Р Е Ш Е Н И Е №
17.02.2021г., гр. Никопол
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ районен съд, … граждански
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тодор Тихолов
при секретаря Десислава Бунева и прокурора..............., като разгледа
докладваното от съдия Т.Тихолов гр.д.№516/2020г. по описа на НРС, за да се произнесе, намери
за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 и чл.410,
ал.1 т.1 от ГПК.
В ИМ се
твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Г.И.
е било образувано ч.г.д.№305/2020г. на НРС, като в законоустановения
четиринадесет дневен срок от ответника по настоящото дело постъпили възражения
срещу издадената заповед.
Твърди,
че с договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК148062016 прехвърлил
на ищеца по делото „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК205680303 правата на кредитор преди подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК. Сочи се, че прехвърлените права касаят договор
с мобилен оператор „БТК“ ЕАД за предоставени от дружеството мобилни услуги,
като потреблението било фактурирано под клиентски номер на абоната №13576485001
от 13.03.2015г., когато И. като абонат добавил за ползване мобилен номер
********** с избран тарифен план MaxiCall XS, с
месечна абонаментна такса в размер на 5.80лв. с ДДС, добавил телевизионна
услуга по избран тарифен план VIVACOM TV Extra
с месечна абонаментна такса в размер на 17.80лв. с ДДС, както и добавено услуга
HD Light с месечен абонамент за пакет в размер на
3.80лв. с ДДС. Срокът на споразумението бил за 24 месеца.
Въз
основа на сключените договори за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален
клиентски №13576485001 между ответника и „БТК“ ЕАД, с което дружество
първоначално били сключени договорите от ищеца се сочи, че били издадени
фактури №**********/01.04.2017г.; №**********/01.05.2017г.;
№**********/01.06.2017г. и №**********/01.07.2017г. за периода от 01.03.2017г.
до 30.06.2017г. Допълва се, че абонатът-ответник по делото е потребил и
незаплатил мобилни услуги за два последователни отчетни месеца, като към всяка
фактура било приложено извлечение – детайлизирана справка по потреблението на
ползвания номер.
Твърди се,
че била издадена крайна фактура, в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 82.20лв., която според
ищеца не била предмет на настоящото производство. Допълва се, че датата на
деактивация на процесния абонамент била 29.07.2017г., която се генерирала
автоматично от вградена електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличие на неизплатени суми след изтичане на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. В тази връзка се сочи, че абонатът – ответник бил в
неизпълнеине на договорите си, като същият не спазил крайния срок за ползване
на абонаментите MaxiCall XS и VIVACOM TV Extra
и HD Light пакет за мобилен номер ********** до
13.03.2017г., съгласно Договор за мобилните услуги от дата 13.03.2015г.
В
заключение ищеца моли съда да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сума в размер на 82.20лв. представляваща неустойка по договор,
сключен между ответника и „БТК“ ЕАД с клиентски №13576485001 от 13.03.2015г.
Направено
е искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца разноски в размер на
180лв. – адвокатско възнаграждение, както и на ищеца да бъдат присъдени
разноските в заповедното производство в размер на 25лв. за държавна такса и
180лв. възнаграждение за адвокат по ч.г.д.№305/2020г. на НРС.
Направено
е искане към настоящото дело да се приложи ч.г.д.№305/2020г. на НРС предвид
представените по него договор и фактури, които ищецът моли съда да приеме като
доказателства по делото от една страна, а от друга относно установяване
спазването на срока по чл.415 от ГПК и представения в същото дело лист за
начислени мораторни лихви за забава.
Като
доказателства от страна на ищеца
се представят – договор за цесия от 16.10.2018г.; пълномощно; договор за цесия
от 01.10.2019г.; извлечение от приложение №1 към договор за цесия от
01.10.2019г.; договор за мобилни услуги с клиентски №13576485001 от
13.03.2015г., с всички приложения и допълнителни споразумения към използвания
мобилен номер, които са предоставени с подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение; заверени копия на фактури; общи условия на мобилния
оператор; уведомление за цесия; документ за доплатена държавна такса.
С разпореждане
№260288/04.12.2020г., съдът е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се
изпрати препис от исковата молба и приложенията на ответника. За разпореждането
на съда ответника е бил уведомен на 18.12.2020г.
С
вх.№260960/17.12.2020г. в НРС е постъпил писмен отговор. В него ответника не е
посочил за кое дело той се отнася, тъй като по отношение на Г.Б.И. в НРС има
образувани две дела, едно от които е настоящото, а другото гр.д.№487/2020г. на
друг състав на НРС. В тази връзка оригинала на писмения отговор с приложенията
е приложен по гр.д.№487/20г. на НРС, а копие от него с приложенията се намира
по настоящото дело. В отговора си ответника е лаконичен и сочи, че продължение
на договора не е подписвал, за което изпраща до съда копие от притежавания от
него договор. Твърди, че след приключване на договора не бил длъжен да плаща
услуга, която не е искал.
От ответника с отговора като писмени
доказателства се представят копия на: декларация от 13.03.2015г.; допълнително
споразумение към договор за електронни съобщителни услуги с клиентски
№13576485001 от 13.03.2015г.; лицева и обратна страна на пощенки плик , с койот
отговора и приложенията са изпратени до НРС.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на
основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Първоначално
пред НРС е било образувано ч.гр.д.№305/‘20г. въз основа на заявление за
издаване на заповед за изпълнение №1755/13.08.2020г. по чл.410
от ГПК от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК205680303, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Триадица, бул.България №81, вх.В, ет.8, представлявано от
законният си представител Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв.В.Г. срещу Г.Б.И. с
ЕГН********** ***.
По
заявлението НРС се е произнесъл със заповед №151/14.08.2020г., като длъжника Г.Б.И. с ЕГН********** ***
е бил осъден да заплати на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК205680303
със седалище и адрес на управление гр.СОФИЯ, район Триадица, бул.“България“№81,
вх.В, ет.8, представлявано от законният си представител Юлиян Бойчев Цампаров,
чрез адв.В.Г., сумата 130,95лв. – обезщетение за неизпълнение по договор
с клиентски номер 13576485001 от 13.03.2015г.; както и направените разноски в размер на 25лв. за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180лв.
Посочено
е, че паричното вземане е за обезщетение за неизпълнение на договори с
клиентски номер 13576485001 от 13.03.2015г.; обективирано във фактура
№**********/01.08.2017г. сключен между длъжника Г.Б.И., ЕГН********** и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК:*********.
За
издадената заповед, длъжникът е бил уведомен на 21.08.2020г. Срещу издадената
заповед са постъпили възражения по чл.414 от ГПК и чл.414а от ГПК от длъжника.
В нито едно от възраженията длъжникът не е посочил мотиви, нито е представил
доказателства за изпълнение на задълженията си или че задължението му е погасено
по давност.
С оглед
на това НРС с разпореждане №260174/26.10.2020г. на основание чл.415, ал.1 и 2
от ГПК е указал на заявителя „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК205680303, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на уведомлението и представи доказателства за
вземането си. Заявителят „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК205680303 е предупреден, че ако не
представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът ще обезсили
заповедта за изпълнение частично или изцяло. В срок от заявителя по
ч.гр.д.№305/‘20г. на НРС са представени доказателства и е бил предявен иск, по
който е образувано настоящото производство пред НРС.
С оглед изложеното, съда прие от
фактическа и правна страна следното:
Между страните е подписан договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски №13576485001/13.03.2015г., към който са
приложени общи условия (ОУ), с които ответника Г.И. при подписвано на договора
е бил запознат, което е видно от подписаната от последния декларация приложена
към настоящото дело. От декларацията става ясно, че И. се е съгласил след изтичане
на минималния срок, ако не е отправил едностранно 30-дневно писмено
предизвестие за прекратяване на споразумението, то автоматично да продължи
своето действие за неопределен срок при същите условия. След изтичане на
минималния срок е посочено, че абоната може да прекрати споразумението с
30-дневно писмено предизвестие, без да дължи неустойки. В хода на съдебното
дирене от ответника не се представиха доказателства, че писмено в посочения
срок е поискал договора между него и „БТК“ ЕАД да бъде прекратен и да се е
отказал от ползването на заявените услуги.
Ищецът по настоящото дело, въз основа на
договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД,
което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор
за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител „БТК“ ЕАД е встъпил в правата на
кредитор на валидно правно основани още преди подаване на заявлението по чл.410
от ГПК. Дружеството е придобило права върху цедираното вземане, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
други им принадлежности включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки в случая, че има такива, за което
ответникът е бил уведомен.
Въз основа на сключените между „БТК“ ЕАД и
ответника договори за предоставяне на мобилни услуги от 13.03.2015г. били
издадени четири броя фактури за период 01.03.2017 до 30.06.2017г. За този
период И. потребил и не заплатил мобилни услуги фактурирани за месеците април
2017г. до месец юли 2017г. включително. Към всяка от фактурите достигнали до
ответника било приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението
на ползвания номер. Незаплащането в срок
на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило
правото на „БТК“ ЕАД във връзка с чл.50 от ОУ и т.43.1 – при неспазване, на
което и да е задължение в т.43 от ОУ или в случай че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, „БТК“ ЕАД незабавно да ограничи
предоставянето на услуги или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя, или да откаже сключването
на нов договор с него.
В случая дружеството едностранно
прекратило индивидуалните договори на ответника, като по клиентски №13576485001
е издало крайна фактура №**********/01.08.2017г. с начислена обща сума за
плащане в размер на 140лв., от които ищеца в настоящото производство претендира
сума до размер на 82,20лв., представляващи сбор от трикратния размер за месечните
такси на всяка абонаментна услуга от
сключените договори, фактурирана с цената, дължима за потребените мобилни услуги
от предходните отчетни периоди. Договора
между страните е бил прекратен на 29.07.2017г., тъй като страните се
договорили дата на фактуриране на ползваните услуги да е на всяко 29-то число
от месеца, като дължимите месечни суми били платими в указаните в издадените фактури
срокове, но не по късно от 15 дни от издаване на месечната фактура, като
неполучаване на фактура не освобождавало абоната от заплащане на дължимата
сума.
По отношение прекратяването на договора
следва да се посочи, че нито закона, нито договорените между страните условия
задължават кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. В
случая става въпрос за прекратявана на договора съгласно условия, за които
страните се постигнали съгласие. Договорът е прекратен едностранно, съгласно
условията на чл.50 от ОУ.
Точното изпълнени от страна на длъжника е
негово задължение. Според чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. С клаузата за неустойка се определя размера на обезщетението,
което ще дължи неизправната страна в
случай на виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера
на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна,
неустойката изпълнява и обезщетителна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира неустойка и когато
вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук
следва, че длъжника ще заплати неустойка, която
има санкционен характер за неговото неизпълнение. В случая неизпълнението
на основното задължение на ответника е да заплаща в уговорения срок
месечната абонаментна такса за ползваните
услуги, което е дало основание на оператора да прекъсне достъпа му до мрежата,
съответно преустанови начисляването на
месечна абонаментна такса и да начисли претендираната неустойка за прекратяване
ползването на услугите преди изтичане на крайни срок, за който е сключен договора
между страните.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за вземането е
основателен и следва да се признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сума в размер на 82.20лв. представляваща неустойка по
договор, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД с клиентски №13576485001 от
13.03.2015г.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство. В заповедното производство са били сторени разноски за държавна
такса в размер на 25.00лв., а разноските
за адвокатско възнаграждение са определени от съда на 180лв. с ДДС. Отделно в настоящето производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. с ДДС. Искането за присъждане на тези
разноски е направено своевременно, поради което следва ответника да бъде осъден
да ги заплати на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415, ал.1,
т.1 и чл.410, ал.1 т.1 от ГПК, че Г.Б.И.,
ЕГН********** *** дължи на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК205680303 със седалище и адрес на управление гр.СОФИЯ, район Триадица,
бул.“България“№81, вх.В, ет.8, представлявано от законният си представител
Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв.В.Г., сумата
82,20лв., представляваща неустойка по договор, сключен между ответника и „БТК“
ЕАД с клиентски №13576485001 от 13.03.2015г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г.Б.И.,
ЕГН********** да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК205680303 сумата 25.00лв. за държавна такса и 180лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г.Б.И.,
ЕГН********** да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК205680303 сумата 25.00лв. за държавна такса и 180лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд -
Никопол пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: