Р Е Ш Е Н И Е
№ 372 / 7.3.2018 г. Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На пети март Година две
хиляди и осемнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 5227 по описа на
съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба от ЕТ„ БОЯНА –СВИЛЕН ТРЪНЧЕВ”, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.Т.срещу
НП № 03-007243/08.02.2017 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" Варна, с което за извършено нарушение на чл. 62 ал.1, вр.чл.1 ал.2 от КТ на осн. чл.416
ал.5, вр.чл.414 ал.3 от КТ му е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 / три хиляди /лева.
В жалба си до съда жалбоподателят моли НП
да бъде отменено, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като се излага
становището, че АНО не е изяснил всички
обстоятелства от значение за случая. Твърди се, че обстоятелствената част на НП
не отговаря на действителността. Не се оспорва факта, че Д. Д. е работил във
фирмата, но се твърди, че в момента на проверката от служители на Д ИТ Варна
не е полагал труд в полза на фирмата.
Излага се твърдението,че АНО не е
изпълнил задължението си по чл.53,ал.1 от ЗАНН да издаде НП след като провери
дали не са налице основанията на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, дружеството
жалбоподател редовно призовано се представлява от адв.
Е. С. , ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се
представлява от юк О., който моли НП да бъде потвърдено
изцяло и по размер.
Актосъставителят, редовно призован, взема становище по
жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От
фактическа страна:
Съставен е АУАН с № 03-007243/30.01.2017
г. на ЕТ „ Б.Т.”, ЕИК *********, затова,
че в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето Д.П. Д. с ЕГН **********
в обект : склад за строителни материали, находящ се в
гр.Варна,ул.” Девня” № 1-Б, стопанисван от ЕТ „ Б.Т.” да изпълнява трудови функции на
длъжност „ общ работник”, като извършва товаро-разтоварни
дейности в полза на ЕТ „ Б.Т.” при
определено работно време, работно място в обекта на контрол и договорено
трудово възнаграждение без да е налице сключен трудов договор в писмена форма между
страните по възникналото трудово-правоотношение.
Нарушението е извършено на 26.01.2017 год. в 14,28 часа в гр.Варна, ул.” Девня”
№ 1-Б,обект – склад за строителни материали, към който момент е установено
лицето Д. Д. да изпълнява трудови функции на длъжност „ общ работник” в полза
на ЕТ „ Б.Т.” – нарушение на чл.62,ал.1,вр.
чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ.
Акта бил съставен в присъствието на
представляващия дружеството, предявен му е бил, като в графата бележки и
възражения не са отразени направени такива.
В предвидения в чл. 44, ал.1
от ЗАНН тридневен срок са постъпили писмени възражения, в които се
твърди, че Димитров е бивш служител на фирмата, но към момента на проверката от
Д ИТ Варна е нямал трудови взаимоотношения с фирмата.
АНО не възприел направеното възражение и
въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка АНО издал обжалваното НП, като е възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На осн. чл. 416 ал.5,
вр.чл.41 ,ал.3 от КТ наложил на фирмата имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/лева.
От показанията на актосъставителя
св. М. се установява, че е извършила проверка по спазване на трудовото
законодателство в склад за строителни материали, находящ
се на ул.” Девня”. Складът представлявал голямо помещение, в което имало
алуминиева кабина, в която стоял продавача, а срещу нея имало стол на който
стоял Димитров. Когато влезли в склада Димитров ги посрещнал и попитал какво
желаят. Свидетелката го попитала дали работи там, и дали той ще ги обслужи, на
което Д. отговорил утвърдително,след което тя се легитимирала. Свидетелката
твърди, че по време на проверката в склада се появило лице, на когото Д. трябвало
да натовари листи гипс-картон. Този клиент на склада според свидетелката
отказал да се легитимира. Св.М. посочва, че с Д. било трудно да се комуникира, при
попълването на декларацията по чл.402 от КТ той не могъл да посочи от кога
работи в обекта, което наложило да попитат в съседен обект, откъдето разбрали,
че работи повече от месец.
От показанията на допуснатия до разпит по
искане на защитата св.Т.И. се установява, че същата работи в склада за
строителни материали на ЕТ „ Б.Т.”***. Посочва, че Д. е работил във фирмата, но
това е било преди проверката. Твърди, че преди проверката Д. е дошъл в склада,
като казал, че чака клиент. След около половин час този клиент се е появил и Д.
му е помогнал да натоварят материали. Твърди, че Д. и други пъти е идвал в
склада с клиенти.
Съдът кредитира показанията на св.И.,
като отчита факта, че същата работи във фирмата нарушител.
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни
доказателства: показанията на свидетелите М. и И. дадени в хода на съдебното
следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети
от съда по реда на чл. 283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.
НП е издадено от компетентен орган –
Директор ДИТ Варна, съгласно чл.416,ал.6 от КТ. АУАН също е съставен от
компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП
са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1
и 3 от ЗАНН.
На търговеца е наложено административно
наказание за извършено нарушение на чл.62,ал.1, вр.чл.1,ал.2
от КТ.
Според
наказателното постановление наказанието на търговеца е наложено за деянието „допуснал“ до работа
без да е сключен трудов договор в писмена форма. Задължението по чл.61, ал.1 от КТ е трудовият договор да се сключи между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Задължението по чл.62, ал.1 от КТ е
трудовият договор да се сключи в писмена форма. Задължението по чл.63, ал.2 от КТ е работодателят да не допуска до работа работника или служителя преди да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни.
В
случая според състава на съда е налице неяснота за какво нарушение точно е
наказан жалбоподателя, доколкото посоченото от наказващия орган деяние -
допускане до работа без писмен трудов договор, представлява смесване на
визираните три отделни хипотези на трите отделни задължения. Освен това
деянието по чл.414, ал.3 от КТ във връзка с чл.61, ал.1 от КТ по принцип се осъществява чрез
бездействие, а във връзка с чл.63, ал.2 от КТ с действие. В случая е посочено
едновременно осъществено чрез действие и бездействие деяние – допускане до
работа и несключване на писмен трудов договор.
В този смисъл АУАН и НП не съдържат надлежно
описание на нарушението - изискуем реквизити по чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, което да способства за достатъчно индивидуализиране на вмененото на
жалбоподателя нарушение и това несъобразяване със закона несъмнено затруднява
правото на защита на наказаното лице.
Горното
сочи на наличие на съществено процесуално нарушение в административно-наказателното производство, което е основание
за отмяна на наказателното постановление.
Не се доказва и вмененото на търговеца
административно нарушение по чл.61,ал.1,вр. чл.1,ал.2
от КТ. Липсват доказателства, че на 26.01.2017 год. в 14,28 часа между страните
е съществувало трудово правоотношение, т.е. че Д. е предоставял работната си
сила на ЕТ, и то при определени в КТ параметри, за което му се е следвало
заплащане.
Допуснато е съществено нарушение по
см.чл.57 ал.1 от ЗАНН, като както в АУАН така и в НП липсва описание на
елементите от възприетото като установено от контролните органи трудовото
правоотношение между дружеството и Д. (определено работно време, работно място
и договорено възнаграждение).
В случая e налице проверка продължила кратък период от време и състояща се в
разговор между инспектора от Д ИТ Варна, св.Д. и св. И. , както и разговор с
неустановено лице / лица / от съседен на проверявания обект в какъвто смисъл
може да се приеме, че изводите на инспектора произтичат от собствената му
преценка. Същата обаче следва да е обективна и да е резултат от събрани
доказателства във връзка с характера на трудовото правоотношение.
Не е спорен и фактът на
извършваната помощна дейност от Д. в
полза на търговеца / който и сам във възражението си и в жалбата си срещу НП не
отрича/. Но не се установява факта за заплащане на труда от страна на Д. при
извършване на тази дейност както и другите елементи от трудовото
правоотношение. За да може да се установи съществуването на трудово
правоотношение, то трябва да съществува към момента на установяването му, тоест
работникът трябва да изпълнява трудови задължения към определен работодател на
определено работно място и в определено работно време.
В конкретния случай липсват
безсъмнени данни за предоставяне на работна сила /договаряне на работно място,
трудова дисциплина, и др. характерни за длъжността
функции/, обосноваващи предпоставките по чл. 1, ал. 2 от КТ за
уреждане на правоотношенията между ЕТ
„ Б.Т.” и Д. Димитров като трудови.
В тежест на АНО е да докаже с допустимите
от закона доказателствени средства, че посоченото за
нарушител юридическо лице е извършило описаното в АУАН и в НП административно
нарушение. Горното задължение не е изпълнено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП №
03-007243/08.02.2017 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" Варна , с което на ЕТ„ БОЯНА –СВИЛЕН ТРЪНЧЕВ”, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Н.Т.за
извършено нарушение на чл. 62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 от КТ
на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3
от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 / три хиляди /лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от съобщаване на страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: