№ 14609
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110152399 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗАД „Алианц България“
АД, чрез адв. Т. Г., срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 411 КЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 923,02 лева,
представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско” по щета № ****************, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 288,80 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 16.07.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда – 08.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2017 г. в гр. София водачът Я. Г. П.,
управляващ лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ******** и притежаващ
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното
дружество със срок на застрахователно покритие от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., поради
неспазване на правилата за движение по пътищата реализирал ПТП с лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „ДС4“, с рег. № ********, собственост на „ДСК Лизинг“ АД и застрахован
по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица №
*******************, със срок на застрахователно покритие от 28.08.2016 г. до 27.08.2017 г.
Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка
„Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № ****************. Ремонтът на
застрахования по имуществената застраховка автомобил бил възложен и извършен в
1
доверен сервиз на застрахователя. С доклад по щетата било одобрено застрахователно
обезщетение в размер на 1846,04 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта.
Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски общо в размер на 1861,04 лева,
но ответникът признал и възстановил сумата в размер на 938,02 лева. Остатъкът от
вземането в размер на 923,02 лева не бил погасен от ответното дружество, което дължало и
мораторна лихва върху него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез адв. Н. Л.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по
основание и по размер. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на вина и противоправно
поведение от страна на застрахования при ответника водач Я. Г. П., което да е довело до
настъпване на процесното ПТП. Оспорва описания в исковата молба механизъм на
произшествието, както и съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Възразява, че изключителна вина за
настъпване на произшествието имал водачът И. В., която нарушила разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
следните основания: предприела маневра изпреварване, без да подаде съответния светлинен
сигнал и без да се увери, че няма да създаде опасност на пътя; поради нарушение на нормата
на чл. 43, т. 5 ЗДвП, тъй като предприела маневра изпреварване непосредствено преди
пешеходна пътека, когато нямала видимост към нея; поради нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал.
2 ЗДвП – управлявала автомобила с несъобразена с пътната обстановка скорост; реализирала
маневра изпреварване, без да осигури достатъчно дистанция спрямо изпреварваното МПС,
както и на място, където това не било разрешено. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и претендираните щети по застрахования
автомобил. В условията на евентуалност възразява, че от техническа гледна точка било
невъзможно при описания в исковата молба механизъм да бъде увреден предният капак на
застрахования автомобил. Оспорва предявения иск за главницата и по размер, като твърди,
че бил завишен и не кореспондирал със средните пазарни цени, по които било възможно да
бъде ремонтиран автомобилът. Оспорва основателността на акцесорната претенция за
мораторна лихва, като прави и възражение за погасяването й по давност. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. В случай че
искът за регресното вземане е основателен, моли съда да намали обезщетението поради
прекомерност и съпричиняване. Претендира направените по делото разноски, вкл. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „ЗАД „Алианц България“ АД, редовно призован, се
2
представлява от адв. Г.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания адв. М. моли съда да уважи изцяло предявените искове като основателни
и доказани. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл.
80 ГПК и доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, редовно
призован, се представлява от адв. Л.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба и оспорва предявените искове. В хода на устните състезания моли съда да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани. Изразява становище, че ищецът не успял да
докаже при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпване на процесното
ПТП. В условията на евентуалност моли съда да намали присъденото обезщетение поради
съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от застрахователна полица № *******************, сключена на 20.07.2016 г.,
за увредения лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ДС4“, с рег. № ********, собственост
на „ДСК Лизинг“ АД, имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско“
с ищцовото дружество, с период на застрахователното покритие от 00.00 ч. на 28.08.2016 г.
до 24.00 ч. на 27.08.2017 г., с рискова клауза „Пълно Каско”. От отбелязване в
застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния
автомобил била 2015 г. А видно от свидетелство за регистрация, част ІІ, датата на първата
му регистрация била 28.08.2015 г. С договора била определена застрахователна сума в
размер на 33858 лева.
Съгласно т. 7.1.2 от Общите условия на „ЗАД „Алианц България“ АД за застраховане
на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, пътнотранспортното
произшествие било сред покритите рискове при рискова клауза „Пълно Каско“. Специалните
изключения, при наличието на които застрахователят не изплаща обезщетение, били
посочени в т. 7.3 от общите условия. Съгласно т. 60.1 от същите размерът на
застрахователното обезщетение при частично увреждане на МПС се определял от
застрахователя на база опис на щетите, съставен при огледа на МПС, който се подписвал от
застрахователя и застрахования или негов упълномощен представител, като за автомобили,
не по-стари от 8 години, включително, след предварително писмено съгласие на
застрахователя щетите се отстранявали в посочен от последния автосервиз, а разходите за
тяхното отстраняване се заплащали от застрахователя на автосервиза.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган“, с рег. № ******** с полица № BG/30/**************, със срок на
застрахователно покритие от 28.08.2016 г. до 27.08.2017 г. Посоченото обстоятелство е
отделено от съда като ненуждаещо се от доказване.
3
От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие (ПТП), с рег. № 41 от 28.06.2017 г. в КАТ, се установява, че
на 28.06.2017 г. в гр. София, на бул. „Александър Стамболийски“ № 125 настъпило ПТП
между управлявания от водача Я. Г. П. лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №
********, и преминаващия покрай него от лявата му страна лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „ДС4“, с рег. № ********, управляван от свидетеля И. В.. Вследствие настъпилото
ПТП на процесния автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени
щети, като видимите такива били описани в протокола: десен преден калник, броня, капак,
предна дясна врата, задна дясна врата, огледало и подпрозоречни лайсни над преден калник
и врата, ожулвания и побитости. Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в
ПТП, без възражения. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени
само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в
инцидента не е имало спор относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то
съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е
необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен
това съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от
20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към
датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за
контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието, макар в случая това
да е било сторено (видно от прието по делото копие на „Дневник регистър за ПТП“ на ОПП
– СДВР). Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от
служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ,
който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено,
че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК),
но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на
произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният
протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по
делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените
обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О.,
ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в
4
Протокола за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава напълно и доизяснява от
приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на
свидетеля И. С. В..
За причинените на процесния автомобил повреди упълномощен представител на
собственика подал на 06.07.2017 г. уведомление до застрахователя по имуществената
застраховка, по което била образувана щета № ****************. В уведомлението
оправомощеното лице по щетата декларирало, че желае ремонтът на увредения автомобил
да бъде извършен в доверен сервиз на „Автомотор“ АД, като стойността на ремонта да бъде
заплатена от застрахователя директно на сервиза. Увреденият автомобил бил ремонтиран в
избрания от застрахователя сервиз, за което била издадена фактура № **********/
31.08.2017 г. на стойност 1846,04 лева. Видно от приемо – предавателен протокол от
10.08.2017 г., подписан от водача И. В. и от представител на сервиза, след извършения
ремонт процесният автомобил бил приет без възражения и забележки. След съставен опис
на щетата, с доклад било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 1846,04 лева,
което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 26.09.2017 г.
От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция се установява, че
ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното по щета №****************
застрахователно обезщетение в размер на 1846,04 лева, ведно с 15 лева за ликвидационни
разноски или общо 1861,04 лева. Поканата била получена от представител на ответното
дружество, като с преводно нареждане от 16.07.2018 г. било извършено частично плащане
по процесната щета в размер на 938,02 лева.
Видно от удостоверение изх. № 1150/20.12.2022 г., издадено от „София Франс Ауто“
АД, процесният автомобил бил произведен на 05.12.2014 г. Началото на гаранцията на
автомобила било от 29.05.2015 г. и към 28.06.2017 г. същият бил в периода на удължена
гаранция от производителя, валидна до 28.05.2020 г. За да е валидна гаранцията,
автомобилът трябвало да бъде поддържан единствено в сервиз от оторизираната мрежа на
производителя.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят И. С. В., която е управлявала увредения автомобил в деня на
инцидента и е очевидец на случилото се. От думите й се установява, че се движела в гр.
София в лявата лента за движение на бул. „Александър Стамболийски“ в посока бул.
„Константин Величков“. В дясната лента имало спрели автомобили, а от лявата страна на
свидетеля се движел трамвай. В района на Мол София, пред сладкарница „Неделя“ другият
автомобил предприел маневра за излизане от редицата паркирани автомобили и ударил
странично минаващия в този момент от лявата му страна автомобил, управляван от
свидетелката. От показанията на И. В. се установява, че не е имала възможност да
предотврати удара, тъй като от дясната й страна имало спрели автомобили, а от лявата
минавал трамвай. В близост до мястото на удара нямало пешеходна пътека. Свидетелката е
категорична, че нито е изпреварвала, нито се е движела по трамвайната линия, когато е
5
настъпил инцидентът. Скоростта й на движение била не повече от 30 км/ч. Щетите по
нейния автомобил били в страничното огледало, предния капак, калника. По думите на
свидетелката автомобилът бил закупен на лизинг две години преди произшествието. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни, подробни и логични.
Същите напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
причините, при които настъпило процесното произшествие, били следните: на 28.06.2017 г.,
около 17,18 ч., лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******** бил спрял на бул.
„Александър Стамболийски“ вдясно, в колоната от спрели/паркирали автомобили в района
на сладкарница „Неделя“. При предприемане на маневра за потегляне и включване в
движението в лявата лента реализирал ПТП с преминаващия в същия момент от лявата му
страна лек автомобил „Ситроен ДС 4“ с рег. № ********. От така представения механизъм
на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП
видими увреждания, вещото лице направило извод, че щетите по застрахования лек
автомобил били в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 28.06.2017 г.
произшествие в гр. София. От заключението се установява, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие процесният автомобил бил на 2 години, 2 месеца и 19 дни. За
автомобили до 3 години от датата на първоначалната регистрация фактурите за
отремонтиране в официален сервиз се приемали изцяло по отношение на стойност на
детайлите, нормовремената, сервизния час и материалите за боядисване. Вещото лице
изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния
автомобил, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, възлизала на 1846,04 лева, а
на база средни пазарни цени на труда от доверени сервизи, различни от официалния за
марката сервиз – на 1484,48 лева. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск
Каско при ПТП били в размер на 15 лева. Според вещото лице от техническа гледна точка
причина за настъпване на процесното ПТП било поведението на водача на лекия автомобил
„Рено Меган“, който предприел маневра за потегляне и включване в движението вляво, без
да се съобрази с местоположението на другия лек автомобил. Водачът на последния не е
имал възможност да предотврати настъпването на инцидента, тъй като лекият автомобил
„Рено Меган“ навлязъл внезапно в лентата за движение. В дадени пред съда устни
разяснения вещото лице уточни, че при настъпване на произшествието застрахованият лек
автомобил вече е бил отстрани на другия автомобил. В противен случай – ако лекият
автомобил „Рено Меган“ е бил излязъл от колоната автомобили преди настъпване на удара,
би имало увреждания по фара на процесния автомобил, а такива липсвали. Съдът намира, че
заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
6
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП)
по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на
застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника;
възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 28.06.2017 г. Направените в
тази насока възражения в отговора на исковата молба не може да бъдат приети с оглед
представеното по делото копие на застрахователната полица, подписана от двете страни по
договора.
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, застрахователно
обезщетение по регистрираната щета в размер на 1846,04 лева, към което били начислени 15
лева ликвидационни разходи.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото
застрахователна полица № ******************* и Общи условия на „ЗАД „Алианц
България“ АД за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
7
средства е видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в настоящия
случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и
твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща
обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От двустранния констативен протокол за ПТП, от заключението на
съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидетеля И. С. В. беше установен
механизмът на настъпване на произшествието, както и противоправното поведение на
водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество. Я. Г. П.
не спазил правилата за движение и по-точно задължението си като водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, преди да започне маневрата да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение (чл. 25, ал. 1 ЗДвП). Направените в тази насока
възражения в отговора на исковата молба се явяват неоснователни. В резултат на
противоправното поведение на водача били причинени щети на процесния автомобил, като
вещото лице установило, че от техническа гледна точка е налице съответствие между
механизма на сблъсъка и повредите по автомобила. Неоснователни се явяват възраженията,
направени в отговора на исковата молба, че не всички претендирани от ищеца увреждания
били причинени при процесното ПТП. От събраните по делото писмени доказателства и от
изслушаните свидетелски показания се установяват причинените при настъпилото
застрахователно събитие вреди, като от заключението на автотехническата експертиза
безспорно се потвърждава наличието на пряка и причинно-следствена връзка между тези
увреждания (включително повредите по предния капак на автомобила) и механизма на ПТП.
Следователно, доказана е и причинно – следствената връзка между противоправното
поведение на водача и причинените щети. Видът и характерът на вредите по процесния
автомобил се установяват както от писмените и гласни доказателства по делото, така и от
заключението на вещото лице. По делото липсват доказателства, които да оборват
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия водач И. С. В.. Съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва
да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин
осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая ответникът не представи никакви доказателства за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат. По делото няма каквито и да било данни, че водачът на застрахования
автомобил изобщо е предприемал маневра изпреварване преди настъпването на
8
произшествието, още по-малко че това било направено без да подаде съответния светлинен
сигнал, преди пешеходна пътека или без да осигури достатъчно дистанция спрямо
изпреварваното МПС, както и на място, където това не било разрешено. От събрания по
делото доказателствен материал беше установен съвсем различен механизъм на настъпване
на произшествието – водачът на увредения автомобил се е движил по единствената
възможна лента за движение между редица от паркирани автомобили отдясно и движещ се
трамвай отляво. При това разположение на пътните превозни средства И. В. не е имала
обективната възможност нито да изпревари другите автомобили, нито да предотврати
настъпването на удара. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
единствената причина за настъпване на произшествието от техническа гледна точка било
поведението на виновния водач, който предприел маневра за потегляне и включване в
движението вляво, без да се съобрази с местоположението на застрахования автомобил. При
тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи
последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт е недоказан. Ответникът не успя да докаже опосредяване на
вредоносния резултат от други обстоятелства, извън поведението на застрахования при него
водач, включително от действия или бездействия на другия участник в ПТП, поради което
съдът намира, че не е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото
обезщетение. Направеното в тази насока възражение в отговора на исковата молба се явява
неоснователно.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
9
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Видно от представено по делото удостоверение изх. № 1150/20.12.2022 г., издадено от
„София Франс Ауто“ АД, и от заключението на автотехническата експертиза, към датата на
процесното ПТП увреденият автомобил е бил със срок на експлоатация 2 години, 2 месеца и
19 дни и е бил в периода на удължена гаранция от производителя, валидна до 28.05.2020 г.
След като увреждането на автомобила е било извършено в рамките на гаранционния срок,
то е налице необходимост от извършването на ремонт в специализиран оторизиран сервиз с
оглед запазване действието на гаранцията. През този период съществува задължение за
влагане при ремонта само на оригинални части, които да са от завода, производител на
автомобила. Поради това, ако застрахованият по застраховка „Каско на МПС“ представи
доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования
автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне,
застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
дължимите за ремонта средства, при условие че те не надхвърлят уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 203,
ал. 3 КЗ (отм.) (вж. Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., ІІ Т.О., ВКС).
Именно поради тази причина, когато застрахованото имущество се намира в гаранционен
срок, пълната обезвреда, за която е отговорен и делинквентът, респ. неговият застраховател
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, включва като пряк и
непосредствен резултат от неговото увреждане обезщетяване на причинените вреди при
условията на гаранцията и предвиденото съобразно нея възстановяване на вредите в
специализиран сервиз на съответната автомобилна марка. Само по този начин би се
достигнало до възстановяване на положението отпреди противоправното увреждане чрез
осигуряване възможността увреденият да получи имущество от същия вид, т.е. такова, което
ще продължи да бъде обект на гаранционно покритие.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че възстановителната стойност
на увреденото имущество е тази, посочена в приложената по делото фактура от
оторизирания сервиз, потвърдена от заключението на автотехническата експертиза, в размер
на 1846,04 лева, колкото е заплатена и от ищеца. Към сумата 1846,04 лева следва да бъдат
прибавени и 15 лева за ликвидационни разноски, които обичайно се заплащат за определяне
на обезщетението по щетата, доколкото не са установени по делото разходи в по-голям
размер. Или дължимата на ищцовото дружество сума по регресната претенция възлиза общо
на 1861,04 лева. Не се спори между страните, че ответникът извършил частично плащане на
регресно предявената сума в размер на 938,02 лева. Ето защо остатъкът от регресното
вземане на ищеца възлиза на 923,02 лева.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 411 КЗ се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
10
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС – вж. Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. №
985/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 29 от 07.05.2008 г. по т. д. № 535/2008 г., ІІ Т.О., ВКС,
Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г., І Т.О., ВКС.
Приложената по делото покана за доброволно изпълнение на регресната претенция има
характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставила „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД в забава по отношение на главницата. По делото няма данни кога поканата е
била получена от ответника, но в настоящото производство ищецът претендира мораторна
лихва от 16.07.2018 г. – датата, на която е било извършено частичното плащане по
регресната претенция, до 08.09.2021 г. – датата на подаване на исковата молба в съда. В
отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване на акцесорната претенция
по давност. В разпоредбата на чл. 111, б. „в“, предл. 2 ЗЗД е предвидено, че вземанията за
лихва се погасяват с кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД
давността се прекъсва с предявяване на иск. В настоящия случай исковата молба е подадена
в съда на 08.09.2021 г., поради което погасено по давност е вземането за мораторна лихва за
периода от 16.07.2018 г. до 07.09.2018 г., вкл. Ответникът дължи лихва за забава за периода
от 08.09.2018 г. до 08.09.2021 г. С оглед обстоятелството, че искът по чл. 411 КЗ е
основателен за сумата в размер на 923,02 лева, то и предявеният иск за мораторна лихва е
установен в своето основание. Определен при условията на чл. 162 ГПК, следващият се
размер на обезщетението за забава върху регресното вземане на ищеца за периода от
08.09.2018 г. до 08.09.2021 г. възлиза на 281,28 лева. С оглед изложеното искът по чл. 86, ал.
1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 281,28 лева и за
периода от 08.09.2018 г. до 08.09.2021 г. За разликата над уважения размер от 281,28 лева до
пълния предявен размер от 288,80 лева, както и за периода от 16.07.2018 г. до 07.09.2018 г.,
вкл., искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество е извършило следните разноски: 100 лева за внесена държавна такса, 5
лева за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 200 лева за депозит за вещо
лице, 60 лева за депозит за призоваване на свидетел и 378,55 лева с ДДС за заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъден да заплати на
11
ищеца „ЗАД „Алианц България“ АД сумата в общ размер на 739,56 лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски за внесени държавни такси, депозити за
вещо лице и за призоваване на свидетел и заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответника също е поискал присъждане на направените
по делото разноски, но не е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ответното дружество е извършило следните разноски: 300 лева за депозит за вещо лице и 5
лева за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. Депозитът в размер на 60
лева, внесен за призоваване на свидетел, не е бил усвоен, поради което подлежи на
възстановяване след депозиране на нарочна молба от ответника. С оглед изложеното,
предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „ЗАД „Алианц
България“ АД следва да бъде осъден да заплати на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД сумата в общ размер на 1,89 лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и депозит за
вещо лице съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев”, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да
заплати на „ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори А.Б.А. и П.Д.П., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец”, ул. „Сребърна“ № 16, както следва: по иска с правно основание чл. 411
КЗ сумата 923,02 (деветстотин двадесет и три лева и 02 ст.) лева, представляваща остатък
от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по застраховка „Каско” по щета № ****************, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 281,28 (двеста
осемдесет и един лева и 28 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 08.09.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда – 08.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 281,28 лева до пълния предявен размер от 288,80 лева,
както и за периода от 16.07.2018 г. до 07.09.2018 г., вкл.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Б.Г.И. и Р.В.М., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев”,
бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на „ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.Б.А. и П.Д.П., със седалище и адрес на
12
управление гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна“ № 16, сумата 739,56 (седемстотин
тридесет и девет лева и 56 ст.) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесени държавни такси, депозити за вещо лице и за призоваване
на свидетел и заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.Б.А. и П.Д.П., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Изгрев”, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, сумата 1,89
(един лев и 89 ст.) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски
за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и депозит за вещо лице съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13