Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 180 от 05.11.2012 година по НOХД № 1374/2012 година по описа на Районен съд - град Велико Търново подсъдимият М. Г. М. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 08.09.2011 година около 11.50ч. на път III-552, км. 1, път село В.. - град Т., при управление на собствения си лек автомобил „Мерцедес” с peг. № ..., движещ се в посока към гр.Т, нарушил правилата за движение по пътищата: при избиране на скоростта не се съобразил с конкретните условия - ограничена видимост от горска растителност от двете страни на платното за движение - до 45м. и характера на движението, а именно навлязъл в остър десен завой с несъобразена скорост от 68 км/ч, която е над пределната за странично занасяне от 61.26 км/ч - чл. 20, ал. 2 ЗДвП; не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал - чл. 20, ал. 1 ЗДвП и напуснал своята пътна лента, и навлязъл в лентата за насрещно движение на платно с две пътни ленти - чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, с което предизвикал ПТП с движещия се в насрещната пътна лента в посока към село В. лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с peг. № ... собственост на Р.С.Р с ЕГН * от с.Ж, и управляван от Ф.Р.Б с ЕГН * от същото село, в резултат на което и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на Р.С.Р с ЕГН * от с.Ж, представляващи паричната равностойност на унищожения при ПТП лек автомобил „Фолксваген Голф” с рÕг.№ ... в размер на 7 823 лв. и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на пътниците в лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ ... – на Ф.Р.Б от с.Ж, изразяваща се в закрито счупване на тялото на четвърти поясен прешлен, което е довело до трайно затрудняване на движението на снагата му за срок от 6 месеца и на Р.Ю.Б, ЕГН *, от с.Ж, изразяваща се в закрито счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, което е довело до затрудняване движението на снагата му за срок от 6 месеца и счупване на 8, 9 и 10-то ребра в лявата гръдна половина, което е довело до затрудняване движението на снагата му за срок от 2 месеца, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 2, алт. 1, буква „а”, пр. 2, вр. ал. 1, буква „а” и буква „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, чл. 36 и чл. 54 НК на същия е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от ТРИ години. На основание чл. 343 „г”, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК М. Г. М. е лишен от правото да управлява МПС за срок от ЕДНА година. Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимия М. Г. М., съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. М. Ч., в качеството му на защитник на М. Г. М.. В жалбата си защитникът на подсъдимия развива съображения, че присъдата на Районен съд – град Велико Търново е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с факта, че в протокола за оглед е отразено, че от дясната пътна лента започва следата, оставена от предна лява гума на управлявания от М. лек автомобил. Посочва, че от това може да бъде направен извод, че мястото на удара не може да бъде в лявата пътна лента, след като следата започва от дясната. Излага съображения, че ако действително скоростта за движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия е била по-висока от скоростта на насрещния автомобил, то няма как движещият се с по-ниска скорост при удар да избута по-тежък автомобил, движещ се с по висока скорост. Моли постановената от Районен съд – град Велико Търново присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която М. Г. М. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – град Велико Търново оспорва подадената по делото въззивна жалба, като посочва, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че същата е постановена изцяло въз основа на доказателствата по делото. Моли присъдата на Районен съд – град Велико Търново да бъде потвърдена. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираната въззивна жалба, съобрази доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: При извършената от ВТОС служебна проверка по делото се установи допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Видно от материалите по досъдебното производство /л. 180 от ДСП/ пострадалите от престъплението са упълномощили повереник, който да ги представлява по делото. След връщането на делото от Окръжен съд – град Велико Търново за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, същото е разгледано по общия ред. На пострадалите са били изпратени призовки, но същите са се върнали с отбелязване, че лицата са извън пределите на Република България. Ето защо е следвало същите да бъдат призовани чрез редовно упълномощения им повереник по аргумент от разпоредбата на чл. 180, ал. 3 НПК. Като не е изпълнено това изискване е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалите от престъплението да участват в производството в качеството на частни обвинители и граждански ищци, което нарушение не може да бъде отстранено от настоящия съдебен състав. Следва да се има предвид обаче разпоредбата на чл. 335, ал. 3 НПК, съгласно която когато са налице повторно условията на ал. 2, какъвто е настоящият случай, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. Изложеното по-горе налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият М. Г. М. ероден на 08.03.1944 година в село Р., община С., с постоянен адрес в град Б., ул. ..., българин, български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН *. На 08.09.2011 година подсъдимият М. Г. М. управлявал личния си лек автомобил „Мерцедес” с ДКН ... по път III-552, като се движел в посока от село В. към гр.Т. В автомобила пътувала съпругата му М.Г.М. Около 11.50ч. подсъдимият стигнал до участък от пътя с остър десен завой, в който видимостта била ограничена от горска растителност до 45м. Подсъдимият се движел със скорост от 68 км/ч. М. обаче не намалил скоростта и навлязъл в този участък със същата скорост. Поради високата скорост той изгубил контрол върху управляваното от него МПС, напуснал своята пътна лента и навлязъл в лентата за насрещно движение на платното. По същото време в насрещната пътна лента се движел лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ..., управляван от Ф.Р.Б. С него в автомобила пътували и свидетелите Р.Ю.Б, на задната дясна седалка и Р.С.Р, който бил и собственик на автомобила и пътувал на предната дясна седалка. Поради навлизане на подсъдимия в насрещната пътна лента, тази за движение на лек автомобил „Фолксваген Голф”, се реализирал удар на същия с лек автомобил „Мерцедес”, управляван от М. М.. При претърпяното ПТП Ф.Р.Б е получил следните увреждания: закрито счупване на тялото на четвърти поясен прешлен /в предно горната му част/. Причиненото увреждане на Фикрет Бекир отговаря да бъде получено при травма вътре в автомобила по време на претърпяното ПТП – внезапно придаден инерционен момент и тласък с достатъчна сила на тялото, при фиксирани долни крайници от внезапно притискане и преразгъване на гръбначния стълб спрямо крайниците в поясно-кръстната област, което е предизвикало констатираното нараняване, което е в пряка и непосредствена причинна връзка със случилото се. Установеното увреждане на тялото на четвърти поясен прешлен с нарушаване на неговата анатомична цялост е довело до затрудняване на опорно двигателната функция на тялото и нейните съгласувани действия с крайниците за срок от около 6 месеца, при правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и страдания. /Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни л. 85-86 от ДСП/. От изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че при претърпяното ПТП Р.Ю.Б е получил следните увреждания: закрито счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен, счупване на ребрата на лявата гръдна половина на ниво осмо, девето и десето. Причиненото увреждане на Р.Б. отговаря да бъде получено при травма вътре в автомобила по време на претърпяното ПТП – внезапно придаден инерционен момент и притискане в лявата гръдна половина с достатъчна сила, довела до внезапно притискане на гръдния кош в лявата гръдна половина и преразгъване на гръбначния стълб спрямо крайниците в гръдната област, което е предизвикало констатираното нараняване, което е в пряка и нопосредствена причнна връзка със случилото се. Установеното увреждане на тялото е довело до: счупването на тялото на дванадесети гръден прешлен с нарушаване на неговата анатомична цялост е довело до затрудняване на опорно двигателната функция на снагата и нейните съгласувани действия с крайниците за срок от около 6 месеца, при правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и страдания; Закритото счупване на ребрата в лявата гръдна половина на осмо, девето и десето са довели до затрудняване движението на снагата за срок от около 1,5 – 2 месеца, при правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и страдания /Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни л. 88-90 от ДСП/. На досъдебното производство е изготвена автотехническа експертиза, от която се установява следното: произшествието е настъпило при усложнена пътна обстановка – остър десен завой в посока към гр.Т за лек автомобил "Мерцедес" и остър ляв завой в посока към село В. за лек автомобил "Фолксваген", с ограничена видимост до 45 м. С оглед безопасното разминаване с насрещно движещият се лек автомобил „Фолксваген”, водачът на лек автомобил „Мерцедес” е следвало да го управлява по траектория на крива в десен завой с радиус 45.7м. /46м./. За безопасно разминаване с насрещно движещият се лек автомобил „Мерцедес”, водачът на лек автомобил „Фолксваген” е следвало да го управлява по траектория на крива с радиус 49м. Опасността за водачите на двата автомобила настъпва в момент в който водачът на лек автомобил „Мерцедес” променя траекторията на движението му вляво и навлиза в насрещната пътна лента, в лентата полагаща се за движение на лек автомобил „Фолсваген”. Мястото на удара между двата насрещно движещи се автомобила лежи изцяло в насрещната пътна лента, в лентата в която се движи лек автомобил „Фолксваген”. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес” към момента на удара е 68-70 км/ч, а на „Фолксваген” – 58/60 км/ч. в момента на възникване на опасността. В момента на възникване на опасността, разстоянието между двата автомобила е била 45м. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген” не е имал възможност и време да предотврати удара чрез спиране и ударът е бил неизбежен. Причината за ПТП от експлоатационно-техническа гледна точка е неправилна преценка на пътната ситуация от водача на лек автомобил „Мерцедес”, който навлиза в десен завой със скорост по-висока от граничната за странично занасяне и несъобразена с пътните условия за безопасно разминаване с насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген”. При всяка скорост за движение до 60 км/ч за лек автомобил „Мерцедес” в остър десен завой би се осъществило безопасно разминаване с насрещно движещия се автомобил /л. 37-44 от ДСП/. От изготвената на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на щетата по лек автомобил „Фолксваген” е в размер на 7 823.00 лева /л.64-67 от ДСП/. Видно от изготвената на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза автомобилите, между които е настъпило ПТП са били технически изправни и техническото им състояние не е причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие /л.71-75 от ДСП/. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Ф.Р.Б, Р.Ю.Б и Р.С.Р, дадени на досъдебното производство /л. 27-44 от ДСП/ и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 281, ал. 1, т. 7 НПК; писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство, прочетени и приети в съдебно следствие по реда на чл. 283 НПК – протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 08.09.2011г. /5-18 от ДСП/, международна автомобилна застраховка, заедно с превод на български език /92-95 от ДСП/, свидетелство за регистрация на МПС, заедно с превод на български език /л. 96-101 от ДСП/, копие на комбинирана гражданска полица /л. 103 от ДСП/, медицинска документация /л. 106-161 от ДСП/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 178 от ДСП/; писмените доказателства, приложени в първоинстанционното производство – справка за съдимост на подсъдимия издадена от Районен съд – град Велико Търново /л. 37 от първоинстанционното производство/; заключенията на: автотехническа експертиза /л. 37-45 от ДСП/; допълнителна автотехническа експертиза /л. 48-55 от ДСП/, оценъчна експертиза /л. 57-60 от ДСП/, оценъчна експертиза /л. 64-67 от ДСП/ заключение на допълнителната автотехническа експертиза /л. 64-74 от ДСП/, техническа експертиза /л. 71-75 от ДСП/ изготвени на досъдебното производство и прочетени в първоинстанционното производство на основание чл. 282, ал. 3 НПК; изслушаните в първоинстанционното производство заключения на съдебно-химически експертизи /л. 78-93 от ДСП/, на СМЕ по писмени данни /л. 84-90 от ДСП/. По делото липсват каквито и да е противоречия относно авторството на деянието, обстоятелствата, свързани с времето, мястото на събитието и механизма на изпълнителното деяние, както и относно резултата, настъпил вследствие на деянието. Тъй като по отношение на тези обстоятелства събраните по делото доказателства са безпротиворечеви и последователни, настоящият съдебен състав намира, че същите следва да бъдат кредитирани в тези части. Пи така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Подсъдимият М. Г. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 2, алт. 1, буква „а”, пр. 2, вр. ал. 1, буква „а” и буква „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК. От обективна страна подсъдимият М. на 08.09.2011 година около 11.50ч. на път III-552, км. 1, на път село В. - гр.Т, при управление на собствения си лек автомобил „Мерцедес” с peг. № ..., движещ се в посока към гр.Т, нарушил правилата за движение по пътищата: при избиране на скоростта не се съобразил с конкретните условия - ограничена видимост от горска растителност от двете страни на платното за движение - до 45м. и характера на движението, а именно навлязъл в остър десен завой с несъобразена скорост от 68 км/ч, която е над пределната за странично занасяне от 61.26 км/ч - чл. 20, ал. 2 ЗДвП; не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал - чл. 20, ал. 1 ЗДвП и напуснал своята пътна лента, и навлязъл в лентата за насрещно движение на платно с две пътни ленти - чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, с което предизвикал ПТП с движещия се в насрещната пътна лента в посока към село В. лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег.№ ..., собственост на Р.С.Р и управляван от Ф.Р.Б, в резултат на което и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на Р.С.Р, представляващи паричната равностойност на щетите при ПТП на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ ... в размер на 7 823 лв. и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на пътниците в лекия автомобил – на Ф.Р.Б, изразяваща се в закрито счупване на тялото на четвърти поясен прешлен, което е довело до трайно затрудняване на движението на снагата му за срок от 6 месеца и на Р.Ю.Б, изразяваща се в закрито счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, което е довело до затрудняване движението на снагата му за срок от 6 месеца и счупване на 8, 9 и 10-то ребра в лявата гръдна половина, което е довело до затрудняване движението на снагата му за срок от 2 месеца. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на защитника на подсъдимия. По тези възражения на защитника на подсъдимия първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав възприема изцяло. Следва да се има предвид обстоятелството, че мястото на удара при едно ПТП се определя от обективните находки, които се намират на мястото на пътния инцидент и които дават категоричен извод, че мястото на удара е именно в срещуположната на лек автомобил „Мерцедес” пътна лента, тази за движение на лекия автомобил „Фолксваген”. От скицата за протокола за оглед на местопроизшествието ясно се вижда къде се намират тези обективни следи – стъкла, пластмаси и издирания на асфалта. В тази насока са и всички доказателства и автотехнически експертизи, изготвени по делото. По въпроса за скоростта на движение на леките автомобили заключенията по изготвените експертизи са категорични. Задълбочено е изследван въпросът и са дадени обосновани заключения. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост – небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние по чл. 343, ал. 3, пр. 2, алт. 1, буква „а”, пр. 2, вр. ал. 1, буква „а” и буква „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатото срещу М. Г. М. обвинение, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на престъплението. Обществената опасност на извършеното от подсъдимия А. деяние е сравнително висока. Същото се явява посегателство срещу телесната неприкосновеност, като са причинени средни телесни повреди на две лица. Обществената опасност на М. Г. М. следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало. Първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието, личната такава на подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. На подсъдимия М. Г. М. е определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години. Правилно първоинстанционният съд, на основание чл. 343 „г”, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, е постановил М. Г. М. да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от ЕДНА година. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените по-горе обстоятелства. Наложеното наказание е съответно по вид, с оглед предвиденото такова за извършеното престъпление в Особената част на Наказателния кодекс. Размерът на същото е съобразен с разпоредбата на чл. 54 НК, като предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и липса на отегчаващи е определен към минимума. Въззивният съд счита, че липсват основания както за увеличаването на наложеното наказание, така и за намаляването му. Наложеното на подсъдимия М. Г. М. наказание се явява справедливо определено. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че атакуваната присъда на Районен съд – град Велико Търново е правилна и законосъобразна, поради което и като такава същата следва да бъде потвърдена. Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 180 от 05.11.2012 година на Районен съд - град Велико Търново по НOХД № 1374/2012 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |