РЕШЕНИЕ
№ 767
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20211110217508 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,СТРУКТО
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД със седалище и адрес на управление: гр.................,
представлявано от управителя К. С., чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № 23 - 2100060/ 17.11.2021г. издадено от
Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.София, с което на
жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция от 5 000 (пет
хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл.275, ал.1 от
Кодекса на труда във вр. с чл.199, ал.2 от Наредба № 7/23.09.1999г. за
минималните изисквания да здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
В жалбата се въвеждат оплаквания, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при наличие на допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Излагат се подробни съображения в тази
насока. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалвания акт като се претендират и разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,СТРУКТО ИНЖЕНЕРИНГ“
1
ООД, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който
поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Директор на Д,,ИТСО“ – гр.
София, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 08.12.2020г. лицето И. И. и дружеството ,,СТРУКТО
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД сключили трудов договор № 3/08.12.2020г. по силата
на който И. бил назначен на длъжност работник. Предмет на дейността била
изпълнение на задължения, свързани със строителството на територията на
Република България.
На 14.09.2021г. лицето И. И. работел на строителен обект
,,Многофамилна жилищна сграда с подземен гараж и допълващо застрояване
изгребна яма“, УПИ ХХV11553, 154, 153, кв.96 м., м. Драгалевци,
разширение Север район Витоша, гр.София, Столична Община. находящ се в
гр.София. Той се качил на необезопасения четвърти етаж на сграда, в която
работели за извършване на строително монтажни работи и независимо от
взетата с него оборудване, паднал от нея и починал. На същата дата
служителите на Д ,,ИТСО“- гр.София М.К. и К.В. извършили проверка на
работните места на дружеството ,,СТРУКТО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД по в
обекта по повод спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ.
Проверката продължила и по документи от 16.09.2021г. до 12.10.2021г.,
когато приключила в сградата на Д ,,ИТСО“. Резултатите били обективирани
в нарочен Протокол за извършена проверка № ПР 2130246 от 12.10.2021г.,
където били отразени констатираните нарушения. Били издадени съответни
предписания, сред които били и изготвянето на инструкции по безопасност и
2
здраве, както и обозначаване на скелетата, които не се използват, със
съответните знаци за безопасност. При проверката били снети писмени
обяснения от свидетеля С.Х., който работел за дружеството и в обекта като
технически ръководител строителство. Протоколът бил връчен лично на
управителя на дружеството срещу подпис. Въз основа на извършените
проверки и установените констатации, на същото дата бил съставен АУАН,
който също бил връчен на управителя на ,,СТРУКТО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД.
Той депозирал писмено възражение, което не било уважено и въз основа на
акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана от разпитаните в съдебно заседание свидетели М.К.,
К.В., З.С. и С. Х. Видно от показанията на първите двама от тях е, че същите
са участвали при извършване на самата проверка, посетили са обекта, на
който е бил възникнал инцидента с работника И. И. и са констатирали
нарушение на чл.199, ал.2 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните
изисквания да здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване. Свидетелите са възприели
обстоятелството, че четвъртият етаж от сградата, откъдето е паднал
работникът, не е била обезопасена и независимо от проведения инструктаж и
взетите предпазни мерки от страна на И., същият е паднал от нея и е загинал.
Косвено показанията им се потвърждават от тези на свидетелите С. и Х.,
които признават в съдебно заседание, че не са били откъм страната, където е
работил И. и не са преки очевидци на случилото се, но че всички етажи на
скелето, където се е намирал той, са били обезопасени. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и
непротиворечиви. С необходимата критичност следва да бъдат отчетени
показанията на свидетелите С. и Х., относно обезопасяването на четвъртия
етаж на скелето и извършения инструктаж на работника. В разпитите си К. и
В. заявяват, че точно мястото, където е работил И., не е било обезопасено,
което косвено се потвърждава от твърдението на другите свидетели, че е бил
започнал процес по отремонтиране на скелето. В показанията си свидетелят
Х. признава, че работникът се е намирал на обекта именно във връзка с
дейността, която му е била възложена по повод сключения с дружеството
трудов договор. Свидетелските показания кореспондират в пълна степен с
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
3
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения
АУАН, така и обжалваното наказателно постановление отговарят на
изискванията на ЗАНН и са били издадени в съответствие с
законоустановените давностни срокове по чл.34 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че административно наказващият
орган правилно е санкционирал дружеството за извършено административно
нарушение по чл.275, ал.1 от КТ.
Видно от показанията на разпитаните свидетели е, че загиналият И. И.
се е намирал на необезопасен обект при изпълнение на своите трудови
задължения. Независимо от проведения инструктаж и взетите предпазни
мерки от самия работник мястото, където се е намирал, не е било
обезопасено от дружеството - изпълнител. В хода на производството се
събраха доказателства в противоположния смисъл, че скелето е било в процес
на демонтиране. Следователно по неясни причини, работникът е упражнявал
трудовите си задължения при необезопасяване на мястото, където се е
намирал.
Независимо от взетите от него предпазни мерки, липсата на поставяне
на необходимите съоръжения, които допълнително да обезпечат безопасното
упражняване на трудовите функции, очевидно се намира в причинна връзка с
настъпилото събитие.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие, тъй като към момента на извършената проверка
обектът на е бил обезопасен, което е довело до възникването на трудова
злополука.
От субективна страна отговорността на дружеството – юридическо лице
е обективна и безвиновна.
Същата обаче е налице, тъй като по делото липсват данни работникът да
е извършвал дейност извън регламентираната му такава по трудовия договор,
както и дружеството да е направило необходимото за неговата безопасност.
Съдът не приема становището на защитника на жалбоподателя за
изключителна вина на работника за възникналия инцидент и стриктното
4
изпълнение на задълженията на дружеството – работодател по извършване на
инструктаж и взимане на необходимите мерки, свързани с безопасните
условия на труд. В чл.199, ал.2 от цитираната наредба изрично се упоменава
за помощни средства, които са елемент от стационарни съоръжения. В случая
по делото липсват каквито и да било доказателства за изпълнение на
подзаконовите задължения, свързани с безопасните условия на труд по
отношение на обекта, където се е намирал работника И. И. За противното не
споменават дори и разпитаните по искане на защитата свидетели, като
свидетелят С. не споменава дали към момента на деянието, четвъртият етаж
от скелето в обекта, е било обезопасено.
Не следа да бъдат възприети наведените във възражението срещу
съставения АУАН и от страна на защитника на дружеството оплаквания, че
дружеството е било изпълнило дадените му предписания, поради което и не
следва да бъде санкционирано. Освен, че по делото липсват доказателства в
тази насока, това очевидно е станало след настъпилото събитие. В издаденото
наказателно постановление изрично е упомената като дата на извършване на
нарушението 14.09.2021г., т.е няма как да бъдат изпълнени предписания,
които все още не са били дадени за събитие, което е възникнало и въз основа
на което такива са били дадени.
Съдът не споделя оплакванията в жалбата за наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, относно
наличие на изискуемия брой свидетели на нарушението. От показанията на
свидетелите К. и В. в съдебно заседание изрично се доказва, че и двете са
посетили строителния обект, възприели са неговото частично
необезопасяване и са извършили и документална проверка по случая. В
съставения АУАН фигурират подписите и на двете свидетелки като свидетел
на установяване или извършване на нарушението и на съставянето на акта.
Поради тази причина и не може да бъда възприето възражението, че
съставеният АУАН е бил издаден в нарушение на разпоредбите на чл.40, ал.1
и сл.от ЗАНН.
Както беше посочено по – горе в мотивите на настоящето решение
издадените от Д,,ИТСО“ предписания са били свързани с вече извършено
нарушение по КТ и следователно няма как същите да бъдат изпълнени назад
във времето.
5
По отношение на вида и размера на наказанието санкциониращата
разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ имуществена санкция от 1 500 до 15 000
лева. Административно наказващият орган правилно е наложил наказание в
размер на 5 000 лева, отчитайки тежестта на извършеното нарушение, довело
до настъпване на летален изход на работник. Съдът намира, че размера на
наказанието е справедливо определен и би постигнал в пълна степен целите
на наказанията по чл.12 от ЗАНН.
При извършване на служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на
наказателното постановление на процесуално основание.
Предвид горните съображения обжалваното наказателно постановление
се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото наказаното лице следва да бъде осъдено да
заплати на административно наказващия орган сумата в размер на 100.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на
СРС и сумата от 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23 - 2100060/ 17.
11.2021г. на Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда Софийска област“, с
което на ,,СТРУКТО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД със седалище и адрес на
управление: ..........................., представлявано от управителя К. С., е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за
административно нарушение по чл.275, ал.1 от КТ във вр. с чл.199, ал.2 от
Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания да здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.5 от ЗАНН ОСЪЖДА ,,СТРУКТО
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД със седалище и адрес на управление: ...................,
представлявано от управителя К. С. да заплати на Дирекция ,,Инспекция по
труда Софийска област“, сумата от 100.00 лева, представляваща
6
юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 5.00
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7