Мотиви
към Решение №457/27.09.2019г.,
постановено по НАХД №412/2019г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е внесла
постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия Г.В.Н. *** за това, че на 28.11.2017г. в гр. Разград е
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 160,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата: „Дубликат на свидетелство за
управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което
притежателят подписва декларация” във вр. с чл. 8, ал. 2 от Закона за
българските лични документи: „При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване
на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това
в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в
дипломатическите или консулските представителства на Република България в
чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в
дипломатическите и консулските представителства на Република България в
чужбина” и чл. 35, т. 3 от Правилника за издаване на българските лични
документи: „При издаване и подмяна на СУМПС освен документите, съгласно актовете
по прилагането на ЗДвП се изискват и : при изгубено, откраднато, повредено или
унищожено СУМПС - декларация за съответното обстоятелство по чл. 17, ал. 1“, се
дава пред орган на властта- Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр.
Разград, чрез служителя Й. И. А. - системен оператор в сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР гр. Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно че свидетелство за управление на МПС с № ********* от 05.06.2017г.,
издадено на негово име е било изгубено-престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемия
да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му
бъде наложено административно наказание.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението обвинение
срещу обвиняемия.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява в заседанието по даване ход по
същество. В обяснения в предходно
заседание отрича виновността си. Защитникът му също излага доводи за липса на
виновност и моли за постановяване на оправдателно решение.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Обвиняемият Г.В.Н. е роден на ***г. в гр.Л., живее в гр.Р.. Същият е разведен,
не е осъждан.
Обвиняемият Г.Н. притежавал
свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ с № ********* , издадено на
05.06.2017г. от ОДМВР-Разград, валидно до 05.06.2027г. , което му давало право
да управлява МПС от категориите „В“, М и АМ. Във връзка с извършени нарушения
на правилата за движение по пътищата в Република Румъния , гореспоменатото
СУМПС с № ********* му било отнето на неустановена дата през месец Ноември 2017г.
от компетентните румънски власти.
На
28.11.2017г. обв. Г.Н. отишъл в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Разград и пред
св. Й.И.А.-системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Разград е подал
заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх. №
5226/28.11.2017г. , като искал да му бъде издадено СУМПС. Към гореспоменатото
заявление обв. Н. приложил декларация по чл. 17 от Правилника за издаване на
българските лични документи. Макар обв. Н. да знаел , че СУМПС с № ********* не
е изгубено, той подписал лично гореспоменатата декларация, в която било
декларирано, че е загубил шьофьорската си книжка и не можел да каже кога и къде
я е загубил. След това представил гореспоменатата декларация на св. Й. А..
Ha 27.03.2018г. c писмо c изх. № Ko-31-407/27.03.2018г. Посолството на Р
България в гр. Букурещ, Р Румъния , чрез Дирекция „Консулски отношения“ отдел
„АОГ“ изпратило опис № 3/27.03.2018г. на върнати свидетелства за управление на
МПС до Главна дирекция „Охранителна полиция“, отдел „Пътна полиция“-гр. София. Измежду посочените върнати СУМПС било и СУМПС
с № ********* на обвиняемия, което както беше посочено по-горе било отнето от
компетентните румънски власти по повод извършено нарушение на правилата за
движение по пътищата в Република Румъния от страна на обв. Н. и по-специално
заради неправилно изпреварване. Видно от съдържанието на опис № 3/27.03.2018г.
на обв. Н. било наложено от румънските власти наказание „Забрана за шофиране в
Румъния за 30 дни, считано от 13.12.2017г.“. Впоследствие на 16.04.2018г.
посредством писмо с peг. №3286р-17184/2/16.04.2018г. началника на отдел „Пътна полиция“-ГДНП-гр.
София препратил гореспоменатото СУМПС с № ********* /пластика/ до Директора на
ОДМВР-Разград. При извършената проверка в ОДМВР-Разград се установило, че за
това СУМПС с № ********* е имало по-рано подадена декларация от обв. Н., че въпросното
СУМПС е било изгубено.
В хода
на разследването била назначена графологическа експертиза, която установява, че обв. Н. е положил подписите
като „Заявител“ в заявление за издаване на документ за самоличност на български
граждани с вх. № 5226/28.11.2017г. , така и подписа като „Декларатор“ в
подадената от него декларация по чл. 17 от Правилника за издаване на
българските лични документи .
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията
на разпитан свидетел от досъдебното производство, назначената експертиза, писмените
доказателствени материали. Обвиняемият оспорва виновността си, като твърди, че
не разбрал, че СУМПС му било отнето от румънските власти – бил спрян и документите
му били проверени, но не разбрал, че свидетелството му е отнето. Едва на
митницата видял, че свидетелството му липсва и помислил, че го е изгубил. Съдът
не кредитира тези обяснения на обвиняемия и всъщност ги намира за крайно
несериозни. Явно става дума за скалъпена
защитна теза, която противоречи на всякаква логика. Разпитаният
свидетел, който пътувал с обвиняемия не потвърждава твърденията на последния,
но и при всички случаи съдът намира, че обвиняемият без съмнение е бил наясно,
че свидетелството му било отнето за извършено нарушение. Твърдения в обратния
смисъл са крайно несъстоятелни. Ето защо съдът намира, че фактическата
обстановка по обвинението е доказана по несъмнен начин.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият Г.В.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 28.11.2017г.
в гр. Разград е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: „Дубликат на
свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация” във вр. с чл. 8, ал. 2 от
Закона за българските лични документи: „При изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да
декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните
работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република
България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или
в дипломатическите и консулските представителства на Република България в
чужбина” и чл. 35, т. 3 от Правилника за издаване на българските лични
документи: „При издаване и подмяна на СУМПС освен документите, съгласно
актовете по прилагането на ЗДвП се изискват и : при изгубено, откраднато,
повредено или унищожено СУМПС - декларация за съответното обстоятелство по чл.
17, ал. 1“, се дава пред орган на властта- Началник сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР гр. Разград, чрез служителя Й.И.А. - системен оператор в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР гр. Разград, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно че свидетелство за управление на МПС с № ********* от
05.06.2017г., издадено на негово име е било изгубено. Обвиняемият е декларирал съзнателно /с пряк умисъл/ невярно обстоятелство в писмена декларация пред орган
на властта.
При
определяне на наказанието на обвиняемия Г. Н. съдът намира, че са налице предпоставките
за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание,
тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години или глоба, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а
от НК предвижда административно
наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемият явно не е
лице с висока обществена опасност, намира, че наказанието му следва да се
определи в размер равен на минималния, а именно 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая
е достатъчен за поправянето му.
С оглед
изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден и за разноските по същото.
Мотивиран така
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: