Решение по дело №2337/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Фор-Моко“ЕООД, подадена чрез адв.Д., против Решение № 1368/25.09.23г. по НАХД №2422/2023г. на ВРС, ІІІ състав., с което е потвърдено наказателно постановление №03-2201141/14.12.22г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 КТ за нарушение на чл.142, ал.6 КТ.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди, че ВРС не е преценил правилно съставомерността на нарушението, правните последици от него, нито направените възражения, вкл. и за неправилна правна квалификация и маловажност на случая. Твърди, че съдът не е взел предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелствата и че деянието, за което е ангажирана отговорността представлява маловажен случай. Твърди и че ВРС неправилно е приел, че е налице нарушение на трудовото законодателство. Моли съда да отмени решението на ВРС, както и издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба- директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, редовно призован, не се явява представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Фор-Моко“ЕООД против наказателно постановление №03-2201141/14.12.22г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 КТ за нарушение на чл.142, ал.6 КТ.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 27.10.2022г. служители на Дирекция “Инспекция по труда”-Варна, сред които св. М. - Ж., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на „Фор- моко” ЕООД в пекарна, находяща се в гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ №100, при която в 06,05 часа било установено лицето Т.А, която престирала труд като „продавач, закуски и напитки“ в обекта. На работника била предоставена за попълване декларация. Впоследствие, в 18,55 часа била извършена повторна проверка, при която било установено, че А. отново полага труд като „продавач, закуски и напитки“ в обекта. Била й предоставена за попълване декларация. Предвид обстоятелството, че лицето полагало труд с работно време от 06,00 до 19,00 часа, на 22.11.2022г. срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било посочено, че в качеството си на работодател е допуснало до работа в обекта А., на длъжност „продавач, закуски и напитки“, да полага труд при работна смяна с продължителност над 12 часа. Нарушението било квалифицирано по чл.142, ал.6 от КТ. Актът бил надлежно предявен на представляващия дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени в срок, съдържат изискуемите реквизити по ЗАНН, вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. ВРС е приел за безспорно установено вмененото нарушение, като е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които е приел за неоснователни, и е счел, че случаят не е маловажен.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Решението на ВРС е неправилно.

Съгласно издаденото НП, на дружеството е наложена имуществена санкция за това, че на 27.10.2022 г. в качеството на работодател е допуснал лицето Т.А на длъжност „продавач, закуски и напитки“ в проверения обект- пекарна, да полага труд при работна смяна с продължителност над 12 часа, тъй като е установена да полага труд в 6:05ч. и в 18:55г. и декларира работна смяна от 06:00 до 19:00ч.- нарушение на чл.142 ал.6 КТ.

Неправилен и в противоречие на събраните доказателства е изводът на ВРС, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, че проверяващите са изяснили фактическата обстановка и са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение.

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин вмененото нарушение по чл.142, ал.6 КТ.

Съгласно чл.142, ал.6 КТ максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

В декларациите си А. е посочила работно време от 6,00 часа до 19,00 часа. От доказателствата по делото обаче не се установява, че на посочената дата лицето е полагало труд в рамките на 12-часова смяна при въведено сумирано изчисляване на работното време.

Доказателства, че в дружеството е въведено сумирано изчисляване на работното време не са налице. Разпределението на работното време, съгласно чл.139а ал.1 КТ, се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, но такъв не е събран от АНО. Не са представени графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, каквито се изискват от чл.9а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Налице е и противоречие между обстоятелствената част на АУАН и НП. В АУАН е посочено, че работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време - в който случай би била приложима забраната по чл.142, ал.6 КТ, а в НП такава констатация липсва.

Без в НП да е посочено и от доказателствата по преписката да се обосновава, че в обекта е въведено сумирано изчисляване на работното време, деянието се явява несъставомерно по чл.142, ал.6 КТ.

Видно от представения трудов договор №137/24.01.2022г. Т.А е назначена на работа във „ФОР - МОКО“ ЕООД на длъжност „продавач, закуски и напитки“ в условията на непълно работно време - 4 часов работен ден.

Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, съгласно чл.139а ал.1 КТ. Работата на смени също се урежда в ПВТР. Такъв не е събран като доказателство по преписката. Не е установено какъв е режима на работа в предприятието.

Предвид горното, установените при проверката факти и събраните доказателства не обосновават безспорен извод за конкретно извършено нарушение на трудовото законодателство, поради което като е стигнал до други правни изводи, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като се отмени и издаденото НП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1368/25.09.23г. по НАХД №2422/2023г. на ВРС, ІІІ състав., с което е потвърдено наказателно постановление №03-2201141/14.12.22г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „Фор-Моко“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 КТ за нарушение на чл.142, ал.6 КТ, както и в частта на разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №03-2201141/14.12.22г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „Фор-Моко“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 КТ за нарушение на чл.142, ал.6 КТ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: