Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.С.,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 06.03.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при
участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 898 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са при условията на евентуално обективно съединяване искове с правно осн. чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.40 ЗЗД, чл.108 ЗС.
Ищецът “С.д.М.” АД /в несъстоятелност/,
ЕИК ********, чрез постоянния си синдик – С.Б., твърди, че с решение №
194/30.06.2017г. по т.д. № 246/2017г. на ПАС е обявена неплатежоспособността на
ищеца,определена е датата 25.06.2004 г. като начална дата на неплатежоспособността,
открито е производство по несъстоятелност, спряно е производството по
ликвидация и дружеството е обявено в несъстоятелност.
Твърди, че на 31.03.2005г.ищецът
продава на ответника „Щ.“ ЕООД недвижим имот собственост на дружеството, находящ се в гр. С.,***, представляващ дворно място от 15
050 кв. м. и построените в него сгради за сумата от общо 480 000 лева, от които
300 000 лева за поземления имот и 180 00 лева за сградите, построени в него,
подробно описани в нотариалния акт, като сделката е обективирана
в нотариален акт № 32, том I, peг. № 771, дело № 30
от 2005г., вписан в Службата по вписвания гр. С., вх. № 13779, акт № 85, том
39, книга Прехвърляния.
Твърди, че на 25.07.2005г.ответникът „Щ.“
ЕООД продава на ответника „Б.С.“ ЕООД закупения неурегулиран поземлен имот,
като сделката е обективирана в нотариален акт № 84,
том II, peг. № 2142, дело № 268/25.07.2005г., вписан
в Службата по вписвания гр. С., вх. № 373662, акт № 200, том 108, книга
Прехвърляния, както и че на 12.08.2005г. „Щ.“ ЕООД продава на „Б.С.“ ЕООД
закупените недвижими имоти построени в поземления имот, като сделката е обективирана в Нотариален акт № 122, том II, peг. № 2413, дело № 306/12.08.2005г., вписан в Службата по
вписвания гр. С., вх. № 377681, акт № 107, том 119, книга Прехвърляния.
На първо място поддържа, че сделката обективирана в нотариален акт № 32/31.03.2005 г. е нищожна
на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като е привиден договор и страните не
желаят настъпване на правните последици по него. Твърди, че с решение №
194/30.06.2017г. по т.д. № 246/2017г. на ПАС е установено, че са налични и
продължаващи задължения на дружеството-ищец към кредитори още през 2004г., една
година преди прехвърлителната сделка. Сочи, че с
решение на ОСС на „С.д.М.“ ООД от 21.02.2005г. съдружника Г.Я.е изключен от
дружеството, като последното продължава дейността си като ЕООД с едноличен
собственик на капитала и управител Б.С.. Поддържа, че с решение №
5/23.03.2005г. по ф.д. № 17999/1994г. на СГС за изключване възниква задължение
за уреждане имуществени отношения с изключения съдружник по начина, предвиден в
чл. 125, ал. 3 ТЗ, катостойността на неизплатения
дружествен дял на изключения Г.Я.към онзи момент възлиза на над 1 000 000 лева, за което задължение представляващия Б.С. е знаел.
Поддържа, че дружеството и неговите органи на управление са били наясно, че има
възникнало задължение към изключения съдружник ис
отчуждаване на имущество на дружеството преди уреждане на имуществените
отношения с изключения съдружник става практически невъзможно неговото
удовлетворяване. Поддържа, че с прехвърлянето на имота се цели да бъде
невъзможно за изключения съдружник Я. да насочи изпълнение към имота и да
удовлетвори своето вземане за неизплатен дружествен дял от дружество, което
води до извода, че сделката е привидна. Твърди, че към датата на
покупко-продажбата „С.д.М.“ ЕООД се представлявало от Б.С., а „Щ.“ ЕООД от С.Щ.,
като последният бил приятел на С. и служител при ищеца до 21.03.05г. Сочи, че Щ.
е и представляващ „Б.-Ч.“ АД, с ЕИК ********, което на 24.04.2008г. изкупува
търговското предприятие „М.“ ООД, с ЕИК ******** представлявано от Б.С..
Твърди, че към датата на продажбата от „Щ.“ ЕООД на „Б.С.“ ЕООД последното е
представлявано от Б.Ц., който също е представляващ „Б.-Ч.“ АД. Твърди, че
поземленият имот е закупен от „С.д.М.“ ЕООД за сумата от 300 000 лева, а „Щ.“
ЕООД го продава на „Б.С.“ ЕООД за сумата от 305 000 лева, а построените сгради
са закупени от „С.д.М.“ ЕООД за сумата от 180 000 лева, а „Щ.“ ЕООД ги продава
на „Б.С.“ ООД за сумата от 185 000 лева. Твърди, че Б.Ц. от учредяването на 31.05.2005г. до 30.12.2010г.
е едноличен собственик и управител на „Б.С.“ ЕООД, а от 23.01.2013г в „Б.С.“
ЕООД едноличен собственик на капитала, управител и представляващ е лицето Б.С..
Поддържа, че чрез прехвърлителните сделки между фирми
на свързани лица имотът попада в ответника „Б.С.“ ЕООД, чиито собственик е
довереното лице на С. - Б.Ц., а през
2013г. С. става едноличен собственик и управител на „Б.С.“ ЕООД. Поддържа, че в
нотариалните актове не се съдържа клауза за предаване на владението върху
недвижимия имот и върху построените в него сгради, катовладението
се осъществява от „Б.С.“ ЕООД, но независимо от прехвърлителните
сделки, държането на имота се осъществява само от лицето Б.С. - чрез неговите
фирми и фирми на свързани с него лица. Поддържа, че със сделките се целяла
привидност и въвеждане в заблуждение трети лица, че основниятактив
на дружеството е продаден, като всъщност страните не желаят сделката да породи
правни последици, а само имота привидно се прехвърля на приобретателя
„Щ.“ ЕООД и след това в довереното на С. дружество „Б.С.“ ЕООД. В
действителност остава на разположение на управляваното от Б.С. „С.д.М.“ ЕООД,
което го владее, ползва и се разпорежда с него чрез довереното на С. дружество
„Б.С.“ ЕООД.
На второ място поддържа, че сделката обективирана в нотариален акт № 32/31.03.2005 г. е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като сключена в противоречие на закона,
както и на основание чл. 26. ал. 2. пр. 1 ЗЗД, тъй като има невъзможен предмет.
Твърди, че имотътс площ от 15 050 кв.м., предмет на прехвърлителната сделка е урегулиран, а не е неурегулиран
поземлен имот, както е посочен в нотариалния акт. Поддържа, че към 1987г. има
влязъл в сила ПУП за район Възраждане. Сочи, че вПУП
съгласно скицата имотът попада в терен определен за Търг., ОХ, клуб и улица, катосъс заповед № РД- 09-50- 163а/22.03.2000г. е одобрен и
нов ПУП, който не е влязъл в сила към момента на издаване на скицата. Според
ищеца единственият извод, който се налага, е че имота е урегулиран. Поддържа,
че статутът на имота /урегулиран или неурегулиран/ е от определящо значение с
оглед спазване на разпоредбите на ЗУТ и ЗС, катопо
силата на самата регулация, се създават отношения на съсобственост в рамките на
урегулираните поземлени имоти. Твърди, че тази съсобственост не е заявена на
нотариуса, а е следвало да бъде взета предвид при изповядване на продажбата,
тъй катос императивни норми ЗУТ забранява да се
придобиват чрез правни сделки и по давност реални части от парцели. Поддържа,
че в нотариалния акт имота не е индивидуализиран по съответния в закона ред, с
посочване на урегулираните поземлени имоти, съответно с отредените за тях имоти
с планоснимачни номера, с посочване на граници и
съседи, което се отнася към предмета на договора и съществените му клаузи, католипсата на тези съществени условия за сключване на
договора го характеризират като нищожен по чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД - сключен в
противоречие на закона.
На трето място поддържа, че сделката обективирана в нотариален акт № 32/31.03.2005 г. есключена при заобикаляне на закона - основание за
нищожност по чл. 26. ал.1, пр.2 ЗЗД, както и в противоречие на добрите нрави -
основание за нищожност по чл. 26 ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Твърди, че чрез сделката се
цели да се заобиколят разпоредбите, с които
законодателят е гарантирал правото на изключения съдружник да уреди
имуществените си отношения с дружеството. Сочи, че с решение на ОСС от 21.02.05
г. съдружникът Я. е изключен, като решението е отменено като незаконосъобразно
с решение 357/05.06.2008г. по т.д. № 672/2007г. на ВКС, с което е оставено в
сила решение № 96/23.05.2007г. на САС по гр.д. № 525/2007г., с което е оставено
в сила решение на СГС по ф.д. № 55/2005г. Твърди, че изключването на съдружника
е вписано в ТР на 23.03.2005г., а имотът е продаден на 31.03.2005г. за сумата
от 480 000 лева, многократно по-малка от справедливата цена на имота, което от
своя страна представлява накърняване на добрите нрави. Поддържа, че чрез
сделката се цели изваждане на основния актив на дружеството от балансите срещу заприходяване на незначителни вземания за договорената в
нотариалния акт продажна цена от 480 000 лева. Твърди, че продажната цена не е
реално платена. Сочи, че е договорено купувачът да изплати по банковата сметка
на продавача сумата от 50 000 лева в деня на подписването на сделката, а
останалата сума в размер на 430 000 лева да бъде платена по банков път в срок
до 31.12.2005г. Такъв начин на отложено във времето плащане, с един и същи
падеж е договорен и при другите две прехвърлителни
сделки между „Щ.“ ЕООД и „Б.С.“ ЕООД.Съобразявайки, че става дума за фирми на
свързани лица твърди, че няма плащания на остатъчните договорени суми.
На четвърто място поддържа, че последващите сделки, обективирани
в нотариален акт № 84, том II, per. № 2142, дело №
268/25.07.2005г. и Нотариален акт № 122, том II, per.
№ 2413, дело № 306/12.08.2005г., сключени между „Щ.” ЕООД и „Б.с.” ЕООД не са
породили вещно транслативен ефект и също са нищожни
на изложените вече основания, като излага същите твърдения във връзка с тяхната
нищожност.
На пето място поддържа, че за него е
налице правен интерес от предявяването и на ревандикационен
иск по чл. 108 ЗС, като последица от уважаване на исковете за нищожност.
Твърди, че не владее имота, който е най-големият актив на несъстоятелния
търговец, а в производството по несъстоятелност е започнало осребряване на
имуществото на длъжника.
Поддържа, че предявява настоящия иск и
завежда делото по изрична молба на кредиторите в производството по
несъстоятелност на “С.д.М.” АД Т.К.З.и Г.П.Я..
Поради изложеното ищецът моли зарешение, с което да бъде прогласена нищожността на
сделките и да бъдат отменени нотариален акт № 32, том I, peг.
№ 771, дело № 30 от 2005г., нотариален акт № 84, том II, peг.
№ 2142, дело № 268/25.07.2005г.и нотариален акт № 122, том II, peг. № 2413, дело № 306/12.08.2005г. Моли за постановяване
на решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника „Б.с.“
ЕООД, че ищецът е собственик на неурегулирания недвижим имот с площ от 15050
кв.м., заедно с построените в него сгради и помещения, като бъде осъден този
ответник да му предаде владението върху имотите. Претендира разноските в
настоящото производство.
Ответниците
„Б.С.“ ЕООД, ЕИК********, и „Щ.” ЕООД, ЕИК ********,са депозирали отговори на
исковата молба, в които излагат твърдения и навеждат доводи, които са абсолютно
идентични по своя характер. Оспорватпредявените
искове и ги намират за недопустими. Считат исковете за нищожност за
недопустими, тъй като липсвала активна процесуална легитимация, съответно право
на иск и правен интерес от воденето му, като излагат подробни съображения в
тази връзка – предявените искове не били сред тези по чл. 646 и чл. 649 ТЗ, че
чл. 649 ТЗ давал право на синдика да предявява само отменителни
искове, но не и по чл. 26 ЗЗД, че атакуваните сделки били действителни и
синдикът не можел да оспорва валидността им, а също и че ищецът бил страна по
една от сделките и не можел като такава да оспорва сделката и нямал правен
интерес за това, че синдикът не защитавал масата на несъстоятелността, а само
интересите на съдружника Я., както и че ищецът бил заличен в ТР на 25.03.11 г.,
а заличаване на това заличаване било вписано в ТР на 13.10.15 г. и имало сила
занапред, а не обратна сила, т.е. ищецът загубил правосубектност.Считат
за недопустим и иска по чл. 108 ЗС.
Евентуално
считат предявените искове за неоснователни. Оспорват иска за привидността
(симулацията) на сделката, обективирана в нотариален
акт № 32/31.03.05 г. Поддържат, че не са налице доказателства за привидността
на сделката. Твърдят, че сделката не е била насочена към накърняване правата на
Г.Я., още повече, че към момента на сделката Я. не е имал право на вземане за
дружествен дял, понеже е оспорвал изключването си като съдружник. Намират, че
съдружникът е възстановен като такъв и няма право на ликвидационен дял, а също
и че Я. не е трето лице, въведено в заблуждение, тъй като е бил съдружник и
управител на ищеца – страна по атакуваната сделка. Намират, че твърденията за
свързаност на представителя на „Щ.” ЕООД
и бившия управител на ищеца нямат отношение към валидността на сделката.
Оспорват твърдението, че имотът е останал на разположение на ищеца, който го
владее ползва и се разпорежда с него чрез „Б.С.“ ЕООД. Оспорват твърденията, че
представителите на ответниците са доверени лица на
управителя на ищеца (С.), респ. че са били негови служители към момента на
изповядване на сделките.
Оспорват
иска за нищожност на договора от 31.03.05 г. поради противоречие със закона и
всички наведени от ищеца твърдения в тази връзка. Поддържат, че имотът
продължава да е неурегулиран и към настоящия момент, както е описано в
нотариалните актове. Намират, че в приложените нотариални актове не се съдържа
твърдяната от ищеца ръкописна поправка. Идентични съображения излагат и по
отношение неоснователността на иска за нищожност на договора от 31.03.05 г.
поради невъзможен предмет.
Оспорват
иска за нищожност на договора от 31.03.05 г. поради заобикаляне на закона, тъй
като не съществувало гарантирано право на имуществен дял на изключен съдружник,
особено когато той бил възстановен. Оспорват и иска за нищожност на договора от
31.03.05 г. поради накърняване на добрите нрави. Твърдят, че имотът е продаден
за цена над неговота данъчна оценка, както по първия
нотариален акт, така и по последващитепрехвърлителни
сделки. Твърдят, че цената платена от ответника „Щ.” ЕООД не е занижена и че
същата е съобразена с обстоятелството, че към момента на изповядване на
сделките имотите са били ипотекирани в полза на „ОББ“ АД с нотариален акт №
55/2004 г., като ипотеката била заличена чак през 2008 г. Твърдят, че ипотеката
била учредена от управителя на ищеца – Г.Я.. Намират, че дори да има неплащане
на договорена цена по нотариалните договори, то неизпълнението не е основание
за нищожността им.
По
изложените подробни съображения и на същите основания оспорват и исковете за
нищожност на сделките, обективирани в нотариален акт
№ 84/25.07.05 г. и в нотариален акт № 122/12.08.05г.
Поддържат,
че ответникът „Б.С.“ ЕООД е собственик на процесните
имоти, тъй като прехвърлителните сделки са напълно
действителни, като от момента на закупуването им ги владее. В условията на
евентуалност ответникът „Б.С.“ ЕООД прави възражение за изтекла кратка
5-годишна придобивна давност по отношение на имотите
– започнала да тече от 05.07.05 г. за поземления имот, а за сградите – от
12.08.05г., евентуално за изтекла 10-годишна придобивна
давност по отношение на имотите, прехвърлени със атакуваните сделки.
Намират
за неоснователен и предявения иск по чл. 108 ЗС.
Молят
за отхвърляне на исковете. Претендират разноски по делото.
Ищецът
е депозирал 2 бр. допълнителни искови молби, които имат напълно идентично
съдържание. Оспорва изложените от ответниците
твърдения в отговорите на исковата молба. Намира са несъстоятелни изложените
съображения за недопустимост на исковете, като в тази връзка сочи и обилна
съдебна практика. Поддържа изложените в исковата молба фактически и правни
твърдения.
С
ДИМ е въведено допълнително основание от ищеца за нищожност на атакуваните
сделки, а именно твърди се евентуалната им недействителност по смисъла на чл.
40 ЗЗД. Твърди, че всички участници в сделките са били наясно, че единствената
причина за извършването им е привидно имотите да се извадят от патримониума на ищеца, но реално да останат във владение и
разпореждане на Б.С.. Поддържа, че с прехвърляне на имотите се целяло да бъде
невъзможно изключения Я. или който и да е кредитор да насочи изпълнение върху
имотите и да удовлетвори вземанията си, а това водело до извода, че
прехвърлянията са извършени в съглашение между представляващия и третото лице,
които са едновременно с това и управляващи и представляващи дружеството. Счита,
че така ищецът е поставен в невъзможност да удовлетвори своите парични задължения
към кредитори. Дори и да имало плащане на цената по сделките, то тя била под
пазарната стойност за подобен вид имоти и това също водело до увреждане на
ищеца. Счита, че в случая са налице елементите от хипотезата на чл. 40 ЗЗД –
увреждане на ищеца, за което са били наясно всички участници в сделките – С., Щ.
и Ц., т.е. било налице и споразумяване между тях за увреждането на
представлявания.
В
ДИМ ищецът подробно посочва множество разпоредителни сделки, чрез които се
целяло дружеството ищец да не притежава описаните в ДИМ недвижими имоти, т.е.
неговото източване през годините. В посочените сделки „краен получател“ на
имотите е Б.С.. Целта на цялата схема за изпразване имуществото на ищеца била
да бъде невъзможно същият да заплати дружествения дял на Я., а също и задълженията си към други кредитори –З.и
НАП. В ДИМ ищецът посочва и множество прехвърлителни
сделки по отношение на движими вещи на дружеството, имащи същата посочена от
ищеца цел – изпразване на дружеството, като получатели на имуществото били
подставени лица.
Поддържа
твърдението си, че съдружникът Я. не бил възстановен и че същият имал вземане
за ликвидационен дял, като вземането му било прието в списъка на приети
вземания към несъстоятелния длъжник. Твърди, че ответникът „Щ.” ЕООД не е
разполагал с парични средства да заплати цената по сделката, а същите били
осигурени отБ.С. или от негово подставено/свързано
лице.
Оспорва
твърдението за изтекла придобивна давност в полза на
ответника. Твърди, че такава не е започвала да тече, като излага подробни
съображения в тази връзка. Намира, че ответникът „Б.С.“ ЕООД никога не е владял
процесните имоти. Твърди, че ищецът е загубил
владението върху имотите с откриване на производството по несъстоятелност.
Ответниците
„Б.С.“ ЕООД, ЕИК********, и „Щ.” ЕООД, ЕИК ********, са депозирали допълнителни
отговори, в които излагат твърдения и навеждат доводи, които са абсолютно
идентични по своя характер. Поддържат изложеното от тях в отговорите на
исковата молба.
Считат,
че с ДИМ е направено изменение на исковете от такива по чл.26 ЗЗД в иск по чл.
40 ЗЗД, като така ищецът се бил отказал от исковете по чл. 26 ЗЗД. Оспорват
иска по чл. 40 ЗЗД като недопустим и неоснователен, като излагат подробни
съображения. Оспорват наличието на елементите от хипотезата на чл. 40 ЗЗД –
липсва увреждане на представлявания, както и липсва споразумяване в негова
вреда.
Ответникът
„Б.С.“ ЕООД поддържа възражението си изтекла придобивна
давност.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 194/30.06.2017г по т.д. №
246/2017г на Пловдивски Апелативен съд е обявена неплатежоспособността на “С.д.М.”
АД / в ликвидация/, ЕИК ********, определена е датата 25 юни 2004 г. като
начална дата на неплатежоспособността, открито е производство по
несъстоятелност, спряно е производството по ликвидация и дружеството е обявено
в несъстоятелност.
С определение №
1857/14.11.2017г постановено по т.д. № 595/2017г на Пловдивския Окръжен Съд
ищецът е назначен за постоянен синдик на
дружеството.
На 31.03.2005г „С.д.М.“
ЕООД е продал на „Щ.“ ЕООД недвижим имот собственост на дружеството, находящ се в гр. С.,***, представляващ дворно място от 15
050 кв. м. и построените в него сгради за сумата от общо 480 000 лева, от които
300 000 лева за поземления имот и 180 00 лева за сградите, построени в него,
подробно описани в Нотариален акт № 32, том I, per. №
771, дело№ 30 от 2005г вписан в Службата по вписвания гр. С., вх. № 13779, акт
№ 85, том 39, книга Прехвърляния На 25.07.2005г „Щ.“ ЕООД продава на „Б.С.“
ЕООД закупения от „С.д.М.“ ЕООД неурегулиран поземлен имот. Представям
нотариален акт № 84, том II, per. № 2142, дело №
268/25.07.2005г вписан в Службата по вписвания гр. С., вх. № 373662, акт № 200,
том 108, книга Прехвърляния.
На 12.08.2005г „Щ.“
ЕООД е продал на „Б.С.“ ЕООД закупените от „С.д.М.“ ЕООД недвижими имоти
построени в поземления имот, съгласно Нотариален акт № 122, том II, per. № 2413, дело № 306/12.08.2005г вписан в Службата по
вписвания гр. С., вх. № 377681, акт № 107, том 119, книга Прехвърляния.
Тези
обстоятелства не са спорни по делото.
По делото е
изслушано заключение на СГЕ, която съдът кредитира като обоснована, установила,
че представените копия на документи – л.97
-108 отделото, са снети от оригиналите на тези
документи.
Съдебно-техническата
експертиза е установила регулационния статут на имота към датата на първата транслативна сделка, като вещото лице е изготвило
комбинирана скица, в която е визуализирало направените констатации.
По делото бяха
изслушани единична и тройна съдебно-оценителна експертиза, като беше депозирано
и особено мнение на едно от вещите лица. Според заключението на тройната СОЕ
пазарната стойност на недвижимите имоти към 2005г е 2 243 900 лева при
неотчитане на обстоятелството, че и към датата на оценката няма приложен план
за регулация, а според особеното мнение на вещото лицеПендичев
цената е 3 344 855 лева.
По
делото беше назначена и изслушана съдебно счетоводна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза. От тях се установи, че по банковата сметка на
ответника „Б.с.“ ЕООД в Уникредит Булбанк АД от която
са извършвани плащанията по сделката от датата на откриване на сметката
15.07.2005г. до 31.08.2005г не са регистрирани постъпления от други лица освен
от ищеца „С.д.“ М. ООД.
Допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза установи следни преводи между ищеца и ответниците, чрез които е
осъществено плащане на цената по сделките:
На 21.07.2005г.
„С.д.“ М. ООД превежда на „Б.С.“ЕООД сумата в размер на 70 808 лева, от които
на същата дата са изтеглени на каса 60 000 лева, от които пък на 25.07.2005г. „Б.С.“
ЕООД плаща в брой на „Щ.“ ЕООД 50 000 лева по ф-ра №
48/25.07.2005г„ за което е съставен приходен касов ордер и е издаден касов бон.
На 25.07.2005г. „С.д.“ М. ООД превежда на „Щ.“ЕООД
сумата в размер на 146 200 лева, а на следващия ден 26.07.2005г. „Щ.“ ЕООД
превежда обратно по сметка на ищеца сумата 148 000 лева, като плащане по ф-ра № 957/01.04.2005г.
На 26.07.2005г.
„С.д.“ М. ООД превежда на „Щ.“ЕООД сумата в размер на 29 240 лева, а на
следващия ден 27.07.2005г. „Щ.“ ЕООД превежда обратно по сметка на ищеца сумата
28 702,20 лева, от които 22 097,20 лева са по ф-ра №
958/01.04.2005г.
На 11.08.2005г. „С.д.“ М. ООД превежда
на „Б.С.“ЕООД сумата в размер на 20 000 лева, а на следващия ден 12.08.2005г. „Б.С.“
ЕООД превежда същата сума на „Щ.“ ЕООД с основание ДДС по ф-ра
№ 50/12.08.2005г.
На 12.08.2005г. „С.д.“ М. ООД превежда на „Б.С.“ЕООД
сумата в размер на 100 000 лева, която сума на същия ден е преведена от „Б.С.“
ЕООД към „Щ.“ ЕООД по ф-ра № 50/12.08.2005г„ а „Щ.“
ЕООД от своя страна на 15.08.2005г. е превело същите 100 000 лева на „С.д.“ М.
ООД с основание по ф-ра № 957/01.04.2005г.
На 31.08.2005г. Б.С.
(към онзи момент представляващ ищеца) езахранил на
каса банковата сметка на „Щ.“ ЕООД със сумата 2 000 лева, която сума същия ден
„Щ.“ ЕООД е превел по сметка на „С.д.“ М. ООД с основание по ф-ра№ 957/01.04.2005г.
На 15.09.2005г. „Б.С.“ ЕООД е превело по
сметка на „Щ.“ ЕООДсумата 111 166,67 лева като плащане
по ф-ра № 48/25.07.2005г„ а „Щ.“ ЕООД от своя страна
е превело на „С.д.“ М. ООД сумата 110 000 лева с основание по ф-ра№ 958/01.04.2005г.
На 16.09.2005г.
от банковата сметка на „Б.С.“ ЕООД е изтеглена на касасумата
50 000 лева, която сума е захранена на каса същия ден по сметка на „Щ.“ ЕООД и
е направен превод в размер на 50 886 лева по сметка на „С.д.“ М. ООД с
основание по ф-ра № 958/01.04.2005г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
С постановеното по делото определение на ВКС №
107/19.02.2021 г. е прието, че макар ищецът да не е страна по двете транслативни сделки
между „Щ.“ ЕООД и „Б.с.“ ЕООД, за
него е налице правен интерес да предяви иск за установяване на тяхната
нищожност.
В хода на
процеса ответникът „Щ.“ЕООД е бил заличен от търговския регистър, наложило
прекратяване на производството по делото по отношение на този правен субект.
Ищецът е
уточнил, че исковете за нищожност на прехвърлителната
сделка между “С.д.М.” АД и „Щ.“ ЕООД са били
предявени и срещу втория ответник - „Б.с.“ ЕООД, като съдът е прекратил
производството в тази част, поради липса на правен интерес.
С определението№
1158828.02.2022 г. на САС е прието, че е налице правен интерес от така превяваните
искове.
Предмет на
делото са две групи сделки:
По исковете за
нищожност на сделката обективирана в нотариален акт №
32/31.03.2005 г.:
Нищожност на
основание чл. 26. ал. 2 от ЗЗД, тъй като договорът е привиден, при наличие на абсолютна симулативност.
При
абсолютната симулация е налице
съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в
действителност, а искат само да създадат привидни правни последици на
обвързаност, като страните уговорят само една сделка – привидната.
При
наличие на сключения договор за покупко-продажба на недвижимия имот, върху
страната по правоотношението е тежестта да установи липсата на намерение за
обвързване на страните.
Съгласно правилото
на чл. 165, ал.2 от ГПК свидетелски
показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в
документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства,
изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението ѝ, че съгласието е привидно.
Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато
сделката е насочена срещу тях.
По делото
липсват документи с такова съдържание, поради което и съдът не е допуснал
свидетелски показания са установяване на привидността, а събраните гласни
доказателства по повод други факти, дори и да съдържат изложения на такива
обстоятелства, не следва да се обсъждат.
Съгласно
исковата молба ищецът излага няколко групи факти, които косвено установяват,
според него, липсата на намерение на
страните да предизвикат правна промяна.
На
първо място сделката е сключена с намерение да бъде увредено трето лице – бивш
съдружник, имащ вземане за дружествения дал при напускане, като се
възпрепятства възможността му събере вземането си, като насочи изпълнението към имота. Това е
причината страните да не са желаели правните последици на сделката, като целта
е да се създаде правна привидност, че такава сделка съществува и имота не е в патримониума на ищеца. Ищецът е предявил и евентуален иск основан
на твърдения за нищожност изведени от
посочената противоправна цел за увреждане на третото
лице. Следователно тук този факт е въведен само за да разкрие причината за това страните да не
желаят правопораждащия ефект на сделката, а правните
последици от наличието на намерение за увреждане като основание на иска, следва
да се разгледа при тази претенция.
Релевантно
за предявения иск е само обстоятелството, че страните не са целели наличие на транслативния ефект на сделката, както и фактите от които по
косвен път се извежда това твърдение.
В
случая не се спори, че съдружник е бил изключен преди сделката, в който случай
дружествения му дял му е трябвало да бъде заплатен(чл.125, ал.3 ТЗ).
Сам
по себе си този факти не налага извод за липсата на намерение собствеността да
се транслира, като на разположение на увредения
кредитора е исковата защита по чл.135 ЗЗД.
Наличието
на разлика в продажните цени отразени в нотариалните актове – първия и последващите ( 5 000 лв. по висока), също не налага
извод за симулативностна сделката. Едното не води до
наличие на другото, каквото е
становището на ищеца.
Изводът
за симулативност е основан и на наличието на качеството
„Вързани лица” между страните по договора: Щ., управител на дружеството приобретател, е дългогодишен приятел на управителя на продавача
– Б.С., като е бил негов служител. Трудовото му правоотношение е било
прекратено на 21.03.2005 г., а транслативната сделка
е реализирана след по-малко от 10 дни(31.03.2005 г.), като Щ. е и представляващ
„Б.-Ч.“ АД, с ЕИК ********, което на 24.04.2008г. изкупува търговското
предприятие „М.“ ООД, с ЕИК ******** представлявано от Б.С..
Нормата на § 1
от ТЗ дефинира понятието „свързани лица“, като то е релевантно когато правна
норма му придава значимост(напр. чл.646, ал.4, т.1 ТЗ). В настоящия случай не е
налице нито свързаност по см. на § 1 от ТЗ, нито правилото на чл.26 ЗЗД отчита наличието
на свързаността със сочените от ищеца правни
последици.
Без правно
значение е и факта, че в нотариалния акт не се съдържа клауза за предаване на
владението. Касае се за транслативна сделка, прехвърляща право на собственост, за която
реалното предаване на фактическата власт
е без значение. Липсата на такова споразумение в договора не се отразява на
неговата действителност.
Развитият от
ищеца довод в писмените бележки, че
плащането е по договора е привидно – извършено е с предоставени от ищеца
средства, с които е осъществено погашението, не са въведени с исковата молба и
следователно не следва да се разглеждат. Довод основан на липса на плащане е
въведен като факт релевантен по друг иск, където и ще бъде разгледан.
Съдът намира, че
въз основа на въведените с исковата молба и посочени като установени
по-горе обстоятелства, от които ищецът
е извел наличието на симулативност, разгледани в
съвкупност и поотделно, не налагат извод за твърдяния
порок.
Относно евентуалните
исковете за нищожност на сделката обективирана в нотариален
акт № 32/31.03.2005 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като сключена в
противоречие на закона, както и на основание чл. 26. ал. 2. пр. 1 ЗЗД, тъй като
има невъзможен предмет.
Основанията са
изведени от индивидуализацията на имота отразено в договора, осъществено не
съгласно регулационния му статут – имотът с площ от 15 050 кв.м., предмет на прехвърлителната сделка е урегулиран, а не е неурегулиран
ПИ, както е посочен в нотариалния акт, довело при наличие на регулация до прехвърляне на реални части от УПИ, противоречащо на ЗУТ,
а липсата на планосничани номера с посочване на
граници и съседи, имащо значение за определя на обема на прехвърленото право, води до невъзможен предмет на договора.
Исковете са
неоснователни.
По делото е
изслушана СТЕ, установила, че съгласно
Нотариален акт №32, том I, рег.№771, дело №30 от 31.03.2005г. на Нотариус А. ***
действие СР - рег.№404, предмет на сделката между „С.Д.М.” ЕООД и „Щ.” ЕООД ***,
р-н Възраждане, ул. К.А. №22: НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 15050 кв.м,
съставляващ имот с планоснимачен номер 130 от квартал
28А (стар 28) по плана на гр. С.,*** - стара НПЗ „Средец” при граници:Север,
парцел 1-131 за ел.подстанция „Средец”, изток - ул. К.А., юг- имот, собственост
на „Метални конструкции"ЕАД, запад - парцел IV- ХВХ „Христо Ников” и
парцел Ill-общежития, заедно с построените в
поземления имот административни сгради и производствени помещения, съставляващи
обект „АВТОБАЗА”.
Със Заповед №РД-09-5-163а / 29.03.2000г.
е одобрен кадастрален, улично регулационен, застроителен
и регулационен план на местност „Пробив бул. Пенчо Славейков”. С Решение №85 по
Протокол №56 от 06.08.2003г. на Столичен Общински Съвет са потвърдени заповеди
в приложение №1 като в това приложение фигурира и Заповед №РД-09-5-163а /
29.03.2000г.Съгласно този план имот с пл.№130 попада:в УПИ I-3A ЕТАЖЕН ГАРАЖ,
УПИ II-3A БЕНЗИНОСТАНЦИЯ, УПИ III - ЗА ОБЩЕЖИТИЯ в квартал 28А;в УПИ I-3A ЕЛ.
ПОДСТАНЦИЯ „СРЕДЕЦ”, УПИ IV-X3K „ХРИСТО НИКОВ” в квартал 28;в УПИ III - ЗА
ОЗЕЛЕНЯВАНЕ УПИ IV-3A АДМИНИСТРАТИВЕН КОМПЛЕКС” в квартал 335Б;в УПИ I - ЗА
ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО И ТРАФОПОСТ в квартал 335В.Останалата част от имот с
пл.№130 е отредена за улици.
По изложените
констатации и проверка на плановете за процесния имот
е представена Комбинирана скица - №1, в която е посочено местоположението на
имот с пл.№130, предмет на сделката, описана в Нотариален акт №32, I, рег.№771,
дело №30 от 31.03.2005г. на Нотариус А. Д. с черен цвят и с графична площ от
17228 кв.м.
Към момента за
район Възраждане има одобрена със Заповед №РД-18- 32/01.04.2016г. на
Изпълнителния Директор на АГКК кадастрална карта. Съгласно нея местоположението
на имот с пл.№130 е отразено с имот с идентификатор 68134.305.139 с площ 17255
кв.м и двата имота са идентични.
От проверка в
плана за застрояване към годината на сделката 31.03.2005г. имот с пл.№130
попада в центална зона с максимално допустима
плътност на застрояване 100%, максимално допустима интензивност на застрояване
5.0 и мин.процент озеленяване 20%.
Съгласно общия устройствен план на гр.С., приет с Решение 697 от Протокол
51 от 19.11.2009г. и Решение 960 от 16.12.2009г. на МС, имот с пл.№130 попада в
следните зони:Смф - смесена многофункционална зона за
УПИ-тата, попадащи в кв.28А и кв. 28 с параметри:
Плътност на застрояване 60%, Кинт =3.5 , озеленяване
40%;Жк - зона за комплексно жилищно застрояване за
УПИ III-3A ОЗЕЛЕНЯВАНЕ в кв. 335Б и за УПИ I-3A ЖИЛ.СТР.И ТРАФОПОСТ в кв.335В с
парамети плътност 40%, Кинт=3,
озеленяване 40%, макс.кота
корниз 26м за жил.сгради;Оо
- зона за обществено обслужващи дейности за УПИ IV-3A АДМИНИСТРАТИВЕН КОМПЛЕКС,
кв.335Б с параметри: плътност 60%, Кинт = 3,
озеленяване 30, макс. кота
корниз 20м
При съответно
отчитане на тълкуването дадено в ТР 3/2014 гр.С., 28 юни 2016 год. относно
нищожността на сделки с недвижими имоти поради липса на предмет, следва да се
направи извод, че след като при съпоставка на кадастралните и регулационни
планове може да се даде заключение за
местоположението на имота, определено чрез неговите граници, изчертани на комбинирана скица върху извадка от действащия
кадастрален и регулационен план и каква част от него попада в процесния имот по актуалния му териториално-устройствен
статут, не е налице нито липса на предмет, нито противоречие на императивна
правна норма свързана с индивидуализацията му.
Неоснователно
е възражението основано на осъществена поправка
чрез задраскване, тъй като в представения от ищеца НА не се констатира наличие на такава.
Ищецът е
твърдял, че със сделката обективирана в нотариален
акт № 32/31.03.2005 г. се цели изваждане на основния актив на дружеството от
балансите срещу договорена цена от 480 000 лев, многократно по малка от справедливата цена
на имота. Като остатъчната цена от 430 000 лв. не е била платена. Тези
действия са предприети за да се заобиколят
разпоредбите на ТЗ гарантиращи правото изключения съдружник, да уреди имуществените
си отношения с дружеството.
В допълнителната
си искова молба е посочил, че нееквивалентността на престациите
уврежда самото дружеството, тъй като е договаряно в негова вреда и това води
до нищожност на договора.
Следователно въведените
фактически обстоятелства сочат на два предявени иска – за нищожност основана на
заобикаляне на закона и на договаряне при условията на чл.40 ЗЗД.
Искът имплицитно
е основан на това, че страните са искали
постигане на правния ефект на сделката – транслиране на собствеността, т.е. тя
не е била симулативна, но е нищожна поради наличието
на посочените пороци.
Тъй като симулативността на сделката е най-тежък от заявените пороци – страните въобще не са искали
настъпването на манифестираните правни
последици, то това твърдение би изключило правния интерес от другите форми на
защита, предпоставени
от волеизявленя насочени към възникване на
облигацията, но страдащи от дефекти имащи отношение към действителността им.
В този случай,
съгласно константната практика на ВКС, се касае за евентуално въведени
фактически твърдения, които в процесуален аспект налагат разглеждане на
исковете основани на тези обстоятелства в условията на евентуалност. В този
случай волята на ищеца отразена в ИМ е без значение, като за съда възниква задължение
да разгледа претенциите в условията на евентуалност, започвайки именно от най-тежкия
порок.
В случай че
сделката не страда от тази форма на нищожност(не е привидна), следва да се
разгледа иска основан на липса на предмет, тъй като само при наличието на такъв
може да се прецени дали уговорените от страните правни последици противоречат
на императивна правна норма и дали се е достигнало до увреждане на дружеството.
Предвид
неоснователността на разгледаните по-горе главен и евентуални искове, т.е.
сбъдването на това вътрешното процесуално условие, следва да се разгледат и тези евентуални
искове.
По делото не се
установи договорът да е сключен с цел увреждане на ответника, т.е. посредством
правно-допустима сделка да се е целяло възпрепятства упражняване на правото на
съдружник да получи дела от капитала при прекратяване на правната сделка – иск
с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Искът основан на
предпоставките на чл.40 ЗЗД, изведен от нееквивалентност на престациите
и неплащане на част от, цената също е неоснователен.
Съобразно
единичната съдебно оценителна експертиза стойността на имота към момента на
сключване на договора е 819 600 лв., при отчитане на обстоятелството, че
към момента на датата на изготвяне на експертизата няма приложен план за
регулация.
Както сочи ВЛ Л., случая сравнителния метод е неприложим за
оценка на земята поради липса на подходящи пазарни свидетелства с достатъчно
характеризираща ги информация, позволяваща сравняване между определящите
характеристики на пазарните свидетелства и тези на имота, представен от терен с
различно отреждане съгласно действащия към датата на оценката кадастрален,
регулационен и застроителен план. Неприложимиостта
е изведена от две причини: 1.
Невъзможността да се намери информация, изразяваща се в подходящи пазарни
свидетелства към датата на оценката и 2. По принцип пазарните свидетелства в офертна позиция се отнасят застроени имоти, включващи
сгради и терен. Отделянето на двете води до грешна оценка.
Това виждане се
споделя и от другите ВЛ.
Експерта е
работил въз основа на метода на остатъчната стойност, тъй като той се формира
върху базиса на неговата нормално ликвидна пазарна стойност с отчитане на
приноса от потенциала на допустима инвестиционна сума за разработка, което
предполага включване на допустимо застрояване
и привеждане на остатъчната стойност към очакванията на текущата пазарна
ценност на терена с инвестицонна норма на
възвръщаемост. Той се изразява в разликата между пазарната стойността на
очакваните разходи о реализация на готовия сторителен
продукт и всички разходи по неговото изграждане до пълна пазарна реализация.
Допълнителната
експертиза, допусната по искане на ищеца, е изготвила вариант на оценка на
земята при неотчитане на обстоятелството, че към датата на изготвяне на
оценката няма приложен план за регулация – 2 023 000 лв.
Двете вещи лица
участвали в допуснатата тройна експертиза са използвали два метода – остатъчния
метод, посочен по горе и метод на Негели, като
крайната стойност е определена след претегляне на получените стойности по двата
метода в съотношение 50/50, като и двата метода са
допустими.
Методът на Негели, съгласно експертизата, се отнася за изчисляване на
стойността на земята за строеж според категорията й по местонахождение. Той има
предимство във всички случаи, дори и тогава, когато не съществуват обекти за
сравняване, както е в случая. Оценката е 305 070 лв.
Съгласно
особеното мнение на ВЛ П., използвал остатъчния метод, при отчитане на липсата
на регулация стойността към момента на изготвяне на заключението стойността е е 618 823 лв. и
3 344 855 лв. при неотчитане на това обстоятелство.
Между
вещите лица не съществува спор, че с оглед характера на имотите и
отдалечеността във времето е приложим методът на остатъчната стойност, като
двете вещи лица от тройната експертиза са използвали и метод на Негли, комбиниран с горния. Методите изискват определяна на
стойността към момента на извършване на оценката и корегирането
му с коефициенти, позволяващи приравняване към момента на сделката.
Спорът
между експертите е относно коефициента на корекция относно неприложената
регулация. ВЛ П. за разлика от останалите ВЛ счита, че такава корекция не
следва да се прави, тъй като от оценителска гледна
точка липсват основания за това – този
факт не е бил известен към момента на сделката и съответно не е следвало
да се взема предвид.
Съдът не споделя
тази теза, като приема становището на мнозинството от вещите лица. Както са
пояснили тази група ВЛ в експертизата и в съдебно заседание, характерът на
методиката изисква оценката се извърши към настоящия момент, т.е. при отчитане
на елементите оформящи актуалната цена, като приравняването към 2005 г. се
осъществява чрез дисконтиращите
коефициенти, отчитащи и периода на неприлагане на регулацията. Това се налага
именно от спецификата налагаща необходимостта от преместване назад на сега актуалнен резултат.
Настоящата
инстанция кредитира заключението на двете ВЛ изготвили тройната експертиза, тъй
като избрания от тях коминиран метод най точно отчита
спецификите на оценяемите обекти, като преодолява едностранчивостта
на метода на остатъчната стойност. Във връзка с това съдът приема, че пазарна
цена на имота към момента на транслативната сделка е
в размер на 305 070 лв., при
договорена продажна цена в размер на 480 000 лв.
Така
установената пазарна цена е под продажната и следователно липсва увреждане на
търговеца.
Неоснователен е довода
основан на неплащането на цялата цена,
тъй като това обстоятелство няма отношение към действителността на сделката.
Неплащането на договорената цена се явява последващ
факт, имащ релевантно значение за изпълнението
на вече възникналия договор, пораждащ в полза на кредитора право на иск за реално изпълнение или неговото
разваляне, но не рефлектиращ върху първоначалното възникване на правната връзка.
Тъй като от факта не следват сочените от страната правни последици, събраните в
този контекст доказателства не следва да се обсъждат
Следва да се
отбележи, че неплащането е въведено като релевантен факт по този
иск, и не е било свързано от ищеца с претенцията основана на симулативност, поради което и не следва да се обсъжда в
този контекст, както е сторил това ищецът.
Относно нищожността на сделките, обективирани в нотариален акт № 84, том II, per. № 2142, дело № 268/25.07.2005г. и Нотариален акт №
122, том II, per. № 2413, дело № 306/12.08.2005г.,
сключени между „Щ.” ЕООД и „Б.с.” ЕООД.
Исковете са
мотивирани със същите обстоятелства и защитата е при същия петитум.
Съдът намери
исковете за неоснователни по изложениите по горе
съображения, като в допълнение следва да се добави, че ищецът е твърдял, че и процесните договори са симулативни,
като страните по тях не са искали те да породят правните последици. Целта
е имота да остане в патримониума
на ищеца, което се явява механизъм да
опосредстване на увреждащото действие спрямо третото лице. Следователно макар ищецът да не е страна по договорите и
тук намира приложение забраната по чл.165, ал.2 ГПК. Тя не би била на лице само
ако ищецът твърдеше, че сделката е насочена срещу него, в който случай той няма как са се снабди с
обратно писмо. Това налага извода, че
свидетелските показания относно симулацията на двата договора не следва
да се обсъждат.
По иска по чл.108 от ЗС .
Ищецът моли да
се установи, че е собственик на имота и да бъде осъден ответникът да му го
предаде. Следователно искът е основан на принадлежността на правото на осбственост, а не на предпоставките по чл.34 ЗЗД
Тъй като в хода
на производството не се установи наличието на твърдяната нищожност на транслативните сделки и те са породили своите правни последци, искът за предаване на имота се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “С.д.М.” АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, чрез синдика – С.Б.
срещу „Б.С.“ ЕООД, ЕИК:******** искове както следва:
Главен иск за установяване на нищожност на сделката обективирана в
нотариален акт № 32, том I, peг. № 771, дело № 30 от
2005г., вписан в Службата по вписвания гр. С., вх. № 13779, акт № 85, том 39,
сключена между С.д.М.” АД, ЕИК ******** и „Щ.“ ЕООД, ЕИК:********: На осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради привидност, както и евентуалните
искове: На осн.
чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД поради противоречие със закона и невъзможен предмет,
поради прехвърляне на идеални част от парцел, при липса на индивидуализация на
имота съобразно неговия актуален
регулационен статут ; На осн. чл.26, ал.1 ЗЗД – поради противоречие със закона, тъй
като е бил сключен с цел да се увреди Г.Я.– съдружник в “С.д.М.” АД; На осн. чл.40 ЗЗД тъй като представителят и лицето, с което
той договаря, са се споразумяли във вреда на
представляваното дружество;
Главен иск за
установяване на нищожност на сделките обективирани в нотариален акт № 84, том II, peг. № 2142, дело № 268/25.07.2005г. и Нотариален акт №
122, том II, per. № 2413, дело № 306/12.08.2005г.,
сключени между „Щ.” ЕООД ЕИК:******** и „Б.с.” ЕООД: На осн.
чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради
привидност; На осн.
чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД поради противоречие със закона и невъзможен предмет,
поради липса на индивидуализация на имота съобразно неговия актуален регулационен статут и прехвърляне на идеални част от парцел; На осн. чл.26, ал.1 ЗЗД – поради противоречие със закона, тъй
като е бил сключен с цел да се увреди Г.Я.– съдружник в “С.д.М.” АД; На осн. чл.40 ЗЗД тъй като представителят и лицето, с което
той договаря, са се споразумяли във вреда на
представляваното дружество;
Отхвърля иска с
правно основание чл.108 ЗС, за установяване, че “С.д.М.” АД /в
несъстоятелност/, ЕИК ******** е собственик
на недвижим имот, находящ
се в гр. С.,***, представляващ дворно място от 15 050 кв. м. и построените в
него сгради, като и за предаване на имота.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: