Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Варна,
15.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при
секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА ,като
разгледа докладваното от председателя АНД №
2624 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от М.Г.М. при ВАК против Електронен фиш серия К № 2590620 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл.
189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата въззивникът излага твърдения, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен, неправилен и в противоречие с процесуалните правила. Твърди
се, че неправилно е ангажирана отговорността му в качеството на собственик за
извършеното нарушение, доколкото отговорността за деянията е лична. Сочи се, че
в правораздавателния акт не е обсъдена формата на вина, като се оспорва
виновното осъществяване на деянието. Твърди се, че не е изяснена фактическата
обстановка по случая, а именно – кой е собственик на автомобила и кой и бил
водач на автомобила, в присъствието или при отсъствието на контролен орган е
установено нарушението. Сочи се, че не е ясно кой е автор на електронния фиш .
Излага се становище, че са допуснато нарушение на производствените правила,
като при изчислението на скоростта не е отчетено отклонението в градуси между
радара и автомобила, което има значение за определяне на действителната
скорост. Твърди се, че при установени с мобилни АНСС нарушения на скоростта е
недопустимо издаване на електронен фиш и следва административно-наказателната
отговорност да се реализира по общия
ред.
В
съдебно заседание въззивникът редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С електронен фиш серия
К № 2590620 е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189 ал.4, вр. с чл. 182 ал. 2 т.
2 от ЗДвП за това, че на 02.06.2018 г. в 10.11
ч. в обл. Варна, по път втори клас № 29,
км 11+200, местност „Феришата“ в посока гр. Добрич е управляван МПС „Ауди А 5 ” с ДК№ 084М909, със скорост от
111 км/ч при разрешена такава от 90 км/ч,като автомобилът е собственик на
въззивника.
На основание чл.
189 ал.5 от Закона за движението по пътищата е указано на жалбоподателя, че в
14 - дневен срок може да заплати глобата по сметка или да представи писмена декларация
с данни за лицето, извършило нарушението и копие за свидетелството му за
управление на МПС, като същият не е представил такава.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – преписката по АНП,
разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за
одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените
доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа
обстановка.
Съдът, предвид
становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
направи следните правни изводи:
Съдът
намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно
описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни
признаци на същото, както и реквизитите , които същия следва да съдържа,
съгласно нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, а именно: „териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане” . Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а
именно – ОД на МВР-Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39 ал.4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в
НП дата и час е установено управление на процесното МПС, собственост на жалбоподателя
с превишаване на допустимата скорост от 90 км/ч.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП за извършеното нарушение се издава елeктронен фиш на собственика на МПС, като според нормата
на ал.5 от същия член, лицето може в 14-дневен срок от връчване на фиша да
представи декларация за лицето, което е управлявало превозното средство. По
делото не е представена такава декларация, като с процесната жалба не се
излагат и твърдения в тази връзка, а се сочат основно доводи за процесуална
незаконосъобразност на издадения фиш и се оспорват констатациите, извършени с
техническото средство досежно измерената скорост. Поради изложените
съображения, правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя именно на
посоченото основание въз основа на установените чрез процесното техническо
средство стойности на скоростта на управлявания автомобил, собственост на
същия, видно от приложените към преписката справки от ОД на МВР-Варна. От приобщените по делото доказателства с АНП
се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано
техническо средство „Преносима система за контрол на скоростта на МПС – ARH CAM S1, на което е извършена метрологична проверка на 11.12.2017 г. със срок на валидност 1 г. /видно от представения с АНП протокол за
проверка № 242-ИСИ/11.12.2017 г./.
Съгласно
трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване
на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи / обн.ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани
технически средства или системи. Това е така , доколкото въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация , реда за използване, начина на
обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа,
който не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и
изключването на АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на
изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.
Съгласно
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в
това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна
на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването
и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на протокол издаден
по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното МПС е
функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в
интервала от 10.00 до 12.00 ч., в
рамките на който е извършено и процесното нарушение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя досежно начина на осъществяване на извършеното
измерване. Видно от доказателствения материал, нарушението, установено от
конкретното АТСС е съпроводено от пет последователни снимки, като на снимката
направена по време на самото измерване на скоростта са налични данни за
измерената скорост и дистанция до измерваното МПС. Видно е и, че на всяка
снимка има маркери, които указват с точност местоположението на лазерния лъч
върху процесното МПС.
Като неоснователни бяха
оценени и доводите за субективна несъставомерност на осъщественото нарушение.
Не са представени доказателства, от които да се заключи обосновано, че се касае
за случайно деяние, осъществено при управлението на процесното превозно
средство. Същевременно, обстоятелството, че всеки автомобил притежава
скоростомер, с показанията на който, водачът е бил длъжен и е могъл да се запознае,
за да съобрази поведението си с пътните знаци, указващи допустимата скорост,
сочи наличието на виновно осъществено деяние. Поради изложеното, дори да не е
съзнавал скоростта, с която е управлявал автомобила към момента на нарушението,
поради липса на проявена дължима грижа в качеството на водач на МПС, същият е
осъществил нарушението виновно при форма на вината непредпазливост. Доколкото
административното нарушение е съставомерно и при двете форми на вина, съдът
намира, че конкретната форма на вина не се явява съставомерен факт, поради
което непосочването й в обжалвания фиш не е ограничило правото на защита на
въззивника.
Съдът счита и че настоящият
случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28,
б. „а“ ЗАНН. Дори напротив - измерената с техническото средство скорост на
движение е 94 км/ч. при въведено ограничение на скоростта в населено място от
50 км/ч. Превишаването на допустимата скорост е значително над максимално
допустимата стойност на същата, което разкрива по-висока обществена опасност на
извършеното нарушение. Следва да се посочи и че обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение. Установеното в случая
превишаване на скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не
следва да бъде определяно като маловажност.
Съдът обаче намира, че
обжалваният електронен фиш е необоснован
по отношение правното основание за ангажиране на административно-наказателната
отговорност и размера на наложената санкция, с оглед допустимата техническа
грешка при извършване на измерването. Видно от приложеното по делото заверено
копие на приложение към удостоверение за одобрен тип 17.09.5126, възможната грешка на измерената
скорост с техническото средство е +/-3 км/ч. Посочената възможна грешка не е
отчетена при формиране на изводите, визирани в процесния електронен фиш,
доколкото видно от приложения по делото снимков материал засечената с
техническото средство скорост е именно посочената в обжалвания електронен фиш
като установена такава, а именно от 111 км/ч. След отчитане на възможната
техническа грешка при установяване на скоростта, в посока намаляване на същата
с 3 единици, се установява, че обоснован би бил извода за осъществено превишаване
на допустимата такава, не с 21 км/ч., а с 18 км/ч. Посоченото деяние е
предвидено в хипотезата на друга санкционна норма, а именно в разпоредбата на
чл. 182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП, която предвижда различен размер на
административното наказание от наложения такъв, а именно „глоба“ от 50
/петдесет/ лева.
Поради изложеното, съдът
намира, че електронният фиш е издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон, но същият следва да бъде изменен досежно основанието за
налагане на административно наказание и размера на санкцията.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К №
2590620, издаден от ОД на МВР-Варна, с който на М.Г.М. на основание чл. 189 ал.4, във вр. с
чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в частта за
основанието и размера на наложеното административно наказание КАТО на основание
чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДВП му налага административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за същото нарушение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: