№ 12162
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря БИ
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110136285 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
03.11.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А
при секретаря БИ, като разгледа докладваното от съдия В. А гр. дело № 36285/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ДОЗ“ ЕАД срещу СО, като се твърди, че на 14.12.2020 г.
в гр. София, по ул. „Неделчо Бонев“ в близост до № 16, водачът на МПС „Дачия Докер“,
рег. № СВ ................. СА – В. Д., преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, като в резултат на това били нанесени вреди по автомобила. Поддържа, че
към момента на инцидента за автомобила имало сключена застраховка „Каско+“,
обективирана в застрахователна полица № 440220213023112. Навежда доводи, че във връзка
с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
44012132034268, като било изплатено застрахователно обезщтение в размер на 142,19 лева,
а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.
Излага съображения, че ПТП-то било настъпило поради причини в целостта на настилката
на пътното платно, като пътят бил част от общинската пътна мрежа и ответника отговарял за
1
поддържането му. Твърди, че ответника е поканен да заплати претендираната сума, но
последният бил отказал. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми,
както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенцията се оспорва. Твърди, че не са доказани всички елементи от фактическият състав
на регресната претенция, като сочи, че в случая не било доказано наличието на
застрахователно правоотношение, което обосновава с представените общи условия от
ищеца. Поддържа, че не можело да е установи, че твърдените вреди от ищеца били
причинени от процесното ПТП, чийто механизъм бил отразен единствено в заявлението за
плащане на застрахователно обезщетение. Навежда доводи за недоказаност на механизма на
ПТП-то. Излага съображения, че при плащане на застрахователното обезщетение
застрахователят бил допуснал нарушение на общите си условия, което обосновава
подробно. Твърди, че не били уведомени компетентните държавни органи за настъпването
на ПТП-то, поради което не били съставяни и необходимите документи при настъпването на
пътен инцидент. Прави възражение за съпричиняване, което аргументира. Поддържа, че не е
налице бездействие по отношение поддръжката на пътя, тъй като бил сключен договор с
„................“ АД по силата на който дружеството трябвало да извършва ремонт и поддръжка
на процесния участък, като именно последното дружество отговаряло при грешки,
недостатъци и пропуски при ремонта и поддръжката на пътя. С оглед договорните
отношения обосновава правен интерес от привличането на „................“ АД като трето лице-
помага, за което прави искане. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника не е изразило становище по
представените по делото доказателства и по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45
ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.
В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по
силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите,
причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.
Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната
възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи
в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност
възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на
застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на
отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези
тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са
2
приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя
нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща.
Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват
вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните
субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечително-
гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно
измежду работниците и служителите на юридическото лице е причинил вредоносния
резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал
задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщтение в размер на 142,19 лева, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни
разходи в размер на 15,00 лева.
Приложена е застрахователна полица № 440220213023112/02.12.2020 г. за сключена
застраховка „Каско“ между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД от една страна в качеството на
застраховател и „ОББ Интерлийз“ ЕАД в качеството на застраховащ и застрахован от друга
страна, в полза на „Ориндж Интернешънъл“ АД в качеството на застрахован – по
отношение на автомобил „Дачия Докер“, рег. № СВ ................. СА, с период на
3
застрахователно покритие от 02.12.2020 г. до 01.12.2021 г.
Застрахователна полица е форма за действителност на застрахователния договор,
който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата
неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективираните в него волеизявления
и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Следователно по делото безспорно е установено наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. В. Д..
От казаното от св. Д. се установява, че помни, че през м.12.2020 г. бил управлявал
МПС „Дачия Докер“, но не помнел регистрационния номер, тъй като автомобила бил
служебен. Свидетелства, че управлявал автомобила по ул. „Неделчо Бончев“, която била
ужасна, като бил попаднал в дупка, като спукал гума, която била чисто нова. Изяснява, че
дупката не била сигнализирана и нямало как да бъде избегната, тъй като валяло в този или
предходния ден и всичко било във вода. Сочи, че често минавал по този път, като изяснява,
че не може категорично да каже дали в момента е валяло, но със сигурност е било мокро.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Д. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото
същият е и пряк участник в ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като се изяснява, че механизма на
ПТП-то е следния: на 14.12.2020 г., около 16:30 ч., товарен автомобил „Дачия Докер“, рег. №
СВ ................. СА се движи по ул. „Неделчо Бончев“ и в района до № 16, превозното
средство преминава през дупка на пътното платно, която е пълна с вода. Изяснено е, че в
следствие на преминаването през дупката в причинно-следствена връзка е налице спукване
на задна дясна гума. Експертът е посочил, че стойността необходима за възстановяване на
товарния автомобил, изчислен на базата на средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в
размер на 142,19 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като последното е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или
заинтересован от изхода на правния спор.
В случая безспорно е установено, че процесното ПТП е настъпило в рамките на гр.
4
София, поради което собственик на пътя се явява ответника, поради което именно
последният е имал задължение да го поддържа. Тоест улицата, на която е реализирано
произшествието, се намира в населено място и представлява местен път по смисъла чл. 3 ал.
3 Закона за пътищата и като такъв е публична собственост на СО (чл. 8, ал. 3 ЗП). На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност – дупка, с
необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението (арг. чл.
13 ЗДвП), както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок (арг.
чл. 167, ал.1 ЗДвП). Като не е изпълнил това са си задължение, същият е изпълнил
фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, като с оглед установеното по делото
именно поведението му е станало причина за настъпване на процесното ПТП, поради което
следва да заплати на застрахователя дължимото регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение, тъй като с плащането на застрахователното обезщетение
последният е встъпил в правата на увредения срещу делинквента.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявения иск, като с оглед принципа на диспозитивното
начало, който е основен за българския граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК),
претенцията следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричинияване от страна на водача
на процесното МПС. С оглед ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че не
може да се направи извод, че водачът обективно с поведението си е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат или е увеличил риска за настъпването му. При това
положение с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК.
На следващо мястото, настоящият съден състав намира, че не следва да взема
предвид възраженията на ответника досежно облигационното отношения по
застраховатения договор и общите условия към него. Основен принцип на облигационното
право е този за относителното действие на облигационното отношения, поради което
договорът поражда действие само между страните, а по отношение на трети лица, когато
законът го допуска, поради което само в последната хипотеза трети лица могат да черпят
възражения от договорните отношения, какъвто не е процесният случай – арг. чл. 21, ал. 1
ЗЗД.
Съдът не споделя доводите на ответника, че поради липса на снимков материал,
фактите по делото са недоказани. В закона няма ограничение на доказателствените средства,
които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и
причинно-следствена връзка. Освен това в настоящия случай приложим е чл. 6, т. 4 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, а не чл. 2, ал. 2 от
същата. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
5
фонд в приложимата към датата на настъпване на произшествието редакция след
изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., съгласно която не се посещават от органите на МВР -
"Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.
Тоест, няма пречка ПТП-то, неговият механизъм и вредите произтичащи от това да се
установяват с всички доказателствени средства, които са допустими според българския
граждански процес. Последният не познава т. нар. „предустановени“ доказателства, чиято
функция е доказване на определени обстоятелства само с определени доказателствени
средства. Фактът на ПТП-то, механизмът му и неговите последици, респ. вреди могат да се
установяват с всички доказателствени средства по ГПК, дори когато мястото на
произшествието не е било посетено от органите на МВР и не са съставени съответни
протоколи за ПТП, оглед и пр.
Правно неиздържана е тезата на ответника, че не отговарял за процесните вреди, тъй
като бил възложил поддръжката на пътя на третото лице-помагач. Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да
носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват
надзора и грижите за пътната поддръжка на улицата на територията на гр. София и СО.
Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани
или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този
смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
кои-то са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
въз-ражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, при-
чинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тога-
ва, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Когато обаче вредоносното деяние е било извършено от служител на изпълнителя,
когото възложителят е натоварил да извърши определена работа, за възникване на
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя се прилагат задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г., в което се приема,
че „ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на
определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата,
6
отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този
случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче
организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието,
чиято работа се извършва от работници на другото предприятие, то отговорността за
непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.”. Следователно,
от значение за изясняване на правния спор, предмет на делото, представлява тълкуването на
действителната воля на страните по договора за изработка, който е сключен между СО и
„................“ АД. С оглед относителното действие на облигационните отношения – арг. чл.
21, ал. 1 ЗЗД, принципно те са непротивопоставими на третите лица, каквото в процесния
случай е ищецът. Но за правилното решаване на правния спор следва да се изяснят
облигационните отношения между страните по процесния договор за изработка, за да се
прецени доколко ответникът е имал възможност да организира и контролира действията на
служителите на дружеството, извършващо път поддръжка.
Представен е Договор от 11.06.2019 г., сключен между СО от една страна, в
качеството на възложител и „................“ АД от друга страна, в качеството на изпълнител. По
силата на договора възложителят възлага, а изпълнителят се съгласява да извършва на
дейности по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в
съответствие с техническата спецификация на възложителя на територията на СО – VI zona,
включващо райони „Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“. Като възложителят се е
задължил да заплаща извършените дейности съобразно договореното.
Съгласно договореното в чл. 8 от Договора, контролът по изпълнението на договора
се осъществява посредством месечни и постоянни инспекции, извършени от представител
на възложителя, упражняващ контрол. Възложителят може и сам да упражни контрол
винаги, когато счете това за необходимо. Месечните инспекции са планирани предварително
от представителя на възложителя, упражняващ контрол. Те могат да се провеждат през
последната седмица на всеки месец и да бъдат с продължителност не повече от 3 дни. На
инспекцията присъстват и представители на изпълнителя. Основната цел на проверките е да
позволи на представители на възложителя, упражняващ контрол да провери дали
изпълнителя поддържа повереният му обект на съответното ниво на обслужване, съгласно
изискванията на възложителя. Представителя на възложителя, упражняващ контрол, трябва
да уведоми изпълнителя за датата, часа и мястото, където проверката трябва да започне, най-
малко 48 часа предварителни. Изпълнителят е задължен да присъства на датата, часа и
мястото, определени от представителя на възложителя, упражняващ контрол.
Съответно в чл. 8 от договора в ал. 4 до ал. 16 подробно са разписани действията във
връзка с извършването на проверки.
Извършвайки по правилата на чл. 20 ЗЗД систематическо, логическо и
телеологическо тълкуване на тези клаузи, настоящият съдебен състав, достига до правния
извод, че с оглед постигане непосредствената цел на договора (основанието на тази
двустранна възмездна сделка по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД) възложителят не само
е организирал начина на извършване на възложената работа по пътна поддръжка и ремонт,
но е могъл и е бил длъжен да осъществява непосредствен контрол върху осъществените от
изпълнителя дейности по пътна поддръжка и ремонт. Но дори и да не бе изрично уговорено,
тези субективни права произтичат от закона с разпоредбата на чл. 262, ал. 1 ЗЗД, която
предписва, че поръчващият (възложителят) може да проверява изпълнението на договора
във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя. В този смисъл, може да се направи
обоснован правен и житейски извод, че след като възложителят определя параметрите на
извършваните дейности по договора за изработка, а така също може да извършва контрол по
7
всяко време във връзка с изпълнението, то ответникът е възложил дейност по поддържане и
ремонт на пътища на територията на гр. София и СО.
При така приетите за установени правнорелевантни факти съдът достига до правния
извод, че ищецът е имал възможност да организира и контролира дейността на служителит,
респ. на третото лице-помагач, поради което при причиняване на вреди от служители на
дружеството-изпълнител при или по повод на осъществената работа възложителят носи
обезпечително-гаранционна отговорност. В случай че служител на търговското дружество,
на когото е възложено поддръжката и ремонта на пътя, е причинил вредоносни последици,
за които възложителят отговаря по чл. 49 ЗЗД – за лошия избор на изпълнител, последният
може да ангажира договорната отговорност на търговското дружество-изпълнител за
причинените му имуществени вреди от неточното изпълнение на поетите от него договорни
задължения (арг. чл. 82 ЗЗД). Като отделен е въпроса дали при така представения договор
искът би могъл да се уважи, предвид уговорените клаузи за предварително възлагане.
По същество в този смисъл с оглед преобладаващата практика на ВКС, формирана
по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 465 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2011 г.,
IV г. о., ГК , в което се приема, че „изпълнителят отговаря за преките и непосредствени
вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за неполагане на дължимата грижа
при избора на изпълнител… Регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя,
който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между
възложител и изпълнител отношения по договора за изработка - кои работи са възложени
и кога и как са изпълнени... Изложеното не се променя с нищо, ако изпълнителят на свой
ред превъзложи работата на свои работници или на подизпълнител, както и ако
подизпълнителят пре-превъзложи работата на свои работници. Отговорността на
възложителя не се променя от това, че избраният изпълнител е превъзложил
работата или че тя е пре-превъзложена”; с Решение № 142 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 419/2012 г., IV г. о., ГК , в което се приема, че „При тази безспорно установена
фактическа обстановка правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на касатора по чл. 49 ЗЗД. Възложителят на работата
отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение
на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето
виновно поведение, а възложителят - за неполагане на дължимата грижа при избора на
изпълнител. Изложеното не се променя с нищо, ако изпълнителят на свой ред превъзложи
работата на свои работници или на подизпълнител, както и ако подизпълнителят също
превъзложи работата на свои работници или служители. Отговорността на възложителя
не се променя от това, че избраният изпълнител е превъзложил работата.( вж. Решение
№ 465 от 28.12.2012 г. по гр. дело № 1211/2011 г. на ВКС, IV г. о.)” и пр.
Следователно, съобразявайки се със задължителните тълкувателни разяснения,
дадени в т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г., съобразно приетото за установено
правнорелевантно обстоятелство, че ответното дружество е могло по всяко време и
необезпокоявано от изпълнителя да контролира осъществената от него работа, като е
8
организирал и дейността по ремонт и поддръжка на пътищата уговорени по договора,
първоинстанционният съд счита че ответнъкът е пасивно материално легитимиран по иска с
правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД.
При достигане до този правен извод настоящата инстанция приема, че в обективната
действителност се е осъществила първата материална предпоставка, обуславяща
възникването на обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД, а
именно – действие от лице, на което ответникът се явява възложител на работата (чрез
търговското дружество-изпълнител, на когото е възложено осъществяването на дейности по
ремонт и поддръжка на пътя). Тоест, възражението на ответника, че наличието на
превъзлагане на дейността по ремонт и поддръжка на процесния участък от пътя го
екскулпира е неоснователно.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 548,00 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Следва да се отбележи,
че по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства за действителното плащане на същото над сумата от 140,00 лева,
съответно 168,00 с ДДС, т.е. че същото действително е заплатено, вкл. по смисъла на т. 1 от
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което същото не следва да се присъжда на ищеца
за сумата над 168,00 лева с ДДС до пълния претендиран размер от 360,00 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, със седалище и адрес на управление: ул. „...........“ № 33 да заплати на
„ДОЗ“ ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление: гр. ................, на
основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 157,19 лева,
представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по застрахователна
преписка (именувана „щета“) № 44012132034268, образувана въз основа на застрахователна
полица № 440220213023112, за ПТП от 14.12.2020 г., като около 16:30 ч., товарен автомобил
„Дачия Докер“, рег. № СВ ................. СА се движи по ул. „Неделчо Бончев“ и в района до №
16, превозното средство преминава през дупка на пътното платно, която е пълна с вода, в
следствие на което се спуква задна дясна гума, ведно със законната лихва от 05.07.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СО, със седалище и адрес на управление:
ул. „...........“ № 33 да заплати на „ДОЗ“ ЕАД, ЕИК: ................, сумата от 548,00 лева,
представляващи деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
9
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач „................“ АД на
страната на ответника СО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10