Решение по дело №777/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

244/29.6.2020г.

 

№...............                                                   29.06.2020 г.                                             гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 777/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 20 – 0869 - 000824 от 30.03.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Е.Т.С., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено излагайки подробно съображенията си за това. Със съпроводителното писмо претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Е.Т.С. на 01.03.2020 г. управлявал товарен автомобил, марка „Пежо Партнер“ с рег. № Н 7782 ВС, собственост на „Технотроника“ ЕООД, с ЕИК *********, като се движил по ул. „Станционна“ в гр. Шумен. Около 17.30 часа на същия ден в района на кръстовището на ул. „Станционна“ и бул. „Плиска“ в              гр. Шумен водачът не спазил пътен знак „В-2“ /“Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“/, като не спрял и продължил движението си по бул. „Плиска“ в посока            пл. „България“. В този момент свидетелите Й.Н.Й., С.К. С.и П.С.П. се намирали на пътното платно, в близост до паркирания служебен автомобил, като възприели движението на товарен автомобил, марка „Пежо Партнер“ с рег. № Н 7782 ВС, управляван от жалбоподателя Е.Т.С.. Тогава му била извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен. По този повод на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 188792 от 01.03.2020 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, който бил надлежно предявен и подписан без възражения.. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но било счетено за неоснователно от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 20 – 0869 - 000824 от 30.03.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Е.Т.С., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Й.Н.Й., на свидетелите С.К. С.и П.С.П. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, частично на показанията на свидетелите Й.Й., С. С.и П.П., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Й.С. и С.К.съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като веществено доказателство е приложен и 1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение, направен със служебен таблет на ОД на МВР – Шумен, монтиран в служебния автомобил и отразяващ, че в момента, в който управлявания от жалбоподателя автомобил е предприел действие за навлизане в зоната на кръстовището на ул. „Станционна“ и бул. „Плиска“, е намалил и навлязъл в посоченото кръстовище завивайки надясно в посока пл. България“, но без да спре на пътен знак „В-2“ /“Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“/. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20 – 0869 - 000824 от 30.03.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съобразно нормата на чл. 53, ал. 1 от ППЗДвП, пътните знаци със задължителни предписания, какъвто е пътен знак „В-2“, се поставят непосредствено пред местата, за които се отнася конкретното задължение. А според чл. 51 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци относно предимството се използват за определяне на реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя. Съгласно разпоредбата чл. 53, ал. 1 от цитираната Наредба № 18 oт 23.07.2001 г., пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ се поставя преди кръстовище на път без предимство. Според ал. 2 на цитираната правна норма, пътен знак Б2 се поставя на място, което осигурява на водача на спрялото пътно превозно средство добра видимост към пътя с предимство, без да пречи на преминаващите с предимство пътни превозни средства и пешеходци в следните случаи: 1. на кръстовище, в което видимостта при приближаване на кръстовището по ал. 2 на предходния член не е осигурена и 2. на железопътен прелез без бариери.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят Е.Т.С. на 01.03.2020 г. управлявайки товарен автомобил, марка „Пежо Партнер“ с рег. № Н 7782 ВС, не е съобразил поведението си с пътен знак „В-2“ /“Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“/, като водачът  на кръстовището на ул. „Станционна“ и бул. „Плиска“ в гр. Шумен не спрял и продължил движението си по бул. „Плиска“ в посока пл. „България“. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Й.Й., С. С.и П.П., които са се намирали в непосредствена близост до посоченото кръстовище на бул. „Плиска“ в гр. Шумен, извън паркирания наблизо служебен полицейски автомобил и пряко са възприели поведението на водача, движението на управлявания от него автомобил и самото нарушение. В подкрепа на това обстоятелство е и приложеното веществено доказателство - 1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение /запис № 3/, направен със служебен таблет на ОД на МВР – Шумен, и отразяващ, че в момента, в който управлявания от жалбоподателя автомобил е предприел действие за навлизане в зоната на кръстовището на                                     ул. „Станционна“ и бул. „Плиска“, е намалил и навлязъл в посоченото кръстовище завивайки надясно в посока пл. България“, но без да спре на пътен знак „В-2“ /“Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“/.

            Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в  разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП.

За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда „глоба“ в размер на 20 лв. за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!".

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба. 

Освен това, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

Целта на ЗДвП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. Настоящия съдебен състав съобразявайки обстоятелството, че нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, намира, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, криещо сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, то съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени щети на държавата и на трети лица. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на посочената законова норма.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, респ. електронен фиш страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай /изменение на наказателното постановление/, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР –                      гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР –   гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0869 - 000824 от 30.03.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Е.Т.С., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Е.Т.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: