№ 192
гр. Ловеч, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря Преслав В. Петров
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20224310200209 по описа за 2022 година
С наказателно постановление № 21-0906-001187/13.12.2021 год. на
Н.В.Н.,Началник на сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч, е наложена на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174,ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на
основание чл.183, ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева на Х. П. Т.
от гр.Ловеч, ЕГН: ********** за това, че на 28.11.2021 год., в 04:00 часа в
гр.Ловеч, ул.”Осъмска”, до дом №1 паркинг пред дискотека „Илит“, с
движение назад, за да паркира в реда на паркираните автомобили, управлява
собствения си л.а.”БМВ” с рег.№ ** **** **, като отказва да бъде изпробвана
с техническо средство Алкотест 7510 с фабр.№ ARNA 0114 за употребата на
алкохол в кръвта чрез метода на издишания въздух. Издаден талон за
медицинско изследване № 0038071 и 7 броя стикери за валидност и сигурност
на пробата с номера А039726. Не носи свидетелство за регистрация на МПС,
с което е извършил: Отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване употребата на концентрация на алкохол в кръвта
му и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, което
представлява нарушение на чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП. Със
1
същото НП са отнети на основание Наредба № Із-2539 на МВР 12 контролни
точки на водача.
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката
Х. П. Т., която го обжалва в срок и излага, че същото е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, тъй като не е била допусната до бърза помощ за
даване на кръвна проба, тъй като е била без маска и лична карта. Поради
изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява,
за не я се явява адв.М., която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Представени са писмени бележки.
Ответникът - сектор ПП - ОД на МВР-Ловеч, редовно призован не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на
свидетелите С. Л. Д., С. Н. Д. и В. Д. Р., от становището на процесуалния
представител на жалбоподателката, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
На 28.11.2021 год. бил съставен Акт № 540705 за установяване на
административно нарушение от св. С. Д., в присъствието на св. С. Д., срещу
Х. П. Т., за това, че на 28.11.2021 год., в 04:00 часа в гр.Ловеч, ул.”Осъмска”,
до дом №1 паркинг пред дискотека „Илит“, с движение назад, за да паркира в
реда на паркираните автомобили, управлява собствения си л.а.”БМВ” с рег.№
** **** **, като отказва да бъде изпробвана с техническо средство Алкотест
7510 с фабр.№ ARNA 0114 за употребата на алкохол в кръвта чрез метода на
издишания въздух. Издаден талон за медицинско изследване № 0038071 и 7
броя стикери за валидност и сигурност на пробата с номера А039726. Не носи
свидетелство за регистрация на МПС, с което е извършил: Отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване употребата на концентрация на
алкохол в кръвта му и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява, което представлява нарушение на чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1,т.2 от
ЗДвП. По съставения акт жалбоподателката не е направила възражения. Въз
2
основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Съдът констатира, че констатациите в АУАН и в обжалваното НП
относно посоченото нарушение съответстват на действителното положение и
не приема изложените в писчените бележки. Безспорно установено по делото
е, че жалбоподателката е управлявала въпросния автомобил на посочените в
акта дата и час и място, както и че именно поведението й като водач –
неколкократните маневри на паркинга е предизвикало проверка от органите
на полицията, които са наблюдавали поведението й, че е извършена проверка
на документите на автомобила и водача, че е била поканена жалбоподателката
да даде проба с техническо средство за употреба на алкохол, както и че е
последвал отказ за извършване на проба и не е изпълнила и предписанието за
изследване с доказателствен анализатор и медицинско изследване. Не приема
изложеното, че никой от полицейските служители не е поканил
жалбоподателката да даде проба с доказателствен анализатор, тъй като това
не е задължение на контролните органи, а е въпрос на избор на лицето по
какъв начин да бъде изследвано за употребата на алкохол – чрез
доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване,
обстоятелство, което е изрично отразено в образеца на талона за изследване,
връчен на жалбоподателката. Не се споделя и възражението, че от даденото
описание на нарушението не се установява дали се касае за директен отказ за
извършване на проверка или за некачествена проба, тъй като свидетелите Д. и
Д. са категорични, че жалбоподателката не е правила опит да даде проба с
техническото средство, което е било налично и е предоставено при
проверката, а е отказала да бъде изпробвана. Тези двама свидетели заявяват и
това, че жалбоподателката се е посъветвала по телефон с мъж на име Ж. дали
да даде или да не даде проба и е отказала да стори това. С оглед депозираните
показания от свид.Р. е допуснат повторен разпит на свид.Д. и Д. и очна ставка
между тримата свидетели за обстоятелството в хода на проверката извършена
ли е проба за употрела на наркотични вещества, както и извършена ли е проба
за употреба на алкохол, която да не е била успешна. Свид.Д. и Д. с
категоричност заявяват, че не са канили водача да даде проба за употреба на
наркотични вещества, както и е че не е правила опит даде проба за употреба
на алкохол, която да е била неуспешна, а директно е отказала да бъде
тествана за употреба на алкохол.
3
Не може да се приеме и липсват такива доказателства, че полицейските
служители, които са извършили проверката на автомобила и водачът му, по
някакъв начин са превишили правата си или пък са подвели
жалбоподателката относно последиците от проверката в зависимост от
резултата. Напротив решението на жалбоподателката да откаже да бъде
тествана за употреба на алкохол са резултат от нейната преценка какви ще
бъдат последиците ако даде или не даде проба. За състава на нарушението, за
което е санкционирана жалбоподателката обаче е без значение какви са
мотивите на водача да откаже да бъде изпробван с техническо средство за
употребата на алкохол, достатъчно е да е демонстриран такъв отказ, което в
случая е налице. Съдът кредитира в цялост показанията на двамата
полицейски служители, тъй като същите са безпротиворечиви,
последователни и логични и оповергават дадените показания от свид.Р.,
които са вътрешно противоречиви, уклончиви, несигурни и нелогични, като
целят единствено да подкрепят защитната теза, но по неубедителен начин,
още повече, че свид.Р. дори не прави разлика между техническите средства, с
които се взема проба за употреба на алкохол и такава за наркотици. Нещо
повече свид.Р. заявява, че свид.Д. не е присъствал на проверката, а е оглеждал
автомобила на жалбоподателката, което се опровергава от показанията на
свид.Д. и Д. и се установява, че точно Д. е държал техническото средство за
алкохол. Поради изложеното съдът не кредитира показанията на свид.Р. и
приема за безспорно доказано, че жалбоподателката е отказала да бъде
изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство, като този отказ се
потвърждава освен от разпита на свид. Д. и Д. и от отразеното в талон за
изследване.
Не се споделят от настоящия състав възраженията за непълно и неясно
описание на нарушението и правната му квалификация, тъй като и АУАН и
НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, направено е пълно,
точно и ясно описание на нарушението, правилно е квалифицирано
Разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда ангажиране на
административно наказателна отговорност и налагане на санкция на водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
4
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се
установява употребата на алкохол или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, се определя от министъра на здравеопазването, от
министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието.
В чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози при наличие на външни признаци, поведение или
реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или
техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за
медицинско изследване.
При тълкуването на горецитираната норма, съдът приема, че
законодателната уредба изисква след отказа на водача да бъде изпробван с
тест да му бъде дадено предписание за медицинско изследване. От волята на
водача зависи дали ще получи талона, както и дали ще се подложи на такова
изследване, като от поведението му ще се изведат основанията за носене на
административно наказателната отговорност. Такова предписание следва да
се даде на водача, а то се дава с издаването в негово присъствие на талон за
медицинско изследване. Ако се приеме тълкуване в насока, че предписаното
медицинско изследване, следващо отказа за проверка с тест, няма отношение
към понасянето на административно наказателна отговорност за самия отказ
за проверка с тест би се стигнало до нелогичната ситуация при отказ за
проверка за употреба на алкохол и издадено и изпълнено от водача
медицинско предписание, при което пробата за алкохол е положителна, на
водача да бъдат съставени два акта и да бъде санкциониран два пъти - един
път за първоначалния отказ от проверка за употреба на алкохол с тест и втори
път за управление на МПС след употреба на алкохол, установена с
последвалото медицинското изследване. Не това според настоящия състав е
имала предвид законодателната уредба и не това е тълкуването, което следва
да се възприеме при нейния прочит. За нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
водачът ще носи административно наказателна отговорност не само когато е
5
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на
алкохол, но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата
- дадено му е предписание за лабораторно изследване и въпреки това
проверката за алкохол не е осъществена по причина, която може да му бъде
вменена във вина. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на
който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на
едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно
и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. След отказа на
жалбоподателката, несъмнено неправомерен, за установяване на наличие на
алкохол, на водача бил издаден талон за медицинско изследване на кръв и
урина, в който му е било указано да се яви в СО при МБАЛ Ловеч до 40 мин.
за медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико-
токсикологично лабораторно изследване.
Тези указания са съобразени с разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., а именно до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място. По делото се навежда
възражение, че жалбоподателката се е явила в СО, но не е успяла да даде
проба, тъй като не носела маска и личните си документи, но това твърдение
остана недоказано в хода на процеса, дори напротив от писмо
№2094/12.05.2022 г. на Началник СО при МБАЛ Ловеч се установява, че
жалбоподателката не е посещавала СО на 28.11.2021 г. за даване на
биологичен материал за изследване и няма налична документация, т.е.
жалбоподателката не е изпълнила и последващо предписание за медицинско
изследване.
Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност
водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не
следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго,
отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай от
показанията на свидетелите Д. и Д. и от приложения по делото талон за
медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканена -
жалбоподателката е отказала да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, както и въпреки че е получила талон за медицинско
6
изследване – не е дала кръвна проба за анализ. Съдът намира, че както в
АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление,
отправено "обвинение" е индивидуализирано в степен позволяваща на водача
да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива
признаците на вмененото му нарушение.
Предвид на изложеното, настоящият състав намира, че
жалбоподателката законосъобразно е санкционирана за нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, предвиждаща едновременно правило
за поведение и санкция за неизпълнението му. Нормата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДП предписва задължително правило за поведение на водача за съдействие
за проверката с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
което жалбоподателката не е изпълнила и за което е законосъобразно
санкционирана.
Наказващият орган е съобразил санкционната норма и е наложил
единствено предвидените наказания за извършеното нарушение, като
правилно е посочил и нормативния акт Наредба № Із-2539 на МВР, на
основание на която са отнети 12 контролни точки.
Съдът намира, че не са налице основания за приложението на чл.28 от
ЗАНН, тъй като в случая се касае за формално нарушение, такова, което не
предвижда в състава си вредни последици, като не могат да се игнорират
високата обществена опасност на деянието, още повече че в случая не са
налице и не са посочени от жалбоподателя такива смекчаващи вината
обстоятелства, които да обуславят по-ниска обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Не са налице
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН и с оглед изричната разпоредба
на чл.189з от ЗДвП.
Въпреки, че в жалбата не се спори второто нарушение, посочено в НП,
съдът намира, че същото е безспорно доказано, правилно описано и
квалифицирано и е съобразена санкционната норма при определяне на
наказанието за нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Предвид на изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП
е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на
7
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като
неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0906-
001187/13.12.2021 год. на Н.В.Н.,Началник на сектор ПП при ОД на
МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174,ал.3,
пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП глоба в
размер на 10 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12
контролни точки на Х. П. Т. от гр.Ловеч, ЕГН: **********, за нарушение на
чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8