Решение по дело №1304/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 16
Дата: 14 януари 2020 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20195510201304
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 14.01.2020г.

                  

                   Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публичното заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                        председател:Михаил  Михайлов,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №1304/ 2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.Образувано е по жалба от А.А.К. срещу наказателно постановление №F351144 от 20.11.2017г. на Заместник директора на ТД на НАП град Пловдив, с което на основание чл.53,във връзка с чл.27/чл.83/ и чл.3,ал.2 от ЗАНН и чл.74,ал.1 от Закона за счетоводството му е наложено административно наказание- глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.38,ал.1,т.1 от Закона за счетоводството. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се навеждат конкретни аргументи, сочещи на хипотеза по чл.3,ал.2 от ЗАНН, каквато била налице, тъй като дружеството не било извършвало дейност и следователно като по- благоприятен закон била приложима разпоредбата на чл.38,ал.9 от Закона за счетоводството. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Заместник директора на ТД на НАП, град Пловдив.

В съдебно заседание пред Казанлъшкия районен съд процесуален представител на нарушителя заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество излага съображения за нейната основателност.

Административно-наказващият орган, чрез упълномощен по делото представител, оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, настоящият съдебен състав намира за установено следното:         

          При извършена проверка от служители н.Т.н.Н.П. офис Стара Загора, по отношение на „М.Х.“ЕООД гр.К., било установено, че последното не било извършвало дейност през 2016 г., видно от подадена в ТД на НАП-Пловдив годишна данъчна декларация по ЗКПО. След като достигнА.до извод за допуснато нарушение по чл.38,ал.1 от Закона за счетоводството, въз основа на изложените факти, доколкото, от страна на „М.Х.“ЕООД гр.К., като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, не бил публикуван към дата 01.07.2017г. годишен финансов отчет за 2016 г. като такъв не бил заявен за вписване и не бил представен за обявяване в Търговски регистър към 30.06.2017г., на 09.10.2017г., срещу управителя на дружеството бил съставен, от свидетеля С.Г.Г., акт за установяване на административно нарушение №F351144.

          Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на законния представител на „М.Х.“ ЕООД гр.К.- А.А.К., който подписал акта, без да впише обяснения и/или възражения по него.

          По отношение така съставения акт не е постъпило, в  законоустановения срок от връчването на екземпляр от него, обяснение/ възражение от страна на  жалбоподателя. 

          При издаване на горното наказателно постановление административно-наказващият орган е възприел за изцяло достоверна фактологията, изложена в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл.74,ал.1 от Закона за счетоводството наложил процесната административна санкция.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на делото актосъставител. Съдът кредитира показанията на този свидетел, относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тези около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.  

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл.38,ал.1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: т.1. всички търговци по смисъла на Търговския закон- чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Според чл.74,ал.1 от ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200лв. Следователно деянието, за което е наложена глоба на управителя на „М.Х.“ ЕООД гр.К., е обявено от закона за наказуемо с административно наказание към датата на издаване на наказателното постановление.

          Съставеният акт отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на жалбоподателя. Препис от АУАН е надлежно връчен. На следващо място: обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и реда за издаването му, а по съдържанието си същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

          От материално-правна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е,  че жалбоподателя не е упражнявал търговска дейност, като подадената годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2016г., обр.1010а, отразява този факт, приет и от контролните органи като достоверен.

          Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.38,ал.1,т.1 от Закона за счетоводството, както правилно деянието е квалифицирано от административно-наказващия орган, но само формално, поради следните съображения:

           Действително към 30.06.2017г. и към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, за „М.Х.“ЕООД е възникнало,съответно съществувало,задължение да заяви и обяви в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията при МП годишен финансов отчет за 2016г. и това е следвало да бъде сторено от управителя му най-късно до 30.06.2017г. Нарушението по текста, визиран от актосъставителя и наказващия орган, е формално, на просто извършване- чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези като настоящата, когато търговец по смисъла на Търговски закон следва да заяви и представи за обявяване в ТР в съответния срок годишен финансов отчет за 2016г., а именно- до 30.06.2017г. Фактът, че в случая „М.Х.“ЕООД не е упражнявало дейност през 2016г. обаче препятства извод за наличие на нарушение по чл.38,ал.1,т.1 от Закона за счетоводството към момента на настоящото произнасяне, поради необходимост от прилагане, на основание чл.3,ал.2 от ЗАНН, на разпоредбата на чл.38,ал.9 от Закона за счетоводството, изключваща приложението на ал.1-8 от същия законов текст, като явяваща се по-благоприятен закон, приложим в хипотези, идентични на установената.

          В случая наистина не са били представени доказателства за изпълнение на задължението по чл.38,ал.1,т.1 от Закона за счетоводството в съответния законоустановен срок или доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението. Деянието, обявено от чл.74,ал.1, във връзка с чл.38,ал.1,т.1 от Закона за счетоводството за наказуемо към датата на извършването му, съгласно принципа по чл.3,ал.1 от ЗАНН обаче се изразява в неизпълнение на задължението чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на ГФО, в срок до 30 юни на следващата година, което за ГФО за 2016г., означава до 30.06.2017г. Същото от обективна страна се осъществява чрез бездействие, но в случая, както вече бе посочено, е налице изключението по чл.3,ал.2 от ЗАНН за прилагане на принципа по ал.1 на същия текст за именно- за всяко административно нарушение да се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му, тъй като няма спор, че санкционния акт не е влязъл в сила, поради обжалването му пред съда в законоустановения срок и в периода до влизане в сила е последвал по-благоприятен закон. С редакцията на чл.38 от ЗСч, обн. ДВ. бр.97 от 05.12.2017г., в сила от 01.01.2018г. е приета разпоредбата на  чл.38,ал.9,т.1 от ЗСч.,съгласно която алинеи 1-8 не се прилагат за предприятия, които не са осъществявА.дейност през отчетния период, каквато е настоящата хипотеза с изискването това обстоятелство да се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година; такси по чл.12,ал.1,т.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица. От друга страна- в нормата на  чл.38,ал.9,т.2 от ЗСч, изм. с ДВ, бр. 92 от 2017 година, в сила от 01.01.2018г., е прието, че алинеи 1-8 не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, но за да се ползват от тази по-благоприятна за тях норма, предприятията имат задължението да декларират с декларация това обстоятелство, която декларация се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година(предл. второ на чл.38,ал.9,т.2 от ЗСч). Законодателят е приел, че в този случай такси по чл.12,ал.1,т.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат(предл. трето на чл.38,ал.9,т.2 от ЗСч), т.е.   въвел е по-благоприятен закон, но при спазването на точно определени условия, които следва да са изпълнени кумулативно. Обстоятелството, че дружеството не е осъществявало дейност през отчетния период изглежда, че не е достатъчно за прилагане на  чл.38,ал.9,т.2 от ЗСч, а следва търговецът: да е декларирал изрично това обстоятелство, декларацията да е публикувана в търговския регистър и това да е извършено в определения от закона срок- до 31 март на следващата година, но това е само на пръв поглед. В случая това изискване би означавало то да бъде изпълнено до 31.03.2017г., което изисква да се приеме, че на закона се придава обратно действие, което е недопустимо, без да бъде изрично предвидено и по изключение. Следва да се отрази, че годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО действително има друго предназначение и се подава пред приходната администрация, но въпреки това за случаите, като настоящия, изпълва хипотезата на  чл.38,ал.9,т.2 от ЗСч, още повече, че самите твърдения на наказващия орган са в насока, че дружеството не е извършвало дейност. В противен случай би се стигнало до неоправдано лишаване на жалбоподателя от действието на по-благоприятния за него закон, последвал нарушението и приет преди влизане в сила на наказателното постановление, поради недопустимо придаване на обратно действие за изисквания, които няма как да бъдат изпълнени към дата 31.03.2017г., но обстоятелствата, за които се отнасят, а именно- че дружеството не е осъществявало дейност, са установени по надлежния в този период ред с подаване на декларация по чл.92 от ЗКПО, обр.1010а.

          Поради изложените дотук съображения наказателното постановление, предмет на обжалване, ще следва да бъде отменено от съда. Впрочем дори съображенията за изключението по чл.3,ал.2 от ЗАНН от принципа по чл.3,ал.1 от ЗАНН да не бъдат споделени, поради липсата на формалните предпоставки за това, то оценката на законодателя за обществената опасност на деянията по визираните от органите на НАП текстове от Закона за счетоводството е до такава степен занижена в случаите, когато дружеството не е осъществявало дейност, че същите вече не съставляват нарушение и в такива хипотези само по себе си това е достатъчно да обоснове явна маловажност на тези случаи и съответно приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.      Тъй като не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел. Те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от административно-наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството не е извършвало никаква дейност и не е отчело нито приходи, нито разходи за дейността си през 2016 година, което се установява и от подадената от него годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. С оглед на това от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, нито са засегнати финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на Закона за счетоводството.Поради това санкционираната деятелност съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, респективно, административно-наказващия орган е следвало, вместо да санкционира управителя на дружеството с предвидената в чл.74,ал.1 от ЗСч глоба, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено визираното в санкционната разпоредба наказание.

В този смисъл са налице основанията за заплащане, от страна на наказващия орган, на направените от жалбоподателя разноски в размер на 350/триста и петдесет/ лева за упълномощаване на процесуален представител- адв.Д.Д. ***.

С оглед на горното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление №F351144/ 20.11.2017г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП, град Пловдив, с което на А.Али К., с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание-глоба в размер на 200/двеста/ лева.  

 

ОСЪЖДА Заместник директора на ТД на НАП, град Пловдив, да заплати на А.А. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 350/триста и петдесет/ лева, заплатена от последния за упълномощаване на адвокат Д.Д. *** като негов процесуален представител по АН дело №1304/ 2019г. по описа на Районен съд-Казанлък.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                                                                    

Районен съдия: