РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. ХАСКОВО, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело №
20215600900130 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от А. Г. М. от град Хасково,
подадена чрез упълномощен адвокат Р. М.. С ИМ се предявява срещу „ЗК Лев
Инс“ АД - София с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
*********, представлявано от М.С.М.-Г. иск с правно основание 432 ал. 1 вр.
чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429 ал. 3 изр.второ от КЗ
във връзка с чл. 86 ЗЗД. Ищцата претендира сумата 50 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
27.12.2016 година и настъпилата на 28.08.2018 година смърт на нейния дядо
С.М.Й.. Претендира се и законната лихва върху тези главници, за периода от
06.03.2020 година (датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
произшествие) до окончателното разплащане. Прави се искане за присъждане
на направените в съдебното производство разноски.
Ищцата твърди, че е внучка на С.М.Й. с ЕГН **********, бивш
жител на град Хасково – пострадал в резултат на ПТП, настъпило на
27.12.2016 година и впоследствие починал на 28.08.2018 година. Според
ищцата, пътно транспортното произшествие е настъпило при следната
фактическа обстановка: На 27.12.2016 година, около 20:30 часа, С.М.Й.
пътувал в лек автомобил марка „*******“, модел ..****“ с per. № *********,
управляван от Ю. А. Х.. Движили се по АМ „Марица“, в посока от гр.
Свиленград към гр. Хасково. При км. 97+360 водачът Х., поради движение е
несъобразена скорост, загубил контрол над автомобила, същият напуснал
платното за движение от ляво, блъснал се в лява разделителна еластична
1
ограда, преобърнал се и преминавайки през мантинелата, навлезнал в
насрещното платно за движение, където се блъснал в товарен автомобил
марка „***“, модел „*****“, с per. № ******, с прикачено на него
полуремарке с per. № *******. В резултат на настъпилото ПТП праводателят
на ищцата тежко пострадал и бил транспортиран в МБАЛ- Хасково, където
бил лекуван многократно. Провеждано било лечение и в УМБАЛСМ „Н. И
Пирогов" ЕАД - София, но в резултат на получените множество тежки
наранявания, С.Й. бил напълно инвалидизиран — с обездвижване на тялото
от раменете надолу. На 28.08.2018 година праводателят на ищцата починал от
полиорганна недостатъчност, която била резултат на травматичните увреди,
получени при процесното ПТП, а именно: Тежката гръбначна и гръдна
травма довели до състояние на пълно обездвижване и възпалителни процеси,
вследствие на които настъпили сърдечна и дихателна недостатъчност.
По случая било образувано наказателно производство по ДП №
609/2016 година по описа на РУ-Свиленград, по което бил привлечен към
наказателна отговорност в качеството на обвиняем водачът на лекия
автомобил марка „*******“, модел ..****“ с per. № ********* Ю. А. Х.. А с
присъда № 260011 от 18.02.2021 година, постановена по НОХД № 330/2020
година по описа на Окръжен съд - Хасково, влязла в законна сила на
14.07.2021 година, Ю. А. Х. е признат за виновен в това, че на 27.12.2016г., на
АМ „Марица“, при км. 97+360, в землището на гр. Свиленград, в посока от
гр. Свиленград към гр. Хасково, при управление на МПС- лек автомобил
марка „*******“, модел ..****“ с per. № ********* нарушил правилата за
движение по пътищата- чл. 20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на повече от едно лице, в това число и на С.М.Й., с ЕГН: **********,
починал на 28.08.2018 год. – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Ищцата твърди, че в резултат на смъртта на С.М.Й. е претърпяла и
продължава да търпи неимуществени вреди, причинени поради внезапната
загуба на дядо . Отношенията между дядо и внучка били основани на силна
обич и привързаност, тя израснала с него и той се грижил за нея като за своя
родна дъщеря. Между двамата съществувала изключително силна
привързаност, надминаваща обичайната такава между дядо и внучка. Двамата
непрекъснато поддържали контакт и прекарвали времето заедно, имали
изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, подкрепяли се и
живеели в разбирателство. Той винаги бил пример, авторитет и опора за нея.
След трагичната гибел на дядо си, ищцата изпаднала в тежко
емоционално състояние, продължително време не желаела да разговаря с
никого, отказвала да се храни, не е можела да спи и сънувала кошмари,
2
станала напрегната, все още изпитвала чувство на страх и безпокойство, била
апатична към всичко и дълбо скърбяла за дядо си. След смъртта му усещала
празнота, която никой и нищо не можело да запълни. Счита, че моралните
страдания и болка са непреодолими.
Ищцата твърди, че отговорността за причинени вследствие на
процесното ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователя-ответник по полица №
BG/22/116001810992, валидна от 01/07/2016 година до 01/07/2017 година. Във
връзка с това и с оглед изискванията на КЗ, с писмо вх. № 338106.03.2020
година била отправена претенция до застрахователя на отговорния за ПТП
водач, за определяне и изплащане на застрахователно обезщетениепо която
нямало произнА.не по искането.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно
дружеството-ответник. Претенцията за обезщетение е съединена с тази за
обезщетение за забава по чл. 429 ал. 3 изр. второ от КЗ, като законните лихви
върху главницата се претендират от 06.03.2020 година – датата, на която е
застрахователят е уведомен за настъпилото произшествие.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор. Заема
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорва ги по основание и размер. Признава наличието на застрахователното
правоотношение по застрахователна полица № BG/22/116001810992, валидна
от 01/07/2016 година до 01/07/2017 година за процесното МПС и моли съда да
приеме това обстоятелство за безспорно. Оспорва виновно и противоправно
поведение единствено на водача на л.а. марка „*******“ модел „****” с per.
********* и описания в исковата молба механизъм на ПТП, всички факти и
обстоятелства относно настъпилите травми и твърдения летален изход в
причинно-следствена връзка с процесния пътен инцидент. Оспорва и
твърденията на ищцата за степента и тежестта на неимуществените вреди.
Въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице към
настъпването на негативната за него самия последица, изразяващо се в
пътуването без поставен обезопасителен колан. Твърди, че в случай, че
починалият родственик на ищцата беше застопорен с колан към седалката, то
не биха настъпили толкова тежки травми, че да причинят пареза и
последвалия летален изход. Предвид това възражение счита, че е налице
основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени
вреди по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Ответникът се позовава на факта, че
аналогични претенции за неимуществени вреди са предявени от всички
3
останали сродници на починалия и настоява, че е житейски нелогично С.М.Й.
да е имал с всички тях изключително близки отношения по смисъла на ТР
1/2016 г. от 21.06.2018 г. по ТД 1/2016 г. ОСНЕТК на ВКС. Поради това
оспорва активната материално- правна легитимация на ищцата и качеството
на трето увредено лице, с право на обезвреда за процесния деликт. Оспорва и
всички твърдения за наличие и търпене на неимуществени вреди, които да са
възникнали за ищцата в причинна връзка с осъществяване на процесното
произшествие, както и твърденията относно тяхното естество, проявление и
период на търпене за период извън нормалната реакция на скръб. Наред с това
ответникът счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен и
несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента
на реално търпените вреди от страна на ищцата. Ищцата била развита личност
със свой самостоятелен живот. Позовава се на отдалеченост във времето на
вредоносното събитие, което водило до това - ищцата да търпи по-малки като
интензитет негативни изживявания в по-късен момент.
На следващо място ответникът оспорва претенцията за лихви. Счита, че
предвид неоснователност на главния иск, неоснователна е и акцесорната
претенция. Позовава се на задължението на ищцата по чл. 380 от КЗ да
представи писмена застрахователна претенция за обезщетяване, ведно с
всички доказващи основанието на претенцията документи и банкова сметка,
като на обстоятелствата, обуславящи забава на кредитора – непредставянето
на документите. Счита, че в тежест на ищеца е да установи на коя дата е
представил всички изискуеми документи, респективно - на коя дата е
настъпила забава за застрахователя. Отделно, на основание чл. 111 от ЗЗД
прави възражение за частично погА.ване на претенцията за законната лихва
по давност.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищцата подава допълнителна искова
молба, в която поддържа всички въведени с ИМ доводи и искания. Уточнява
механизма на ПТП, като твърди, че пострадалият С.М.Й. е пътувал в
управлявания от водача Х. л.а. марка „*******“, модел „****“ с per. №
*********, на задна лява седалка - зад водача. Настоява, че наличието на
деликт се установява с влязла в законна сила присъда, която била
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК. Счита, че
осъдителната присъда била задължителна и по въпроса за наличието на
причинна връзка между процесното ПТП и настъпилата впоследствие смърт
на праводателя на ищцата. Оспорва довода на ответника за съпричиняване,
като намира същия за недоказан. Оспорва и останалите доводи на ответника –
тя попадала в кръга на правоимащите лица да получат застрахователното
обезщетение, тъй като изключително близка връзка със загиналия и търпяла
болки и страдания от процесния деликт; претендираното от нея обезщетение
не било прекомерно с оглед трайната съдебна практика. Настоява, че
законната лихва се дължи именно от датата на уведомяването на
застрахователя или от дата на предявяване на застрахователната претенция –
по-ранната от двете дати. Поради това поддържа искането си за присъждане
4
на законна лихва от 06.03.2020 година.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК ответникът подава допълнителен
отговор, с който поддържа становището си по делото, направените
възражения и искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото се представя заверен от страната препис от присъда №
260011/2021 година, постановена по НОХД № 330/2020 година по описа на
ОС – Хасково, потвърдена с решение № 21/11.06.2021 година по ВНОХд №
185/2021 година на АС-Пловдив, влязла в законна сила на 14.07.2021. Съдът
не изиска представянето на мотивите към присъдата на ХОС и решението на
ПАС, в заверен надлежно препис от съда, тъй като те са достъпни за страните
по делото и за съда в електронен формат. Видно от присъдата, Ю. А. Х. с ЕГН
********** е признат за виновен в това, че на 27.12.2016 година на АМ "
Марица", при километър 97+360, в землището на гр. Свиленград, в посока от
гр. Свиленград към гр. Хасково, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка "******* ****", с рег. № *********, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП " Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с... характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. " и по непредпазливост причинил смъртта на повече
от едно лице, а именно на две лица: С. М. С. с ЕГН **********, починал на
27.12.2016 год. и С.М.Й. с ЕГН **********, починал на 28.08.2018 година.
За да стигне до този резултат, наказателният съд е приел следния
механизъм на ПТП, потвърден и във въззивното решение на апелативния съд:
На 27.12.2016 година, малко преди 17. 00 ч., след като приключили работа, Х.
и двамата пострадали се качили в автомобила, управляван от Ю. Х., като на
предна дясна седалка пътувал пострадалият С. С., а на задната седалка от ляво
- пострадалият С.М.Й.. След като излязъл от гр. Свиленград в посока град
Хасково водачът продължил да управлява автомобила по източното платно на
автомагистрала "Марица" в посока гр. Хасково. Времето било сухо, пътната
настилка от дребнозърнест гладък асфалт също била суха, видимостта -
намаляваща - сумрак, без някакви особени метеорологични явления.
5
Източното платно на АМ "Марица" при километър 97+360 представлявало
прав хоризонтален участък и се състояло от три ленти за движение –
аварийна, с ширина 3. 10 м., отделена с бяла непрекъсната линия, дясна лента
за движение, с ширина 3. 60 м. и лява лента за движение, с ширина 4. 0 м.
/протокол за оглед л. 54 – 57, том I от ДП/. Делинквентът Х. управлявал
автомобила със скорост от около 140 км/ч. в дясната активна лента на
източното платно за движение на автомагистрала "Марица" на къси светлини.
Приближавайки бензиностанция при километър 97+360, от която
съществувала възможност да излязат други превозни средства, подсъдимият
не намалил скоростта си на движение, като продължил да се движи със
скорост на границата на максимално допустимата. По същото време от изхода
на бензиностанцията, за да се включи в движението по автомагистралата,
започнал да излиза неустановен товарен автомобил влекач, с прикачено на
него полуремарке с чужда регистрация. Подсъдимият го възприел, но не
задействал спирачната система, а само отпуснал педала на газта. Товарният
автомобил се движел бавно, като от аварийната лента пресякъл двойната
непрекъсната линия /М2/ от надлъжната пътна маркировка и започнал да
навлиза частично на около един метър в дясната лента за движение, в която
се движел и подсъдимият. След като видял, че товарният автомобил няма да
спре и частично навлиза в дясната лента на платното за движение, водачът Х.
в момента, в който се намирал на разстояние 74. 50 м. от товарния автомобил,
реагирал на възникналата опасна ситуация с рязко отклоняване на
управлявания от него автомобил в ляво. Вследствие на рязкото отклоняване,
подсъдимият загубил контрола над автомобила, който напуснал платното за
движение от ляво, при което последвал удар между предната му лява част и
мантинелата, разделяща източното от западното платно на автомагистралата.
Този удар настъпил в конфликтна точка на първоначален контакт, която се
намирала по дължина на 7-8 м. северно от ориентира, приет в протокола за
оглед на местопроизшествие. В момента на удара скоростта на превозното
средство била 120км/ч. От удара автомобилът се завъртял и се преобърнал,
преминавайки през мантинелата в насрещното платно за движение, където
първоначално паднал върху платното на задната си лява част, след което
продължил да се превърта и придвижва към дясната лента на платното за
движение в посока северозапад. В същото време, в дясната лента на
западното платното за движение по автомагистрала "Марица" в посока гр.
6
Свиленград, със скорост от 100 км/ч се движел товарен автомобил-влекач, с
прикачено на него полуремарке. Водачът на влекача възприел лекия
автомобил непосредствено преди да се удари в мантинелата и реагирал
своевременно, като задействал спирачната система, но въпреки това
последвал удар между дясната страна на лекия автомобил и предната лява
част на товарния автомобил. Ударът бил в конфликтна точка на първоначален
контакт, намираща се по дължина на около 42 – 43 м. северно от ориентира,
приет в протокола за оглед на местопроизшествие, и по ширина на около 1. 5
– 2 м. източно от западната граница на западното платно. След този удар
товарният автомобил се придвижил 33 метра напред и се установил в
аварийната лента, а лекият автомобил се установил в средата между двете
ленти на платното за движение. Вследствие на удара в мантинелата и
преобръщането през нея, от автомобила в разделителния остров между двете
предпазни еластични огради изпаднали Ю. Х. и С.М.Й., а на пътното платно
изпаднал С. С..
В мотивите към присъдата ХОС приема, че пристигналият малко
по-късно на мястото на ПТП лекарски екип е транспортирал С.Й. в МБАЛ
Хасково АД, както и че в резултат на усложнения, настъпили след
претърпяната автомобилна травма, на 28.08.2018 година С.М.Й. е починал.
Дружеството-ответник не оспорва наличието на
застрахователното правоотношение по „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица № BG/22/116001810992,
валидна от 01/07/2016 година до 01/07/2017 година за процесното МПС – лек
автомобил марка „*******“, модел „****“ с per. № *********, валидна от
01/07/2016 година до 01/07/2017 година.
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки,
ищцата А. Г. М. е внучка на починалия С.М.Й. с ЕГН **********.
По делото са събрани гласни доказателства. Така, от показанията
на свидетелите Н. Ю. М. – фактически съпруг на ищцата, Т. М. Е. - съсед и Ю.
М. Е. – баща на фактическия съпруг на ищцата се установява, че ищцата е
израснала в дома на дядо по бащина линия С.М.Й.. Майката на ищцата
заминала в чужбина когато А. М. била едва двегодишна. Връщала се в
България рядко и контактите между ищцата и нейната майка били
инцидентни - основно под формата на телефонни разговори. Бащата на
7
ищцата също заминал в чужбина – на работа. Завръщал се един или два пъти
годишно, но и тогава, когато си бил в България, положението на А. М. не се
променяло – тя продължавала да бъде обгрижвана единствено от дядо
С.М.Й. и оставала в неговата къща, докато биологичният баща по време на
престоя му в България отсядал в друг дом. Отношенията помежду им били
такива като между баща и дъщеря, отколкото между дядо и внучка. Дори и
след като пораснала и създала свое семейство, А. М. наричала С.Й. с думата
„татко“. А когато С.М.Й. бил на легло в резултат на травмите, получени от
процесното ПТП, А. М. поела всички основните грижи за него – като израз на
благодарност за това, че той я е отгледал. Според свидетелите, след
инцидента и особено след смъртта на С.М., психологическото състояние на
ищцата се променило негативно – тя плачела, била под стрес, загубила съня и
спокойствието си, станала нервна и се страхувала. Налагало се фактическият
съпруг често да я води на гроба на С.Й., тъй като А. М. изпитвала нужда да
„се види“ с дядо си и да се помоли за него. Показвайки снимките на малката
си дъщеря, ищцата продължавала да обяснява, че това е неин баща.
От показанията на св. Ю. А. Х. – водач на увреждащия автомобил, става
ясно, че непосредствено преди сблъсъка пострадалият С.М.Й. се е движил
свободно във вътрешността на купето на колата, от което свидетелят за себе
си е направил извод, че пътникът не е бил използвал обезопасителен колан, с
какъвто е бил оборудван лекият автомобил.
По делото е назначена и изслушана съдебно-психологична експертиза,
от заключението на която се установява, че смъртта на С.М. се е отразила
стресиращо върху психиката на ищцата. Тя е реагирала на загубата твърде
емоционално, а това е натоварило доълнително психиката . Към момента
ищцата все още проявява симптоми на посттравматичен стрес, като
личностовите характеристики не помогат да се справи с мисълта за
загубата на близкия човек. Тя се старае да се справи с последиците от стреса,
като избягва да посещава места, да мисли и говори за загубата на дядо си
С.М., които я натоварват емоционално. Според вещото лице, при ищцата
съществува вероятност да активира преживяванията и страховете, а от там и
до негативни изменения и последствия за психичното състояние, в случай
ако попадне в ситуация, близка до тази с процесното ПТП. В устния си доклад
в.л. допълва, че при личния преглед ищцата споделила страховете си дори
при обичайното пресичане на улицата, като в.л. е на мнение, че това се дължи
8
на все още неотработена психическа травма. Същите тези страхове ищцата
пренА. и върху детето си, като резултат и от майчин инстинкт.
По делото е приета медицинска документация, съставяна във връзка с
лечението на С.М.Й., която е послужила за изготвяне на медицинската част от
КСАТМЕ.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло
като пълно, компетентно, обективно и безпристрастно. Изводите на вещите
лица относно механизма, при който е настъпило процесното ПТП,
кореспондират с тези на наказателния съд, изложени в мотивите към
присъдата, ето защо не е необходимо да се преповтарят. От заключението ,
както и от устния доклад на вещите лица става ясно, че при процесния пътен
инцидент С.М.Й. е получил контузия на главата, мозъчно сътресение,
фрактура на 3,4,5 и 7 шийни прешлени с компресия към канала; счупване на
гръден прешлен 1; счупване на поясни прешлени 3,4 и 5; счупване на първо
ребро в ляво и в дясно; счупване на 2,3,4,5,6,7,8 и 9 ребра вляво; контузия на
бял дроб; хемапневмоторакс в ляво и др. Според експертите, доколкото по
тялото на С.М.Й. не е имало типични „коланни травми“, то следва изводът, че
той е пътувал в процесния лек автомобил без поставен обезопасителен колан.
При сложните движения на лекия автомобил в пространството след първия
удар в мантинелата и до втория удар в товарен автомобил „***“, тялото на
С.Й. се е движило във вътрешността на колата произволно и е контактувало с
различни части от купето, намиращи се пред него и вдясно от него –
облегалки на предните седалки, тавана на купето, скоростния лост, колонките
до вратите, самите врати. В резултат на това като пътник на задна лява
седалка и без поставен колан той е получил процесните увреждания -
контузия на главата, мозъчно сътресение, порезни рани по лицето, счупване
на шийни и поясни прешлени, счупване на ребра, контузия на бял дроб.
Вещите лица от КСАТСМЕ твърдят, че правилното използване на предпазен
колан от пострадалия би намалило вида и степента на травмите. Но в същото
не изключват сходни по тежест травми и като резултат от тях – летален изход,
дори и при поставен предпазен колан, с какъвто несъмнено е бил оборудвал
процесният лек автомобил. Вещите лица са категорични, че настъпилата
смърт на С.Й. е последица на усложнения, настъпили след претърпяна
9
автомобилна травма на 27.12.2016 година, т.е. в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с ПТП. В устния си доклад в.л. Е. пояснява, че
от всичките констатирани травми при С.М., специфична и пряко
застрашаваща живота е шийната травма и тя не би се получила ако лицето е
било с поставен колан. На фона на това, че всички останали травми при
пострадалия са били овладяни, то ако не е имало тази шийна травма, то
вероятността С. Йордан да живее би била много висока.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Предявеният от ищцата иск е такъв на увреденото лице срещу
застрахователя на делинквента, сключил с него задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Искът е с правно основание
чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,
емоционални промени и негативна промяна в отношението към живота, в
размер на 50 000 лева, както и по чл. 429 ал. 3 изр. второ от КТ във връзка с
чл. 86 ал. 1 ЗЗД за законни лихви върху главницата, считано от 06.03.2020
година – датата, на която ищцата е предявила застрахователната си претенция
пред застрахователя-ответник. Претенцията за законните лихви е такава за
обезщетение за забавено плащане с правно основание чл. 429 ал. 3 изр. второ
от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД и има характера на акцесорен иск, обективно
кумулативно съединен с главния.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено
лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия
причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност ", с
който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представеното по делото
10
доказателство – молба вх. № 3381/06.03.2020 година, подадена от А. Г. М. до
ЗК „Лев Инс“ АД и обективираща застрахователна претенция за обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на С.М.Й., съдът
приема, че застрахователят доброволно не е заплатил обезщетение в срока по
чл. 496 КЗ, както и досега.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в
законна сила присъда и е недопустимо преразглеждане на въпросите,
свързани с това – дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В случая такава присъда е налице. Обвързващ е
изводът на наказателния съд, че смъртта на С.М.Й. е причинена
противоправно и виновно от Ю. А. Х. при управление на процесното МПС –
лек автомобил „******* ****“ с рег. № *********.
Предвид влязла в законна сила осъдителна присъда по отношение на
прекия извършител Х., както и на база събраните по делото писмени и гласни
доказателства – показанията на св. Х., констативен протокол от 27.12.2016
година и заключението на КСМАТЕ съдът приема за несъмнено установено,
че е осъществен процесният деликт, механизмът на ПТП, доказана е вината,
формата на вина, причинната връзка и авторството на деянието.
Кръгът на лицата, материалноправно легитимирани да търсят
обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък,
не е изрично уреден в закона. Разясненията относно този кръг, задължителни
за съдилищата, са дадени с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д.
№ 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС на РБ. ТР е постановено с оглед
задълженията на българската държава по чл. 16 от Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 година за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления. Съгласно цитираната разпоредба държавите-членки
гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите имат право да
получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в
рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда
това решение да бъде постановено в друго производство. За целите на
директивата понятието "жертва" е дефинирано в нормата на чл. 2 § 1 б. "а" :
физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно
11
или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка
последица от престъпление; членове на семейството на лице, чиято смърт е
пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето. Буква "б" на чл. 2 § 1 изчерпателно изброява лицата, които
се считат за "членове на семейството": съпругът/ата, лицето, което живее с
жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо
домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от
жертвата лица.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по тълкувателно
дело № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС на РБ се даде разрешение, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 година и Постановление № 5/24.11.1969 година на Пленума на
Върховния съд. И само по изключение - друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай и с оглед
правилото по чл. 52 ЗЗД е справедливо да бъдат обезщетени. Логиката на
даденото разрешение е тази, че най-близките на починалия (по смисъла на
двете постановления) търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време, значителни по степен морални болки и страдания от
загубата му, поради което те имат право да получат обезщетение. Това право,
обаче, не е абсолютно. То може да бъде реализирано само в случай, ако
претендиращият обезщетение докаже, че неговата емоционална връзка с
починалия действително е била толкова дълбока, силна, постоянна и трайна,
че той да търпи морални болки и страдания от смъртта му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Обезщетяването на други лица, извън изброените в Постановление № 4/1961
г. и Постановление № 5/1969 г., следва да се допуска като изключение - само
за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат,
че са претърпели вреди от неговата смърт).
Съдът приема, че ищцата е провела пълно и главно доказване на
твърдяното от нея обстоятелство – наличието на особено близка връзка с
12
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, по смисъла на ТР
№ 1/2018 година на ОСНГТК на ВКС. Събраните по делото гласни
доказателства установяват, че помежду им е била изградена особено близка
връзка, основаваща се на взаимна обич, привързаност и подкрепа, равна на
тази между баща и дъщеря. Свидетелите установяват, че С.М.Й. е отгледал
ищцата като свое дете, в един дом и семейство. Поел е цялостната грижа за
ищцата, когато е била двегодишна – през 1997 година и я е отглеждал без да
разчита на физическата помощ от страна на родителите . Установява се от
показанията на свидетелите, майката на ищцата е изоставила детето и се е
установила трайно да живее в чужбина. А бащата на ищцата, макар и се е
завръщал периодично от чужбина, където е работил, само инцидентно е
отделял време и внимание на А., като дори и при престоя му в България,
ищцата е оставала в дома и под грижите на дядо си С.. Показателен е
начинът, по който А. М. е мислила и говорила за С.М. – наричала го е „татко“,
въпреки отправените забележки (от фактическия съпруг), че той е дядо,
а не баща. Тези отношения те са запазили до смъртта на пострадалия, като
след инцидента ищцата е поела основните грижи за С.М., в изпълнение на
моралния си дълг за това, че я е отгледал от малка. Всичко това сочи на
изключителност на отношенията, поставя ищцата в кръга на най-близките на
пострадалия Йорданов лица, а от там и дава основание за извода, че
прекъсването на тази връзка причинява на ищцата неимуществени вреди и тя
има правото на обезвреда наред с лицата, изброени в Постановление №
4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. Недоказани останаха твърденията на
ответника, че цяла група сродници претендират за изключителност на
отношенията с починалия Йорданов, а от там и за получаване на
застрахователни обезщетения.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с противоправното деяние. С оглед и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на
делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
главният иск – за обезщетение за неимуществени вреди, с правна
квалфикация чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря.
Що се отнА. до границите на отговорността на застрахователя, важи
принципът за тъждественост на застрахователното обезщетение с
обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС
№ 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като
те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за
размера на вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи
13
обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от значение е най-вече личната и
емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия
обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във
връзка с настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата,
отношенията между пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо
домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти
или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други
обстоятелства. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
отчетат в пълна степен и конкретните икономически условия.
Събраните по делото гласни доказателства установяват, че ищцата и
С.М.Й. са живеели заедно, в едно домакинство - от 2-годишната възраст на А.
Г. М. и до създаването от последната на свое семейство (през 2017 година –
св. Н. М.). Били са изключително близки, имали са подкрепящи и
доверителни отношения, между тях е съществувала емоционална връзка на
обич, каквато съществува между дъщеря и баща, като те са ги запазили
такива до дена на смъртта на пострадалия. Съдът намира за житейски
приемливо и достоверно твърдението на свидетелите за това, че след загубата
на човека, когото е възприемала като свой баща, ищцата е загубила
душевното си равновесие, била е отчаяна и шокирана, загубила е съня и
спокойствието си. Отчита съдът и обстоятелството, че ищцата е преживяла
загубата на най-близкия й човек много скоро след като е родила първото си
дете, т.е. радостта от майчинството несъмнено е била помрачена. В същото
време следва да се има предвид, че ищцата е млад човек, има свое семейство и
дете. Така че може да се очаква това душевно състояние да бъде
преодоляно във времето. При баланс на всички тези конкретни обстоятелства,
установени по делото и с оглед икономическата конюктура и практиката на
съдилищата по подобни дела, съдът счита, че справедливото парично
обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде
в размер на сумата 50 000 лева.
Основателни са доводите на дружеството-ответник за допуснато
съпричиняване от страна на праводателя на ищцата – починалия С.М.Й.,
поради неизпълнение от негова страна на правилото – пътниците в лекия
14
автомобил да поставят правилно обезопасителни колани. От неоспо***то от
страните заключение на КСМАТЕ се установява, че по тялото на С.Й. не са
констатирани травми, сочещи на поставен в момента на инцидента предпазен
колан. А такива несъмнено е щяло да има при определената скорост на
движение на автомобила в момента на сблъсъка - около 120 км/ч. В подкрепа
на извода за липса на поставен колан са и показанията на св. Х. – водача на
автомобила, който определя движението на Йорданов в купето на автомобила
като свободно, а не застопо*** поради поставен колан. На следващо място, от
заключението на КСАТМЕ и особено от устния доклад на в.л. Е. следва, че
ако С.Й. не беше получил шийната травма, то вероятността да живее е щяла
била много висока, тъй като всички останали травми са били овладени. От
друга страна, получаването на шийната травма от С.Й. е в пряка връзка с
обстоятелството, че тялото му, непосредствено след удрянето на автомобила
в мантинелата до удара в товарния автомобил, не е било застопо*** към
седалката и поради тази причина се е породила възможността от
придвижването му по начин, довел до фаталната шийна травма. С други думи,
ако беше поставил предпазния колан, С.Й. не би получил шийната травма,
довела в крайна сметка до неговата смърт. Действително, вещите лице
изтъкват вероятност от получаване на тежки травми именно поради употреба
на обезопасителен колан, с оглед високата скорост, с която се е движил
автомобилът. Но също така те отбелязват, че всички съждения в тази насока
биха били в сферата на предположения, поради което съдът няма основание
да приеме, че и при поставен колан би се стигнало до същия резултат –
настъпването на смъртта на С.М.Й..
С оглед на гореизложеното съдът приема, че С.М.Й. е извършил
нарушение на правилото, предписано от чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и това му
нарушение е в причинно-следствена връзка с противоправния резултат. Ето
защо съдът приема, че този резултат е бил последица от поведението както на
водача на МПС Х., така и на пътника в колата С.Й., т.е. че е налице неговото
съпричиняване и от пострадалия С.Й., като съпричиняването е в размер на
20%.
Поради гореизложеното съдът намира предявения главен иск за
основателен и доказан по размер за сумата 40000 лева. В останалата част до
50 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
15
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, делинквентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент. Настоящият
състав се съобразява с формираната съдебна практика, приемаща, че
задължението на застрахователя за изплащане на лихва за забава е
регламентирано в чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ и началният момент на
начисляването на лихвата е датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от
КЗ или датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. След предявяване
на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнА.не по чл. 496 КЗ, като непроизнА.нето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане
на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и – на второ място, с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл.
498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Тези правила, обаче, не променят началния
момент на дължимост на лихвата по чл. 429 ал. 3 изр. 2 от КЗ. Ето защо
възраженията на ответника за непредставяне на всички необходими
доказателства за произнА.не по щетата и от там – недължимост на лихва за
забава, са неоснователни.
В случая няма данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования за настъпване на процесното застрахователно събитие, а
ищцата като пострадала от това събитие, т. е. от процесното ПТП, е
предявила претенцията си пред ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение на датата 06.03.2020 година. Следователно, от тази дата се
дължи законната лихва за забава и така следва да се присъди.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да заплати
по сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 1600 лева съобразно
размера на уважените искове.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
16
ответника също се дължат разноски – пропорционално на отхвърлената част
на иска. Ответникът има претенция за разноски и доказва такива в размер на
630 лева – заплатени депозити за експертизи и свидетел. По правилото на чл.
78 ал. 3 от ГПК следва да му бъде възстановена от ищцата сумата 126 лева.
Тъй като дружеството-ответник е било представлявано от юрисконсулт и
предвид правилото по чл. 78 ал. 8 от ГПК, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД - София със
седалище и адрес на управление *********, ЕИК *********, със съдебен
адрес град София 1700, ********* да заплати на А. Г. М. с ЕГН: **********,
с адрес град *********, със съдебен адрес град София, ********* чрез адв. М.
сумата от 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
С.М.Й. с ЕГН**********, настъпила на 28.08.2018 година вследствие на
ПТП, станало 27.12.2016 година, ведно със законната лихва върху
главницата от 06.03.2020 година до окончателното изплащане, като в
останалата част до пълния предявен размер 50 000 лева – ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД - София със
седалище и адрес на управление *********, ЕИК *********, със съдебен
адрес град София 1700, ********* да заплати в полза на съдебната власт, по
бюджетна сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 1600 лв.
ОСЪЖДА А. Г. М. с ЕГН: **********, с адрес град *********, със
съдебен адрес град София, ********* чрез адв. М. да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД - София със седалище и адрес на
управление *********, ЕИК *********, със съдебен адрес град София 1700,
********* деловодни разноски в размер на 126 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 от ГПК – 250 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
17
18