РЕШЕНИЕ
№
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
– Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на четвърти август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА Х.
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при
секретар Елка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия Х.
въззивно гр.д. № 1122 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
и е образувано по въззивна жалба с вх. Рег. № 1774 от 28.02.2020
г. по опис на ВРС, подадена от адв. М.К. от ВАК, в качеството на пр. представител на К.С.Р.
срещу Решение № 646 от 12.02.2020 г. година,
постановено по гр.дело № 8084/2019 година, по описа на ВРС, с която съдът е
отхвърлил предявени в уславията на обективно
кумулативно съединяване на два осъдителни иска
от К.С.Р. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, да
заплати
-
сумата от 3 000 лв., претендирана
като обезщетение за претърпени в периода от 01.03.2014г. до 10.03.2014г. вреди,
вследствие на дискриминация по признаци
„лично положение” като изтърпяващ наказание „доживотен затвор с право на
замяна” и признак „имуществено състояние“ при престоя му в Затвора гр.София във
връзка с отправени от него искания за издаване на карта от система „Контел“;
-
сумата от 2500 лв., претендирана
като обезщетение за претърпени в периода от 28.05.2014г. до 05.06.2014г. вреди,
вследствие на дискриминация по признаци
„лично положение” като изтърпяващ наказание „доживотен затвор с право на
замяна” и признак „имуществено състояние“ при престоя му в Затвора гр.София във
връзка с отправени от него искания за издаване на карта от система „Контел“,
-
както и в частта, в която е осъден да заплати
50 лева разноски в производството на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
В жалбата са развити доводи за неправилност и
необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че съдът избирателно е обсъждал
доказателствата и така е достигнал до грешно формиране на фактическата страна
на спора и съответно приложението на материалния закон. По същество ангажира
съда с искане, да се отмени обжалвания
съдебен акт в неговата цялост и да се постанови решение, с което да се остави
без уважение предявените искове. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В отговор на въззивната
жалба, въззиваемата страна, чрез пр. представител
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт в неговата цялост.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав
на ВОС съобрази следното: Ищецът К.С.Р.,
пред първата съдебна инстанция е предявил кумулативно съединени два осъдителни
иска, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, за осъждането
й, да му заплати сумата от 3 000
лв., претендирана като обезщетение за претърпени в
периода от 01.03.2014г. до 10.03.2014г. вреди, вследствие на дискриминация по признаци „лично положение”
като изтърпяващ наказание „доживотен затвор с право на замяна” и признак
„имуществено състояние“ при престоя му в Затвора гр.София във връзка с
отправени от него искания за издаване на карта от система „Контел“ и сумата от 2500 лв., претендирана
като обезщетение за претърпени в периода от 28.05.2014г. до 05.06.2014г. вреди,
вследствие на дискриминация по признаци
„лично положение” като изтърпяващ наказание „доживотен затвор с право на
замяна” и признак „имуществено състояние“ при престоя му в Затвора гр.София във
връзка с отправени от него искания за издаване на карта от система „Контел“. В
исковата молба е твърдял, че спрямо него е осъществено дискриминационно
отношение от страна на администрацията в Затвора в гр.София, където той е бил
преведен като „чужда делегация”. Дискриминационното отношение е описано, като
по-неблагоприятно третиране спрямо други лица, лишени от свобода на основата на
признак „лично положение” и „имуществето състояние“,
защото е изтърпявал наказание „доживотен затвор с право на замяна” и е нямал
финансова средства. Твърди, че други двама затворници изтърпяващи наказание
„доживотен затвор без право на замяна” са разполагали с повече финансови
средства и това е причината на тях, затворническата администрация да им
осигурява издаването на карта от системата Contel, с
която да провеждат телефонни разговори и да пазаруват в лавката на Затвора
гр.София, където е пребивавал във
времето от 1.03.2014г. до 10.03.2014г. и от 28.05.2014г. до 5.06.2014г.
В обстоятелствената
част на исковата молба, ищецът е изложил, че често е превеждан в Софийския
централен затвор по повод съдебни дела. Във връзка с престоя му там се налага
да пазарува от лавката и да ползва телефон, което може да стане само
посредством карта от системата „Контел“, която „важи”
единствено на територията на този затвор. За целта при пребиваването си в
Затвора - гр.София на 01.03.2014г. е подал молба до началника на затвора да му
издаде такава карта, която била уважена, но карта не била издадена. Твърди, че
на 29.05.2014г. подал нова молба до началника на затвора. Предоставен му бил за
попълване формуляр по образец, в който да посочи телефонните номера, които ще
ползва. Бил уведомен, че за да ползва картата е необходимо да разполага с пари
в наличност в Затвора-гр.София. На 04.06.2014г. ищецът подал молба-декларация
до началника на същия затвор да разпореди да не му връщат пощенския запис,
който междувременно е получил в Затвора-гр.София, дори и след връщането му в
Затвора гр.Варна, където изтърпява присъдата си, за да му бъде издадена
поисканата карта. Пощенският запис бил обаче върнат на подателя. Твърди, че на
други лица –такива карти били издадени, което го кара да се чувства
дискриминиран. Заявява, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
чувство на злепоставеност и лишеност
от право на избор, вследствие на отнетото право на телефонен контакт с близките
и адвокатите си; чувство на обреченост и предрешеност,
вследствие на невъзможността за връзка с адвокатите му, поставяне в състояние
на постоянно тягостно напрежение от неизвестността, безвремие, тревога, униние,
страх, главоболие, както и чувство на глад.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
е подал писмен отговор на исковата молба, в който счита
предявения иск за неоснователен. Твърди се, че ищецът не е посочил по кой
признак е дискриминиран, като се твърди, че начинът на ползване на карти от
системата „Контел“ е еднакъв за всички лишени от свобода, като той е разполагал
със създадена възможност да ползва тази система в затвора София, а това че не е
могъл да се възползва от нея в затвора Варна е резултата на липсата на средства
по профила му създаден в нея, като неосъществените негови очаквания не
представляват дискриминация.
Първоинстанционният съд е квалифицирал предявените искове
като такива по чл. 71, ал.1 от ЗЗДискр и ги е
отхвърлил.
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените въззивни предели,
ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: правилно
ли съдът е оценил събраните по делото доказателства и възоснова
на тази преценка обосновани ли са фактите, които е приел за установени, и правилно ли е приложил материалния закон.
Възоснова на представените пред първоинстанционния
съд доказателства, настоящия състав на ВОС приема за установено следното от фактическа страна:
От копие от молба до директора на затвора
София депозирана на 04.03.2014г., се установява, че К.С.Р. е поискал издаване
на карта за ползване на телефон. Върху тази молба от съдата
дата е поставена резолюция, че за издаване на карта е необходимо да се попълни
молба по образец. Липсват доказателства ищецът да е подал последваща
молба отговаряща на определен образец, но с молба от 30.05.2014г. той е сезирал
директора на затвора София с ново искане да се разпореди да му се издаде карта,
като в тази молба на 29.05.2014г. е записано от служителка на затвора М., че
няма средства в затвора София, но въпреки това на датата на подаване –
30.05.2014г. е разпоредено да се издаде карта, но под
условие, а именно наличие на средства.
Ищецът, с друга молба от 30.05.2014г., отново
е отправил искане до директора на затвора София, да му разреши извънредно
обаждане от служебния телефон с цел да договори да му бъде изпратен паричен
пощенски запис. По посочената молба са извършени отразявания отново от
служителката М., че ищецът на 4.06.2014г. е провел искания телефонен разговор и
че към 30.05.2014г. по картата му за телефонни разговори липсват средства. С
нова молба от 5.06.2014г. е отправил ново искане до директора на затвора Варна
за разпореждане да му бъде издадена карта, по която чрез пощенски записа да получава
средства който да използва за издаване на карта за телефонни разговори.
Посочената молба съдържа ръкописно разпореждане, че молителя при всяко едно
посещение на затвора в София следва да представя доказателства за обема на
ползваната сума в затвора от който идва с цел преценка спазено ли е
ограничението от една минимална работна заплата съгласно ЗИНЗС. Приложена е
докладна записка от ст.инсп.М. от 6.11.2014г.
адресирана до началника на затвора гр.София, като съгласно същата ищецът е
пребивавал на територията на затвора в гр.София в следните периоди:28.02.2014г.-12.03.2014г.,
9.05.2014г.-16.05.2014г., 29.05.2014г. до 5.06.2014г., 26.09.2014г. до
1.10.2014г., 10.10.2014г. до 15.10.2014г., като в нея
са описани действията на ищеца и са дадени обяснения за извършеното във връзка
с тях.
Видно от писмо с адресант от „Би Вифон България“ ЕООД и адресат Началника на затвора
гр.София, на 20.05.2011г. в 15.27.53ч. е създаден профил на имота на ищеца
даващ му право да ползва телефонната система „Контел“ обслужваща лишените от
свобода по време на престоя им в затворите, както и че по този профил не са
внасяни суми, като последното се потвърждава и от проверката възоснова на която е съставена в докладна записка от
4.11.2014г. на гл.счетоводител на затвора в гр.София.
На 01.07.2015 г. Началникът на затвора
гр.Варна е отправил писмо до ОС „ИН“ гр.Хасково, от чието съдържание се
установява, че картите за ползване на телефонната мрежа „Контел“ са унифицирани
за територията на цялата страна и възможността за ползването им в различните
затвори зависи от съответния титуляр, който следва да поиска включването си в
система са съответния затвор.
От събраните по делото гласни
доказателства,събрани по делегация, се установяват следните факти: На св.М.Х.
не му е известно ищецът да е разполагал с карта за телефонни разговори, като
това негово възприятие противоречи на представените документи съгласно, които
на ищеца е издадена карта за ползване на специализираната телефонна система. Показанията на свидетеля са изцяло обвързани с
твърдението му, че ищецът не е разполагал с въпросната карта, като се сочи, че
последният многократно е правил искания за издаване на такава на територията на
затвора София. Същият свидетел сочи, че поради многократните откази на
администрацията на затвора в гр.София да активира картата на ищеца, той е обявил гладна стачка защото се е чувствал дискриминиран, тъй като
на други затворници карти са били издавани. Свидетелката Б.М., която е
изпълнявала длъжността „социален работник“ в Затвора – гр.София, е посочила в
показанията си, че съгласно установения ред в затвора лишените от свобода могат
да се активират карти телефонни разговори, ако са налице две условия – пълното
е да има активиран профил в Затвора в гр.София и второто условие е да има
налични парични средства по сметка в Затвора – гр.София.
По делото е установено, че телефонните
разговори, които лишените от свобода могат да провеждат, са свързани с отделна телефонна система,
която се активира със специфична карта, активирането на която се разрешава от
затворническата администрация, при наличие на съответните предпоставки –
искане, профил и налични средства. Какъв е бил решима за ползване на тази карти
преди 2015 г. по делото не е установено, но след тази дата е било възможно,
всеки лишен от свобода в зависимост от направен профил, независимо в кой
затвор, да полза картата в друг затвор, ако има налични парични средства и ако
затворническата администрация разреши. От събраните по делото доказателства, се
установява, че ищецът е поискал издаване на карта, а не включване на
притежавана такава. Затова затворническата администрация е давала указания,
чрез съответните резолюции за начина, по
който може да упражни правото си на телефонни разговори. Първоинстанционният
съд е установил, че ищецът действително е бил възпрепятстван да ползва
възможностите на вътрешно затворническата системата „Контел“. Но е отхвърлил
исковете, защото не са представени доказателства, това да е станало по
дискриминационни причини или да е на лице дискриминация получила се като
косвена последица.
При така установените факти съдът извежда
следните правни изводи:
Не са събрани доказателства за наличие на
извършено дискриминационно поведение спрямо ищеца, по който и да е от двата
критерии „лично положение” като изтърпяващ наказание „доживотен затвор с право
на замяна” и „имуществено състояние”.
Действията на затворническата администрация, безспорно са неправомерни, но не са
дискриминиращи.За неправомерните действия на ответника, ищецът може да
ангажира съда с нов иск, но е необходимо да направи разлика между
дискриминационно поведение и действия, които не са дискриминация, но въпреки
това са неправомерни и да ангажира съда с искане за защита. При пряка или
косвена дискриминация редът е именно способите по ЗЗДискр.,
докато при неправомерно поведение на служител на администрацията следва в
зависимост от конкретната ситуация, да
се прецени допълнително дали защитата е по реда на ЗОДОВ или по ЗЗД. Първинстанционният съд е изложил подробни мотиви, защо не
приема тезата на ищеца, за наличие на дискриминационни признаци, които въззивният съд напълно споделя. Въззивната
инстанция споделя и изразеното от съда, становище, че затворническата
администрация не е дала съгласието си да включи Р. в система „Контел“ на
затвора в гр.София, но това е станало не поради дискриминационни подбуди
демонстрирани по какъвто и да било начин, а поради поставени допълнителни
административни пречки. Макар да липсва изричен отказ на администрацията да
предостави на ищеца карта, тя е поставяла допълнителни условия, които не е била
компетентна да поставя. Издаването на картата, не зависи от наличността на
средства. Затова резолюцията от 30.05.2014г. по молбата на ищеца за изготвяне
на карта „Да, при наличие на средства“, представлява незаконосъобразно
действие, което възпрепятства правото на издаване на карта.
От такова действие, безспорно произтичат
вреди.Установено обаче по делото е, че към датата на тази резолюция ищецът е разполагал с такава карта /данните
са от фирмата поддържаща системата/, поради което, затворническата администрация е следвало да разясни на ищеца,
правото му да полза тази карта при наличие на средства или правото му да поиска
нова карта, ако системата не предполага възможност да се ползва вече издадената
карта от друга затворническа администрация /примерно Затвора в гр. Варна/. Тези
факти, съдът следва да установява при предявен иск за обезщетение за вреди по
реда на ЗОДОВ или ЗЗД, а не по предявените искове с твърдение за дискриминация.
Предвид изложеното решаващия състав приема,
че жалбата е неоснователна, поради което следва да потвърди обжалвания съдебен
акт.
Мотивиран от гореизложеното, съставът на ВОС
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 646 от 12.02.2020 г. година, постановено по гр.дело №
8084/2019 година, по описа на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: