Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 28 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Б.А.М., ог с. Т. Икономово, депозирана
чрез адвокат Сн. Т. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение №
77/07.11.2019г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 327/2019г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0280-000713/16.09.2019 г. на началник РУ - Каолиново, с
което на Б.А.М. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че от
приложените доказателства не се установява извършването на нарушението, за
което е била ангажирана отговорността му, като поддържа становището, че е бил с
надлежно поставен обезопасителен колан. Поради това отправя искане за отмяна на
съдебното решение и за отмяна на наложеното му административно наказание. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 06.07.2019г. в с. Пристое
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA №
28208, с който е констатирано от актосъствителя Й.Д.и в присъствието на
свидетелите Л.Й.и С.И., че на същата дата, около 10,50ч., в с. Пристое, по ул.
„Юрий Гагарин“ в посока от КПП - Пристое към центъра на селото, Б.М. управлява
собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ 2,0 ТДИ, с рег. № ***, като не
спазва задължението си да използва обезопасителен колан, с който е оборудван
управляваният автомобил.
В акта е посочено е, че
водачът виновно е нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Иззет като доказателство бил
контролен талон № 49300131.
Жалбоподателят подписал
акта, като посочил, че има възражения, но не са конкретизирани какви са те. В
указания 3 –дневен срок също не са представени писмени възражения по акта.
Въз основа на този акт
наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
Въззивният съд на база
установената фактическа обстановка приел, че водачът е извършил визираното в
акта и в НП нарушение, а именно като водач на МПС, когато е в движение, не
използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, в нарушение на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП. В тази насока, районният съд кредитирал напълно показанията на
служителите на МВР като от обективен източник на правнорелевантна информация.
Показанията на съжителстващата с жалбоподателя E=I=съдът ценил в частта им, с
която Селим описва механизма на поставяне на колана от водача и моментът, в
който това се е случило. Съдебният състав извел и решаващото си становище, че
неизплънението на водача не се дължи на уважителни здравословни причини и че не
съставлява „маловажен случай на административно нарушение“. По тези съображения
съдебният състав потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.
Шуменският
административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Въззивният съд е
извършил задълбочена преценка на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства и правилно, в съответствие с логическите и опитните
правила, е достигнал до правно обосновани фактически изводи за значимите по
отношение на спора факти.
Съобразявайки
извършването на нарушение по смисъла на чл. 137а, ал.1 ЗДвП,
административнонаказващият орган е издал наказателно постановление за
осъществен състав на административно нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от
Закона за движението по пътищата. При преценката си относно правилността на
санкционния акт съдът е анализирал показанията на свидетелите, извеждайки
единствено възможния правен извод, че водачът е нарушил изискването за
поставяне на обезопасителен колан. Настоящият касационен състав приема, че
деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и
правилно е подведено под санкционната норма на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от
Закона за движението по пътищата. Неоснователни са възраженията за недоказаност
на деянието. Въззивният съд е базирал изводите си въз основа на съвкупния
доказателствен материал - разпита в съдебно заседание на присъствалите при
установяване на нарушението полицейски служители, както и от показанията на
лицето, с което водачът живее съвместно. В тази връзка, следва да се посочи, че
като съществени за изясняването на делото следва да бъдат възприети показанията
на разпитаните служители на МВР, които непосредствено са възприели действията
на нарушителя, поради което съдът ги кредитирал като последователни,
безпротиворечиви и логични, в унисон с останалите събрани доказателства. Не са
налице и основания да се приеме, че същите са заинтересовани или пристрастни.
Настоящата касационна
инстанция напълно споделя изводите на въззивния съд за съставомерност на
деянието. Нарушението не е от категорията на маловажните, тъй като обществената
му опасност по никакъв начин не е по – ниска от тази на обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, а се касае за формално нарушение, чието
осъществяване не е обусловено от настъпването на съставомерен резултат, а се е
изразило в противоправно бездействие – въздържане от поставяне на обезопасителен
колан в процеса на управление на МПС. За да достигне до този извод, районният
съд законосъобразно е отхвърлил като неоснователни и недоказани твърденията на
водача, че непоставянето на колана е продиктувано от негов здравословен
проблем. Поради това се налага извод, че поведението му не попада в приложното
поле на ал. 2 от чл. 137а от ЗДвП, визиращ изключения от задължението за
ползване на обезопасителен колан.
Административнонаказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от
обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната
административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като
се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН и като е взел предвид, че
осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални
нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото
НП и да повлекат неговата отмяна.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и
законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната съдебна
инстанция.
Гореизложеното налага
извода за неоснователност на касационната жалба. Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност или недопустимост на
атакуваното решение.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 77/07.11.2019г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 327/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.03.2020г.