Р Е Ш Е Н И Е № 260027

 

гр.София, 05.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 09-ти октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Ради Йорданов

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д. №16 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Е.С.Д. с ЕГН********** *** чрез упълномощения от него процесуален представител адв. Я.В.С., е предявила иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу З.“ АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление:***, за осъждането му да й заплати следните суми:

70 000,-лева (седемдесет хиляди лева), представляваща неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие причинените и телесни увреждания от процесното ПТП настъпило на 15.08.2019г., ведно със законната лихва от дата 05.12.2019г. (дата след която ответника е трябвало да се произнесе по заявлението) до окончателното и изплащане,

2 612,90 лева (две хиляди шестстотин и дванадесет лева и 90 стотинки), представляващ имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищцата медицински консумативи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 27.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 15.08.2019г. около 11,20ч. в гр.С. е настъпило тежко ПТП между пострадалата Е.С.Д., която се е придвижвала с колело по ул."3ахари Зограф“ и бус, марка "Пежо", модел „Боксер" с ДК№ СО 7301ВН, управляван от виновният водач И.Х.М. с ЕГН**********. Пострадалата се е придвижвала с колело по ул."Захари Зограф“. При достигане в района на/срещу Митрополитска Церква, която се поради невъзможност да продължи движението /спрели коли от двете страни на улицата, както и на самата улица спрял бял бус марка "Пежо", модел „Боксер" с ДК№ СО 7301 ВН, пострадалата спира и слиза от колелото зад спрелият бял бус. След слизане от колелото пострадалата вижда за миг, как буса започва да се движи назад и я удря. Пострадалата пада на земята и няма спомен. След идване в съзнание пострадалата вижда до себе си едно момче, което се опитва да и помогне, но тя изпитва силна болка и изтръпване в десният крак.

Водачът на друг автомобил, които е бил зад пострадалата я качва веднага в колата си я откарва в болницата в МБАЛ "С.“ ЕООД, гр.С..

След преглед дежурният лекар е категоричен, че пострадалата е в тежко увредена и следва да бъде откарана в болница в гр.С.. След което е качена в линейка на МБАЛ "С.“ ЕООД и е откарана по спешност в УМБАЛ „Ц. АД.

По повод настъпилото ПТП е образувано З.М. ДП №360/19г. по описа на РУ-Самоков и пр.пр. № 1077/2019г. по описа на РП-Самоков.

При извършеният преглед са установени наред с множеството натъртвания по тялото и главата и Счупване на дясна бедрена шийка. След което е оставена за болнично лечение. Това е наложило да се извърши тежка операция за тотална смяна на дясна тазобедрена става.

На 16.08.2019г. е извършена операция смяна на тазобедрена става. В болницата пострадалата е била настанена за лечени за седем дни. След изписване от болницата пострадалата е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си, което допълнително е създавало психически дискомфорт и напрежение. При извършен медицински преглед на 20.01.2020г. при д-р Б.П.се установява, че пострадалата е с затруднена походка ползваща помощни средства и с ограничени движения.

Виновният автомобил бус, марка “Пежо“, модел „Боксер“ с ДК №СО 7301 ВН, към деня на ПТП е притежавал валидна застрахователна полица №ВG/30/118002996725 в ответна застрахователна компания.

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП пострадалата е търпяла силни болки и страдания и към настоящият момент продължава да търпи епизодични болки и дискомфорт в областта на травмата.

Ищцата Е.С.Д. дори и в напреднала възраст е била без никакви здравословни проблеми /видно и от снетата анамнеза/, преди произшествието. Към настоящият момент ищцата все още не е възстановена, налице са трайни и необратими последици за нейното здраве.

Понесените от ищцата вреди са в резултат от виновното поведение на увреждащото МПС, а за причинените от него вреди ответника по делото. С оглед на изложеното за ищцата е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди.

С претенция вх. №2763/04.09.2019г. е депозирано искане за обезвреда.

Въпреки представените в пълнота документи, установяващи настъпването на събитието и последиците за пострадалия, до момента ЗАД „Д.“ АД се отклонява от задължението за плащане на обезщетение.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД „Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Ответникът оспорва исковете претенции по основание и размер. ИМ е нередовна, не за изложени релевантни за правото на обезщетени факти. Не е описан механизма на настъпване на ПТП. Оспорва факта виновният водач И.Х.М. да е виновен за настъпването на ПТП. Ищцата е нарушила чл.15 ал.5 ЗДвП като е предприела пресичане на необособено място, изскочила е внезапно, поставяйки здравето и живота си в опасност.

Ответникът признава факта, че бус, марка “Пежо“, модел „Боксер“ с ДК №СО 7301 ВН е застрахован по задължителна застраховка гражданска отговорност при ЗАД „Д.“ АД към датата на настъпване на ПТП 15.08.2019г.

По образуваната щета ответникът е изискал от РУ на МВР всички документи, които не са му представени.

ЗАД „Д.“ АД твърди, че водачът на застрахованото  МПС не е могъл да предвиди опасността, поради неоснователното наличие на пешеходец или велосипедист на мястото на ПТП.

ЗАД „Д.“ АД оспорва констатациите на контролните органи на МВР, отразени в Констативен протокол за ПТП №103/04.09.2019г. в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”. Съгласно трайно установената съдебна практика, а и предвид естеството на информацията в отделните полета на полицейския протокол за ПТП, в тази част същият няма характера на официален удостоверителен документ, който да се ползва с материална доказателствена сила. Във визираната част полицейският протокол е частен свидетелстващ документ, отразяващ възприятията на контролните органи относно механизма на ПТП в един по-късен момент, след неговото настъпване. Тези възприятия не са непосредствени, а се основават на данни от самите участници, евентуално на други свидетели, както и на статични вторични белези и веществени доказателства. Контролните органи описват схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на произшествието, без да са го наблюдавали в динамика, в развитие. Липсват каквито и да било други обективни доказателства за механизма на ПТП и за отговорността за настъпването му.

ЗАД „Д.“ АД счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. От значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.

В тази връзка исканият размер на обезщетението от ищцата е прекалено завишен. Съгласно Постановление №4/25.05.1961г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди”.

ЗАД „Д.“ АД твърди и че искът се явява неоснователен и в пълния предявен размер. Същият не е съобразен с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП и надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите и обезщетение. Претендираният размер не е съобразен и е приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.

На следващо място, представените с Исковата молба медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсват медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалата, няма данни за спазване на рехабилитационния режим, като е представен единствено амбулаторен лист от преглед на пострадала, извършен 5 месеца след произшествието, липсват медицински документи относно възстановителните процеси, липсват контролни прегледи при травматолог за петмесечен период от датата на инцидента. Не са представени резултати от извършените рентгенографии на таза, както и каквито и да е доказателства, удостоверяващи спазването на описаните в епикризата препоръки при изписването. Следва да се съобрази и възрастта на ищцата и нейните възприятия и подвижност, които настъпват в тази възраст.

ЗАД „Д.“ АД твърди, че при ищцата е налице артроза и остеопороза, вследствие на която се е наложила смяна на тазобедрена става.

ЗАД „Д.“ АД оспорва извършените разходи за лечение от ищцата, поради неоснователност на иска за същите.

Общият размер на представените по делото документи, удостоверяващи извършването на твърдените разходи, възлиза в размер на 2493,30 лв., като липсват счетоводни документи до претендираните 2612,90 лв., като моля съдът да отчете недоказаността на същите в тази им част.

ЗАД „Д.“ АД оспорва твърдените психически дискомфорт и напрежение, които ищцата е изпитала в следствие на положените за нея недоказани грижи. Липсват данни за проведена рехабилитация както и представяне от ищцата на карта за рехабилитация като твърди, че лечение не е провеждано.

В този смисъл прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д., изразяващо се в това, че същата е навлязла внезапно на платното за движение, без да се съобрази преди навлизането на платното за движение с движещия се автомобил, неговата посока и отстояние, както без да съобрази напредналата си възраст и естествените по-бавни движения и трудната си подвижност.

ЗАД „Д.“ АД прави възражения за съпричиняване на твърдените болки и страдания, твърдейки, че проведеното лечение и рехабилитационен режим не е бил спазван, както и не са проведени необходимите контролни прегледи навременно, а 5 месеца след настъпване на ПТП.

Предвид на изложеното и при евентуална доказаност на исковите претенции, определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено значително заради наличието на принос от страна на пострадалата в изложените по-горе аспекти.

На последно място оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, поради неоснователност на главния иск. В случай, че съдът прецени, че искът е основателен, то моли да се намали размера и, тъй като въпреки произнасянето по извънсъдебната претенция в срок, то съгласно разпоредбите на КЗ застрахователят изпада в забава едва след като му бъде представена банкова сметка, ***о от него обезщетение.

В тази връзка банковата сметка е представена на 21.02.2020г. и лихва следва да бъде присъдена от деня следващ тази дата.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищцата Е.С.Д. е депозирала допълнителна искова молба. Механизмът на настъпване на ПТП ще се установи от поисканата САТЕ, а уврежданията от СМЕ. Исковата претенция не е завишена и отразява понятието за справедливост.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения констативен протокол за ПТП на 15.08.2019г. И.Х.М. при управление на заден ход на т.а., марка “Пежо“, модел „Боксер“ с ДК№ СО 7301 ВН  блъска Е.С.Д..

По делото се разпита свидетеля И.Х.М.. На 15.08.2019 г. пътувал към центъра на града и минал през черквата в град С.. Покрай черквата имало много спрели коли от лявата страна, а отсреща идвала друга кола и нямало как да се разминат. При това положение трябвало М. да върне назад. При връщането на заден ход, обаче имало човек зад буса, който не е видял. Огледал се в страничните огледала преди маневрата, като обикновено пуска аварийни сигнали. Бусът е със стъкла, но товари се със стока догоре и няма добра видимост. Тръгнал назад, чул вик и спрял веднага. Слязъл да види какво става и видял жената на земята. След това се обадил на Бърза помощ. Жената била на велосипед. Не може да каже дали велосипедът е увреден, защото се насочил да помогне на жената. Няма представа преди да я блъсне дали тя е бутала велосипеда, или го е карала. Намерил я леко легнала настрани. Пострадалата казала, че нищо й няма, искала да си ходи. Свидетелят обаче видял, че не е добре и не може да стане. Обадил се за линейка. Не дошла линейка, тъй като нямало. свободни. С помощна на минаващ наблизо я качили в кола и я закарали в Бърза помощ. М. тръгнал след тях за болницата.

По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от която на 15.08.2019 година, към 15,40 часа, при облачно време, дневна светлина, добра видимост, сухо асфалтово покритие , по улица Захари Зограф”, пред частен дом № 32 А, товарен автомобил марка „Пежо Боксер” с регистрационни табели СО 73 01 ВМ, управляван от И.Х.М. се е движил на заден ход, при което със задната си габаритна част е ударил предното колело на велосипед „Балкан”, който към момента на удара е бил бутан от пешеходката - ищцата Е.С.Д.. При удара, пешеходката Д. - 74 години е изведена от равновесие, паднала върху терена, а автомобилът е спрял на място, без да я прегази.

Водачът на товарния автомобил „Пежо Боксер” е имал възможност да предотврати ПТП, ако:

1.      Преди да започне движение назад, се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, каквато в случая е била пешеходката.

2.      По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, както е в конкретния случай, той е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, което той не е сторил. Ако е изпълнил това си задължение, ПТП не би настъпило.

Анализът на деформациите по велосипеда са основание да се определи, че в зоната на ПТП, пешеходната Е.Д. се е придвижвала върху платното за движение, но точно къде по широчина не може да се определи, тъй като ПТП не е било запазено и не са определени точно параметрите на мястото на установяване на автомобила, велосипеда и пешеходната след удара.

Не може да се определи отстоянието на предното колело на велосипеда до задната габаритна част на товарния автомобил, към момента на потегляне на назад. Като се има предвид възрастта на пешеходката - 74 години, бутаща велосипед, който допълнително затруднява придвижването й, най- вероятно същата не е имала възможност да възприеме движението на автомобила и да избегне сблъсъка с процесния автомобил.

Вещото лице приема, че пешеходката към момента на удара или се е движила в зоната на платното за движение, бутайки велосипеда в посоката на първоначалното движение на автомобила, или е престоявала върху платното за движение, държейки велосипеда.

По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според която в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалата Е.С.Д. е получила следните травматични увреждания:

Счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е наложило оперативно лечение, изразяващо се в ендопротезиране.

Увреждането е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 7-8 месеца. От приложения по делото амбулаторен лист за проведен преглед през м. януари 2020г. е видно, че възстановяването все още не е завършило, като прегледа е извършен в рамките на посочения период на възстановяване.

По повод травмата пострадалата е подложена на оперативно лечение.

Тъй като възстановяването не е приключило все още не може да се отговори дали има остатъчни прояви и дали възстановяването ще е пълно.

В първите месеци след инцидента и оперативната интервенция пострадалата е имала нужда от ежедневна помощ.

В следствие на травмата са били налице значителни по интензитет болки и страдания със затихващ интензитет в рамките на посочения възстановителен период.

Приложените фактури са за задължителни по лечението разходи, които не се покриват от НЗОК.

Най-честият механизъм на получаване на фрактурата на бедрената шийка е падане от собствен ръст и контакт с терена. В конкретния случай има данни по делото, че пострадалата е била изведена от равновесия в резултат на блъскането й като велосипедист от автомобил.

След оперативната интервенция възстановяването е протекло до степен пострадалата да се придвижва самостоятелно с помощни средства/към дата 20.01.2020г.

В кориците на делото няма приложена медицинска документация за извършени контролни прегледи.

В резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалата е получила счупване на дясната бедрена кост, което е лекувано оперативно. Всички приложени по делото фактури са за разходи по лечението.

Към момента на прегледа здравословното състояние на пострадалата е съответно на нейната възраст, без да има данни за тежки болестни увреждания на организма. Най-манифестни са последиците от преживяната травма на десен долен крайник.

Фрактурата на бедрената кост в областта на шийката се възстановява за срок от около 7-8 месеца.

В кориците на делото няма данни за здравословното състояние на пострадалата отпреди инцидента.

Страните не спорят по отношение на факта, че за т.а., марка “Пежо“, модел „Боксер“ с ДК№ СО 7301 ВН е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД по застрахователна полица №ВG/30/118002996725 към датата на ПТП-15.08.2019г.

С молба от 04.09.2019г. пострадалата е предявила застрахователна претенция пред ответника.

            По делото се разпита свидетеля Й.Л.Й., син на ищцата Е.С.Д..

След ПТП-то бил през цялото време с майка му в болницата. Сменили й шийката на бедрената кост на десния крак. Обадили му се от „Бърза помощ“ да отиде. Качили я на линейка и я докарали в „Ц.“. Операцията била една, още на другия ден. Около десет дни лежала в болницата след операцията. До ден- днешен се възстановява. все още не е това, което беше преди това, опитва се да ходи с един бастун. В началото с проходилка за възрастни, сега върви с бастун. Доколкото знае само за високо кръвно взема лекарства. Имало период, в който тя не можела да се самообслужва. Първоначално помагал той, понеже няма кой друг. Й. има и баба на 97 години, за която майка му се грижила. Наложило се грижи и за двете. Около след 20 дни, след като се прибра вкъщи, извикали леля му от Б. и тя продължи да я гледа. Майка му е пенсионерка. След изписването до ден-днешен я боли, даже казва и че от време-навреме не го усеща тоя крак. Попитал лекари и казали, че е възможно, някакви нерви да се възстановяват все още. Болките се случват по време на ходене и не се чувства много добре.

Преди събитието майка му била нормален възрастен човек, който се грижи за още по-възрастен роднина, това колело точно с тая цел го ползвала. Не е имала сериозни проблеми, освен това високо кръвно. След събитието тя не може да кара колело и почти не излиза. В някаква депресия е от това, че не може да излиза никъде и да се движи нормално.

По делото се представиха фактури №********** от 16.08.2019г. за сет за тазобедрена става за 105лв., фактура №********** от 19.08.2019г. за 1864,40лв. за циментна тазобедрена става и комплект за циментно ендопротезиране, фактура №********** от 19.08.2019г. за 102лв. за медокапрон, фактура №********** от 21.08.2019г. за ксарелто и аспирин за 137,10лв., фактура №********** от 21.08.2019г. за 34,80лв. за потребителска такса, фактура №********** от 19.08.2019г. за 250,-лв. за пулсавак.

            При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Съдът намира, че исковете са допустими и частично основателни.

            Увредено лице Е.С.Д. е предявило пряко срещу застраховател осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквента И.Х.М., чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Правното основание на иска е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с  чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ.

Видно от събраните доказателства и в частност съдебно автотехническа и медицинска експертиза се установява настъпването на 15.08.2019г. на ПТП, при което ищцата Е.С.Д. е получила счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е наложило оперативно лечение, изразяващо се в ендопротезиране. Увреждането е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 7-8 месеца.

            От това следва  несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреди, вина, причинна връзка между поведението на И.Х.М. и получените увреждания на пострадалата Е.С.Д..

            По отношение на иска за неимуществени вреди.

            Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случая  на счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е наложило оперативно лечение, изразяващо се в ендопротезиране, придружени с значителни по интензитет болки и страдания за срок от около 7-8 месеца, съобразно заключението на СМЕ и разпита на свидетеля Й.. Пострадалата е на 74г. към датата на настъпване на ПТП, като не е настъпило пълно възстановяване.

С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и страдания следва да бъде определен на сумата от 35 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, като за разликата до пълния размер от 70 000 лв. искът е неоснователен.

            Неоснователно е възражението на ответника „ЗАД Д.“ АД за липса на вина на водача М., че пешеходката е изскочила внезапно. Събраните доказателства не доказват тези твърдения, видно от заключението на САТЕ за механизма на настъпване на ПТП.

            Неоснователно е възражението на ответника „ЗАД Д.“ АД за наличие на съпричиняване. Видно от СМЕ е проведено оперативно лечение, съответно на получените увреждания. Пострадалата Е.С.Д. не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.

            Ето защо съдът намира предявения от Е.С.Д. срещу „ЗАД Д.“ АД иск с правно основание по чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ за основателен в посочения по горе размер.

            По отношение на обезщетението за забава върху посочената сума същата следва да се присъди от предявяването на иска 27.01.2020г., от който момент ответникът е изпаднал в забава, тъй като ищцата е изпълнила законовото изискване за посочване на банкова сметка ***.

            По отношение на иска за имуществени вреди.

            Направените имуществени разходи от ищцата са свързани с лечението на уврежданията, получени при процесното ПТП и са в размер на 2493,30лв. В този размер искът е основателен, като следва да ес отхвърли за остатъка до пълния предявен размер 2612,90лв. По отношение на обезщетението за забава същата се дължи така, както е претендирана от предявяването на иска 27.01.2020г.

На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. ответникът „ЗАД Д.“ АД дължи възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по договор за правна помощ. Съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 1 654,80 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.

            При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата Е.С.Д. следва да понесе направените от ответника „ЗАД Д.“ АД разноски в размер на 341,-лв., съответно на отхвърлената част от исковете.

            Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът „ЗАД Д.“ АД следва да бъде осъден да заплати на СОС общо 2099,73лв. д.т. 1499,73лв. и 600,-лв. разноски.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание чл.497, ал.1 КЗ, „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.С.Д. с ЕГН********** *** по сметка IBAN ***,-лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 27.01.2020г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 70 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание чл.497, ал.1 КЗ, „З.“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.С.Д. с ЕГН********** *** по сметка IBAN ***,30 лв. (две хиляди четиристотин деветдесет и три лева и тридесет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 27.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Я.В.С. от САК, сумата от 1 654,80лв. (хиляда шестстотин петдесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, Е.С.Д. с ЕГН********** ***  да заплати на „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 341,-лв. (триста четиридесет и един лева), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, „З.“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С.Бул.“Витоша“ №2 сумата 2099,73лв. (две хиляди деветдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща държавна такса и разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: