Р Е Ш Е Н И
Е № 260039
гр. Пловдив, 05.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16070 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против
Б.А.К., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.
240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата
859,45 лв.- неизплатена главница
за периода от 20.12.2017 г. до
20.04.2019 г. по Договор за кредит за
покупка на стоки от 09.04.2017 г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,
вземането по който е прехвърлено на 18.04.2018 г. с рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., договорна лихва в размер от
134,14 лв. за периода от 20.12.2017 г. до 20.04.2019 г. и сумата от 99,44 лв.- обезщетение за забава
за периода от 21.01.2018 г. до 05.03.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 06.03.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 3653 по описа за 2019 г. на ПРС.
Сочи се, че на
09.04.2017 г. между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е
сключен договор за кредит за покупка на стоки и услуги CREX -***, по силата на
който на ответника е предоставен
кредит, който представлява сбор от
следните компоненти, а именно: сумата от 907,80 лв.- обща цена на стоките и
174,30 лв.- застрахователна премия по Застраховка „Защита на плащанията“.
Страните са се договорили размерът на кредита за покупка на застраховката да
бъде платен директно на застрахователния агент,
като застрахователната премия е разделена на вноски и е част от всяка
месечна погасителна вноска. Общият размер на кредита е уговорен 1082,10 лв.,
като включва общата цена на стоките и размера на застрахователната премия, като
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора тази сума на 24 броя
равни части, които са включени в размера на всяка отделна погасителна
вноска. С подписване на договора за
кредит, кредитополучателят се е съгласил предоставеният му с договора
потребителски кредит да бъде заплатен директно на упълномощения търговски
партньор на кредитора. Твърди се, че с извършване на плащането кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора, като са описани финансираните с
предоставената в заем сума стоки. За ответника кредитополучател се сочи, че е
възникнало задължение за връщане на предоставената в заем сума, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора и надбавка, представляваща печалба
на кредитора. Сочи се, че лихвеният процент за срока на договора е фиксиран и е
посочен в него, като общата стойност на плащанията по кредита е 1406,64 лв., а
договорната лихва е в размер от 324,54 лв.
На основание сключения договор, кредитополучателят се е задължил да
върне предоставената в заем сума, ведно с уговорените надбавки в срок до
20.04.2019 г. на 24 броя равни месечни вноски от по 58,61 лв., при първа
погасителна вноска 20.05.2017 г., съгласно погасителен план, посочен в договора
за кредит. С оглед просрочие се сочи, че е настъпила предсрочна изискуемост на
договора за кредит, считано от 20.01.2018 г., на която дата са настъпили
предпоставките за обявяването му за предсрочно изискуем. Сочи се, че кредитополучателят е уведомен за
предсрочната изискуемост, въпреки че не е необходимо да се връчва уведомление,
тъй като кредиторът не е банка, а небанкова финансова институция. Позовава се и
на настъпил краен падеж, като цитира съдебна практика в тази насока. Сочи, че
ответникът е заплатил по договора сума в общ размер от 413,05 лв., с която са
погасени – договорна лихва в размер от 190,40 лв. и главница в размер от 222,65
лв.
На 18.04.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
се посочва, че е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.,
по силата на което вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, произтичащо от
Договор за стоков кредит от 09.04.2017
г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно
с всички привилегии и обезпечения. Сочи се, че длъжникът – ответник по делото е
уведомен за извършената продажба на вземането с две последователни уведомителни
писма от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на
пълномощник на цедента, изпратени с известие за доставяне. Моли се алтернативно
да се приеме като доказателство уведомлението за извършена цесия, приложено към
исковата молба, което да бъде връчено на длъжника ведно с исковата молба.
Твърди се, че за „Агенция за събиране на вземания“ АД е възникнал правният
интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ЧГД № 3653/2019
г. е издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя подаването на настоящата искова молба. Моли се настоящият
установителен иск за съществуване на вземането да бъде уважен. Претендират се и
направените разноски в заповедното и
настоящото производство.
Ответникът е подал
отговор чрез особен представител в
законоустановения срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани.
Твърди, че ищецът няма материалноправна легитимация, тъй като длъжникът не е
редовно уведомен за прехвърляне на вземанията и цесията няма действие спрямо него. Твърди, че съгласно сключената застраховка
претендираната от ищеца сума следва да бъде покрита от застрахователната сума
при покрит риск, като сочи, че са налице предпоставките за това. Оспорва
клаузата за възнаградителна лихва, като недействителна съгласно чл. 143, ал.2,
т. 3,10 и т. 19 ЗЗП. Твърди, че не става
ясно от отразения размер на лихвата дали същата е годишна, както и по какъв
начин същата се изчислява и се включва в месечните погасителни вноски. Оспорва и начина на изчисляването на
договорната лихва, която не следва да се определя въз основа на предоставената
в заем сума и застрахователната премия, тъй като от тази застраховка се ползва
заемодателя. Още повече, че от
представения стандартен европейски формуляр се установява, че сключването на
застраховка не е задължително условие за предоставяне на кредит. С оглед
изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
На 09.04.2017 г.
между ищеца в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX- ***.
Отразена е обща цена на стоките 907,80 лв., първоначална вноска – 0,00 лв.,
размер на кредита 1082,10 лв., месечна погасителна вноска 58,61 лв., брой
погасителни вноски – 24, обща стойност на плащанията – 1406,64 лв., годишен
процент на разходите – 29 %, лихвен процент 25,73 %. Отразено е, че се
финансира покупка на аксесоари за мобилни телефони и смартфони,
както и предоставяне на услуга – сигурност на плащанията, съгласно
застрахователна декларация CREX- *** на стойност 174,30 лв. Отразени са размерите на погасителните вноски
и падежът на всяка вноска, като падежът на последната погасителна вноска
настъпва на 20.04.2019 г. В чл. 3 от условията по кредита е предвидено, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно
с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение
от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Предвиден е размера на
лихвата. В чл. 23 е уредено правото на
кредитора да прехвърли на трето лице правата си по договора. Към договора за
кредит е сключена и застраховка, за което е издаден сертификат, като е
предвидено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит и
са приложени и общи условия за застраховка. В
покритите рискове е отразено, че защита на покупката включва пълна повреда на застрахованата вещ,
частична повреда, кражба и грабеж. Изчерпателно са изброени покритите рискове,
като сред тях не е налице риск, който да обуславя заплащане на задълженията по
договора за кредит, както се твърди от особения представител.
Приет е като писмено
доказателство Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по
потребителски кредити.
В служебен бон от
09.04.2017 г. е отразено плащане на сумата от 907,80 лв. в полза на ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ ЕАД.
На 18.04.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., по силата на което вземането на БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, произтичащо от Договор за стоков кредит от 09.04.2017 г. е прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и
обезпечения, като са отразени следните суми, дължими към 18.04.2018 г.: 859, 45
лв.- главница, 134,14 лв. – договорна лихва и 20,85 лв.- лихва за забава.
С пълномощно № 3230/2018
г. цедентът е упълномощил цесионера да уведомява, съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3, всички длъжници за сключения рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и всички допълнителни споразумения и
приложения към него, както и да извършва всички необходими прави и фактически
действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията,
прехвърлени въз основа на рамковия договор, приложенията и допълнителните
споразумения към него.
Изпратени са няколко
уведомителни писма до ответника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като същите са върнати,
като невръчени.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на 09.04.2017 г. е преведена от кредитора на търговеца
партньор сумата от 907,80 лв., предмет на кредита, за което търговецът е издал
и фактура. Вещото лице посочва, че е постигнато съгласие за между страните по
договора за кредит за еднократна застрахователна премия, финансирана с кредита
по сключена застраховка сигурност на плащанията към застрахователен агент
Директ Сървисис ЕАД в размер на 174,30 лв.
Вещото лице установява, че общата платена сума от
ответника по договора за кредит е в размер от 413,05 лв., с които е погасена главница в размер на 222,65
лв. и възнаградителна лихва в размер на 190,40 лв. Кредитополучателят е изпаднал
в забава с неплащането на част от 7, 8,
и 9 –ти месечни вноски, последната с падеж 20.01.2018 г. Размерът на непогасената главница до 20.04.2019 г. е установен в размер от 859,45 лв.,
а на договорната лихва 134,14 лв.
Размерите на дължими суми към датата на депозиране на заявлението е 745,87 лв.- главница и 130,50 лв.-
договорна лихва, тъй като към тази дата не е настъпил падежа на последните две
погасителни вноски. Относно лихвата за
просрочие за исковия период, вещото лице установява, че е в размер от 97,62 лв.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да се
уважат предявените искове, то следва да се установи, че между кредиторът и
ответникът е сключен действителен договор за заем, че заемната сума е
предадена, както и че за ответника е възникнало задължение да върне същата,
ведно с уговорената лихва в уговорените срокове.
Неоснователно се явява и
възражението, че ответникът не е
уведомен за извършената цесия по надлежния начин. С исковата молба е
връчено уведомителното писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента,
действащ чрез пълномощник цесионера, и
същото е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради
което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя
е породила действие за длъжника,представляван от особен представител, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото/в този смисъл са постановените от ВКС
на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на
II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.
о./.Вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия,
поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Съдът не споделя тезата,
че не е налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради
това, че книжата по делото и уведомлението за съответната цесия са връчени на неговия особен представител, а не лично на
длъжника.
Назначаването на особен
представител на ответникът е вследствие на неуспешни усилия същата да бъде издирена, както на
известните й адреси, така и по месторабота. Фигурата на особения представител
по чл. 47, ал. 6 от ГПК, се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно
получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и
т.н..
И в двата случая,
представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с
изключения на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се
изисква изрично упълномощаване-чл. 34, ал. 3 от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК
за особения представител.
Съдът не споделя
разбирането, че връчването на
уведомлението за цесия на особения представител по делото, представлява
приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета
на делото,тъй като това би означавало
кредиторът да бъде поставен в
ситуация да не може да предяви правата
по договора за цесия по съдебен ред,
поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на
уведомлението за цесията.
В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяването на длъжника за
извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а
целта е длъжникът да знае на кого да
плати.В тази връзка длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията
тогава, когато е платил на ненадлежен
кредитор.
В случая не се твърди да е платено на
ненадлежен кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне
на вземания по договора за цесия.
Още повече, че това
обстоятелство не се отразява върху материалноправната легитимация на ищеца,
доколкото съгласно съдебната практика изходящото от упълномощения-цесионер
уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015
г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и
непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о./. В случая по делото е прието като доказателство пълномощно по силата на
което не само цесионерът, но и адвокатското дружество представляващо цесионера,
е упълномощено да връчва уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Цесията има действие
спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента – чл. 99, ал.3
и ал.4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради
което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД не може
да иска от длъжника изпълнение. Последното е предпоставено от настъпване на
изискуемостта на вземането. Срокът за изпълнение по правило е установен в полза
на длъжника, като при настъпване на определени в закона или договора (от който
възниква прехвърлянето вземане) факти, приобретателят на вземането, в
качеството си на кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да
обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива вземането с
всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или
във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата
предсрочна изискуемост. (В този смисъл е Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т.д.
№ 2230/2016 г. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о.).
В случая по отношения на вземанията е настъпил краен
падеж, независимо, че към датата на прехвърляне не е настъпил крайния падеж на
вземането, което е допустимо, съгласно гореизложеното.
С оглед установяване на
материалноправната легитимация на ищеца, следва съдът служебно да прецени дали договорът за
кредит е съобразен с императивните разпоредби на ЗПК, като вземе предвид и
направените от особения представител на ответника възражения.
Не се установяват
възраженията на особения представител на ответника за липса на доказателства за
усвояване на предоставената в заем сума, като същото се установява от приетото
по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, съгласно което
сумата от 907,80 лв. е преведена на търговеца на датата на сключване на
договора, с което същата се счита усвоена. В този смисъл са и гореописаните
договорености между страните по договора за кредит.
Процесният договор за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ.
бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г.,
в сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък,
които служебно следва да бъдат съобразни от съда.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред
които – общият размер на кредита и условията на усвояването му (т.7); лихвен
процент по кредита и условията на
прилагането му (т.9); годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит (т.10); условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл.
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски (т.11).
В настоящия случай
всички тези изисквания са спазени, като съдът счита, че не се установява
нарушение на законовите разпоредби, касаещи действителността на договора. Съдът
счита, че не се установява нищожност на клаузите за ГЛП и ГПР, като същите са
съобразени с обстоятелствата, при които е сключен договора, липсата на
обезпечение по него, размерът и периодът на предоставената в заем сума.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се потвърждава, че част от
предоставената в заем сума е платена по сметка на търговеца, а именно: сумата от 907,80 лв., а другата в размер на 174,30 лв. е
за застрахователна премия. Не се установява обаче от събраните по делото
писмени доказателства и приетото заключение
да е платена в полза на застрахователя включената в общата претендирана
сума застрахователна премия. Липсва и уговорка между страните по договора за
кредит, касаеща предаване на заемната сума в размер на 174,30 лв. –
застрахователна премия. Доколкото договорът за заем е реален договор, то
липсата на доказателства за предаване на заемната сума обуславят
неоснователност на договора за заем относно тази сума. Действително по делото е
приета застрахователен сертификат, както и общи условия, но в тях не е посочен,
нито размера на застрахователната премия, нито е удостоверено нейното заплащане
и липсват уговорки във връзка с усвояване на тази сума. С оглед така изложеното
съдът счита, че не се установява при условията на пълно и главно доказване, че
е усвоена сумата в размер на 174,30 лв. – застрахователна премия, като липсват
както твърдения, така и доказателства да са налице уговорки, свързани с
усвояване на същата, поради и което съдът приема, че по силата на сключения
договор за кредит, на ответника е предоставена в заем сумата от 907,80 лв., от
която ищецът е погасил главница в размер на 222,65 лв. или общата дължима сума 685,15
лв. Относно договорната лихва съдът счита, че с оглед установения по делото
размер на главница, то същата следва да бъде определена въз основа на тази
размер на главницата в размер от 272,26 лв., от който ответникът е погасил
сумата от 190,40 лв. и останала дължима сума в размер от 81,86 лв., поради и което искът за признаване на
установено, че се дължи договорна лихва за посочения период следва да се уважи
до размера на сумата от 81,86 лв., а за разликата до пълния претендиран размер
от 134,14 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Искът за главница за сумата, представляваща
разлика между предявения размер от 859,45 лв. и установения такъв от 685,15
лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Относно обезщетението за
забава на главницата за исковия период, доколкото същото е доказано по
основание, то неговият размер въз основа на разпоредбата на чл. 162 ГПК чрез
използване на онлайн калкулатор след съответното пропорционално намаляване на
всяка вноска, в която е включено и начислената застрахователна премия съдът
определя в размер от 81,90 лева, като за разликата над този размер до
пълния претендиран размер на обезщетението за забава в размер от 99,94 лв.
искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция. Ищецът е
представил списък с разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за направени
разноски в заповедното производство в
размери, както следва: сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от 50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение или общо 75 лв., от които съразмерно на уважените
претенции следва да се присъди сумата от 58 лв. В исковото производство ищецът
е направил разноски, както следва: платена държавна такса -125 лв., депозит за
особен представител – 300 лв., депозит за вещо лице – 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. за исковото производство или общ сумата от 675 лв., от които съразмерно на
уважената претенция следва да се присъди сумата от 527 лв.
По изложените мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.А.К., ЕГН **********,***
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* сумата 685,15 лв.- неизплатена главница за периода от 20.12.2017 г. до 20.04.2019 г. по Договор
за кредит за покупка на стоки от
09.04.2017 г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, вземането по който е
прехвърлено на 18.04.2018 г. с рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 27.07.2017 г., договорна лихва в размер от 81,86 лв. за
периода от 20.12.2017 г. до 20.04.2019 г.
и сумата от 81,90 лв.- обезщетение за забава за периода от 21.01.2018 г.
до 05.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
06.03.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3653 по описа за
2019 г. на ПРС , като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против
Б.А.К., ЕГН **********,*** искове
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата, представляваща разлика между 859,45 лв. – претендирана и
сумата от 685,15 лв. уважена неизплатена
главница за периода от 20.12.2017 г. до
20.04.2019 г. по Договор за кредит за
покупка на стоки от 09.04.2017 г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,
вземането по който е прехвърлено на 18.04.2018 г. с рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., сумата, представлява разлика
между претендирана договорна лихва в размер от 134,14 лв. и установена в размер
от 81,86 лв. за периода от 20.12.2017 г. до 20.04.2019 г. и сумата, представляваща разлика между
претендирана в размер от 99,44 лв. и уважена в размер от 81,90 лв. -
обезщетение за забава за периода от 21.01.2018 г. до 05.03.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 06.03.2019 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3653 по описа за 2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Б.А.К., ЕГН **********,***
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* разноски по съразмерност,
както следва: сумата от 58 лв. - разноски по ч.гр.д. № 3653 по описа за 2019 г. на ПРС и сумата от 527
лв. – разноски по гр.д. № 16070/2019 г. по описа на
ПРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ