Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
гр. Велико Търново, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на осми
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП
Невена Орманджиева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10211/2021 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е касационна жалба от Агенция
„Пътна инфраструктура“- Национално ТОЛ управление, чрез юрисконсулт Д.М.и
юрисконсулт И.И., срещу Решение № 362/02.07.2021 г. по НАХД № 432/2021 г. на Районен съд-гр. Велико
Търново, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с който за допуснато от А.Х.В. нарушение на чл.139,
ал.5 и ал.6, вр.чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а,
ал.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Касаторът оспорва решението като неправилно
поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуални правила. Твърди, че РС е направил неправилна преценка на
доказателствения материал, което е довело до неправилно приложение на
материалния закон, в това число и на чл. 11 и чл. 14 от НК, и чл. 6 от ЗАНН.
Оспорват се изводите на съда, че липсват доказателства за вина като субективен
елемент на деянието. Не се споделят и изводите на РС за наличие на
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на въззивното
решение и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, касаторът
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано
писмено становище от юрисконсулт Д.М.и юрисконсулт И.И., като процесуални
представители на касатора, в което доразвиват доводите си за
незаконосъобразност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба
– А.Х.В., чрез процесуалния си представител ***И., оспорва жалбата като
неоснователна. Посочва, че от събраните доказателства безспорно се установява,
че е налице валиден винетен стикер, който отговаря изцяло на изискванията на
Закона на пътищата. От друга страна изтъква, че е доказано, че лицето не
притежава друго МПС, за да се говори, че има грешка при закупуването на
винетния стикер. Моли решението на ВТРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Изцяло споделя мотивите на ВТРС относно липсата на осъществен състав на
административно нарушение от субективна страна и алтернативно изложените
съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Предлага решението на ВТРС да
бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните
РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за
неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 362/02.07.2021 г. по НАХД № 432/2021 г. на Районен съд-гр. Велико
Търново е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с
който на А.Х.В. ***, за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр.чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева.
Въззивният съд установил, че ЕФ е
издаден за нарушение, изразяващо се в това, че не е била заплатена пътна такса
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно
средство. Според спец. звено на АПИ е налице електронна винетка за ремарке, а
не за лек автомобил. Нарушението било установено на 19.02.2020 г. в 12:13 часа,
в отсъствие на нарушителя, с устройство № 631011 част от е-система за събиране
на пътни такси, монтирано на път I-5, при км. 97+488. В записа за нарушение системата
е отразила, че е заплатена винетна такса в размер на 97 лв. за ППС с посочения
рег. № ВТ 8505 ВВ, но като клас на същото е посочено ремарке за лек автомобил,
с брутно комбинирано тегло на ППС по-малко от 3,5 т. със срок на валидност от
01.02.2020 г. до 31.01.2021 г. с ИД № 20012757766721. ВТРС е приел като
доказателство Свидетелство за регистрация на МПС и Справка от Сектор „ПП“ в ОД
МВР В.Търново, които удостоверяват, че посочения рег. № ВТ 8505 ВВ касае
регистриран лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло” със собственик А. Хр. В.,
като липсват данни за извършена регистрация на ремарке или каравана с посочения
рег. № на нейно име, както и заверено копие от разписка за електронна винетка №
20012757766721 за процесния автомобил, отразяваща плащане на винетка на
стойност 97 лева за ППС кат. К3, с рег. № ВТ 8505 ВВ за периода 01.02.2020 г. –
31.01.2021 г.
За да отмени ЕФ, ВТРС е приел, че
действително има неправилно деклариране на вида на ППС, за което е заплатена
винетката, доколкото на този собственик няма регистрирано ремарке, но техническата
грешка при посочване на категорията на превозното средство или неправилното
отразяване, в случая от служител в търговския обект, където е закупена
винетката, не може да се вмени във вина на наказаното лице. РС е приел, че
деянието е несъставомерно и от обективна страна, т.к. в случая собственикът е
декларирал неправилно данни, но това не е равнозначно на неизпълнение на задължение
за плащане на винетката и не представлява нарушение, за което то да подлежи на
санкциониране (а единствено – дължи повторно такса). При така установените
факти, ВТРС е направил извод за несъставомерност на деянието от обективна и
субективна страна. Изложени са мотиви и за определянето на нарушението като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При така установеното от правна и
фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по
постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При
пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства
Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които
се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не е необходимо да се
преповтарят по силата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Като е стигнал до изводи за
незаконосъобразност на ЕФ, РС е постановил правилен и обоснован съдебен акт. В
конкретния случай по категоричен начин е установено, че от страна на водача е
заплатена дължимата винетна такса на автомобил от вида на притежавания от ответник-жалба,
което се установява от приложената по делото квитанция при правилно посочен и
деклариран рег. № на МПС. Единствено вместо вида на МПС - такъв от категория
М1, е посочено ремарке (но от др. лице), вследствие на което е издадена
електронна винетка при неправилно декларирани данни. След като съдът обективно
е установил, че липсва с посочената регистрация ремарке или каравана, то следва
да се приеме, че е заплатена дължимата винетна такса за лек автомобил, още
повече, че съгласно посочената норма на чл. 10а, ал. 9 от ЗП, тя е същата като
за МПС от категория М1. В тази връзка следва да се отчита, че процесното грешно
деклариране на тази информация не е равносилно на недеклариране и неплащане на
винетка, и не може да обоснове нарушение от вида на претендираното, защото
самата грешка не е свързана с установяване размера и заплащане на пътните
такси. Нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 от ЗДвП вр. чл. 102, ал. 2 от с.з. е
налице само при неизпълнение на тези задължения, които водят до установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В
случая това не е така.
Изцяло се споделят и доводите на
ВТРС, че дори и формално да запълва обективните признаци на административното
нарушение по чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП не е налице
съставомерно поведение, доколкото изцяло липсва субективната страна на
деянието. Вярно е, че в чл. 5, ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние е
императивно посочено, че „Отговорността при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на
ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса“. Въпреки това
посочената презумпция се явява оборима, като това е станало с помощта на
събраните в хода на производството доказателства. След като синът на ответник-жалба
е заплатил винетна такса в необходимия за това размер за едногодишна такава,
правилно е посочил и съответния рег. № на МПС, то не може да се приеме, че
горното правило е нарушено съзнателно.
При така изложеното настоящият
състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски
не се следват на ответника по касация, макар да са своевременно поискани, тъй
като не са доказани за тази инстанция. В представения по делото Договор за
правна защита и съдействие № ********** на л.22 от делото не е посочен начин на
плащане на адвокатското възнаграждение, както и отбелязване, че същото е
платено в брой, за да бъде приет като разписка за извършеното плащане /както
изисква т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС/, а същевременно не са представени доказателства за плащането му по банков
път.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
362/02.07.2021 г. по
НАХД № 432/2021 г. на
Районен съд-гр. Велико Търново.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на А.Х.В. за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.