Р Е Ш Е Н И Е
82 27.07.2017г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Шести юли 2017
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПАРАСКЕВА ЗЛАТАНОВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 28 2017
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 200
и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба «ЕВН България
Електроснабдявоне» ЕАД, със седалище и адрес на управление:***«Христо Г. Данов»
№37, чрез юрисконсулт К.А., срещу «М.2. ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, твърдят, че на 11.11.2016 г., дружеството- ищец са подали
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
дружеството -ответник за вземанията си в размер на 434,25 лв. В исковата молба
се твърди, че ищците, като краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а,
от Закона за енергетиката, продават електрическа енергия на своите клиенти при
публично известни Общи условия за продажба на електрическа енергия, които през
процесния период са одобрени с решение на ДКЕВР № ДУ-13/10.05.2008 г. и са
влезли в сила на 27.06.2008 г. Според ищците, по силата на чл. 7, т.1 от тези
Общи условия, те са поели задължение да снабдяват с електрическа енергия и да
предоставят мрежови услуги на дружеството – ответник, с ИТН: ****, който обект
се намира в гр. Панагюрище, на ул. «Околовръстно шосе». Ответното дружество от
своя страна се е съгласило с Общите условия да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по начина,
определен в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия. Дружеството – ищец сочат,
че съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия, при неплащане в срок на дължими
суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. Ищците твърдят, че потребителите, които са присъединени при
публично известните Общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е
цената за достъп на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. Твърдят
също, че цените в енергетиката, включителн и тази за достъп, се определят и
заплащат на основание решения на ДКЕВР, постановени съгласно чл. 21, ал. 1, т.
8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Твърдят, че услугата «Достъп до разпределителна
мрежа» се изразява в задължението на съотевтния оператор на мрежата да
предостави равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите, наричани
«клиенти», срещу заплащането на съответната цена за достъп от ползвателя на
мрежата, като мрежовите оператори извършват едни относително постоянни разходи
по поддръжка на мрежата, като във всеки един момент мрежата може да разполага с
необходимата си пропускателна способност и ползвателя да може да разполага с
необходимата му заявена и предоставена мощност. Ищците твърдят, че цената за
достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния период. Ищците сочат, че
в изпълнение на задълженията си са предоставили за периода 29.07.2015 г. до
27.09.2016 г. мрежови услуги на «Метал -Пласт 2003» ЕООД на обща стойност
423,00 лв., които до този момент не са заплатени, а поради забава на главницата
дружеството –ответник дължат и законна лихва в общ размер на 11,25 лв. за
периода 29.07.2016 г. до 10.11.2016 г. Поясняват, че тази законна лихва се
дължи по всяка една фактура отделно за период- от датата на падежа на фактурата
до датата на образуване на настоящото гражданско дело.
«ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД
молят съда да постанови решение, с което да признае за установено със силата на
присъдено нещо, че между дружестовото- ищец и «М.2. ЕООД съществува облигационно
правоотношение, съгласно което ответното дружество дължи сумата от 423,00 лв.,
представляваща стойността на начислена цена за достъп до разпределителната
мрежа за периода 29.07.2015 г. до 27.09.2016 г., сумата от 11,25 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 29.07.2016 г. до 10.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.11.2016 г., до
оконачтелно изплащане на задължението.
Претендират сторените съдебно- деловодни разноски по ч.гр.д. № 678/2016 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище в размер на 325,00 лв., както и разноските
по настоящото гражданско дело.
Молят по настоящото гражданско дело да се приложи ч.гр.д. № 678/2016 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище.
Представят следните писмени доказателства в копие: Препис -извлечение от
сметка, издадена на 10.11.2016 г.; Заявление – декларация за започване на
продажба на ел. енергия от 31.05.2016 г.; Декларация за достъп до мрежата от
31.05.2016 г.; КНА за право на собственост върху недвижим имот № 17, том ІІ,
н.д. 166/2009 г. по Общия регистър на Нотариус № 390 – П К , с район на
действие Районен съд – Панагюрище; Фактури – 14 бр.; Решение № ОУ –
013/10.05.2008 г на ДКЕВР; Общи условия за продажба на ел. енергия на «ЕВН България Електроснабдявоне» ЕАД; Извлечение от в-к
«Дневник» от 27.05.2008 г. – стр. 1-7.
В законоустановения срок дружеството-ответник «Метал -Пласт 2003» ЕООД,
представлявано от управителя Г.Й.Д. не представят писмен отговор на исковата
молба и не вземат становище по предявения иск.
В открито съдебно заседание дружеството- ищец «ЕВН България Електроснабдявоне» ЕАД, редовно призовани,
не изпраща представител.
За ответника «М.2. ЕООД, редовно призовани, се явява законния им
представител – управителя Г.Й.Д., както и процесуалния им представител – адвокат
М М от Пазарджишка АК.
От представения по делото Препис-извлечение от сметка на клиентски № *****
– потребителя «М.2. ЕООД, се констатира, че са издадени фактури за потребена
електроенергия през периода от 28.07.2016 г. до 10.10.2016 г., за който период
се дължи главница в размер на 423,00 лв. и лихва за периода от 29.07.2016 г. до
10.11.2016 г. в размер на 11,25 лв., или общата дължима сума възлиза на 434,25
лв.
Съгласно приложеното по делото Заявление-декларация за започване на
продажба на електрическа енергия вх. № 17586730 от 31.05.2016 г., Г.Й.Д., в
качеството му на управител на дружеството-ответник е подал Заявление-декларация
за получаване на електрическа енергия за обект представляващ «Металообработващ
цех» с административен адрес: гр. Панагюрище, ул. «Г. ***«***», като е посочил,
че консумираната електроенергия ще ползва за стопански нужди и е договорено
предоставяне на мощност от 50 Квт/часа, ниско напрежение, на три тарифи.
Управителят на дружеството-ответник е подал и Декларация за достъп до мрежата с
клиентски № *****, като е посочил, че в качеството на управител на «М.2. ЕООД
желае постоянно захранване в масивна производствена сграда, представляваща
металообработващ цех са административен адрес: гр. Панагюрище, ул. «Г. ***«Стопански
двор».
По делото е приложен КНА за право на собственост върху недвижим имот № 17,
том ІІ, н.д. № 166 от 2009 г. по Общия регистър на Нотариус № 390, П К , от
който се констатира, че дружеството- ответник са собственици на триетажна
масивна производствена сграда с разгърната застроена площ от 1 143 кв.м.,
като първия етаж се състои от 343 кв.м., втория етаж от 400 кв. м. и третия
етаж от 400 кв.м., която сграда е построена в собствен поземлен имот, означен с
кадастрален № **** по тогава действащата карта на възстановената собственост на
землището на гр. Панагюрище – местност «Стопански двор», представляващ
стопански двор на бившето ТКЗС «20-ти април» град Панагюрище.
По делото са приложени 14 броя фактури с обобщена информация от периода 18.07.2016
г. до 31.07.2016 г., в които се сочи, че дружеството-ответник дължат
заплащането на ел.енергия за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. като
общото задължение за заплащане е за сумата от 423,00 лв.
По делото е приложено Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, съгласно което на основание чл. 21,
ал.1, т. 4, във връзка с чл. 98а от Закона за енергетиката, ДКЕВР е решила и
одобрила Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на «ЕВН
България Електроснабдяване». Видно от приложеното по делото копие тези Общи условия
са публикувани във вестник «Дневник» от 27.05.2008 г.
От приложените по делото 22 броя фактури за обобщена информация за периода
от 01.08.2015 г. до 30.06.2016 г. се констатира, че третото неучастващо в
процеса лице- «Прибор Инвест» е заплащало ел.енергия с място на потребление
«Металообработващ цех» на ул. «Околовръстно шосе» № 0, като се установява, че
ответното дружество «М.2. ЕООД са заплатили на 25.01.2017 г. сумата от 434,25
лв. с контрагент «ЕВН България Електроснабдяване» за заплащане на дължимите
суми по фактури от 29.07.2015 г. до 10.11.2016 г.
По делото е прието и неоспорено заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, от което се установява, че за периода от
29.07.2015 г. до 27.09.2016 г., 14 броя фактури на обща стойност 423,00 лв. са
изпратени за заплащане на цената за достъп на «Метал-Пласт» ЕООД. В
заключението се сочи, че на 18.07.2016 г. са издадени 11 броя фактури за потребена
енергия през периода 29.07.2015 г. до 27.06.2016 г. и по една от следните дати:
31.07.2016 г. – за периода от 28.6.2016 г. до 27.7.2016 г. и на 31.08.2016 г.
за периода потребена енергия от 28.7.2016 г. до 29.08.2016 г., както и на
30.09.2016 г. за периода от 30.08.2016 г. до 27.9.2016 г., като първите 11 броя
фактури са за период, когато титуляр на измервателната точка е фирма «Прибор
Инвест» ЕООД, а последните три фактури са издадени след смяната на клиентския
номер, осъществена на 12.07.2016 г.на името на ответното дружество.
За периода от 01.08.2015 г. до 30.06.2016 г. фактурите са за заплащане цена
за достъп на обща стойност 325,85 лв. и са адресирани до «Прибор Инвест» ЕООД,
но на 12.06.2016 г. към тези фактури са издадени 11 броя кредитни известия,
т.е. тези фактури са сторнирани и същите са преиздадени с титуляр «М.2. ЕООД.
Вещото лице сочи, че на 12.06.2016 г. ИТН -**** започва да захранва нов
потребител -ответното дружество «М.2. ЕООД, което е с клиентски № ***** и след
тази дата задълженията на третото неучастващо в процеса лице «Прибор Инвест»
ЕООД са прехвърлени на «М.2. ЕООД. От
заключението на вещото лице се усатновява, че към тях са добавени и фактурите
за достъп през месеците юли, август и септември 2016 г., и така задълженията от
29.07.2015 г. до 27.09.2016 г., представляват 14 броя фактури на обща стойност
423,00 лв., ведно с мораторна лихва в общ размер на 11,25 лв. Вещото лице сочи
в заключението си, че клиентски № ********* е закрит на 20.03.2017 г., а
смяната на електромер с № 03287912, за който ответното дружество твърди, че е
негова собственост, е демонтиран за първоначална проверка и в системата на «ЕВН
България Електроснабдяване» към настоящия момент този електромер не съществува.
Съгласно заключението преди проверката, абонатът е трябвало да бъде уведомен да
присъства на демонтажа и в срок от една седмица е следвало да му бъде връчено
копие от констативния протокол за първоначална проверка. Констативният
протокол, според заключението, е подписан от един свидетел, а съгласно чл. 63,
ал.2 от Общите условия на «ЕВН България Електроснабдяване» следва да се
подписва от свидетели.
По делото е приложен Констативния протокол с бланков № 239914 от 12.10.2015
г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, от
който е видно, че електромерът е демонтиран за първоначална проверка и на
проверката е присъствало неизвестно лице, подписало протокола.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на
31.05.2016 г. управителят на дружеството-ответник- Г.Й.Д. е предявил Заявление-декларация
за започване на продажба на електрическа енергия и Декларация за достъп до
мрежата, като съответно му е даден клиентски номер *****. Към своите заявления
управителят е приложил КНА за право на собственост върху недвижим имот, от
който се установи, че същият е собственик на триетажна масивна производствена
сграда с разгърната застроена площ от 1 143 кв. м., като той изрично е
упоменал в заявлението-декларация за започване на продажба, че ще бъде
захранвана с електрическа енергия производствена сграда – Металообработващ цех,
която електроенергия ще бъде използвана за стопански нужди, като е договорена
предоставена мощност от 50 киловата/час.
Установява се, че за периода от 01.08.2015 г. до 30.06.2016 г.
дружеството-ищец са доставяли ел.енергия на друго дружество, третото, неучастващо
в процеса юридическо лице, а именно- «Прибор Инвест» ЕООД, с клиентски № *****,
със същия ИТН, на което са издадени 11 броя фактури за достъп до
разпределителната мрежа на ЕВН на обща стойност 332,85 лв. По делото се
установи, че на 12.07.2016 г. същият ИТН започва да захранва нов потребител, а
именно дружеството-ответник «М.2. ЕООД, което има клиентснки № *****.
По делото остана неизвестна причината, поради която след като са издадени
три фактури – за потребената енергия на ответното дружество «М.2. ЕООД за
периода от 28.06.2016 г. до 27.07.2016 г., на 31.08.2016 г. – фактура за
периода от 28.07.2016 г. до 29.08.2016 г. и на 30.09.2016 г. – за периода от
30.08.2016 г. до 27.09.2016 г., към тези фактури са присъединени и преиздадени пак
на «М.2. ЕООД 11 броя фактури за периода от 29.07.2015 г. до 27.06.2016 г.,
които се превръщат в задължение на ответното дружество след сторниране на
кредитните известия по издадените 11 броя фактури на «Прибор Инвест» ЕООД, за
еунергия, която ответниците не са потребили.
Освен смяната на клиентските номера, по делото не се събра информация да е
извършена друга промяна след смяна на електромерите на 12.10.2015 г., като
демонтажът е извършен от дружеството-ищец за първоначална проверка.
Мистериозният фактор, повлиял на преиздаването на фактурите на партидата на дружеството-ответник
и присъединяването на задължението на трето, неучастващо в процеса юридическо
лице, към задължението по трите фактури за периода от 31.07.2016 г. до
30.09.2016 г. остава неизвестен за съда факт, за който не бяха събрани каквито
и да било писмени или гласни доказателства.
По делото се установи, че дружеството «М.2. ЕООД на 25.01.2017 г. е
заплатило сумата от 343,25 лв.
Съдът счита, че следва да отхвърли предявения от «ЕВН България
Електроснабдяване» ЕАД, със седалище и адрес на управление:***«Христо Г. Данов»
№37, чрез юрисконсулт К.А., срещу «М.2. ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, установителен иск, с който се иска установяването със сила на
присъдено нещо на съществуването на облигационно правоотношение, съгласно което
«М.2. ЕООД дължат на «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД сумата от 423,00 лв.,
представляваща стойността на начислената цена за достъп до разпределителната
мрежа за периода от 29.07.2015 г. до 27.09.2016 г., ведно със сумата от 11,25
лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, за периода от
29.07.2016 г. до 10.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
423,00 лв., считано от датата на предявяване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 11.11.2016 г., до окончателното изплащане на вземането.
Искът е неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3
от ГПК, следва да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на ответниците
сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 620,00лв., която сума
представлява сбор от сумата 300,00 лв. - адвокатско възнаграждение и 320,00 лв.
– възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Така мотивиран, на основание чл. 200, във връзка с
чл. 86 от ЗЗД и във връзка с чл. 422 от ГПК, Панагюрският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД, с ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление:***«Христо Г. Данов» №37, чрез юрисконсулт К.А.,
установителен иск, срещу «М.2. ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление:***, за установяването със сила на присъдено нещо на съществуването
на облигационно правоотношение, съгласно което «М.2. ЕООД дължат на «ЕВН
България Електроснабдяване» ЕАД заплащатането на сумата от 423,00 лв.
(четиристотин двадесет и три лева), представляваща стойността на начислената
цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 29.07.2015 г. до
27.09.2016 г., ведно със сумата от 11,25 лв. (единадесет лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща законна лихва за забава върху главницата, за периода от
29.07.2016 г. до 10.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
423,00 лв.(четиристотин двадесет и три лв.), считано от датата на предявяване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 11.11.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА «ЕВН България
Електроснабдяване» ЕАД, с ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление:***«Христо
Г. Данов» №37, чрез юрисконсулт К.А., да заплатят на «М.2. ЕООД, с ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление:***, сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер
на 620,00 лв. (шестстотин и двадесет лева), която сума представлява сбор от
сумата 300,00 лв. (триста лева) - адвокатско възнаграждение и 320,00 лв. (триста
и двадесет лева) – възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението
е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: