РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Варна, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110203313 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Н. Г. Х. против Електронен фиш серия К № 6902984 на ОД МВР-
Варна, с който на Н. Г. Х. е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 100 лева на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.2 от
ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В
съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява но ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 06.11.2022г. в гр.Варна по път първи клас І 9 посока к.к. Златни
пясъци жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег № СВ 9102СТ при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км. в час.
Нарушението било заснето с техническо средство. В ел. фиш било описано
1
следното обстоятелство-установена скорост 73 км. в час, превишение 13 км.в
час.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като основателна.
В конкретния случай административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.2 от ЗДП. При извършената
служебна проверка, съдът констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с опорочоване на процедурата по откриване
на действителния извършител, водещи до отмяна на обжалвания ел.фиш по
следните съображения:
Жалбоподателката оспорва изложените в ел. фиш факти и излага
твърдения, че никога не била управлява товарен автомобил Дачия с рег. № СВ
9102 СТ. Същата представя доказателства, че по повод трудово
правоотношение с „Юрофис Хос Тестинг България“ ЕООД и е било
възложено да управлява товарен автомобил Дачия с рег. № СВ 2735РК, който
е бил предоставен под наем на дружеството от „Омникар Рент“ ООД. След
напускане на работа в дружеството на дата 07.07.2022г. жалбоподателката
върнала посочения автомобил. Твърденията си въззивницата подкрепя с
писмени доказателства –декларация, приемо предавателен протокол, заповед,
които са крпедитирани от съда. От АНО е изискана декларация по чл.189
ал.5 от ЗДП подписана от лице с имена В. С. С. в която същия сочи, че бил
собственик и предоставил автомобил Дачия с рег. № СВ 9102 СТ на Н. Г. Х..
Към тази декларация не са представени писмени доказателства. Видно от
приложените по преписката и по делото писмени доказателства товарен
автомобил Дачия с рег. № СВ 9102 СТ и товарен автомобил Дачия с рег. №
СВ 2735РК са собственост на ОББ Интерлийз ЕАД с ползвател „Омникар
Рент“ ООД и лице с имена В. К. П. Съдът намира, че не става ясно на какво
основание на лицето В. С. е дадена възможност да попълва декларация по
2
чл.189 ал.5 от ЗДП, предвид обстоятелството, че в ел. фиш жалб. Н. Х.е
посочена като собственик на МПС с рег. № СВ 9102 СТ.
Съдът намира, че изрично разпоредбата на чл. 186, ал.4 от ЗДвП
предвижда при нарушения, установени с техническо средство или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на
юридическо лице - на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо
с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен
срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи
лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението. При неявяване в определения
срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено
управлението на моторното превозно средство, на собственика или на
управителя на юридическото лице - собственик на моторното превозно
средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от
датата на издаване на фиша. Ал.5 на същия чл.189 от ЗДвП е отразено „на
лице, посочено с декларация от собственика на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението…”. От цитираните разпоредби се
формира еднозначният извод, че конкретната декларация по чл.189 от ЗДвП
се подава единствено от собственика на автомобила, не от друго лице.
Като при спазена процедура и заяване на друг водач от собственика, да
се анулира евентуално съставения акт или фиш и едва тогава да се
предриемат стъпки към ангажиране на административнонаказателна
отговорност спрямо действителния водач. В конкретния случай на
собственика на автомобила не е била изпращана покана за попълване на
декларация по чл.189 от ЗДвП.
Видно от представените писмени доказателства жалб. Н. Х. към датата
на нарушението-06.11.2022г не е била нито собственик на автомобила, нито
представител на дружеството собственик на автомобила. На съда не става
ясно лицето В. С. С. на какво основание е попълнил декларация по чл.189 от
ЗДП и на какво основание е посочил, че автомобила на конкретната дата е бил
управляван от Н. Х.. При тези обстоятелства съдът намира, че е било
задължително лицето, което е било управител на дружеството собственик на
3
автомобила към датата на нарушението да бъде поканено да попълни
декларация по чл.189 от ЗДП.
Прави впечатление, че контролните органи са разполагали с
информацията кой е собственик на процесния автомобил и са могли да
предприемат стъпки да му предоставят възможността да попълни декларация
по чл.189 от ЗДвП за отразяване на действителния водач, ако не е
собственикът, но в случая не е станало така. Съдът намира, че АНО се е
произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Следвало е всички факти
свързани с нарушението да бъдат уточнени преди да се пристъпи към
процедура по издаване на ел. фиш. Съдът намира, че правото на защита на
жалбоподателката е било нарушено. Същата не е могла да разбере в какво е
обвинена и срещу какво да се зощитава. В тази връзка съдът намира, че ел.
фиш следва да бъде отменен.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото. На съда са представени доказателства –договор за правна помощ по
чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.38 ал.2 когато съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. В конкретния случай производството по делото продължи в едно
съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност. По тези
съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лв., определен
съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД МВР гр. Варна, тъй като
именно това е страната участвала в производството да заплати на
жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6902984 на ОД МВР-Варна, с
4
който на Н. Г. Х. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 100 лева на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Варна да заплати на адв. Г. К. от ВАК
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, предвид
предоставената от него безплатна правна помощ на осн. чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5