Решение по дело №364/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 167
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 22 ноември 2021 г.)
Съдия: Симона Миланези
Дело: 20214200500364
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Габрово, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова

Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20214200500364 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260138/12.04.2021 г. от 11.03.2019 г., постановено по гр. д.
№ 1183/2020 г., Габровският районен съд е признал за установено, че А.И. Б.
дължи на ВиК ООД сумата от 97,72 лв. - 1/2 част от общ размер на
неиздължената/ просрочена главница за предоставяне ВиК услуги в периода
02.06.2017 г. - 03.05.2019 г., ведно със законната лихва от издаване на заповед
за изпълнение - 19.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата
от 18,31 лв. 1/2 част от общ размер на мораторна лихва върху главницата за
период от датата следваща падежа на плащане на всяка от фактурите да
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
или от 08.08.2017 г. до 31.01.2020 г., за което суми е издадена заповед за
изпълнение № 1154/01.02.2020 г. по ч. гр. д. № 318/20 г. на РС - Габрово, като
е отхвърлил предявения иск за главница за разликата над 97,72 лв. до
претендирания размер от 149, 80 лв., както и мораторна лихва над 18, 31 лв.
1
до 21, 56 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е
признато за установено, че Ц.И. К. дължи на ВиК ООД сумата от 97,72 лв. -
1/2 част от общ размер на неиздължената/ просрочена главница за
предоставяне ВиК услуги в периода 02.06.2017 г. - 03.05.2019 г., ведно със
законната лихва от издаване на заповед за изпълнение - 19.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 18,31 лв. 1/2 част от общ
размер на мораторна лихва върху главницата за период от датата следваща
падежа на плащане на всяка от фактурите да датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение или от 08.08.2017 г. до
31.01.2020 г., за което суми е издадена заповед за изпълнение №
1154/01.02.2020 г. по ч. гр. д. № 318/20 г. на РС - Габрово, като е отхвърлил
предявения иск за главница за разликата над 97,72 лв. до претендирания
размер от 149, 80 лв., както и мораторна лихва над 18, 31 лв. до 21, 56 лв.,
като неоснователен и недоказан
Срещу така постановеното решение, в частта, в която са отхвърлени
предявените искове, е постъпила въззивна жалба от "ВиК" ООД, чрез адв. М.
А., в която се твърди, че същото е неправилно. Излага се, че съдът е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, като е тълкувал
съдържанието на карнетните листи изолирано, а не в съвкупност с останалия
доказателствен материал и е приел, че не може да се установи кой е
потребителят на ВиК услуги в имота след настъпилата на 03.04.2019 г. смърт
на общата наследодателка на ответниците. Този извод е необоснован, тъй
като в първоинстанционното производство е установено, че е настъпило
наследствено правоприемство между С.Л.и двете й дъщери А.Б. и Ц.К..
Изводът, че облигационните отношения по предоставяне на ВиК услуги не се
наследяват не е съобразен с разпоредбите на Общите условия на дружеството.
След смъртта на наследодателката им, двете наследници не са изпълнили
задължението си предвидено в чл. 62 от ОУ В 60 дневен срок да подадат
заявление за смяна на титуляра на партидата, по която се предоставят ВиК
услуги за обекта в гр. Г. Поради това и дружеството, на осн. чл. 62 във вр. с
чл. 59, ал. 4 от ОУ, води партидата на наследниците на С. Л. и следва
отчетеното количество между тях по равно. Именно поради това се явяват и
страни по материалното правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги за посочения обект и дължат заплащане на сумата, разпределена
съобразно наследствените им дялове. Отделно от това съдът не е указал на
2
дружеството, че подлежи на доказване факта, кой е собственик на процесния
имот и не е указано, че не се сочат доказателства за него. Моли да се отмени
решението в обжалваните му части и да се постанови решение, с което да се
уважи исковата претенция на дружеството срещу ответните страни.
Претендират се разноските за двете инстанции.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от особения
представител на ответните страни, в който жалбата се оспорва и се моли да се
потвърди решението в обжалваните му части.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В и К” ООД,
гр. Габрово, с която е поискано да се признае по отношение на ответниците
АНТ. ИВ. Б. и ЦВ. ИВ. КР., на осн. чл. 422 от ГПК, че всяка от тях дължи
сумата от по 192 лв. представляваща за всяка от тях 1/2 част от общия размер
на неиздължената главница за предоставени ВиК услуги за периода от
04.07.2016 г. - 03.05.2019 г. и по 35, 09 лв. законна лихва върху главницата за
периода от 31.10.2016 г. - 31.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1154/21.02.2020 г. по ч. гр. д. №
318/2020 г. на ГРС. Изложено е в исковата молба, че двете ответници са
наследници на С.Б.Л., потребител с кл. № ***за обект № *** представляваща
апартамент с административен адрес гр. Г., ул. "П.П." № **, за който обект са
издадени фактури за предоставена услуга от ВиК оператора - подробно
описани в исковата молба, които не са заплатени.
В срок е постъпил отговор от ответните страни, чрез особения
представител адв. П., в който се оспорва пасивната процесуална легитимация
на ответниците да отговарят по предявения иск. Прави се възражение за
настъпила погасителна давност за част от претендираните вземания -
подробно описани в отговора, като се иска в тази част исковите претенции да
се отхвърлят, като погасени по давност.
В проведеното съдебно заседание, с оглед направеното възражение за
погасяване на част от претендираните задължения по давност, представителят
на ответното дружество е направил отказ от исковете и делото е продължило
за разглеждане на претенциите за главници по 149, 80 лв. за периода от
07.07.2017 г. - 13.05.2019 г. от всяка от ответниците и съответно по 21, 56 лв.
мораторна лихва върху тях.
3
Първоинстанционният съд е приел за установено, че за ответниците са
наследници на С.Б.Л., починала на 03.04.2019 г. и за имота находящ се в гр.
Г., ул. "П.П." № ** е открита партида с кл. № ***, която към момента на е на
наследниците на Л.. Съдът е констатирал, че ответниците не са оспорили
подписа на наследодателката в представените карнетни листове за отчет. За
да отхвърли частично предявените искове, първоинстанционният съд е приел,
че по отношение на отчета извършен а 03.05.2019 г. наследодателката е била
починала и от карнетния лист не може да си извлече обстоятелството кой е
потребителя на ВиК услуги в имота, тъй като облигационните отношения не
се наследяват, а се наследяват правата върху имота, но за тях нямало данни по
делото, поради което исковете, в частта на начислената фактура от 13.05.2019
г. за сумата от общо 104, 16 лв. следва да се отхвърли като недоказан по
отношение на двете ответници.
Въззивният съд като прецени доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ответниците са наследнички на С.Б.Л., което е видно от
събраните доказателства, а именно представеното удостоверение за
наследници с № 840/05.03.2021 г. Не е спорно, че наследодателката е
починала на 03.04.2019 г.
Не е спорно, че наследодателката С.Л.е била титуляр на партида при
"ВиК" ООД с кл. № ***за имота находящ се в гр. Г., ул. "П.П." № ***.
Установява се от извършените справки по делото, че нито една от
наследничките не се отказала от наследство.
Няма спор, че за извършените от дружеството отчети е представен
карнетен лист, въз основа на който за съответното отчетено количество вода
са издавани процесните по делото фактури. Не е спорно, че и на 03.05.2019 г.
е извършен отчет на водомера в имота, срещу който стои подпис на
потребител и въз основа на същия е издадена фактура №
**********/13.05.2019 г., за която няма представени доказателства и
твърдения да е платена.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното решение, в обжалваната част е неправилно.
Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че не следва да се вземат
4
предвид последния отчет на водомера в процесния обект за м. май 2019 г., за
която е издадена процесната фактура от 104, 16 лв.
Видно от отговора на исковата молба не е въвеждано като предмет на
оспорване обстоятелството, кой е потребителя на ВиК услуги в имота след
смъртта на наследодателката на ответниците и кой е удостоверил извършения
отчет на 13.05.2019 г. в обекта, както че и отчетеното количество не е
потребено от потребителя на услугата. Безспорно е установено
наследственото правоприемство между титуляра на партидата и двете
ответници и при липсата на такова оспорване, и въвеждането му като предмет
на доказване по делото, първоинстанционният съд незаконосъобразно и
необосновано е приел, че не следва да се вземат предвид последния отчет на
потребление на вода в процесния имот, за който е фактурирана сумата от 104,
16 лв., тъй като се наследявало правото на собственост на недвижимия имот, а
не облигационното отношение.
На основание гореизложеното, решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно и предявените искове
срещу ответниците по чл.422 ГПК следва да бъдат уважени изцяло за
предявените суми от по 149, 80 лв. главница за предоставени ВиК услуги за
процесния обект за периода 02.06.2017 - 03.05.2019 г. и сумата от по 21, 56 лв.
мораторна 08.08.2017 г. до 31.01.2020 г.
С оглед на това постановеното от първоинстанционния съд решение в
обжалваната отхвърлителна част следва да бъде отменено и се уважи
исковата претенция за разликата над сумата от 97,72 лв. до размер на 49, 80
лв. за всяка от ответниците - неиздължена главница за предоставени ВиК
услуги за обект гр. Г., ул. "П.П." № **, ведно със законната лихва от
19.02.2020 г. до окончателното плащане и разликата над сумата от 18, 31 до
размер на 21, 56 лв. мораторна лихва за периода 08.08.2017 г. – 31.01.2020г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
1154/21.01.2020 г. по ч. гр. д. № 318/2020 г на Габрово.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78 ГПК на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски по делото, като в частта за разноските решението
следва да се отмени и да се постанови друга, с което да се присъдят в полза на
въззивника разноски по делото в размер на: 564, 72 лв. за
първоинстанционното производство, 125 лв. за въззивното производство и 20,
5
29 лв. за заповедното производство, на осн. чл. 78 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260138/12.04.2021 г. от 11.03.2019 г. постановено
по гр. д. № 1183/2020 г. от Габровския районен съд, в частта, в която са
отхвърлени исковете на ВиК ООД: против А.И. Б. в частта за главница за
разликата над 97,72 лв. до претендирания размер от 149, 80 лв., както и
мораторна лихва над 18, 31 лв. до 21, 56 лв. и против ЦВ. ИВ. КР. в частта за
главница за разликата над 97,72 лв. до претендирания размер от 149, 80 лв.,
както и мораторна лихва над 18, 31 лв. до 21, 56 лв., вместо което
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с пр. осн. чл. 422 от
ГПК, че АНТ. ИВ. Б., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на "В и К" ООД гр. Габрово,
бул. "Трети март" № 6 и сумата над 97, 72 до размер на 149, 80 лв. - 1/2 част
от неиздължена главница за предоставени ВиК услуги в периода от
02.06.2017 г. до 03.05.2019 г., ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата над 18, 31 лв.
до размер на 21, 56 лв. мораторна лихва за периода 08.08.2017 г. до
31.01.2020, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ № 1154/21.01.2020 г. по ч- гр. д. № 318/2020 г на РС-Габрово.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с пр. осн. чл. 422 от
ГПК, че ЦВ. ИВ. КР., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на "В и К" ООД гр. Габрово,
бул. "Трети март" № 6 и сумата над 97, 72 до размер на 149, 80 лв. - 1/2 част
от неиздължена главница за предоставени ВиК услуги в периода от
02.06.2017 г. до 03.05.2019 г., ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата над 18, 31 лв.
до размер на 21, 56 лв. мораторна лихва за периода 08.08.2017 г. до
31.01.2020, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ № 1154/21.01.2020 г. по ч- гр. д. № 318/2020 г на РС- Габрово.
В необжалваната част решението е влязла в законна сила.
ОТМЕНЯ решение № 260138/12.04.2021 г. от 11.03.2019 г. постановено
по гр. д. № 1183/2020 г. от Габровския районен съд в частта за разноските,
6
вместо което постановява:
ОСЪЖДА АНТ. ИВ. Б., ЕГН ********** и ЦВ. ИВ. КР., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на В и К" ООД гр. Габрово, бул. "Трети март" №
6 разноски по делото в размер на 564, 72 лв. за първоинстанционното
производство, 125 лв. за въззивното производство и 20, 29 лв. за заповедното
производство, на осн чл. 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7