№ 290
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110211892 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. М. Т., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № Р-10-639 от 29.07.2021 г., издадено от заместник-председател на
Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, с което на основание чл.221, ал.1, хипотеза 1, т.2 от Закона
за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на жалбоподателката е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.116в,
ал.2, пред.1, вр. ал.1, изречение 3 от ЗППЦК.
В жалбата се твърди, че Т. е изпълнила задължението си със забава, понеже била
в болничен до 05.02.2021 г., а и с оглед епидемичната обстановка в страната, тоест
била налице обективна невъзможност от нейна страна да изпълни задължението си в
законоустановения срок. Претендира и маловажност на нарушението по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Пледира за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на
атакуваното НП. Счита, че нарушителката е била в обективна невъзможност да
изпълни задължението си в указания срок и случаят бил маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски и представя списък на същите.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и иска потвърждаване на
1
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че
нарушението не било маловажно, представя писмени бележки и претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
Юридическото лице „***“ АД притежавало статут на публично дружество по
смисъла на чл.110, ал.1 от ЗППЦК, вписано под № РГ-05-109 в регистъра по чл.30,
ал.1, т.3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чиито акции били
допуснати до търговия на регулиран пазар и в качеството на такова се явявало адресат
на разпоредбите на ЗППЦК. Чрез единната система за предоставяне на информация по
електронен път - е- Register, вх. № 10-05-6639 от 18.12.2020 г., „***“ АД представило в
КФН покана за свикване на извънредно общо събрание на акционерите, насрочено за
22.01.2021 г., съответно за 05.02.2021 г. при липса на кворум на основание чл.115,
ал.14 от ЗППЦК. В дневния ред на събранието била включена точка 1 за избор на
жалбоподателката Г. М. Т. за нов член на Съвета на директорите с мандат на
действащия Съвет на директорите и точка 2 относно определянето на възнаграждение
и гаранция за управление. Поканата за свикване на събранието била обявена в
Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от
Агенцията по вписванията, на 17.12.2020 г. От протокола на събранието, проведено на
22.01.2021 г., било установено, че е било взето решение по т. 1 и 2 със следното
съдържание: „Извънредното общо събрание на акционерите на „***“ АД избира за нов
член на Съвета на директорите на „***“ АД, с мандата на действащия Съвет на
директорите, Г. М. Т.. Извънредното общо събрание на акционерите определя брутно
месечно възнаграждение на Г. М. Т. в размер на 500 лева. Извънредното общо
събрание на акционерите определя размера на гаранцията на Г. М. Т. да бъде в размер
на три брутни месечни възнаграждения“.
От датата на провеждане на събранието започнал да тече 7-дневният срок, в
който новоизбраният член на Съвета на директорите (жалбоподателката Г.Т.) била
длъжна да внесе гаранция за управлението си, която се блокирала в полза на
дружеството в банка на територията на страната. Този срок изтекъл на 29.01.2021 г., а с
писмо от 05.02.2021 г. „***“ АД е представило удостоверение № 54515-1-
417/04.02.2021 г. от „****“ АД, което било издадено на Г.Т. в уверение на това, че на
04.02.2021 г. е била открита депозитна сметка с IBAN ****, по която била налична
2
сума в размер на 1500 лева, която била блокирана в полза на „***“ АД на основание
чл.116в, ал.4 от ЗППЦК.
Проверяващите приели, че невнасянето на гаранция за управлението от страна
на Г.Т., в качеството й на член на управителния орган (Съвета на директорите) на
„***“ АД, към 29.01.2021 г., когато е изтекъл 7-дневният срок за законосъобразно
изпълнение на чл.116в, ал.2 от ЗППЦК, съставлявало административно нарушение
извършено на 30.01.2021 г. в гр. София.
На 17.03.2021 г. в сградата на КФН се явила жалбоподателката Т. и срещу нея
бил съставен АУАН № Р-06-222 от 17.03.2021 г. за нарушение на чл.116в, ал.2, пред.1,
вр. ал.1, изречение 3 от ЗППЦК. Актът бил подписан от актосъставителя и двама
свидетели, след което бил предявен на нарушителката, която го подписала без
възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № Р-10-639 от
29.07.2021 г., с което на основание чл.221, ал.1, хипотеза 1, т.2 от Закона за публично
предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), на жалбоподателката е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.116в,
ал.2, пред.1, вр. ал.1, изречение 3 от ЗППЦК.
По делото беше разпитана свидетелката Е.С., като показанията на същата са
логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират изцяло с констатациите
обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част на наказателното
постановление, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелката С. подробно
разказва за извършената проверка и констатациите от нея, а именно, че Г. М. Т. не е
внесла гаранция за управлението си в 7 дневен срок от избирането й за нов член на
Съвета на директорите на „***“ АД.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката С., както и
от приложените по делото писмени доказателства, които също изцяло кореспондират
на изложеното от свидетеля.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна
страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на нарушителя. НП е
издадено от компетентен за това орган като в съдържанието му нарушението отново е
3
описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените
законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл
съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57
от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на
админстративнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. При проверката на
АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателката.
Съгласно разпоредбата на чл.116в, ал.2, пред.1, вр. ал.1, изречение 3 от ЗППЦК,
членовете на управителните и контролните органи на публично дружество са длъжни в
7-дневен срок от избирането им, да внесат гаранция за управлението си, като
възнагражденията и тантиемите на членовете на управителните и контролните органи
на публично дружество, както и срокът, за който са дължими, се определят от общото
събрание. Според чл.116, ал.4 от ЗППЦК, гаранцията се блокира в полза на
дружеството в банка на територията на страната. По делото се доказа категорично от
обективна страна, че на 22.01.2021 г. жалбоподателката Г. М. Т. е била избрана от
извънредното общо събрание на акционерите на „***“ АД за нов член на Съвета на
директорите на „***“ АД, с мандата на действащия Съвет на директорите, като й е
било определено брутно месечно възнаграждение от 500 лева и е било определено
размерът на гаранцията на Г. М. Т. да бъде три брутни месечни възнаграждения.
Именно от датата на провеждане на събранието е започнал да тече 7-дневният срок, в
който жалбоподателката, като новоизбран член на Съвета на директорите, е била
длъжна да внесе гаранция за управлението си в размер на 1500 лева, която се блокира в
полза на дружеството в банка на територията на страната. Посоченият срок е изтекъл
на 29.01.2021 г., а Т. е внесла дължимата гаранция едва на 04.02.2021 г. Нарушението е
формално, тоест на просто извършване, поради което за съставомерността му от
обективна страна не е необходимо настъпването на някакви неблагоприятни
последици.
Съдът намира за неоснователно възражението, че Т. е била в обективна
невъзможност да изпълни задължението си, понеже на 18.01.2021 г. била
диагностицирана и поставена под домашно-амбулаторно лечение и то продължило до
05.02.2021 г. На първо място съдът споделя становището на АНО, че според
разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, временна
неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е
възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална
болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински
преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на
здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството;
4
належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед;
изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в
чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение
поради карантина в заведението. В конкретния случай временната неработоспособност
поради общо заболяване с режим на лечение домашен-амбулаторен не представлява
обективна пречка за своевременно и точно изпълнение на административното
задължение по чл.116в, ал.2 от ЗППЦК, понеже това изпълнение няма характера на
изпълнение на работа по смисъла на Кодекса на труда. От друга страна самата
жалбоподателка си противоречи като заявява, че в срока на болничния от 18.01.2021 г.
до 05.02.2021 г. била в пълна невъзможност да изпълни задължението си, а в същото
време е видно, че то е било изпълнено на 04.02.2021 г., тоест отново в срока на този
болничен. Ако задължението беше изпълнено след изтичане на срока на болничния,
биха били донякъде състоятелни доводите й за невъзможност да изпълни това
задължение. След като обаче и датата 29.01.2021 г. (изтичането на 7 дневния срок), и
датата 04.02.2021 г. (денят на реално изпълнение на задължението) са били в рамките
на този болничен, то няма как съдът да приеме, че към 29.01.2021 г. тя е била в
обективна невъзможност заради здравословното си състояние, доказващо се от
представените болнични, а на 04.02.2021 г. вече е имала тази обективна възможност в
рамките на същия болничен, представен за доказване на здравословното й състояние.
Освен това и както отбеляза представителят на АНО, характерът на самото задължение
е такъв, че не изисква пряко личното участие на Т. при изпълнението му. Това
означава, че тя е могла да упълномощи някое друго лице да внесе гаранцията в банката
от нейно име или да стори това дистанционно чрез електронно банкиране, ако е
разполагала с такова. Следователно е имало и други варианти за изпълнение на
задължението, ако действително Т. е била в толкова лошо здравословно състояние, че
да не е могла лично да го изпълни.
От субективна страна деянието е било извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като жалбоподателката Т. е знаела за задължението си по закон да внесе
гаранцията в 7 дневен срок от избирането й за член на Съвета на директорите
(незнанието на закона, ако не е знаела за това си задължение, не е извинително), знаела
е, че е била избрана за член на Съвета на директорите на 22.01.2021 г. и именно от този
момент започва да тече срокът за внасянето на гаранцията, знаела е размера на
определената гаранция, но въпреки това не е изпълнила задължението си за внасянето
й в законоустановения срок.
Правилно и законосъобразно наказанието е било наложено на основание чл.221,
ал.1, хипотеза 1, т.2 от ЗППЦК гласящ, че който извърши нарушение на чл.116в, ал.1 –
7 от ЗППЦК се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лева. Наложеното на Т.
наказание е в минимален размер от 1000 лева, поради което съдът не може да го
намалява повече.
5
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл.28 от
ЗАНН, като отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е
факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно. На първо място
отново трябва да се отбележи, че се касае за формално нарушение, поради което не е
необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може
да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна внасянето на
гаранцията е било забавено с 6 дни, а самият срок за изпълнение на задължението е бил
7 дни. Следователно забавата не е пренебрежимо малка – един или два дни, а почти е
равна на срока, в който е следвало да бъде изпълнено задължението. Касае се за
засягане на обществени отношения със значим интерес, а освен това конкретното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от същия вид, която да мотивира приложението на чл.28 от ЗАНН.
Като член на управителния орган на специализирано дружество – „***“ АД,
жалбоподателката Т. е била информирана за задължението и срока, в който е трябвало
да внесе гаранцията и е следвало така да организира работата си, че да не позволява
нарушаването му. Съдът не намира, че случаят е представлявал някаква особена
фактическа или правна трудност, нито са били налице такива форсмажорни
обстоятелства, които да оправдаят забавянето на Т. при внасянето на гаранцията с
подобен срок. Както вече беше отбелязано по-горе, временната неработоспособност
поради общо заболяване с режим на лечение домашен-амбулаторен не представлява
обективна пречка за своевременно и точно изпълнение на административното
задължение по чл.116в, ал.2 от ЗППЦК, понеже това изпълнение няма характера на
изпълнение на работа по смисъла на Кодекса на труда. В същото време е видно, че
задължението е било изпълнено на 04.02.2021 г., тоест отново в срока на болничния,
поради което няма как съдът да приеме, че към 29.01.2021 г. Т. е била в обективна
невъзможност заради здравословното си състояние, доказващо се от представените
болнични, а на 04.02.2021 г. вече е имала тази обективна възможност в рамките на
същия болничен, представен за доказване на здравословното й състояние. Характерът
на самото задължение е такъв, че не изисква пряко личното участие на Т. при
изпълнението му. Това означава, че тя е могла да упълномощи някое друго лице да
внесе гаранцията в банката от нейно име или да стори това дистанционно чрез
електронно банкиране, ако е разполагала с такова. Следователно е имало и други
варианти за изпълнение на задължението, ако действително Т. е била в толкова лошо
здравословно състояние, че да не е могла лично да го изпълни, но самите болнични
категорично не доказват някакво сериозно влошаване на здравето й, а просто, че е била
в домашен режим на лечение. Трябва да се отбележи, че такъв болничен не би бил
примерно основание да не се яви в съда, ако е призована, тъй като сам по себе си
домашният режим на лечение не води автоматично до невъзможност лицето да излиза
6
от дома си и да се явява на конкретни места, понеже в болничния никъде няма изрично
отбелязано такова обстоятелство. С оглед на всичко изложено, съдът прие, че в случая
не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на
нарушението като маловажно, поради което НП следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един
единствен свидетел.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.3 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-639 от 29.07.2021 г.,
издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание
чл.221, ал.1, хипотеза 1, т.2 от Закона за публично предлагане на ценни книжа
(ЗППЦК), на Г. М. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание –
„глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.116в, ал.2, пред.1, вр. ал.1,
изречение 3 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА жалбоподателката Г. М. Т., ЕГН ********** да заплати на Комисия
за финансов надзор (КФН) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7