РЕШЕНИЕ
№ 1446
гр. Русе, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520103627 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София против „Евротрейдинг“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Русе, обл."Русе", общ."Русе",
бул."Трети март" №56, представлявано от П. Й. П., ЕГН **********, с искане да бъде
осъден ответника да заплати на „Топлофикация София" ЕАД сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на 469,23лв., от които 345,19лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2019г. до м.04.2020г., 97,42лв., законна лихва за забава от 01.07.2019г. до
14.10.2021г., както и 22,31лв., представляваща сума за разпределение на топлинна
енергия за периода от м.05.2019г. до м.02.2020г. и 4,31лв. - законна лихва за забава за
периода от 01.07.2019г. до 14.10.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска. Заявява, че дружеството не е
потребявало топлинна енергия за процесния период. Оспорва разпределението на
топлинната енергия. Дружеството, извършило разпределението, е нямало мандат да
извършва тази дейност. Оспорва като неверни и неистински представените писмени
доказателства. Моли се за отхвърляне на иска.
“Техем сървисис“ ЕООД – помагач на страната на ищеца, счита иска за
1
основателен и доказан.
Русенският районен съд, като съобрази доказателствата и закона, намери
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал. 1 ЗЗД извън случаите на чл. 55 - 58
ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Общият фактически състав
на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД включва следните елементи: обогатяване
на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, свързано със съответното
обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна
възможност за защита на обеднелия.
Следователно, наличието на възможност за ищеца да защити правата си чрез
друг иск, както такъв на договорно основание, така и такъв, основан на друг
извъндоговорен факт, например деликт, изключва възможността за този правен субект
да се защити чрез субсидиарния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД и в този случай последният
трябва да бъде отхвърлен от съда. Ето защо, съдът следва да отговори на въпроса дали
между страните по спора е сключен договор, както и дали той обвързва страните за
спорния период, през който се твърди, че е настъпило разместване на блага, за което
липсва правно основание, доколкото ответникът изрично е навел възражение в
отговора на исковата молба, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение.
От представения по делото договор за покупко-продажба недвижим имот от
26.03.2003 г. се установява, че в процесния период ответникът е собственик на
процесния имот, като не се спори, че магазинът се намира в сграда в режим на етажна
собственост. Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ /в редакцията, действала към процесните
отношения/, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява въз
основа на писмени договори при общи условия, а съгласно разпоредбата на чл.153, ал.
1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото в чл.153, ал. 1 ЗЕ не се сочи
конкретно, че разпоредбата се прилага единствено за битови клиенти на топлинна
енергия, то следва, че всички собственици/ титуляри на вещно право на ползване на
имоти, намиращи се в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, са
потребители на топлинна енергия, без оглед на това дали ползват енергията за битови
или за небитови нужди. Следователно и по силата на чл.153 ЗЕ, имаща характер на
специална спрямо нормата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ, от момента, в който ответникът е
придобил собствеността върху процесния имот, между страните е възникнало
договорно правоотношение, по силата на което ответникът, в качеството на
собственик на имота в топлоснабдената сграда /респ. на потребител на топлинна
2
енергия/, има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна
енергия в процесния имот. Ако се приеме обратното – че за търговци облигационното
правоотношение възниква едва с факта на сключване на писмен договор
/осъществяването на който зависи единствено от волята на търговеца/, то в случая той
би бил в по-благоприятно положение от битовия клиент – физическо лице, от
потребителя. Това е така, защото всеки потребител- битов клиент, става страна по
облигационното правоотношение с факта на придобиването на имот с топлоснабдена
сграда. А за търговеца, професионалист, който законът никога не толерира
като по-слаба страна, би се дало право на избор – сам да реши да сключи или да не
сключи договор с доставчика на топлинна енергия. Такъв подход на законодателя не е
мислим, поради което и съдът несъмнено счита за правилен и законосъобразен горния
извод за еднакво положение на собствениците на имоти в сграда в режим на етажна
собственост, независимо дали са търговци ли не.
Тоест, когато е налице облигационно отношение по сключен договор, пасивно
материалноправно легитимиран по претенцията е страната по договора. Следва да се
изясни, че съгласно правилото на чл. 59 ЗЗД, вън от горните случаи, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с
който обеднелият може да се защити. Тоест, съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото да се
търси обезщетение извън хипотезите на чл. 55 ЗЗД възниква именно когато няма друг
иск, с който обеднелият може да се защити – така Решение №9 от 26.11.2010 г. на ВКС
по т. д. № 871/2009 г., I т. о. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на
неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с
исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск.
Предвид гореизложеното, при наличието на възможност за топлопреносното
предприятие да защити правото си с искове за реално изпълнение на договорно
основание, субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендираната сума
като резултат от неоснователно обогатяване следва да се отхвърли – по делото се
доказва наличието на основание за извършеното разместване на имуществени блага –
договор между страните, поради което предявеният въз основа на извъндоговорен
източник иск е неоснователен. На следващо място, дори да не се приемат по-горните
мотиви на съда, искът отново би бил неоснователен, тъй като от представените
доказателства не се установява обогатяване на ответника. Ищецът, който носи
тежестта не доказа, че в процесния период именно ответникът е ползвал имота
/доколкото това обстоятелство не се признава от последния/, респективно – че именно
той реално е ползвал доставената от ищеца топлинна енергия и услугата дялово
разпределение. Нещо повече, от приетите по делото писмени доказателства и
изслушаното заключение на СТЕ не се доказа при условията на пълно и главно
доказване реално доставеното и потребено количество топлинна енергия. Съгласно
3
заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено, в процесния имот има два броя индивидуални разпределители /ИРРО/,
чиито отчетени стойности за процесния период са нулеви /0.00/. Няма данни за
наличен топломер за БГВ.
Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект. Посочено е, че за процесния период ежемесечно
фактурираните от ищеца суми за топлинна енергия на абонатен №341686 се изчисляват
по прогнозен дял, определен на база потребление на ТЕ през предходния отчетен
период. Именно поради това в тежест на претендиращата страна се поражда
задължението да установи при условията на пълно и главно доказване факта на
спазване изискуемия ред за отчитане на средствата за измерване, а оттам – и за
служебно начисляване на топлинна енергия поради неосигурен достъп до процесния
имот от страна на потребителя (ответник), като в случая съдът намира, че такова пълно
и главно доказване не бе проведено от страна на „ДРУЖЕСТВО ЕАД, тъй като ищецът
не е ангажирал н никакви доказателства за спазване на процедурата по чл. 69, ал. 2, т. 2
и чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но
приложима за исковия период/ – по делото няма никакви данни да са съставяни
протоколи за неосигурен достъп /на л.115 е представен протокол с дата извън
процесния период/, нито пък, че абонатът е бил писмено информиран, че следва да
осигури достъп до имота си на служителите на ФДР.
Ето защо, начислената сума за потребена топлинна енергия за периода м.05.2019
г. – м.04.2020 г. в размер на 196.26 лв. се явява недължима. Предвид изложеното съдът
намира, че за ищеца не е възникнало претендираното срещу ответника вземане. Искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то
неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита в
исковото производство в размер на 500 лв., видно от представения по делото договор
за правни услуги от 31.08.2022 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление-гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от
Г. Б. срещу „Евротрейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 49, с управител П. Й. П. иск за
заплащане на сумата за консумирана топлинна енергия, с която ответникът се е
обогатил неоснователно, в общ размер на 469,23лв., от които 345,19лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2019г. до м.04.2020г., 97.42лв. - законна лихва за забава от 01.07.2019г. до
14.10.2021г., както и 22,31лв., представляваща сума за разпределение на топлинна
енергия за периода от м.05.2019г. до м.02.2020г. и 4,31лв. - законна лихва за забава за
периода от 01.07.2019г. до 14.10.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба- 07.07.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД, със
седалище и адрес на управление-гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, ЕИК ********* да
заплати на „Евротрейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. „Цар Освободител“у № 49, сумата от 500 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач “Техем
сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Проф. Георги Павлов“ № 3, управител М. П. С. и С. М. С., на страната на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред
Русенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5