Р
Е Ш Е
Н И Е № 260187
гр.Сливен, 14.06.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, наказателно
отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 264 по
описа за
Производството е образувано по повод
жалба на А.А.А. против Наказателно постановление № 19-0804–002418/02.09.2019
год., издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция”, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на
основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 950.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца" и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети 12 точки.
В с.з. жалбоподателят редовно призован
не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна редовно призована в
с.з. не се представлява, не депозира писмено становище.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 28.08.2018 год., на път втори клас II
- 66 в с. Злати войвода, преди разклона за с. Струпец, в посока гр. Нова
Загора, жалбоподателят А. управлявал моторно превозно средство "Мерцедес С
500" с ДК № СВ 1982 ВТ, собственост на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД, с ползвател
„КРОНОС АУТО РЕНТ“ ЕАД със законен представител – жалбоподателя. Последният
управлявал процесното МПС с наказуема скорост
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от показанията на полицейските служители Б.Ж. – актосъставител на
АУАН и В.В. – свидетел на съставянето му, както и от писмените документи по
административнонаказателната преписка и допълнително събраните в хода на
производството, приети като писмено доказателство по делото.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
От
разпита на актосъставителя и свидетеля по акта в с.з., съставеният акт,
приобщения снимков материал – клип № 4974, приложените писмени доказателства безспорно
се установява, че именно жалбоподателят А. е управлявал в посочените в АУАН и
НП дата и час процесния автомобил със скорост
Съдът намира, че правилно
административнонаказващия орган, за извършеното от жалбоподателя А. нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и превишаване максимално разрешената скорост с
Съдът не
споделя възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е
установено, че именно А. е управлявал автомобила и че не е спазена процедурата
по връчване на АУАН, предвидена в чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
Съдът
намира, че няма нарушение по прилагане разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
Видно от приложения писмен доказателствен материал – докладни записки, разписка
за връчване на призовка, покана, а и събраните в хода на с.з. гласни
доказателства, след като е бил установен като законен представител на
дружеството ползвател на процесния автомобил А.А. е търсен за съставяне и
връчване на процесиня АУАН. На 03.05.2019 за явяването му в сектор „Пътна
полиция“ за съставяне на АУАН е връчена покана на лицето Светла Стоянова /служител
в управляваната от него фирма, видно от представената по делото покана и
разпита на св. Ж./. След неявяването му, на 23.08.2019 год. А. е търсен от полицейски
служители на адреса на който живее, където е разговаряно с майка му, търсен е в
офис на фирмата, която управлява, където лично е бил запознат че за извършеното
от него нарушение има съставен АУАН, който трябва да му бъде връчен. На
26.08.2019 год. е била връчена призовка за явяването му в участък „Запад“ при
РУ Сливен на съпругата му – Константина Камбурова за предявяване на процесния
АУАН, но А. не се е явил. На 28.08.2019 год. полицейски служител е разговарял с
А. като отново го е призовал да се яви за връчване на АУАН, на която покана А.
не се е отзовал. Ето защо, съдът намира, че полицейските служители са направили
всичко възможно след като е била връчена покана за явяването му и съставяне на
АУАН А. да бъде намерен и АУАН да му бъде връчен.
На
следващо място съдът намира, че след като е бил заснет с автоматизирано
техническо средство, правилно е бил съставен АУАН именно на А.А.А., като
законен представител на юридическото лице посочено в масивите на КАТ като
ползвател на процесния автомобил, като административнонаказващия орган е съобразил
разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП която предвижда, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Съдът не
констатира съществени процесуални нарушения на процедурата, както при съставяне
на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт, и издаденото въз основа
на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е
описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено. Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП е следвало да бъде част от
правната квалификация на нарушението. И в АУАН, и в НП е посочено, че А.А. е
законен представител на „КРОНОС АУТО РЕНТ“, което е достатъчно и липсата на
посочване разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП в никакъв случай не е нарушение
от категорията на съществените, водещо до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
По
делото не се събраха и доказателства, подкрепящи твърденията на жалбоподателя,
че не той, а друго лице е управлявало процесния лек автомобил в датата и часа
на установеното нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по реда на
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл
доказателствената тежест в административнонакателното производство, развиващо
се пред съда, при редовност на съставените актове, лежи върху жалбоподателят и
той следва да докаже, изложените от него твърдения.
Доколкото видно от редовно съставените
АУАН и НП и събраните писмени и гласни доказателства именно А. е управлявал
процесното МПС на посочените в АУАН и НП дата, час и място, с посочената в тях
скорост и доколкото от страна на жалбоподателя не се ангажираха доказатества,
оборващи отразените в АУАН и НП констатации, както и подкрепящи твърденията,
изложени в жалбата, то съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП,
поради което следва да понесе предвидената в чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП
административнонаказателна отговорност. Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в
предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на
допуснатото нарушение.
Съдът споделя напълно изложените от
наказващия орган доводи за липсата на приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На първо място, самият жалбоподател е многократно санкциониран за
неспазване разпоредбите на ЗДвП, видно от представената по делото справка за
нарушител/водач. На следващо място, деянието засяга обществени отношения в
областта на ЗДвП, където нарушението на императивните изисквания е винаги с
висока степен на обществена опасност. Високата обществена опасност се изразява
в обстоятелството, че е извършено в населено място, със скорост значително над
допустимата, а движението с висока скорост обуслявя всякога и при всички
обстоятелства висока степен на риск за живота и здравето не само на гражданите
пешеходци, пребиваващи в населеното място, но и за тези пътуващи в превозните
средства. Не на последно място се
касае до вид нарушения, спрямо които настроенията в обществото са изострени и обществената
търпимост е силно занижена.
Ето защо
съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и
обосновано.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0804–002418/02.09.2019
год., издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция”, с
което на А.А.А., ЕГН ********** за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП
на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 950.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца" и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети 12 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: