РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Велико Търново , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
Секретар:ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110101883 по описа за 2020 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД
Ищецът "Кредитреформ България" ЕООД, гр.София, чрез
пълномощника си твърди, че на 5.05.2016 г. между "4финанс" ЕООД с
търговска марка "Вивус" и ответника е сключен договор за кредит №
**********. Излага, че в дадената заявка ответникът е поискал да му бъде
отпусната сума от 1000 лева , като заявява и услугата "експресно
разглеждане". Изтъква, че кредитът е отпуснат на същия ден и сумата е
получена от ответника чрез системата сPay.bg. Падежът на задължението е
настъпил на 4.06.2016 година, но ответникът не е заплатил договорената сума
от общо 1240 лева, от които 1000 лева главница, 206,31 лева такса за
експресно разглеждане и 33,69 лева договорна лихва. Сочи, че е начислявана
и лихва за забава съгласно условията на договора, както и такса за изпратени
писма съобразно тарифата на кредитодателя. Заявява, че на 23.11.2018 г.
кредитодателят сключил договор за цесия с ищцовото дружество, по силата
на който на цесионера-ищец са прехвърлени вземанията по договора за
кредит сключен с ответника. Твърди, че като упълномощено лице цесионерът
1
е изпратил на адреса на длъжника уведомление за цесията чрез "Български
пощи" ЕАД, но писмото е върнато с отметка "преместен". Моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща
главницата на отпуснатия кредит. Претендира разноски. В съдебно заседание
не изпраща представител.С писмено становище поддържа исковата
претенция.
Ответникът М. С. Е. в срока и по реда на чл.131 от ГПК е
депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като
неоснователен. Твърди, че не са изпълнени изискванията на чл. 99, ал.3 от
ЗЗД, както и че договорът за кредит не е породил изискуемите правни
последици , като подписан от лице с неясен статут.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 5.05.2016 г. ответницата е подписала искане за отпускане на кредит
„Вивус” в размер от 1000 лева за срок от 30 дни, в което е декларирала
съгласие за проверка от страна „4Финанс” ЕООД да проверява личните
данни, както и статута ѝ в други законови бази данни. Декларирала е още, че е
получила Стандартен европейски формуляр с преддоговорна информация на
хартиен носител. Не е отказала услугата за експресно разглеждане и е
поискала кредитът да бъде получен веднага. Съгласието на лицето попълнило
искането с горните условия се установява от подписа му, който не е оспорен
от страната. На същата дата -5.05.2016 г. "4Финанс" ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус” , чрез посредника
"Си Пей БГ" ЕООД е сключил с М. С. Е. договор за кредит № **********,
съгласно който на кредитополучателя е отпусната сумата от 1000 лева
главница със срок на погасяване 30 дни при годишен лихвен процент (ГЛП)
- 40.99 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 49.65 %, такса за
експресно разглеждане от 206,31 лева, при общо дължима сума от 1240
лева. От приложената разписка за изплатена сума по кредит е видно, че на
5.05.2016 година М. С. Е. е получила сумата от 1000 лева от представител на
кредитодателя, което е удостоверено със саморъчно изписани имена и
положен подпис от нея. С договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018
г. „4Финанс” ЕООД е прехвърлило на „Кредитреформ България” ЕООД свои
2
вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, сред които и вземанията по
договора за кредит на ответника, отразени под №998 в приложението.
Приложено е потвърждение за прехвърляне на вземания по сключения
договор за цесия , както и пълномощно от цедента, с което последният
упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за договора, сключен
между страните относно продажбата на техните вземания. Прието е
уведомление за прехвърляне на вземания, изпратено от упълномощения за
това цесионер до длъжника на адрес с.* ул." 12-та" № 3 , чрез "Български
пощи", но препоръчаното писмо се е върнало, с отбелязване "заминал". Писмо
е изпратено и до адреса в гр.В......, ул." К........" № .., върнато с отбелязване "
преместен".
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Иска е процесуално допустим. По същество е основателен.
Съгласно разпределената в производството доказателствена тежест
ищецът следваше да установи вземането си по основание и размер, като
докаже качеството си на кредитор, придобил вземането чрез договор за
покупко-продажба на вземания от кредитодателя -цедент по валидно
сключен договор за паричен заем с ответницата, както и изпълнение на
задължението си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. С оглед
релевантните по делото доказателства съдът счита, че ищецът проведе пълно
и главно доказване на фактическите си твърдения , обуславящи претенцията
му . От приетите писмени документи- искане за отпускане на кредит, както и
договор № **********/5.05.2016 г. по безспорен начин се установява, че
между " 4Финанс" ЕООД и ответницата е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на сключения договор за кредит. Договорът е
породил правните си последици, като в този аспект възражението на
ответницата е неоснователно. В него ясно е посочено, че страни по
договора са "4Финанс" ЕООД и М. С. Е., съответно кредитор и
кредитополучател, а договорът е сключен чрез посредничество на "Си Пей
БГ" ЕООД. Документът е подписан от страните и правата и задълженията по
него са валидно възникнали от същия ден, при доказаното реално предаване
на заетата сума от 1000 лева. За реалното получаване на кредита се представя
3
подписана от ответницата разписка от 5.05.2016 г. и самата тя не е оспорила
нито подписа си под искането и договора за кредит, нито саморъчно
изписаните си имена и положен подпис под разписката за плащане. Падежът
на задължението според договора е настъпил на 4.06.2016 година и няма
данни ответницата, в чиято доказателствената тежест е да установи , че не
дължи поради плащане, да е погасила задълженията си. Доколкото ищецът
не претендира други суми освен дължимата главница релевираните
възражения за неравноправни клаузи в договора и изтекла давност за част от
акцесорните задължения не са предмет на обсъждане. Относно наведените
възражения по отношение договора за цесия съдът счита същите за
неоснователни. От приетите по делото писмени доказателства е видно, че
упълномощеният от цедента цесионер- ищец в производството е изпратил
уведомително писмо до кредитополучателя за цедираното вземане на
адресите , посочени в договора за кредит, както в гр.В.Търново, така и в с.*
но писмата са се върнали с отбелязване, че адресатът е заминал/преместен.
Въпреки това цесията следва да се счита надлежно съобщена на длъжника,
тъй като изходящото от цедента уведомление е връчено на ответника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за цедираното вземане. В тази насока е и съдебната практика /вж. Решение
№78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013 г. постановено по реда на
чл.290 от ГПК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г.
постановено по реда на чл.290 от ГПК/. От представените доказателства
съдът намира доказани облигационните отношения между страните по
договора за кредит и реалното предаване на сумата от 1000 лева и
получаването ѝ от ответника. Последният не доказва , че е платил на датата на
падежа- 4.06.2016 г. , следователно дължи на ищеца сумата от 1000 лева,
представляваща непогасена главница по договора за кредит. С оглед
изложеното съдът счита, че иска с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД е
основателен и следва да се уважи, като бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 1000 лева, представляваща непогасена главница по договор
за кредит № №**********/5.05.2016 г. Основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху нея от 13.08.2020 г. -
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответницата
4
дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лева за
заплатена държавна такса и 150 лева юрисконсултско въднаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. Е. с ЕГН ********** от гр.В....., ул."К......." № .. ДА
ЗАПЛАТИ на "КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК *********
седалище и адрес на управление гр.София, ул."Шандор Петьофи" №10,
п.к.1606 по иск с правно основание чл.79,ал.1,пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща главница по договор за
кредит №№**********/5.05.2016 . сключен с "4Финанс" ЕООД, което
вземане е прехвърлено с договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. - завеждане на
иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. С. Е. с ЕГН ********** от гр.В...... ул."К......." № .... ДА
ЗАПЛАТИ на "КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК *********
седалище и адрес на управление гр.София, ул."Шандор Петьофи" №10,
п.к.1606 сумата от 200 / двеста/ лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, чрез ВТРС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5