Номер 47423.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20203000500335 по описа за 2020 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните в
първоинстанционното производство против различни части на постановеното по гр.д. №
260/19г. на ОС-Разград решение № 87/09.07.20г., както следва:
1.Въззивна жалба, подадена от И. Д. К. от с. Дряновец чрез адв. Е.С. от АК-Разград, в
частта му, с която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на получени травматични увреждания от ПТП, настъпило
на 16.10.18г., за разликата над присъдения размер от 16 000 лв. до претендирания размер от
80 000 лв. Счита се, че решението в тази му част е необосновано, незаконосъобразно и
постановено при съществени процесуални нарушения. В тази връзка се сочи, че липсват
мотиви защо се кредитира заключението на повторната СМЕ. Освен това в публикувания в
електронната страница на съда съдебен акт е посочено, че справедливото обезщетение,
дължимо на ищеца е в размер на 20 000 лв. и след съобразяване с приетата степен на
съпричиняване на вредите от пострадалия в размер на 20%, се присъжда сумата от 16 000 лв.
Във връчения препис от решението обаче е прието, че справедливото обезщетение, дължимо
на ищеца е в размер на 25 000 лв. и след съобразяване с приетата степен на съпричиняване
на вредите от пострадалия в размер на 20%, следва да се присъди сума от 20 000 лв. В
диспозитива обаче е присъдена сумата от 16 000 лв. Сочи се още, че от мотивите на
решението не ставало ясно какъв е определения размер на обезщетенията за всяка от двете
претърпени от ищеца телесни повреди. Оспорва се извода на съда защо се приема, че
ищецът е бил без обезопасителен колан, както и приетата степен на съпричиняване на
вредите от неговото поведение. Поддържа се, че е твърде занижено по размер и
определеното от съда обезщетение за вредите. Претендира се отмяна на решението и
уважаване на исковата молба изцяло.
1
В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната
страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – София.
2. Въззивна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София чрез
директора на Областно пътно управление – Разград, но приподписана от надлежно
упълномощения от Председателя на УС на агенцията юрисконсулт Д.Й., в частта на
решението, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца К. обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира се, че в тази му част решението е постановено в
нарушение на материалния закон и е недостатъчно обосновано по подробно изложени
съображения – недоказаност на причинно-следствената връзка между състоянието на
пътната настилка и претърпените от ищеца телесни увреждания, изключителния
принос на пострадалия за настъпването на вредите. Освен това се счита за завишен
определения размер на определеното обезщетение и за занижен приетия процент на
съпричиняване на вредите. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част
и отхвърляне на предявения иск, а евентуално – намаляване на присъденото на ищеца
обезщетение.
В предвидения срок е не депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната
страна И. Д. К. .
При извършената проверка съдът установи следното:
Както се посочи и по-горе, въззивната жалба на И. К. е подадена чрез адв. Е.С..
Представеното за същата пълномощно обаче е ограничено само до приключване на делото
пред първата инстанция – л. 11 от първоинстанционното дело.
В обжалваното решение съдът е идентифицирал ищеца с фамилно име К. вместо с
действителното му фамилно име К..
Освен това в мотивите на подписания и приложен по делото на книжен носител
съдебен акт /решение № 87/09.07.20г. – л. 162-168 от първоинстанционното дело/, който
поради това се явява и единствения валидно обявен такъв по делото /дори и да се различава
от оповестения съдебен акт по делото чрез елекронната страница на съда/, е прието, че
справедливият размер на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, е сумата от 25 000лв. Определяйки процент на съпричиняване на
вредите от 20%, съдът е посочил, че определеното по-горе обезщетение следва да се намали
на 20 000 лв. В диспозитива на решението обаче е присъдил сумата от 16 000 лв.
С оглед на горните констатации, настоящото производство следва да се прекрати и
делото да се върне на първоинстанционния съд, който да прецени наличието на допуснати в
решението очевидни фактически грешки и да предприеме тяхното отстраняване, а отделно
от това да изиска представянето на адвокатско пълномощно в полза на адв. С. като
процесуален представител на И. К., което да я овластява с представителна власт и за
2
въззивната инстанция, а при непредставянето на такова – самата страна да приподпише или
да потвърди в писмен вид извършеното от нейно име, но без представителна власт
процесуално действие по подаване на въззивната жалба.
Освен това, ако се проведе производство за поправка на очевидна фактическа грешка
и решението се поправи чрез присъждането на сума от 20 000 лв., то от ответника следва да
се изиска уточняване дали обжалва решението и за осъждането му за разликата над 16 000
лв. до 20 000 лв. и ако е така – да довнесе дължимия размер на ДТ за въззивното обжалване
от още 80 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 335/20г. на ВАпС, ГО и ВРЪЩА делото
на Окръжен съд-Разград, който е компетентен да предприеме следните процесуални
действия:
1. да прецени наличието на очевидни фактически грешки в решението си по гр.д.
№ 260/19г. и да се произнесе със съответен съдебен акт;
2. ако се проведе производство за поправка на очевидна фактическа грешка и
решението се поправи чрез присъждането на сума от 20 000 лв., то от ответника следва
да се изиска уточняване дали обжалва решението и за осъждането му за разликата над
16 000 лв. до 20 000 лв. и ако е така – да довнесе дължимия размер на ДТ за
въззивното обжалване от още 80 лв.
3. надлежно да администрира въззивната жалба, подадена от И. Д. К. като
предостави възможност на последния да представи адвокатско пълномощно в полза на
адв. С. като негов процесуален представител, което да я овластява с представителна
власт и за въззивната инстанция, а при непредставянето на такова – самата страна да
приподпише или да потвърди в писмен вид извършеното от нейно име, но без
представителна власт, процесуално действие по подаване на въззивната жалба;
Едва след горното, съдът следва да изпрати делото на ВАпС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4