№ 170 / 2.4.2018 г.
Р
Е Ш Е
Н И Е
г. Монтана 02.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- г. МОНТАНА, пети
граждански състав, в открито заседание на 26.03.2018 г. в състав:
Председател: Евгения Петкова
при
секретаря Татяна Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова г.д.№ 198 по описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск се разглежда по реда на гл.ХХV от ГПК-“Бързо
производство”.
Искът е за издръжка, дължима от
родител на малолетно дете, с пр.осн. чл. 143 и чл.149 от СК.
Ищецът- М. М. Д. с ЕГН xxxxxxЗ259, чрез
своята майка и законен представител– К.Н.В.,
с ЕГН xxxxxxЗxxx/съдебен адрес:xxx, чрез адвокат К.Г./, твърди в исковата молба, че
ответникът е баща на детето, с когото нямат сключен граждански брак. Живели на
съпружески начала до пролетта на 2009г.
От съвместното им съжителство имат родено едно малолетно дете - М. М. Д., род. на
xxxг., което отглежда и издържа сама повече от девет години. Детето е
припознато от ответника. От м.март 2009г. и понастоящем той изтьрпява ефективно
наказание „Лишаване от свобода" в затвора г. В..
Не може обаче сама за напред да
осигурява необходимата издръжка за детето. Позовава се на чл.143 от СК в
искането си ответникът като баща на детето да участва в месечно необходимата
издръжка, Предвид изложеното е принудена да се обърне към съда с искане за постановяване на решение, с
което да бъде осъден ответникът да й заплаща в посоченото качество по 130.00 лв
месечна издръжка от завеждане на исковата молба, както и по 130.00 лв-такава
издръжка, считано една година назад от завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане и
направите по водене на делото разноски.
В открито съдебно заседание и по
същество исковата претенция се поддържа от упълномощения процесуален представител на ищеца- адв. К.Г.,xxx.
Ответникът- М.Н.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,
Настоящ адрес: xxx, е подал писмен отговор на исковата молба в
указания му срок със съобщение по чл.131 от ГПК , в който заявява, че е
съгласен да заплаща за издръжка на детето половината от сумата, получавана от
него в затвора-около 110 лв месечно. Иска да има възможност да вижда дъщеря си М.,
която му е единствено дете.
От Д ”СП”-Монтана е представено
писмено становище по делото/16.03.2018г.
Доказателствата са писмени и
гласни.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр.чл.235 ГПК
приема следното:
Безспорно е между страните и от
доказателствата по делото се установява,
че ответникът е баща на детето М. М. Д. с ЕГН xxxxxxЗ259, като двамата родители
са съжителствали на съпружески начала /без сключен граждански брак/. Родителите
са се разделили преди повече от девет години. От раждането на детето до момента
то живее с майка си, като след раздялата на родителите само тя полага грижи за
отглеждане и възпитанието му. От
ответника не е претендирала издръжка за детето и той не й е давал такава.
Безспорно е и това, че разходите
за отглеждане на детето непрекъснато растат и майката се затруднява сам да ги
осигурява. Ответникът не участва доброволно в необходимата издръжка за
задоволяване на елементарните нужди от храна, отопление, облекло и пр. Майката
на детето М. /ищец/ има още четири деца- Детелина, Христина, Албена и Валентин
от съжителството й с друг мъж, с когото се грижат за отглеждането им, в дома на
родителите му в с. Вирове. Майката на детето –ищец е безработна, видно от
представената от нея декларация за материално и гражданско състояние. Получава
социални помощи за децата и съответни месечни добавки за дете по ЗСПД- по 35 лв.
Изложеното се подкрепя от показанията
на свид. С. Д. Б., както и от приложените писмени доказателства.
За
доходите и материалните възможности на ответника са изискани и представени данни от Затвора-г. В.,
където изтьрпява ефективно наказание
„Лишаване от свобода", наложено му с присъда по НОХД № 52/09г. на
ОС-Монтана от 13г 6 м. и по НОХД № xxxx -4г. 6 м. или общо наказание 14 год., с начало
на наказанието 10.01.2009г. От представеното удостоверение от Затвора -г. В. е
видно, че за 2017г. е получил общо трудово възнаграждение в размер на сумата
1671.30лв или средно месечно по 139лв.
С оглед на изложената фактическа обстановка
съдът приема, че са налице условията на чл.143 и чл.149 от СК, съгласно които родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. За детето на страните, което е родено на xxx г.
т.е. сега е на 9 години, без
съмнение са необходими средства за
задоволяване на потребностите му от храна, облекло и удовлетворяване на останалите му физически и
духовни нужди, за правилно и хармонично
развитие. Както е посочено по-горе майката на ищеца- М. има още четири деца-също малолетни, за които трябва да се грижи. При
положение, че установените доходи на ответника са под минималната работна
заплата в страната / от 01.01.2018г. е
510 лв/, съдът приема за справедлив размер за негово участие в месечно необходимата издръжка за
детето М. в размер на сумата 130 лв. В
случая се отчитат и другите обстоятелства от значение за правния спор-
ответникът няма задължение за издръжка по отношение на други свои деца. Следва да се отчетат и грижите, които
полага майката непосредствено за отглеждане и възпитание на детето М.. Съобразно
всички тези обстоятелства съдът определя месечният размер на необходимата издръжка
за детето на сумата 230 лв. От същата
квотата на ответника е 130 лв месечно. Останалата част- разлика между двете
суми ще се поеме от майката, като се отчете факта, че получава детски добавки
за детето по ЗСПЗ-35лв месечно. Посоченият размер за издръжката е съобразен и с
нормативно очертания минимум в Семейния кодекс-1/4 от минималната работна
заплата в страната т.е. 127.50лв, с критериите в чл.50, ал.2 от
ППЗЗДет., както и с доказателствата за възможностите на ответника да участва в
същата. Ето защо искът следва да бъде уважен като основателен в размер на сумата 130 лв, считано една година назад от завеждане на
исковата молба или от 23.01.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС-Монтана сумата 187.20 лв-държавна такса за образуване на
делото, като и 5.00 лв- държ.такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищцата направените деловодни
разноски в размер на 400 лв- адвокатско възнаграждение по представен списък по
чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
М.Н.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, Настоящ
адрес: xxx, да заплаща на К.Н.В., с
ЕГН xxxxxxЗ273 като майка и законен представител
на малолетното им дете М. М. Д. с ЕГН xxxxxxЗxxx/съдебен адрес:xxx, чрез адвокат К.Г. / по 130.00/сто и тридесет/ лв-
ежемесечна издръжка, считано една година назад от завеждане на исковата молба
или от 23.01.2017 г. до настъпване на причини, даващи основание за изменение
или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от
деня на падежа до окончателното й изплащане, както и сумата 400.00 лв-
деловодни разноски.
На осн. чл.242, ал.1 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението.
Осъжда
М.Н.Д., /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати
по сметка на Районен съд-Монтана сумата
187.20 лв-държавна такса и 5.00 лв- държ. такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от деня, посочен на страните за обявяването му- 10.04.2018 г.
Препис от решението да се изпрати
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: