЕ, средната пазарна цена за възстановяване с включен
преходен елемент е 3 475.24 лв. Ако ремонтът се извърши с вид мантинела от
същия като увредената вследствие процесното ПТП, не е необходимо поставянето на
преходен елемент.
Съдът кредитира основното и допълнителното заключение като обективни и компетентни.
Същите не са оспорени от страните.
С оглед така установеното, доводите в жалбата са
неоснователни. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ е функционална – той отговаря за причинените вреди в обем и
размер, до който отговаря делинквента, т.е. дължи обезщетение в размер на
действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени към
датата на увреждането. В случая увреденото имущество е мантинела тип СПО 86, и
за увреждане на това имущество застрахователят носи отговорност.
Обстоятелството, че ищецът бил длъжен да поставя на републиканските пътища
елементи от новия тип БДС ЕN1317, което налага монтаж на преходен елемент за
свързване със стария тип мантинела, е ирелевантно за отговорността на застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента, който, както беше посочено, отговаря
само до размера на действителната стойност на вредата, която в случая е
3 328.18 лв. След приспадане на платената от застрахователя сума,
предявеният главен иск е основателен до размер от 1 234.48 лв. Поради това
решението в частта, с която е отхвърлен главният иск следва да бъде потвърдено.
Това налага потвърждаване на решението и в отхвърлителната му част по
обусловения от главния акцесорен иск.
При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия,
който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на
въззиваемия дейност в настоящата инстанция, въззивният съд определя размер на
възнаграждението от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 288567 от
28.11.2019 г., постановено по гр.д. № 62485/2018 г. на Софийски районен съд, 73
състав в обжалваните части, с които
са отхвърлени предявените от АГЕНЦИЯ „П.И.срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“
АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 1 234.48
лв. до пълния му предявен размер от 1 504.85 лв., и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 102.19 лв. до пълния му предявен размер от
124.57 лв.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.гр. София, бул. „*****, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство.
В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 62485/2018 г. на
Софийски районен съд, 73 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.