РЕШЕНИЕ

 

                                                       гр.София, 09.08.2019 г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.                        

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Зл.Чолева

                                                                                                              М.Богданова

при секретаря Капка Лозева и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 1 610 по описа  за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.196 – чл.211 от ГПК /отм./.

              С решение от 31.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 19 173/2007 г. по описа на СГС,  ГО, 31 състав са отхвърлени предявените от Г.П.И., ЕГН **********, Й. П. А., ЕГН **********, Л.П.С., ЕГН **********, Я.Й.П., ЕГН **********, Ц.Й.А., ЕГН **********, А.Й.Г., ЕГН **********, М.А.Г., ЕГН **********, С.С.Н., ЕГН **********, В.В.Д., ЕГН **********, Р.Д.Д., ЕГН **********, В.А.Д., ЕГН **********, Д.А.Д., ЕГН **********, З.С.С., ЕГН ********-79 и П.Д. А., ЕГН ********** срещу Е.Д.М., ЕГН **********, В.Д.М., ЕГН **********, М.И. К., ЕГН **********, В.В.М., ЕГН **********, В.И. Н., ЕГН **********, И.В.Н., ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН ********** искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено право на собственост върху 20 кв.м. от парцел ХІ-58, с площ на целия УПИ от 1 100 кв.м., 580 кв.м. от парцел Х-59, като целият УПИ е с площ от 1 080 кв.м., 1100 кв.м., попадащи в парцел VІІІ-60, целият УПИ  с площ от 1 200 кв.м., 1100 кв.м., попадащи в парцел ІХ-730, целият УПИ с площ от 1 130 кв.м., и върху 50 кв.м. от парцел VІІ-195, целият УПИ с площ от 940 кв.м., всички от кв.16 по плана на в.з.”Малинова долина”, І-б част – разширение „Дупките”, като неоснователни.

              Със същия съдебен акт ищците са осъдени да заплатят на ответниците на основание чл.64 ГПК /отм./ направените по делото разноски, както следва: на М.С.И. – сумата 500,00 лева, на Е. и В. М.– сумата 100,00 лева, на В. и И. Н. – сумата 850,00 лева, на В.В.М. – сумата 800,00 лева и на М.К. – 300,00 лева. 

              Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците Г.П.И., Й. П. А., Л.П.С., Я.Й.П., Ц.Й.А., А.Й.Г., М.А.Г., С.С.Н., В.В.Д., Р.Д. Д., Д.А.Д., В.А.Д., З.С.С. и П.Д. А., действащи чрез пълномощника им адв.Ц., в която се поддържа, че същото е неправилно и че при постановяването му са допуснати съществени нарушения, както на материалния закон, така и на съдопроизводствените правила. Релевира-ни са доводи, че доколкото спорът в производството не е за принадлежността на правото на собственост върху имота към минал момент – образуването на ТКЗС, то ответниците не могат да оспорват легитимацията на ищците с възражение, че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС. Твърди се и че необосновано е приетото от състава на СРС, че не е установена идентичността на възстановения на ищците имот и че този имот бил внесен в ТКЗС – с оглед събраните в първата инстанция доказа-телства в тази насока. Навеждат се съображения и че извода на СРС, че след внасянето на имота в ТКЗС с него и с други имоти е извършена замяна и това е било пречка за устано-вяване на идентичност на имота, също е неверен, тъй като дори да се приеме, че имотът на ищците, заедно с други имоти на член-кооператори е заменен, нямо нито един документ, че Г. Л.е сключил законна сделка със заменените му имоти, както и че предвид обстоятелството, че той не е законно прехвърлен на трети лица и в него няма законен строеж към 01.03.1991 г., съотв. че са налице свободни от застрояване площи, поради което не е налице пречка за възстановяването му на бившия собственик или на неговите наследници.

              Молят въззивния съд да отмени атакувания съдебен акт и да уважи заявените от тях претенции. Претендират присъждането на разноски по делото.

              Ответниците по жалбата – В.И.Н. и И.В.Н.,*** – чрез процесуалния им представител адв.Т., оспорват жалбата като неоснова-телна. Инвокират твърдения, че решението спрямо тях е недопустимо, тъй като наследода-телката им е починала преди подаване на исковата молба и същите не е трябвало да бъдат конституирани като ответни страни по делото.

              Ответницата по жалбата – М.И.К.,*** в подадено възражение в срока по чл.201, ал.1 ГПК /отм./ оспорва изцяло въззивната жалба по съображе-ния за неоснователност на инвокираните в същата оплаквания и възражения.

Ответниците по въззивната жалба Е.Д.М., В.Д.М., В.В.М. и М.С.И. не са подали възражения по чл.201 ал.1 ГПК /отм./.

              Въз основа на постъпилата въззивна жалба е образувано гр.д.№ 13 764/2011 г. по описа на СГС, ГО, ІV-Б състав, който с решение, постановено на 28.09.2015 г., е обезсилил решението от 31.05.2011 г. по гр.дело № 19 173/2007 г. по описа на СРС, Го, 31 състав – в частта, в която са отхвърлени предявените от Г.П.И., Й. П.А.-, Л.П.С., Я.Й.П., Ц.Й.А., А.Й.Г., М.А.Г., С.С.Н., В.В.Д., Р.Д.Д., Д.А.Д., В.А.Д., З.С.С. и П.Д. А.  искове с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./ срещу В.И.Н., ЕГН ********** и И.В.Н., ЕГН ********** за признаване за установено право на собственост върху 1 100 кв.м., попадащи в парцел ІХ-730, целият УПИ с площ от 1 130 кв.м., находящ се в кв.16 по плана на в.з.“Малинова долина“, І-б част – разширение „Дупките“ и е прекратено производството по предявените искове с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./ срещу Вале-рий И.Н. и И.В.Н., като недопустимо.

В частта, в която са отхвърлени предявените от посочените ищци искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ срещу Е.Д.М., В.Д.М., М.И.К., В.В.М. и М.С.И., за установяване на правото на собственост върху 20 кв.м. от парцел ХІ-58, целият УПИ с площ от 1100 кв.м., 580 кв.м. от парцел Х-59, целият УПИ с площ от 1080 кв.м., 1100 кв.м., попадащи в парцел VІІІ-60, целият УПИ с площ от 1200 кв.м., както и върху 50 кв.м., попадащи в парцел VІІ-195, целият УПИ с площ от 940 кв.м., всички имоти от кв.16 по плана на в.з.“Малинова долина“, І-б част – разширение „Дупките“, както и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на ответниците М.С.И., Е. и В. М., на В. и И. Н., на В.В.М. и на М. К., на основание чл.64 ГПК /отм./ направените по делото разноски, решението от 31.05. 2011 г., постановено по гр.д.№ 19 173/2007 г. по описа на СРС, 31 състав, е оставено в сила.

              С определение от 27.11.2015 г. на основание чл.120 ГПК /отм./ като въззивници по делото са конституирани наследниците по закон на починалите в хода на процеса първона-чални въззивници, както следва: Н.Й.М. – като наследник на Й. П. А.; Я.Х.Г. и С.Х.Г. – като наследници на П.Д. А. и В.Р.Й. и Т.Р.Х. – като наследници на Л.П.С., а Й. П. А., П.Д. А. и Л.П.С. са заличени като страни по делото.

              С Определение № 343/03.08.2016 г. по гр.д.№ 1 980/2016 г. ВКС, ІІ ГО е допуснал касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-Б състав по в.гр.д.№ 13 764/2011 г. – в частта, постановена срещу Й. П. А. и П.Д. А..

              В останалата част – по отношение на жалбите на Г.П.И., Я. Й.П., Ц.Й.А., А.Й.Г., М. А.Г., С.С.Н., В.В.Д., Р.Д.Д., Д.А.Д., В.А.Д., З.С.С., В.Р.Й. и Т.Р.Х. /наследници на Л.П.С./, касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато и същото е влязло в сила. Обстоятелството, че В.Р.Й. и Т.Р.Х. неправилно са били призовани за откритото съдебно заседание в настоящото производство не ги прави надлежни страни по същото и съдът не дължи произнасяне по заявената искова претенция по отношение на същите.

              С решение № 181/01.02.2017 г. по гр.д.№ 1980/2016 г. по описа на ВКС, ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, е обезсилено решението от 28.09.2015 г. на СГС, ГО, ІV-Б състав по в.гр.д.№ 13 764/2011 г. – в частта, постановена срещу Й. П. А. и П.Д. А., поради това, че е било постановено срещу починали лица преди датата на проведеното последно заседание, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав в посочената част.

              След връщане на делото в СГС същото е образувано под № 1 610/2017 г. по описа на ІV-В състав.

              Поради настъпила на 15.09.2015 г. смърт на въззиваемата страна М.С.И., ЕГН **********, с определение от 06.07.2017 г. е прекратено производството по де-лото по отношение на същия и като ответници по делото – въззиваеми страни на негово място на основание чл.120 ГПК /отм./ са конституирани наследниците му по закон: С.М.И. и Д.М.И..

              С определение на въззивния съд от 09.11.2017 г. на основание чл.100, ал.3 ГПК /отм./ във връзка с чл.108 ГПК /отм./ е допуснато уточнение на исковата молба, съгласно молба на жалбоподателите Н.Й.М., Я.Х.Г. и С.Х.Г. от 26.04.2017 г. относно индивидуализацията на процесните реални части от недви-жими имоти, както следва: 20 кв.м. – част от УПИ ХІ-58, при граници: от две страни УПИ ХІ-58 и УПИ Х-59; на 580 кв.м. – част от УПИ Х-59, при граници: от две страни УПИ Х-59 и УПИ ІХ-730; на 1 100 кв.м. – част от УПИ ІХ-730, при граници: УПИ VІІІ-60, УПИ Х-59, УПИ ІХ-730 и река; на 1100 кв.м. – част от УПИ VІІІ-60, при граници: УПИ VІІ-195, УПИ ІХ-730, УПИ VІІІ-60 и река; на частта от 50 кв.м. – част от УПИ VІІ-195, при граници: УПИ VІІ-195, УПИ VІІІ-60 и река и площ извън регулация от 80 кв.м., всички находящи се в кв.16 по ЗРП на в.з.”Малинова долина – ІІ б част”, разширение – м.”Дупките”.

              Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на стра-ните съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, намира за установено следното:

              Въззивната жалба на Й. П. А. и П.Д. А., поддържана от техните законни наследници Н.Й.М., Я.Х.Г. и С.Х.Г., е допустима – същата е подадена от легитимирани страни в процеса, в срока по чл.97 ГПК /отм./ срещу подлежащ на въззивно обжалване съде-бен акт.

              При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че първо-инстанционно решение е валидно, но частично недопустимо – в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ по отношение на ответниците В.И.Н., ЕГН ********** и И.В.Н., ЕГН **********, поради което в тази част същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. В.И.Н. и И.В.Н. са конституирани като страни в процеса на мяс-тото на починалата преди завеждането на иска ответница И.П.Н.. Съща-та е починала на 17.03.2005 г., а искът срещу нея е предявен на 27.08.2007 г. – повече от две години и пет месеца след нейната смърт. Процесуално правоотношение не може да се породи със страна, която към момента на предявяване на иска не съществува като правен субект в обективната действителност. Правоспособността е основен институт на правото, чието съ-държание се определя от закона. Процесуалната правоспособност /съотв. правосубектност – за юридическите лица/ представлява призната от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения. Съгласно чл.27, ал.1 ГПК процесуално правос-пособен е този, който е правоспособен по материалното право. По силата на чл.1 ЗЛС всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. Настъпването на смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Заедно с отпадането на правосубектността по материалното право, отпада и процесуалната правосубектност. Страни в гражданския процес могат да бъдат само процесуално правоспособни лица. Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Исково производство, при което посоченият в исковата мол-ба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратя-ване. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.дело № 1/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение № 58/22.04.2010 г. по гр.д.№ 124/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 221/22.02.2012 г. по т.д.№ 1 161/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 44/19.05.2014 г. по гр.д.№ 4 428/2013 г. на ВКС, І ГО, решение № 275/07.03.2014 г. по гр.д.№ 1 996/2013 г. на ВКС, І ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК, определение № 576/12.10.2010 г. по ч.гр.д. № 458/2010 г. на ВКС, ІV ГО и др.

Починало физическо лице не е правен субект, не притежава правоспособност и не може да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. По отношение на наследниците на това лице не може да възникне процесуално правоприемство, тъй като то се поражда само, ако е настъпило в хода на редовно възникнало процесуално правоотношение, каквото в конк-ретната хипотеза не е налице. Предвид изложеното  наследниците по закон на посочената в исковата молба ответница И.П.Н., починала преди предявяването на иска, не могат да придобият качеството на надлежна страна по делото, Ирелевантно за разг-леждания въпрос е обстоятелството дали е налице или не съгласие от страна на последните да участват като ответници по делото.

Неоснователно е и възражението на част от ответниците в първоинстанционното производство относно липсата на правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост от страна на ищците. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкува-телно решение № 8/2012 от 27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Прав-ният си интерес от предявяването на процесните положителни установителни искове за собственост по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ е обоснован е отказа на ответниците да подпишат със-тавения констативен протокол по молба на ищците от 2000 г. за попълване и нанасяне на възстановения им имот в одобрения регулационен план на в.з.”Малинова долина ІІб част - Разширение”, м.”Дупките”.

              В останалата част решението е допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор.

              При установената по делото фактическа обстановка от събрания по него доказателст-вен материал, настоящата въззивна инстанция намира, че не са налице предпоставките за уважаване на предявените срещу останалите ответници при условията на субективно и обек-тивно съединяване искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ – положителни устано-вителни искове за собственост, с която разпоредба е регламентиран един от правните спосо-би за защита на нарушените вещни права.

Във въззивната жалбата е инвокирано възражение за липсата на възможност ответ-ниците да оспорват правата на наследодателя на ищците към минал момент – този на обоб-ществяването на земеделските земи, което решаващият състав на СГС намира по принцип за основателно. С решение № 6141/24.04.2000 г. на ПК в Община „Витоша” – актът за възста-новяване на правото на собственост на наследниците на Д.Г. Й., част от които са и жалбоподателите Н.Й.М., Я.Х.Г. и С.Х.Г., се засягат правата на трети за административното производство лица – ответниците: Е.Д.М., В.Д.М., М.И.К., В.В.М., С.М.И. и Д.М. И., но тъй като последните не са заявили самостоятелни претенции за реституция на имота в тяхна полза, правото им на защита срещу вещноправните последици на този админист-ративен акт е на плоскостта на наличието на отрицателните материалноправни предпоставки, с които законът свързва невъзможността за реално възстановяване на собствеността върху земеделските земи или чрез позоваване на нищожност на административния акт, т.е. ответ-ните страни в производството могат да противопоставят само възражения, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделските земи, които изключват правата на ищците. Основателността на това възражение обаче не води до неправилност на решението на СРС в частта срещу посочените в по-горе ответници, тъй като с ангажираните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин, че възстановеният на жалбоподателите-ищци – наследници на Д.Г. Й., в съществуващи стари реални граници имот: нива от 2,940 дка, находяща се в строителните граници на с.Симеоново в местността „Дуп-ките”, имот № 2585 кад.лист № 758/741 от кадастралния план /КП/, изработен през 1950 г. – заявен с пореден № 4 от заявлението, е идентичен с имотите на ответниците.

От приетото основно заключение на допуснатата от СРС съдебно-техническа екс-пертиза /СТЕ/, изготвена от вещото лице инж.Б.Х., се установява, че възс-тановеният на ищците имот с решение № 6141 от 24.04.2000 г. на ПК – Витоша от 2,940 дка, описан по-горе в решението, попада в урбанизирана територия: вилна зона „Дупките”, регу-лацията за която е одобрена със заповед № РД-50-1188/19.12.1995 г. и обхваща части от след-ните имоти:  20 кв.м. от УПИ ХІ-58, 580 кв.м. от УПИ Х-59, 1100 кв.м. от УПИ ІХ-730, 1110 кв.м. от УПИ VІІІ-60, 50 кв.м. от УПИ VІІ-195 от кв.16 и площ извън регулация – 80 кв.м., отразени в скица-приложение, неразделна част от заключението. Във връзка със същите обс-тоятелства по делото са приложени и удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ от Тех-ническата служба при Район „Панчарево” - СО, скица на имота от 16.02.1999 г., издадена от последната и скица от 15.01.1999 г. от ОП „Софийски кадастър”.

              От приложената заповед № РД-09-21/22.01.2002 г. на Кмета на район „Панчарево”, издадена след постановяване на решението на ПК, се констатира, че със същата е одобрено решение по преписка № 165/16.02.1999 г. от Протокол № 01/15.01.2002 г. на Комисията, назначена със заповед № РД-09-20/15.01.2001 г. за бивш имот с пл.№ 2585, попадащ в кв.16, в.з.”Малинова долина” ІІ-Б част, м.”Дупките”. В заповедта е отразено, че частта от имота, попадаща в УПИ VІІ-195, ІХ-730, Х-59, ХІ-58 от кв.16 по плана на в.з.”Малинова долина” ІІ Б част, местност „Дупките”, заявен от Г.П.И., с площ от 1 750 кв.м. е застроена със сгради от трети лица без да са спазени нормативните изисквания на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, а частта от имота, попадаща в УПИ VІІІ-60 с площ от 1 110 кв.м. не е застроена и е свободна, съотв., че частта от имота, попадаща в терен извън регулация, с площ от 80 кв.м. не е заст-роена и е свободна.

              От приложените книжа от преписката по заявление с вх.№ С258 от 25.02.1992 г. на ПК „Витоша”, е видно, че възстановяването на бивш имот с пл.№ 2585, кад.лист № 758/741, с.Симеоново, м.“Дупките“ по КП, изработен през 1950 г., е извършено въз основа на: заяв-ление на В.Д.Г., подадено от името на наследниците на Д.Г. Й. до ПК “Витоша“ с вх.№ С-258/1150 от 25.02.1992 г., като процесният имот е записан под № 4 – нива от 1,8 дка в м.“Дупките“; препис-извлечение от 10.12.1991 г. от емлячен регистър за кв.“Симеоново“ - София, том І, стр.168, в който на името на Д.Г. Й. под т.4 е записан имот: нива в м.”Дупките” от 1,8 дка, а под т.1 – нива в м.”Дупките” от 2,5 дка; разписен лист към кадастрален план на м.“Симеоново-Драгалевци“ от 1950 г., кад.лист 758/741, в който като собственик на имот пл.№ 2585 – нива, без други индиви-дуализиращи данни, е записан Д.Г.; цитираното удостоверение по чл.13 ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, в което е отразено, че бившият имот с пл.№ 2585 от лист № 758 и 741 по плана на в.з.”Малинова долина” ІІ б част – м.”Дупките”, одобрен със заповед № РД-50-1188/19.12. 1995 г. на гл.архитект на гр.София, е записа на Д. Ганов, и че същият не е нанесен в кадастралния план и ЗРП на в.з.”Малинова долина” ІІ б част – м.”Дупките”, одобрен със заповед № РД-50-1188/1995 г. и попада в посочените по-горе терени в кв.16; скица, издадена от СО, район „Панчарево“, направление „ТСУ” с № 165 от 05.10.1999 г. по рег.преписка от 16.02.1999 г., отразяваща разположението на бивш имот с пл.№ 2585 по скица на ОП “Со-фийски кадастър“ от 15.01.1999 г., както и цитираната скица на ОП “Софийски кадастър“ от 15.01.1999 г.

             От визираните доказателства и основното заключение на СТЕ се констатира, че идентификацията на възстановения имот като имот с пл.№ 2585 от к.л.№ 758/741 е извърше-на по отразеното в разписния лист име на собственик по плана от 1950 г.

              Във визирания препис-извлечение от 10.12.1991 г. от емлячен регистър за кв.“Симео-ново“ - София, том І, стр.168, не се съдържат никакви данни относно границите /съседите/ на описаните в този акт имоти – ниви в м.”Дупките” от 2,5 дка по т.1 от него и от 1,8 дка по т.4 от същия. В разписния лист площ на имот с пл.№ 2585 не е посочена, а вписаната в скицата на ОП “Софийски кадастър“ от 15.01.1999 г. такава от 2 940 кв.м. е по графични изчисления. Доказателства, обосноваващи съществената разлика в квадратурата на собствения на Д. Г. Й. имот по т.4 от препис-извлечението от 10.12.1991 г. от емлячния регистър /1 800 кв.м./ и тази на имота, посочен в скицата на ОП “Софийски кадастър“ от 15.01.1999 г. /2 940 кв.м./, възлизаща на 1 140 кв.м. /многократно надвишаваща допустимата техническа грешка при изчисляването/, по делото не са ангажирани от страна на ищците.

В приетата допълнителна СТЕ от 15.03.2011 г. инж.Х. отново обосновава заключение, че идентификацията на възстановения с решение № 6141/24.04.2000 г. имот с пл.№ 2585, к.л.758/741 по КП от 1950 г. – т.4 от заявлението и емлячен регистър, е извър-шена от ОП „Софийски кадастър” на СО, за което е издадена скица от 15.01.1999 г. /л.222/, като в откритото съдебно заседание от 23.03.2011 г. вещото лице е пояснило, че не може да отговори защо е налице разлика в площите. Посочено е и че за идентификацията на имота е послужил разписния лист към кадастралния план, в който е записана собствеността на нас-ледодателя на ищците, както и че други данни за идентификация до момента няма.

В заключението е обоснован извод и че за идентичност между нивата, вписана в т.4 от заявлението и в емлячния регистър с площ от 1,8 дка в м.”Дупките” и УПИ ІХ-730 от кв. 16,  в.з.”Малинова долина – ІІ б част”, разширение – м.”Дупките” може единствено да се твърди само въз основа на скицата на ОП „Софийски кадастър” от 15.01.1999 г. и решението на ПК, в което се поддържа, че става въпрос за заявения в т.4 имот.

Във връзка с обсъждания въпрос следва да се отбележи, че в тази местност заявени за възстановяване са два имота – по т.1 и по т.4, като по отношение и на двете ниви липсват отразени граници в извлечението от емлячния регистър и в разписния лист, както и че площ-та на възстановения с процесното решение на ПК имот надхвърля значително площта на заявения за възстановяване такъв по т.4 – с 1 140 кв.м., и че същата е по-близка по размер с тази по описания в т.1 на заявлението друг имот в същата местност. От приложеното с въз-зивната жалба заверено копие от решение № 4842/06.01.1994 г. на ПК, община Витоша, се констатира, че идентификацията на имота по т.1 от заявлението е извършена на същата база: въз основа на препис-извлечението от емлячния регистър – без посочени в него други данни освен местност и квадратура, и скица на „Софгео” от 02.11.1993 г.    

От друга страна: съгласно нот.акт № 126, том ХVІІІ, дело № 3 234/23.09.1960 г. на нотариус Х.О.– І нотариус при СНС, Г. М. Л./сключил пред-варителни договори за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, с наследода-телите на ответниците през 1963 г./, е придобил правото на собственост върху две ниви, втората, от които, находяща се в землището на с.Симеоново, местност „Дупките” с площ от 9 900 кв.м., при граници: ТКЗС - с.Симеоново, път, река, които са му дадени от ТПС комисия в замяна срещу включени в блоковете негови ниви, подробно описани в акта. Съгласно прие-тото допълнително заключение на СТЕ цитираните три граници не дават техническа въз-можност за точна идентификация; че няма предоставена скица, отразяваща тези 9 900 кв.м. и че този имот не се е открил в кадастралните планове, поради което, не може категорично да се твърди наличието на пълна идентичност между имота, възстановен на ищците, посочен от ПК-Витоша като бивш имот с пл.№ 2858 от 1950 г., и заменения имот с площ от 9 900 кв.м.

С оглед събраните в производството писмени доказателства и заключенията на СТЕ, настоящият състав намира, че не е доказано по несъмнен начин, че възстановеният с реше-нието на ПК – Витоша от 24.04.2000 г. имот попада върху посочените от ищците части от урегулираните поземлени имоти на ответниците.

              Независимо от горното, предвид наличието на индиция за частична идентичност, съдържащи се в заключенията на СТЕ, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове срещу М.К., В.М., Е.М., В.М., С.И. и Д.И. – последните двама, като наследници на починалия в хода на делото ответник М.И., се явяват неоснователни и на друго основание.

Решението на ПК-Витоша е постановено при наличието на отрицателни материал-ноправни предпоставки за възстановяване на право на собственост в съществуващи реални граници върху застроени имоти - предмет на разпоредителни сделки. При разрешаване на гражданскоправен спор за собственост на имот – възстановена земеделска земя, съдът не е обвързан от решението на поземлената комисия за възстановяване на земеделската земя в реални граници, а решаващият граждански съд разполага с възможността да упражни косвен съдебен контрол относно това дали са били налице условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ или на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, в които законодателят е регламентирал материята, касаеща пречките за рес-титуция на земеделски земи в реални граници. В обхвата на последната разпоредба попадат и замените, извършени от ТПС комисиите по реда на ЗТПС /отм./, за които в чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ – частен случай на изключенията, установени в чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, е предвидено, че запазват действието си, ако получената в замяна земя е застроена или с нея са извършени разпоредителни сделки, т.е. когато са настъпили правни или фактически промени с придоби-тия по замяна имот. Това са две хипотези, при които се създава ново правно или фактическо положение – в първия случай собствеността се придобива от нов субект, а във втория се про-меня основното предназначение на имота и се увеличава неговата стойност.

Съгласно константната практика на ВКС, единственото условие за запазване собст-веността от лицата, получили имот по замяна от ТПС комисия в първата хипотеза на чл.18з, ал.3, изр.2 ППЗСПЗЗ, е той да е застроен, без да е необходимо застрояването да е законно – решение № 173/04.04.2016 г. по гр.д.№ 2 030/2016 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 92/06.06.2013 г. по гр.д.№ 743/2012 г. на ВКС, І ГО, решение № 84/11.07.2011 г. по гр.д.№ 1767/2009 г. на ВКС, І ГО, решение № 1319/2008 г. по гр.д.№ 5522/2007 г. на ВКС, ІV ГО и др., а в дадения казус в преписката, въз основа на която е издадено решение № 6 141/2000 г. на ПК – Витоша, е посочено, че частта от имота, попадаща в парцели VІІ-195, ІХ-730, Х-59 и ХІ-58 от кв.16 по плана на в.з.”Малинова долина ІІ б част, Разширение“, м.”Дупките”, е застроена със сгради от трети лица, без да са спазени нормативните изисквания на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. За преценка-та обаче по въпроса относно възстановяването на собствеността върху включени в регулация земеделски земи, впоследствие заменени по ЗТПС /отм./ и застроени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, е приложима нормата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ във връзка с чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, а не тази на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, предвиждаща законност на застрояването като предпоставка за запазване правата на третите лица и изключваща правото на възстановяване на собствеността на предишните собственици на застроения имот.

Данните по делото сочат, че имотът по т.2 от нот.акт № 126, том ХVІІІ, дело № 3 234/23.09.1960 г. на нотариус Х.О.– І нотариус при СНС, а именно: нива в зем-лището на с.Симеоново, м.”Дупките” с площ от 9 900 кв.м., при граници: ТКЗС – с. Симео-ново, път, река, е бил предоставен на Г. Л.– непряк праводател на ответниците, чрез замяна по ЗТПС /отм./.

              Безспорно е установено по делото, че след 1950 г. са налице промени в плановете  относно бившия имот с пл.№ 2585, к.л.№ 758/741 от кадастралния план от 1950 г., начиная от утвърденото частичното изменение и допълнение на Общия градоустройствен план на гр. София и околоградската зона за вилните зони с ПМС № 176/18.08.1958 г. /обн. във в-к „Известия”, бр.43/29.05.1959 г./, като от  допълнителното заключение на СТЕ, се констатира, че към момента регулационно процесният имот попада в плана на в.з.”Малинова долина ІІ ч. – Разширение”, м.”Дупките”, утвърден със заповед № РД-50-1188/19.12.1995 г. – обстоятел-ства, които обосновават извод, че не са били налице нормативни пречки относно застроя-ването на същия. Горното се потвърждава и от изслушаните показания на разпитания по делото свидетел Е.В.Д./съсед на имота на П. М./*** е имало нищо, никакви къщи, никакви постройки, както и че след като е станала вилна зона – някъде 1958 г. или 1959 г., постепенно са започнали да се строят къщи там.

Съгласно данните от извършения оглед от вещото лице от СТЕ, свободни от заст-рояване е частта от бившия имот пл.№ 2585 от кадастралния план от 1950 г., попадащи в  УПИ VІІІ-60 с площ от 1 110 кв.м. и от УПИ VІІ-195 – 50 кв.м., както и частта извън регу-лация от 80 кв.м. Застроени са частите, попадащи в УПИ Х-59 – с масивна вилна сграда, в УПИ ХІ-58 – с гараж и в УПИ ІХ-730, производството по отношение на който е недопус-тимо – с масивна вилна сграда. От неоспореното в тази му част основно заключение на СТЕ, въз основа на данните от извършените справки в район „Панчарево“ и приложените по дело-то документи, е видно, че към 19.11.1990 г. УПИ Х-59, кв.16 е бил неурегулиран имот, като същият е с площ 1 000 кв.м. и се води собственост на И.Г. Б., съгласно нот.акт № 40, том VІІІ, дело № 1309/19.11.1990 г. на нотариус Ж.Б.при СНС към Втори РС /л.139/. От този документ безспорно се доказва, че мястото е било застроено с масивна вилна сграда преди 01.03.1991 г., което обстоятелство се установява и от кадастралното отразяване на сградата, както и от приложените квитанции за платен данък сгради след 1975 г. Сградата е узаконена с акт за узаконяване № 074/15.05.1998 г. на главния архитект на район „Панчарево”, приложен по делото, заедно с копия от документите по преписката.

Съгласно същото заключение на СТЕ в частта от 20 кв.м., попадаща в УПИ ХІ-58, която се претендира като част от имота на ищците, преди 1990 г. е изграден гараж, което се доказва от извършеното кадастрално нанасяне.

Във връзка с предмета на спора в производството е представен и заверен препис от договор от 20.11.1963 г., сключен между Г. М. Л.– като продавач и П. Е. М. – като купувач, имащ за предмет продажбата на 1 000 кв.м. от собствено на продавача място по нот.акт № 126/1960 г. от 9 900 кв.м., с граници: на югоизток – река, на северозапад – път, на югозапад – ТКЗС и на североизток – съсед К. Й. В., без посочени кадастрални данни за имота. Съгласно данните от приложената по делото декларация на посочения в този предварителен договор купувач – П. Е. М. от 20.11.1963 г., с нотариална заверка под рег.№ 15668/13.10.1972 г., същият е действал като скрит пълномощник на дъщеря си И.П.М.която е действителният купувач на имота.

Ангажирана е и заверен препис от делото декларация на Е.М.М.от 20. 11.1963 г., с нотариална заверка под рег.№ 15810/16.10.1972 г., обективираща волеизявле-ние, че това лице при покупката на недвижимия имот, съставляващ 1 000 кв.м., находящ се в землището на с.Симеоново-София, м.”Дупките” от собственика Г. М. Л., имащ нот.акт № 126, том ХVІІІ, дело № 3234/1960 г., по договора с дата – 20.11.1963 г., в който купувачи са М.С.Г.М.– негова снаха и той Е.М.М., последният е действал като скрит пълномощник на действителния купувач на имота – внука му В. П.М., роден на *** г., за половината от имота /л.231/.

С одобрена от СРС, Благоевски район, 8 състав на 10.07.1975 г. спогодба по гр.д.№ 2834/1975 г., вписана в книгите за вписванията на 23.09.1975 г., том 22, № 190, вх.рег.№ 28467, М.С.М.-Г.е получила в дял и изключителна собственост и владение следния недвижим имот: неурегулирано правно място с намиращите се в него насаждения, цялото с пространство от 1 000 кв.м., находящо се в землището на с.Симеоново – София, кв.”Млада Гвардия” /”Бункера”/, местността „Дупките”, при съседи на същото мяс-то: река, път, И.П.М.и Д. В.И..

С одобрена от СРС, Благоевски район, 8 състав на 10.07.1975 г. спогодба по гр.д.№ 2864/1975 г., вписана в книгите за вписванията на 23.09.1975 г., том 22, № 191, вх.рег.№ 28468, И.П.Н.-М. е получила в дял и изключителна собственост и владение следния недвижим имот: неурегулирано правно място с намиращите се в него на-саждения, цялото с пространство от 1 000 кв.м., находящо се в землището на с.Симеоново – София, кв.”Млада Гвардия” /”Бункера”/, местността „Дупките”, при съседи на същото място: река, път, И.Г. Б. и М.и Ефтим Модеви.

С последващ нот.акт – № 163, том V, дело № 1085/1991 г. на Ж.Б.– нотариус при НС при ІІ РС /л.233/, съставен на основание чл.483 ГПК /отм./, М.С.Г.и И.П.Н. са признати за собственици по давностно владение на по половин реална част от дворно място, цялото от 2 300 кв.м., съставляващо имот пл.№ 60, кадастрален лист 785 по плана на София-Симеоново, м.”Дупките”, както следва: М.С.Г.– на 1 150 кв.м. от дворното място, съставляващо реална част от имот пл. № 60, при съседи на частта: река, път, И.Н., И. Б. и д-рМ., а И.П.Н. – на 1 150 кв.м. от дворното място, съставляващо реална част от имот пл.№ 60, при съседи на частта: път, река, път, М.Г. и И. Б..

Горните обстоятелства са отразени и в приложена в производството скица за имот пл.№ 60 – № 158/1993 г., издадена от ТОА „Панчарево” /л.271/, в която е записано, че съ-щият е собственост на И.П.Н. и М.С.Г., както и в разписния лист към кадастралния план от 1976 г. /л.267/.

Предвид данните от допълнителното заключение на СТЕ впоследствие имот пл.№ 60 се разделя и се образуват: имот пл.№ 60 /нов/ и имот пл.№ 730, а регулационно се отреж-дат УПИ VІІІ-60 и УПИ ІХ-730 – по отношение на който производството по делото се явява недопустимо.  

С договор, сключен с нотариален акт № 158, том ХL, дело № 9969 от 30.07.1998 г., М.С. М. и съпругът й П. Е. М. са дарили на внука си В.В.М. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им: празно дворно място, находящо се в гр.София – Симеоново, местността „Дупките”, съставляващо парцел VІІІ-60 в кв.16 по плана на гр.София, вилна зона „Малинова долина ІІ б част – Раз-ширение”, местност „Дупките”, цялото с площ от 1 150 кв.м., при съседи: река, път, И.Н., И. Б. и д-рМ..

Съгласно данните от удостоверения № 470/1991 г. на АПК „Средец” и удостове-рение № 246/27.ІІ.1991 г., вписани в нотариалните актове на ответниците от 1990 г. и 1991 г., имотът не попада в блок на ТКЗС, съотв. на АПК.

Горните обстоятелства в своята съвкупност обуславят извод, че в дадения казус са налице пречки за реституция в реални граници в полза на ищците, тъй като е налице застроя-ване и извършване на разпоредителни сделки със земята, получената при замяната, в която хипотеза последната остава в сила. Установено е по делото, че нивата от 9 900 кв.м. не попа-да в блок на ТКЗС, което позволява прехвърлянето на собствеността на части от нея, посред-ством правни сделки, а съобразно константната съдебна практика, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение № 111/11.03.2011 г. по гр.д.№ 446/2010 г. на ВКС, І ГО, решение № 731/18.07.2011 г. по гр.д.№ 1240/2009 г. на ВКС, І ГО и др.,  в който смисъл е и определение № 451/21.09.2012 г. по гр.д.№ 584/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, делбата представлява „разпоредителна сделка” по смисъла на чл.18з, ал.3, изр.второ от ППЗСПЗЗ и нейното осъществяване представлява пречка по смисъла на цитираната разпоредба за възста-новяване на земеделската земя в стари реални граници. В случая са налице ограниченията по чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, предвид извършените разпоредителни сделки и застрояване. Както бе посочено по-горе: УПИ VІІІ-60, по отношение на който имот като собственик се легитимира В.В.М., съгласно н.а.№ 158, т.ХL, дело № 9 969/1998 г., е получен в дял при извършена делба по гр.д.№ 2834/1975 г. на СРС, Благоевски район, VІІІ състав, от един от дарителите: М.С. М.-Г.. УПИ ІХ-730, по отношение на който ис-кът се явява недопустим, е получен в дял при делба по гр.д.№ 2864/1975 г. от наследодател-ката на В.Н. и И.Н. – И.П.Н.. В УПИ ХІ-58, на който като собственици се легитимират С. И.С. и М.С.И. с н.а.№ 143, т.І, дело № 1553/1991 г., а след смъртта на първия на 14.03.2006 г. – неговият син М.С.И., починал на 15.09.2015 г. с наследници по закон: С.М.И. и Д.М.И., има построен гараж преди 1990 г. УПИ Х-59, на който като собственик се легитимира И.Г. Б. с нот.акт № 40, том VІІІ, дело № 1309/1990 г., с единствен наследник към момента: М.И. К., е застроен с масивна жилищна сграда към 1975 г., предвид данните от приетите квитан-ции за платен данък сгради, кадастралното заснемане на същата и нотариалния акт, като сградата е била узаконена с влязъл в сила акт за узаконяване от 1998 г.

От друга страна: частите от бившия имот пл.№ 2585 от кадастралния план от 1950 г. от 50 кв.м., попадащи в УПИ VІІ-195, от 20 кв.м., попадащи в УПИ ХІ-58 и от 80 кв.м. извън регулация, не отговарят на техническите изисквания за обособяване на поземлен имот в регулация като самостоятелен обект на правото, което обстоятелство също е пречка за рести-туция на тези части в стари реални граници.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че първоинстанционният съд е разгледал спор за правото на собственост върху имота на наследодателя на ищците Д.Г. Й. към миналия момент на образуване на ТКЗС. Въпросът относно правото на соб-ственост на Д. Й. върху внесените от него в ТКЗС земеделски земи, вкл. и тази по т.4 от заявлението, нито е въвеждан като предмет на спора, нито е бил обсъждан от реша-ващия състав на СРС. Разгледан е само въпросът за идентификацията на имота от ПК и свър-зания с него такъв за идентичност на същия с имотите на ответниците.  

Предвид липсата на безспорни доказателства за идентичност между възстановения на ищците с решението на ПК-Витоша имот с поземлените имоти на ответниците /за да се произнесе по иск за собственост съдът на първо място трябва да установи дали правата, кои-то предявяват страните, се отнасят за един и същи обект/, и с оглед установените пречки за реална реституция, СГС намира, че предявените от наследодателите на въззивниците по нас-тоящото дело искове спрямо ответниците Е.М., В.М., М. К., В.М., С.И. и Д.И. – наследници по закон на почи-налия в хода на процеса първоначален ответник М.И., са неоснователни.             

              Поради частичното несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на пър-воинстанционния съд, обжалваното решение трябва да бъде обезсилено в частта относно раз-гледаните исковете по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ спрямо ответниците В.Н. и И.Н. и в тази част производството по делото – прекратено. В останалата част – решение-то е правилно и следва да бъде оставено в сила.

              Съобразно приетия изход на спора на жалбоподателите не се дължат разноски по ре-да на чл.64, ал.1 ГПК /отм./. Такива следва да бъдат присъдени на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./ на ответниците М.К. в размер на 1 000,00 лева; на С.И. и Д.И. – в размер на 200,00 лева и на В.М. – в размер на 500,00 лева. Раз-носките за адвокатско възнаграждение на последния са определени при условията на чл.64, ал.4 ГПК /отм./, тъй като заплатеният от същия хонорар е прекомерен с оглед действителната правна и фактическа сложност на настоящото производство и обема на извършената от про-цесуалния му представител работа по него.

              Воден от горното, Съдът

                                                      Р     Е     Ш     И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 31.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 19 173/2007 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав – В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от Й. П. А., ЕГН ********** – починал в хода на процеса, с наследник по закон Н.Й.М. и П.Д. А., ЕГН ********** – починала в хода на процеса, с наследници по закон: Я.Х.Г. и С.Х.Г., искове с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./ срещу В.И.Н., ЕГН ********** и И.В.Н., ЕГН ********** за признаване за установено право на собственост върху 1 100 кв.м., попадащи в парцел ІХ-730, при граници: УПИ VІІІ-60, УПИ Х-59, УПИ ІХ-730 и река, целият УПИ с площ от 1 130 кв.м., находящ се в кв.16 по пла-на на в.з.“Малинова долина“, ІІ-б част – Разширение, „Дупките“ и ПРЕКРАТЯВА произ-водството по делото в тази му част.

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 31.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 19173/2007 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав – В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от Й. П. А., ЕГН ********** – починал в хода на процеса, с наследник по закон Н.Й.М. и П.Д. А., ЕГН ********** – починала в хода на процеса, с наследници по закон: Я.Х.Г. и С.Х.Г.,  искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ срещу Е.Д.М., ЕГН **********, В.Д.М., ЕГН **********, М.И. К., ЕГН **********, В.В.М., ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН ********** – починал в хода на процеса, с наследници по закон: С.М.И., ЕГН ********** и Д.М.И., ЕГН ********** за признаване за установено право на собственост върху 20 кв.м. от УПИ ХІ-58, при граници: от две страни УПИ ХІ-58 и УПИ Х-59, целият с площ от 1 100 кв.м.; 580 кв.м. от УПИ Х-59, при граници: от две страни УПИ Х-59 и УПИ ІХ-730, целият с площ от 1 080 кв.м., 1 100 кв.м., попадащи в УПИ VІІІ-60, при граници: УПИ VІІ-195, УПИ ІХ-730, УПИ VІІІ-60 и река, целият с площ от 1 200 кв.м. и върху 50 кв.м., попадащи в УПИ VІІ-195, при граници: УПИ VІІ-195, УПИ VІІІ-60 и река, целият с площ от 940 кв.м., всички от кв.16 по плана на гр.София, в.з.“Малинова долина“, ІІ-б част – Разширение, местност „Дупките“.

            

             ОСЪЖДА Н.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Я.Х.Г., ЕГН ********** и С.Х.Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.София, кв.“Симеоново“, ул.“********, да ЗАПЛАТЯТ на М.И.К., ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 1 000,00 /хиляда/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./.            

           

             ОСЪЖДА Н.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Я.Х.Г., ЕГН ********** и С.Х.Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.София, кв.“Симеоново“, ул.“********, да ЗАПЛАТЯТ на С.М.И., ЕГН ********** и Д.М.И., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, сумата 200,00 /двеста/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./.   

        

             ОСЪЖДА Н.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Я.Х.Г., ЕГН ********** и С.Х.Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.София, кв.“Симеоново“, ул.“********, да ЗАПЛАТЯТ на В.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 500,00 /петстотин/ лева – разноски за адвокатско въз-награждение на основание чл.64, ал.2 във връзка с ал.4 от ГПК /отм./.            

        

             Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните – с касационна жалба, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

                           

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.