Р Е Ш Е Н И Е

 

 №…

гр. Варна, 12.05.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при участието на секретар Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№10661/2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от Е.Х.К. срещу Х.Й.К. искове с правно основание чл.49, ал.1, чл.56, чл.57 и чл.53 от СК да бъде прекратен сключения между страните на 02.05.1970г. граждански брак с развод поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, да бъде предоставено семейното жилище, представляващо апартамент №*** на ищцата, а в случай, че съдът предостави семейното жилище на ответника да определи месечен пазарен наем в размер на 400.00лв., след прекратяване на брака съдът да постанови ищцата да носи брачното си фамилно име К..

На основание чл.211 от ГПК са приети за съвместно разглеждане предявени от Х.Й.К. срещу Е.Х.К. насрещни искове с правно основание чл.49, ал.1 и чл.56 да бъде прекратен сключения между страните граждански брак с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на съпругата и да бъде предоставено семейното жилище на съпруга.

В исковата молба ищцата твърди, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 02.05.1970г., от който нямат ненавършили пълнолетие деца.

Твърди се, че отношенията между съпрузите са влошени, тъй като възникнали противоречия, ответникът предизвиквал скандали, отправял обиди към ищцата, злоупотребявал с алкохол и упражнявал физическо насилие спрямо нея, като се сочи, че страните са във фактическа раздяла.

Ищцата по насрещните искове оспорва същите, както и наведените брачни провинения, в случай, че съдът предостави семейното жилище на ответника, моли да са определи наем в размер на 400лв. месечно в нейна полза.

К. счита, че по изложените причини бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли същият да бъде прекратен с развод по вина на ответника.

Ответника в отговора си не оспорва обстоятелството, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен. Оспорва, като неоснователни наведените от ищеца брачни провинения, като твърди, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругата.

Ответникът твърди, че отношенията между страните са обтегнати, поради поведението на ищцата. Същата престанала да се грижи за семейството, започнала да се отнася грубо с ответника и да предизвиква скандали.

Твърди се, че на 21.12.2014г. ответникът бил изгонен от семейното жилище от ищцата и от тогава не е бил допускан в него. Семейното жилище било дарено на дъщерята на страните, като ищцата упражнявала натиск върху ответника да развалят дарението и да поискат плащане от страна на дъщеря си.

Ищцата поискала от ответника да й купи „гарсониера на нейно име”, в противен случай му отправила заплаха, че ще се разведе с него.

Ответникът излага, че ищцата изхвърлила всичките му дрехи от семейното жилище.

По изложените съображения се моли съдът да постанови развод по вина на ищцата и да му предостави ползването на семейното жилище.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е от удостоверение за сключен граждански брак, че страните са се бракосъчетали на 2.05.1970г. за което е издаден акт за гр.брак №50 от длъжностното лице по гражданското състояние при ОбНС К****

По делото е разпитан ищцовия свидетел Ц.Ц****, като същия в показанията си не дава сведения от преки наблюдения по отношение на отношенията между съпрузите. Този свидетел твърди, че ответника е влизал в пререкания със съседи, но тези сведения са неотносими към предмета на спора, а именно те са единствените преки впечатления които има свидетеля. Останалите дадени от свидетеля показания са за събитие за които той твърди, че са говорили други съседи на страните по делото.

Свид.Хр.Атанасова дъщеря на страните по делото живееща в едно жилище с тях от своя страна в показанията си сочи, че страните на практика живеят разделени, като баща й се прибира у дома само преди смуна, когато дава 24-часови дежурства. Тази свидетелка също така сочи, че е била свидетелка на скандал започнат от ищцата на 21.12.2014г. по повод на това, че ответника е купил твърдо тесто и ябълки които не биле от неините, като К. е се е опитала да изгони ответника от семейното жилище. Същата свидетелка сочи, че майка й е предстанала да готви и е била против това свидетелката да дава храна на баща си. Свидетелката също така сочи, че ищцата е изхвърлила безпричинно част от дрежите на ответника и не й е давала да предоставя достъп на баща си до ползвания от свидетелката хладилник. А**** също така сочи в показанията си, че не е била свидетел и не й е известно ответника да е упражнявал насилие спрямо ищцата. Вторият ответников свидетел – Дим.А**** съпруг на предната свидетелка и зет на страните сочи в показанията си, че също е бил свидетел на скандала от 21.12.2014г., като той описва картина напълно идентична с показанията на съпругата си в качеството си на пряк свидетел на случилото се. Този свидетел също така сочи като предната свидетелка, че тя е била тази която се е опитвала да дава храна и да помага на ответника, като е била възпирана в тези си опити от ищцата.

Съобразявайки изложеното по-горе съдът намира, че по делото се е установило наличие на трайна фактическа раздяла между страниет настъпила на 21.12.2014г., като същата предвид свидетелските показания за отношението което е имала ищцата към ответника както на тази дата така и преди нея и след нея следва да се приеме, че е настъпила по вина на ищцата. Поради това брака следва да се прекрати като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата, като иска й за признаване на вина на ответника следва да се отхвърли.

По отношение на исковете за предоставяне ползването на семейното жилище решаващия състав намира, че на първо място следва да се вземе предвид, че то е собственост на трети лица, а именно дъщерята на страните-Хр.А****-нот.акт за дарение на недвижим имот №**** при запазено право на ползване, като от свидетелските показания се установява, че жилището се обитава от две семейства това на страните по делото и от семейството на надарената. Решаващия състав намира, че по делото от събраните свидетелски показания се е установило наличие на агресие от страна на ищцата спрямо ответника както лично срещу него така и срещу негово имущество-изхвърлените дрехи-поради което не следва да се допуска постановяване на съвместно ползване на жилището. От друга страна по делото се прие становище, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ищцата поради което оставянето й в жилището би се явило необосновано, още повече, че от представените по делото протокол от 16.09.1948г. и нот.акт №*** се установява, че ищцата в рижим на съсобственост при равни квоти претежава и друго жилище, а в режим на съсобственост с ответника притежават постройка от 25кв.м. При това положение решаващия състав приема, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на ответника, като предвид направеното искане за присъждане на наем в полза на К. и с оглед заключението на в.л. по приетата СТЕ че за такъв вид жилище средния месечен наем е в размер на 600лв. следва да се осъди ответника да заплаща на ищцата месечен наем в размер на 300лв.

 По иска за запазване от страна на ищцата на фамилното име К. ответника не е изразил становище поради което решаващия състав намира, че той следва да се уважи като се постанови след прекратяването на брака ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име К..

Предвид характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатени от ищцата с оглед констатираната й вина.

Ответника от своя страна следва да бъдеосъден да заплати сумата от 432лв. държавна такса по присъденото ноемно възнаграждение.

Воден от горното, съда

 

                     Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА брака между Х.Й.К. ЕГН********** и Е.Х.К. ЕГН********** сключен на 02.05.1970г., за което е съставен Акт за граждански брак №50 пред длъжностното лице по гражданското състояние в гр.К****, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл.49, ал. 1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата- Е.Х.К. ЕГН********** на осн. чл.49, ал.3 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да продължи да носи фамилното име К. на осн чл.53 от СК.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на ходящо се в гр.В**** на съпруга Х.Й.К. ЕГН**********, като го осъжда да заплаща месечен наем на Е.Х.К. ЕГН********** в размер на 300лв., като отхвърля този иск за разликата до претендираните 400лв.

ОСЪЖДА Х.Й.К. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ да в полза на ВСС, по сметка на РС Варна държавна такса в размер на 432лв., на основание Тарифа № 1.

ОСЪЖДА Е.Х.К. ЕГН********** *** да в полза на ВСС, по сметка на РС Варна държавна такса в размер на 50лв., на основание Тарифа № 1.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: