РЕШЕНИЕ
N
град Русе, 18. 07. 2019 годна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав, в публично заседание на 01.07.19год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от съдията АНД N1102, по описа за 2019год. на Русенски районен съд и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. С. Ч., с ЕГН: **********, представляващ „ПОЛИ - ЧАКАЛОВ" ЕООД, ЕИК:*********, против НП №18-001383/2019год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Русе, с което за нарушение на чл.И ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на основание чл.413 ал.2 КТ, в качеството му на работодател на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. Моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно.
РРП не взема становище по жалбата.
Представителят на Дирекция „Инспекция по труда" - Русе поддържа наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:
На 17.04.2019год., контролни органи към Инспекция по труда — Русе, между които св.Р. Р., извършили проверка по работни места на обект — „изграждане на жилищна сграда с обществено обслужващ партер и подземен етаж в гр. Русе, пл. „Света троица", стопанисвано от „ПОЛИ - ЧАКАЛОВ" ЕООД, с предмет спазване на трудовото законодателство. В обекта на контрол се извършвали строително монтажни дейности. По време на проверката длъжностните лица установили лицето П.Н.Д., с ЕГН:**********, който режел дъски в обекта. Същият не бил в трудово или гражданско правни отношения с дружеството, намирал се там по личен мотив — да си нареже дъски за в къщи, което изложил в попълнената декларация. Св.Р. преценил, че констатираното сочи, че работодателят не бил предприел мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на обекта на контрол като е допуснал лицето П. Н. Д. в него. По време на проверката присъствал управителя — жпод. К. С. Ч., който потвърдил казаното от П. Д..
За констатациите от проверката бил съставен протокол от 30.04.19год., с който св.Р. дал задължителни предписания, а впоследствие и съставил акт, с който обвинила „ПОЛИ - ЧАКАЛОВ" ЕООД за нарушение на чл.П ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. И протоколът и актът били предявени и подписани от управителя на
„ПОЛИ - ЧАКАЛОВ" ЕООД — жпод.Ч. който подал възражение срещу акта. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за посоченото нарушение, на основание чл.413 ал.2 КТ, наложили на ЕООД „ПОЛИ - ЧАКАЛОВ" ЕООД, горепосоченото административно наказание.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и приложените към преписката писмени доказателства и събраните гласни, съдържащи се в показанията на св.Р., констатира:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като изпълни задължението си да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да го опорочават. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Следва да се има предвид, че и в АУАН и в НП деянието е описано в необходимата конкретика, даващи възможност на лицето, сочено като нарушител, а и на съда в рамките на контрола за законосъобразност, да подведат същото под определен състав на нарушение. Изложеното е от значение и от гледна точка правото на защита на жалбоподателя, който действително следва да знае всички факти от състава на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му.
В чл. 413, ал. 2 са предвидени санкции за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наредба № 7 от 23.09.1999 г. регламентира минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на всяко работно място, съгласно чл. 1, ал. 1, а съгл. ал.2 нормите й намират приложение „..във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност съгласно чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като прилагането на регламентираните в нея изисквания се осигурява от работодателя, съгласно чл. 2, ал. 1 от същата наредба.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7, територията на предприятието се огражда и/или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. От доказателствата по делото е безспорно, че жалбоподателят - „ПОЛИ - ЧАКАЛОВ" ЕООД се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ на територията на строителния обект, който бил предмет на проверка. Ето защо, за дружеството жалбоподател е възникнало задължението по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7.
При проверката контролните органи са установили, че жалбоподателят не е предприел необходимите и достатъчни мерки, за ограничаване на достъпа на външни лица до обекта, като допуснал в него П. Д., бивш негов служител, да си нареже дъски за негови лични нужди. И от възражението по акта и от изявлението на жпод.Ч. се установява, че достъпа до обекта на Д. станало с негово знание и съгласие. За да е налице съставомерно от обективна
страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ, вр. с чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТ е необходимо да бъде установено и доказано, че работодателят не е изпълнил нормативно регламентираното му задължение да огради територията на предприятието и/ или че не е предприел други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. В случая в съставения АУАН и в издаденото НП, вмененото на санкционираното дружество неизпълнение на задължението му по чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТ /не предприемане от работодателя на необходимите мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на предприятието/, фактическото е обосновано с посочването, че работодателят не е ограничил достъпа на външни лица на територията на строителния обект, като е допуснал в него П. Д., бивш негов служител, да си нареже дъски за негови лични нужди. Така описаното деяние според настоящия състав не може да се свърже с неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 11, ал.1 НМИЗБУТ, доколкото посоченото правило не съдържа абсолютна забрана за достъп на външни лица на територията на предприятието, а поставя изискване работодателят да ограничи достъпа на такива лица, чрез въвеждането на съответните правила, регламентиращи реда и условията за това. В тази връзка несъстоятелни са показанията на св.Р., че самото присъствие на лица "без правно основание" / „....без трудов, граждански или някакъв друг вид договор...."/ на територията на обекта, релевира незаконосъобразно бездействие на работодателя да вземе адекватни /необходимите и достатъчни/ мерки срещу достъп на външни лица. Изложената в съставения АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка по никакъв начин не обосновава поведение, релевиращо съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ. Само по себе си обстоятелството, че работодателят " ...не е предприел мерки за отграничаване достъпа на външни лица на територията на обекта, като допуснал П. Д. в него..." не сочи на неизпълнение на нормативно установеното му задължение.
На следващо място от събраните по делото писмени /възражението по акта/ и гласни доказателства /показанията на св.Р./ безспорно се установява, че пребиваването на територията на стопанисвания от „ПОЛИ - ЧАКАЛОВ" ЕООД лице /П. Д./ било не само със знанието, но и със съгласието на работодателя. Обстоятелството, че лицето е било допуснато на територията на обекта, а не е пребивавало без основание или неправомерно, се доказва еднозначно от възражението по акта, изпратеното до Наказващия орган писмо /обяснения//л.17/ и събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на св.Р.. Посочените писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви, поради което макар и да е установено лице на територията на проверявания обект, несъставомерно се явява стореното от наказаното дружество към посочените за нарушени разпоредби.
Ето защо съдът приема, че в случая формалното присъствие на територията на обекта на лица, които не са в „ трудови , граждански или др. правоотношения" с „ПОЛИ - ЧАКАЛОВ" ЕООД , не релевира допуснато от работодателя нарушение по административнонаказателния състав на чл. 413, ал.2 от КТ вр. с чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТ. Нито описаното в наказателното постановление, нито установените факти и обстоятелства въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, сочат на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение.
Поради изложеното наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-001383/2019год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Русе, с което за нарушение на чл.11 ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на основание чл.413 ал.2 КТ, на „ПОЛИ - ЧАКАЛОВ" ЕООД, ЕИК:*********, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500лв.
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ |
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.