О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                            

                                     гр.София, 31.07.2019 год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ В състав, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                               

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                   Мл.с-я : РОСИ МИХАЙЛОВА

                                  

като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 9104 по описа за  2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

           

       Производството е по чл.258-273 от ГПК.

       Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б.К.Р.,  чрез пълномощника адв.Й.Т., срещу решение от 09.04.2019 год., постановено по гр.дело № 57195/ 2015 год. на СРС, 54 с-в.

       След служебна проверка по делото, съдът констатира, че пред районния съд е започнала процедура по чл.248 от ГПК, която още не е приключила. В настоящия случай, СРС, 54 с-в е бил сезиран с молба, подадена от Б.К.Р., чрез пълномощника адв.Й.Т., с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, с искане за изменение на решението на съда, в частта относно присъдените разноски. Компетентен да се произнесе по тази молба за изменение на решението, в частта относно разноските е СРС, а не СГС. В случая безспорно е обстоятелството, че съдът/ СРС/  не се е произнесъл по така постъпилата молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК. Въпреки това обстоятелство, на 08.07.2019 год. делото е изпратено на СГС, във връзка с подадената  въззивна жалба срещу решението на СРС. В тази връзка съдът приема, че делото на СРС е преждевременно изпратено на СГС.

         Въззивният съд приема, че след произнасяне на СРС по постъпилата молба, в случай на подаване на частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК, същата следва да се разгледа в същото производство, по което се разглежда подадената въззивна жалба срещу решението на съда. Затова именно в чл.76, ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата изрично е предвидено, че не се образуват частни граждански дела по частни жалби срещу определение по чл.248 от ГПК, когато има постъпила въззивна жалба срещу решението на съда. Съдът приема, че отговорността за разноски по делото е в зависимост от изхода на гражданскоправния спор, т.е. решението по въпроса за разноските се предопределя от решението по същество на спора. Недопустимо е произнасяне по частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК преди въззивният съд да се е произнесъл по допустимост и основателност на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение.

           С оглед на изложените съображения, образуваното пред СГС производство, като преждевременно образувано следва да бъде прекратено, като делото се върне обратно на СРС, 54 състав, за произнасяне по молбата   подадена от Б.К.Р., чрез пълномощника адв.Й.Т., с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, с искане за изменение на решението на съда, в частта относно присъдените разноски и за приключване на процедурата по чл.248 от ГПК. В случай на подаване на частна жалба срещу постановеното определение по чл.248 от ГПК, същата следва да бъде надлежно администрирана от СРС. Едва след това, на СГС следва да се изпрати за разглеждане подадената въззивна жалба.

          На следващо място, след служебна проверка по делото, съдът констатира, че въззивната жалба, подадена от ответника Б.К.Р., чрез пълномощника адв.Й.Т.  е изпратена на въззивната инстанция без да е изпълнена процедурата по  чл.262, ал.1 във вр. с чл. 261, т.4 от ГПК по нейното администриране от първоинстанционния съд. В случая към въззивната жалба е представено  платежно нареждане  за внесена по сметка на СГС, държавна такса в размер на 25 лв. Съдът намира, че дължимата държавна такса в настоящия случай за обжалване пред въззивна инстанция, с оглед разпоредбата на чл.18, ал.1 във вр. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в размер на сумата от 50 лв./ 25 лв. – по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и 25,00 лв. – по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД/.  По делото липсват доказателства за внесена държавна такса по сметка на СГС в дължимия размер- 50 лв., но и липсват дадени указания от първоинстанционния съд за внасяне на дължимия размер на държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция.

           С оглед на изложените съображения, образуваното пред СГС производство, като преждевременно образувано следва да бъде прекратено, като делото се върне обратно на СРС, 54 състав, с оглед изпълнение на процедурата по чл.262, ал.1 във вр. с чл.261, т.4 от ГПК, във връзка с администрирането на подадената въззивна жалба. В случай на неизпълнение на указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса, компетентен да върне същата е СРС. Едва след това, на СГС следва да се изпрати за разглеждане подадената въззивна жалба.

          Така мотивиран, съдът

 

                                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 9104/19 г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав.

          ВРЪЩА делото на СРС, Г.О., 54 с-в. за произнасяне по молбата  подадена от Б.К.Р., подадена чрез пълномощника адв.Й.Т., с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, както и за администриране на подадената въззивна жалба,  съгласно мотивите на настоящето определение. 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

        

         

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

 

                                                                             

                                                                               ЧЛЕНОВЕ :1./

 

                                                                                                   

                                                                                                    2./