РЕШЕНИЕ
№ 6044
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20221100100980 по описа за 2022 година
иск с пр.осн. чл. 135 от ЗЗД:
Ищецът – Е. Т. П., ЕГН **********, починала в хода на процеса на
30.11.2022г. (Препис извлечение от акт за смърт), като на основание чл. 226 от ГПК, като
неин наследник е конституирана – Л. И. Д., твърди, че първият ответник - П. И. Д., с
нотариален акт № 119, том 3, peг. № 8275, дело № 386 от 2021г. на нотариус Т., дарил на сина
си – втория ответник (С. П. Д.) недвижим имот, а именно: Апартамент № 78, с и.н.
68134.1203.696.1.78, находящ се в гр. София, ж.к. „Разсадника-******* на V етаж, състоящ
2
се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 84,67 м, при
съседи: стълбище, Р.Д. Д., двор, двор заедно с избено помещение № 78 при съседи: коридор,
мазе 79 на държ. ап. 79, коридор, заедно с 4,958 % ид.ч. от общите части на сградата и право
на строеж върху прилежащите се части от терена на комплекса на стойност 1 694 лева.
Жилището било придобито от първоначалната ищцата, която била майка на г-н П. Д.
(Нотариалния акт за дарение на недвижим имот № 29, том IV, дело 10604 от 1997 година).
Съобразно Експертно Решение 0401 от заседание 040 от датата 2602.1999г., тя била
втора група инвалид с диагноза псориазис вулгарис, артритис псориатива, остеоартрозас
деф, спондикиартрозис, дископатия Л5-01, остеопорозис ген, хлецистис калкл и
гастродуоденитис хр. Характера на заболяванията усложняват значително качеството и на
живот и самостоятелното грижене за себе си.
До есента на 2019г. живеела в дарения апартамент, като тогава била изгонена от там
(имало и скандали). След хоспитализацията, следствие на претърпения инсулт, се върнала да
1
живее в апартамента на дъщеря си (конституираната ищца), който се намирал на същия
етаж срещу процесният апартамент. Синът ù отказал да полага каквито и да са грижи за нея.
Първоначалната ищца му изпратила Нотариална покана от 21.09.2021г. с призив или да
разреши да живее в жилището си, или да изплати дължащите ù се издръжки. Имала
намерение да развали договора за дарение. Било заведено гр.д. № 20211100113539 по описа
на СГС, на основание чл. 227, ал.1, б. В от ЗЗД.
Именно и по тази причина било сторено второ дарение.
С оглед изложеното моли да се обяви за недействителна спрямо нея извършената
сделка предмет на нотариален акт № 119, том 3, per. № 8275, дело № 386 от 2021г. на
нотариус Т..
Претендира и разноски.
Ответниците – П. И. Д. и С. П. Д., първоначално оспорват искова (впоследствие
първият ответник изменя позицията си):
- оспорват дееспособността на ищцата;
- г-жа Е. П. не била гонена от жилището; не отговаряло на истината и изложеното в
иска относно протокола на МВР;
- навеждат и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че първоначалната ищца е майка на първия ответник, която е баща на
втория.
Освен това:
- първоначалната ищца е дарила на сина си жилището (Апартамент № 78, с и.н.
68134.1203.696.1.78) с Нотариалния акт за дарение на недвижим имот № 29, том IV, дело
10604 от 1997г., съответно, той го дарил на своя син (нотариален акт № 119, том 3, peг. №
8275, дело № 386 от 22.12.2021г. на нотариус Т. /л. 21/).
- първоначалната ищца е била втора група инвалид с диагноза псориазис вулгарис,
артритис псориатива, остеоартрозас деф, спондикиартрозис, дископатия Л5-01,
остеопорозис ген, хлецистис калкл и гастродуоденитис хр.
До първия ищец е изпратена нотариална покана, получана на 23.09.2021г. В нея се
сочи, че се желае да се развали дарението, а освен това г-жа П. имала нужда от средства.
В протокол от 03.12.2021г. се споменава връчването на нотариалната покана (л. 79).
Споменава се и самото дело (първото такова за разваляне на дарението).
С молба от 15.05.2023г. първият ответник признава иска (л. 122). Освен това, в о.с.з.
от 16.05.2023г., в разпит по реда на чл. 176 от ГПК признава, че към 30.03.2022г. (когато е
депозиран този иск), майка му е била адекватна.
2
С Решение № 5231 от 16.10.2023г. на СГС по гр.д. № 20211100113539/21г., влязло в
сила на 21.11.2023г., дарението в полза на първия ответник е отменено (чл. 227, б. В от ЗЗД).
Самият иск е предявен на 09.11.2011г. (л. 15) и не е вписан.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св. Б. (показанията му са преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е роднина на всички страни, а новоконституараната
ищца му е майка). От показанията му се установява, че той се грижел за баба си, след
инсулта през 2019г. последната споделяла, че иска да развали дарението в полза на сина си, с
оглед отношението на последния. Отношенията майка дъщеря (първата и втора ищца) били
нормални и съответни на роднинската връзка. Баба му била виждала втория ответник за
последните 15 години два пъти. След започване на делата, прекратили отношенията си.
Депозирано е заключение на СПЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като
компетентно изготвена. От нея се установява, че:
Е. Т. П., родена*******., починала 30.11.2022г., е обект на посмъртно
освидетелстване поради оспорване на годностите ù да разбира свойството и значението и да
ръководи действията си и да разбира смисъла на подписаните от нея документи по
упълномощаване и последващи имотни промени.
Наличните заболявания Квадрипирамиден синдром, Долна централна парапареза и
Локомоторна атаксия сами по себе си биха могли дълбоко да увредят възможностите на
пациентката да положи подпис.
26.02.1999 г. - ЕР на ТЕЛК определя втора група инвалидност за срок от две години
при диагноза Псориазис, псориазисен артрит, деформираща остеоартроза, дископатия L5-
C1, остеопороза, калку лозен холецистит, хроничен гастро дуоденит.
27.-31.12.2019 г. - Епикриза от Клиника вътрешни болести ВМА е с диагноза
Исхемичен инсулт в БЛСМА, мозъчна атрофия, състояние след фрактура на темпорална
кост, централна лезия на 7ми ЧМН вляво, артериална хипертония, желязодефицитна анемия,
белодробен емфизем. При постъпването е преценена ВКФ5 - в норма за възрастта. Не е
правена консултация с психиатър, психолог или невропсихолог.
Тези заболявания са соматични и нямат отношение.
Епикризата от декември 2019г. вече съдържа описания за мозъчна атрофия.
Необходимо е да се посочи обаче, че пряка линейна зависимост между мозъчната атрофия и
евентуално оглупяване като спад на мозъчните възможности и функции не може да се
приеме безусловно. Атрофията е само предпоставка да се търсят и анализират евентуални
психични отклонения. По-категорична илюстрация на отсъствието на пряка зависимост
между конкретните анатомични промени и функционални смущения при Е. П. е
установеното ниво на ВКФ - в норма за възрастта, въпреки мозъчната атрофия.
20.01.2022 г. - ЕР на ТЕЛК от приема 96 % степен на увреждане с чужда помощ
пожизнено поради G31.0 - Ограничена атрофия на главния мозък. Мозъчна атрофия;
Състояние след исхемичен инсулт в БЛСМА; Състояние след фрактура на лява темпорална
3
кост /КАТ/; Квадрипирамиден синдром; Долна централна парапареза - средно тежка степен;
ЦОНС - локомоторна атаксия - средно тежка степен; Артериална хипертония 2-3 ст.;
Желязодефицитна анемия; Съдова деменция; Лумбална спондилоза дископатия Л5-С1. В
мотивите на комисията към настоящата експертиза имат отношение вписванията за
периодична неориентираност и за паметови нарушения.
Необходимо е да се подчертае, от една страна, че според това ЕР ТЕЛК мозъчната
атрофия е ограничена, а не генерализирана. От друга страна вписаната „Съдова деменция“
не е конкретизирана като степен на оглупяване, нито има вписани количествени измерения
на това оглупяване, за да се приеме априорно, че е била дълбока. От трета страна
периодичната неориентираност не е фиксирана като честота и продължителност, а
паметовите нарушения са в едно изречение с тази периодична патология, така че не може да
се изключи и хипотезата и те да са били периодични.
При тези данни се налага оценката, че към датите 21.07.2021г. и 21.09.2021г. няма
категорични данни Е. П. да е била с увредени годности, след като преди година и половина е
била с нормални ВКФ. Може да се добави и коментар относно развитието на оглупяването
при съдовата деменция, че то обичайно е бавно и твърде постепенно.
От друга страна диагнозана „Съдова деменция“, поставена няколко месеца след
фиксираните дати, не е уточнена като ниво на увредата и не може да се изключи да е била от
лека степен.
Известно е също, че тежките неврологични синдроми, както и съпътстващите телесни
заболявания, биха могли да доведат пациента до състояние, изглеждащо като оглупяване, без
всъщност да има такова.
Въпросът дали първоначалният ищец е разбирал свойството и значението на
постъпките си и дали е разбирал значението на упълномощаването на процесуалния
представител на това производство, не може да бъде еднозначен.
Свидетелските показания са противоречиви. Медицинските документи са достатъчно
неиздържани и допускат различни хипотези поради своята непрецизност. Като основна
остава хипотезата, че към датите 21.07.2021г. и 21.09.2021г. годностите на ищцата да е
разбирала свойството и значението на постъпките си и да е разбирала значението на
упълномощаването на процесуалния представител на това производство е вероятно да са
били увредени, макар че и противоположната хипотеза не може да бъде отхвърлена
категорично.
Допълнителна аргументация в същата насока е изложена и в последното о.с.з.
от правна страна:
Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника. (чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД).
4
Искът е допустим – ответниците (по-скоро вторият от тях), следваше да установят и
то при услоията на пълно главно доказване (чл. 154 от ГПК), че първоначалната ищца не е
разбирала и/или да ръководи действията си към момента на депозиране на иска и
упълномощаването на процесуалния си представител. Вещото лице обаче не е категорично.
Претенцията (action Р.) е конститутивен иск за обявяване на относителна
недействителност, с оглед на разграничаването му от другите основания за
недействителност на сделките – нищожност и унищожаемост. С предявяването му
кредиторът упражнява потестативно си право, изразяващо се в правната възможност да
удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на атакуваното увреждащо действие,
или да упражни правото по вземането си, без да се зачитат разпоредителните действия на
длъжника. Упражняването на правото може да се осъществи само чрез иск.
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че
именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното
право - Решение № 5/06.06.2011г., по гр.д. № 47/2010г., на III г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя
неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение; в същия смисъл и Решение
№ 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена
Бонева. Първоначалната ищца твърди, че е страна по договор, който предполага възникване
на задължение (за издръжка), като това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че
претенцията е допустима (предвид и изложеното по-долу).
Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието,
чието обявяване за недействително се иска (чл. 135, ал. 3 от ЗЗД). В случая това е нуждата от
издръжка (датата на получаване на нотариалната покана е 23.09.2021г. / предхождаща
дарението е и датата на протокола на МВР, а и искът е признат от първия ответник). Т.е.
първоначалната ищца е била кредитор, като това е установено и със сила на пресъдено нещо
(res judicata). Изводът е предвид решението по отношение на предходното производство.
Последното предполага и материалното качество на първия ответник (длъжник).
Състоянието на длъжниковото имущество следва да се преценява към момента, в
който кредиторът е придобил вземането си. Самата защитна теза на първия ответник е за
лошо лично здравословно състояние и липса на имущество. Дарението е накърнило
съществено възможността на сина да се издържа майка си.
Ако обаче длъжникът и лицето, с което той е договарял, са действали, за да увредят
кредитора, кредиторът може да атакува увреждащите го действия, извършени преди
пораждане на неговото право - чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Достатъчно е наличието на animus
nocendi, намерение да се увреди кредитора (Р. 643-2000-II ГО). Последното се установява от
разпита на първия ответник по реда на чл. 176 от ГПК, а и е логично, с оглед роднинската
връзка между страните по делото.
Или, искът е основателен.
по разноските:
5
Ответниците дължат на ищеца разноски – 1 800 лева (чл. 78, ал.1 от ГПК).
Ответниците дължат на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 1 023,21 лева, дължима
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение
на Л. И. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*******, *******, съд.адр.: гр. София, ул.
******* с номер на българската адвокатура **********, тел.ном.: *******, e-mail:
********** чрез адв. В. Г. Б., САК и адв. М. Я. (ССЕВ), Договор от 22.12.2021г. (нотариален
акт № 119, том 3, peг. № 8275, дело № 386 от 2021г. на нотариус Т.), сключен между първия и
втория ответник, с който П. И. Д., ЕГН**********, гр. София, ж.к. „*******, *******, е
дарил на сина си – С. П. Д., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул. *******, чрез адв. Х.
– САК, Апартамент № 78 (седемдесет и осми), с и.н. 68134.1203.696.1.78, находящ се в гр.
София, ж.к. „************сто тридесет и едно-В), вх. „Г“ на V (петия) етаж, състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 84,67 (осемдесет и
2
четири цяло и шестдесет и осем стотни) м, при съседи: стълбище, Р.Д. Д., двор, двор заедно
с избено помещение № 78 (седемдесет и осем) при съседи : коридор, мазе 79 (седемдесет и
девет) на държ. ап. 79 (седемдесет и девети), коридор, заедно с 4,958 % (четири цяло и
деветстотин петдесет и осем хиляди върху сто) ид.ч. от общите части на сградата и право на
строеж върху прилежащите се части от терена на комплекса на стойност 1 694 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. И. Д., ЕГН**********, гр. София,
ж.к. „*******, *******, и С. П. Д., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул. *******, чрез
адв. Х. – САК, да заплатят на Л. Л. И. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*******,
*******, съд.адр.: гр. София, ул. ******* с номер на българската адвокатура **********,
тел.ном.: *******, e-mail: ************, чрез адв. В. Г. Б., САК и адв. М. Я. (ССЕВ), сумата
от 1 800 (хиляди и осемстотин) лева, сторени деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. И. Д., ЕГН**********, гр. София,
ж.к. „*******, *******, и С. П. Д., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул. *******, чрез
адв. Х. – САК, да заплатят по сметка на Софийски градски съд, сумата от 1 023,21 (хиляда
двадесет и три лева и двадесет и една стотинки) лева, дължима държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7