О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№56, гр.Бургас, 02.03.2020 год.
БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на втори март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОДОРОВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА
сложи за разглеждане ВЧН дело № 45/2020г. по описа на БАС, докладвано от съдията-докладчик Петя Петрова и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК. Образувано е по частна жалба на Р. Н. И. против определение от 04.02.2020 год., постановено в разпоредително заседание по НОХД №1290/2019 год. по описа на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е оставена без уважение молбата на И. за конституирането й в съдебното производство като частен обвинител.
Атакувайки акта на първостепенния съд в частта, с която е постановен отказ за допускането й до участие в съдебното производство като частен обвинител, жалбоподателката И. легитимира себе си като пострадало от престъпното деяние лице в хипотезата на чл. 74 ал.2 от НПК, изтъквайки, че дългогодишното и съжителстване без официален брак с жертвата – М. М. е факт, обективиран в наличните по делото доказателствени източници. В този смисъл, претендирайки материално право на обезщетение за претърпените морални болки и страдания от загубата на мъжа, с когото е живяла на съпружеска начала, изразява несъгласие с аргументацията, дадена в съдебното определение, че не са налице законовите предпоставки по чл. 76 от НПК за конституирането й като частен обвинител. Моли за отмяна на първоинстанционния акт в атакуваната му част.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при А. п. -Бургас е изразена позиция за основателност на жалбата. С позоваване на ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016, ОСНГТК и ППВС №5/69г., признаващи правото на лицата, които съжителстват на съпружески начала с починалия да претендират обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт, прокурорът аргументира незаконосъобразност на отказа на първоинстанционния съд да конституира жалбоподателката И. като частен обвинител в съдебното производство. Предлага актът на ОС-Бургас в обжалваната му част да бъде отменен.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна – пострадало лице, на което е отказано конституиране в качеството на частен обвинител, в срока по чл. 249 ал.3 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна п. - Бургас против Д. С. Т., с обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал.3 б.“б“ предл. 1 вр. чл. 343 ал.1 б.“в“ предл. 1 вр. чл. 342 ал.1 от НК.
На обявената за провеждане на разпоредително заседание дата – 04.02.2020 г., председателят на съдебния състав е докладвал на страните постъпили по делото писмени молби по чл. 77 ал.1 от НПК и чл. 84 ал.1 от НПК от пострадалите лица, сред които и молба от Р. Н. И. за конституирането й в съдебното производство като граждански ищец и частен обвинител. Молбата на И. е поддържана от явилата се пред съда като неин процесуален представител – адв. П. от БАК.
В нарочно произнасяне по направените искания за конституиране на страни в производството съобразно чл. 248 ал.2 от НПК, съдът е оставил без уважение молбата на Р. И. да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител. В мотивите на своето определение съставът на съда е приел, че нормата на чл. 74 ал.2 от НПК, регламентираща фигурата на „пострадало лице“ в наказателното производство, следва да бъде тълкувана формално по смисъла на Закона за наследството. Посочил е също, че макар ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016, ОСНГТК да установява по-широк кръг на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, то доказването на претърпените морални вреди, болки и страдания изисква събирането на допълнителни доказателства, което ще доведе до отлагане на делото, а това по силата на чл.88 ал.2 от НПК е недопустимо. С горните аргументи, съдът е отхвърлил искането на Р. И. за конституирането й както в качеството на граждански ищец, така и като частен обвинител.
Преценката на съда за допускане на И. до участие в процеса като граждански ищец, доколкото не подлежи на самостоятелна проверка по реда на Глава XXII от НПК, а и не се оспорва с жалбата, няма да бъде предмет на обсъждане от въззивния съд.
Съображенията на първата инстанция, с които е отхвърлена молбата на И. за конституирането й в качеството на частен обвинител, не могат да бъдат възприети от въззивния съд.
В молбата на Р. И. за конституирането й в качеството на частен обвинител /спр. л. 20-23 от НОХД № 1290/19г. на БОС/, се съдържат твърдения за съжителство на съпружески начала с пострадалия М. М. /починал при ПТП/ в продължителен период от 9 години, поради което и вследствие загубата на последния, същата претендира да е претърпяла значителни по степен морални болки и страдания. Така ангажираните от И. твърдения са достатъчни да обусловят процесуалната легитимация на последната за участие в наказателния процес като частен обвинител, без да се отрича необходимостта от доказателствена обезпеченост на материалната й легитимация. В случая е важно да се посочи, че обстоятелствата, на които се позовава И. в молбата си до съда, за да обоснове правото си да участва в съдебното производство като частен обвинител са такива, които са били предмет на установяване и в хода на проведеното досъдебно производство. В тази връзка по делото са били проведени два разпита на Р. И. в качеството на свидетел, като при проведения такъв на 03.06.16г. последната е била уведомена и за правата й като пострадал по чл.75 от НПК /спр. т.1, л.84, л.231 от ДП/. Приобщени са били показанията и на майката на пострадалия М. М. – св. Т. , в които същата свидетелства за адреса по местоживеене на своя син приживе /спр. т.1, л.78 от ДП/.
Изхождайки от горното въззивният съд намира, че първата инстанция неправилно и в противоречие с тълкуването, дадено в ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016, ОСНГТК и ППВС №5/69г., е отказала да конституира Р. И. в качеството на частен обвинител.
Важно е да се подчертае, че процесуалният ни закон не урежда изрично кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, поради което и за целите на правоприлагането този въпрос е разрешен посредством тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция. Валидни понастоящем в тяхното приложение са Постановление № 4 от 25.V.1961 г. , Постановление № 5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд и Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016, ОСНГТК / с което е обявено за изгубило сила ППВС №2/84г./.
Съгласно последното цитирано като актуално Тълкувателно решение материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/61г., ППВС №5/69г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Правото на обезщетение на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала, е признато от Пленума на ВС с Постановление №5/69г. Включването на посочените лица в кръга на правоимащите ВС е мотивирал със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, за които е прието, че са напълно сходни с отношенията между съпрузи. В този смисъл и ръководейки се от принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, ВС е приел, че при установени действително претърпени вреди, тези лица също да могат да получат обезщетение. Отричането на правото на обезщетение на лицето, съжителствало на съпружески начала с жертвата, при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек според цитираното ТР „противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона“.
Като се изходи по-нататък от нормите на НПК - чл.76 ал.1 и чл.84 ал.1 от НПК, които в уредбата на процесуалната правоспособност на едно лице да участва в съдебната фаза като граждански ищец и/или частен обвинител, не очертават различни критерии, а само установяват разликата в режима, на който са подчинени тези процесуални фигури, не може да се намери нормативна рамка, която да изключи правото на лицата, материално легитимирани по силата на ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016, ОСНГТК да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, да участват и като частни обвинители в процеса, с активност по разкриване на разследваното престъпление. Регламентираните в закона основания за допускане на едно лице до участие в процеса като граждански ищец и частен обвинител сочат на своето сходство – понесени от лицата вреди от престъплението, които са пряк и непосредствен резултат от него. Касае се за субекти, чието участие в процеса не е задължително, а се определя от собствената им преценка за личен интерес и желание за участие във воденото наказателно производство. Ето защо и само на основата на разликата в процесуалните им функции, не могат да се изведат обективни белези, които да налагат прилагане на различни критерии при определяне на кръга лица с право да участват като граждански ищци в наказателния процес и лицата, имащи право да бъдат частни обвинители в него. Изборът на друг подход би стоял в противоречие както със задължителната практика на ВКС, така и с правната теория. Многократно в свои решения ВКС е имал повод да посочи, че пострадалият от престъплението може да участва в наказателния процес в процесуалната фигура на граждански ищец и частен обвинител, като по този начин с активното си поведение той съдейства не само за осъществяване на правосъдието, но и за пълноценна защита на накърнените му с престъплението права и законни интереси. Освен това, участието на пострадалия като частен обвинител в процеса значително улеснява реализиране от последния на гражданската му претенция, с оглед задължителната сила на присъдата по смисъла на чл. 413 ал.2 от НПК и чл. 300 от ГПК /вж. ТР №2/2002г. и ТР №2/2004г на ОСНК на ВКС/.
Съобразявайки горното, АС-Бургас намира, че първата инстанция с оглед на неправилно тълкуване на комплекса норми, уреждащи статута на пострадалия, гражданския ищец и частния обвинител в наказателния процес, както и при некоректна интерпретация на задължителните указания в ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016, ОСНГТК, незаконосъобразно е отказала да конституира пострадалата Р. И. в качеството й на частен обвинител в съдебното производство. Това налага определението на първостепенния съд, в атакуваната му част да бъде отменено, като в изпълнение на правомощията си по чл. 345 ал.2 от НПК, въззивният съд следва да конституира пострадалата И. като страна в процеса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345 ал.1 от НПК, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 04.02.2020 год., постановено в разпоредително заседание по НОХД №1290/2019 год. по описа на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е оставена без уважение молбата на Р. Н. И. за конституирането й в съдебното производство като частен обвинител и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА Р. Н. И., ЕГН:********** в качеството й на частен обвинител в наказателното производство по НОХД 1290/19г. по описа на БОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: