О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на 09.07.2020 год. в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1359/2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.130 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по иск ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ВАРНА с ЕИК:********* адрес гр. Варна, ул. „Студентска" № 1,
представляван от Ректора проф. Венцислав Вълчев, действащ чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. В.Т. *** и съдебен адрес *** ПРОТИВ Л.С.Б. с
ЕГН:**********, и адрес *** иск - отрицателен установителен иск за собственост
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и цена на иска 54 019,40 лева.
Съдът като се запозна с материалите
поделото приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищецът твръди, че действа от свое име,
а не като процесуален субституент на държавата.
С Решение № 1127/09.06.2015 год. по гр.д.
№ 1158/2013 год. по описа на ВОС, е отхвърлен предявения от ищеца ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ, гр.Варна, БУЛСТАТ:*********, като процесуален субституент на
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството срещу Л.С.Б. с ЕГН ********** и Пена Илиева Б. с ЕГН **********
и двете с адрес: ***, последната починала в хода на процеса на 24.12.2012г. в
лицето на правоприемника й по реда на чл. 227 от ГПК Л.С.Б. с ЕГН **********
положителни установителни искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че Държавата е собственик на реална
част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Студентска” № 1,
представляващ Поземлен имот с идентификатор № 10135.2555.26 по КК, одобрена със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ
от 173596 кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ 32, 30, 221, 29, 31, 28,
27, 19, 320, 20, 21, 22, 23 и 25, с площ на реалната част от 1080 кв.м. и при
граници на тази част: на изток – останалата част от имот ид. 26; на запад –
имот ид. 22 и ид. 23; на север – имот ид. 21, границите на която част са
означени в червен контур на скицата, приложена на л. 122 от делото, на
основание отчуждаване по реда на чл. 95 от ЗТСУ /отм./ на реална част от имот
пл. 2403 по КП/1956г., находящ се в гр. Варна на ул. „Мир” № 45, целия с площ
от 3225 кв.м., с площ на реалната част от 1080 кв.м. и при граници на частта:
на север, изток и на юг – останалата част от имот пл. № 2403 и на запад – имоти
пл. №№ 2404 и 2405, собственост на Стоян Иванов Босев за предвиденото по
застроителния и регулационен план мероприятие „Разширение на ВМЕИ”, на
основание Заповед № 1359/13.07.1974г. на Председателя на ИК на ГНС - Варна.
По това дело съда постановява Решение
№ 1127/09.06.2015 год., с което отхвърля иска с мотиви, че Държавата е била
страна в реституционното производство и решението по адм.д. № 2375/2006 год. по
описа на ВОС има спрямо нея обвързваща сила, поради което и в хода на съд.
производство не е допуснато провеждане на косвен съдебен контрол по отношение
на законосъобразността на реституцията. Горното Решение на ВОС е потвърдено от
Ап.С с Решение № 82/17.05.2016 г. по в.гр.д. № 184/2016 год. на АпС –Варна.
Основното твръдение на ищците, е че
ответницата не е собственик на процесния имот, поради съществени материално
правни пороци на реституцията и заявяваните от нея права не съществуват,
доколкото не са били налице предпоставките за реституция по реда на ЗВСВНОИ.
С влязло в сила на 31.07.2007г.
Решение № 642 от 06.07.2007г., постановено по адм.д. № 2375/2006г. по описа на
ВОС е отменено Решение № 1879 от 26.04.1993г. на Кмета на Община Варна, с което
е отказано на наследниците на Стоян Босев да бъде възстановено правото на
собственост върху отчуждения по ЗТСУ имот, като е отменено отчуждаването на
дворно място, съставляващо имот пл. № 2403, кв. 951, находящо се в гр. Варна,
ул. „Мир” с площ от 1080 кв.м. и възстановено правото на собственост на
наследниците на Стоян Иванов Босев върху отчуждения по ЗТСУ имот, очертан със
син контур по скицата към заключението на СТЕ от 13.06.2007г.
Ищеца твръди, че правото на
възстановяване на собствеността върху процесния имот обективно не е могло да възникне,
тъй като Решение № 642/06.07. 2007 год. по адм.д. № 2375/2006 год. ВОС е
постановено без да са налице предпоставките чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др.
Ищеца твръди, че не е държавен или
административен орган, а трето за реституционното производство юрдическо лице. Не
е участвал в оспорваната реституционната процедура, която се е развивала между
претендиращите реституция и административния орган представляващ държавата.
По отношение на него реституционния
акт няма обвързваща сила и той има право да оспори законосъобразността на
реституцията чрез косвен съдебен контрол по общия исков ред като оспори правата
на този, който му ги противопоставя.
Правния интерес от иска ищеца
обуславя, като твръди, че след като се отрече правото на собственост на
ответницата върху процесния имот със сила на пресъдено нещо, ще й се отнеме
възможността да му противопоставя права и на държавата, от които университета
на свой ред черпи самостоятелни права и ще може да упражнява последните в пълен
обем.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявения иск, като твръди,
че същия е недопустим.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени са в условията на
евентуалност два отрицателно установителени иска с правно основание чл.124 от ГПК, с който ищеца иска от съда да отриче правото на собственост, на
ответницата върху целия имот от процесния имот с площ 1080 кв.м., а втория само
на реална част в южната страна от процесния имот ид. № 10135.2555.2633 с площ
от 600 кв.м.,
Предявените исковете, като отрицателно
установителни са недопустими на две основания- липсата на правен интерес и на
осонвание чл.299 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Л.
Иванова и Стойчо Пейчев „Правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника.
В случая не са изложени обстотелстнва,
които да водят до извод, че предявения иск е допустим.
В исковата молба и в уточнителните
молби ищеца не е заявил, че притежава самостоятелно право, което се оспорва.
Въвеждат се твръдения за фактическо състояние, че ищеца владее и полза имота,
отсно неговата допустимост. Въвеждат се твръдения, че ищеца не е обвързан от
Решение № 642/06.07. 2007 год. по адм.д. № 2375/2006 год. ВОС, а основание
аргумент е, че правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот
обективно не е могло да възникне за ответницата, тъй като не са налице
предпоставките чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др.
По иск на ищеца ТУ Варна, като
процесуален субституент на Държавата с правно осонвание чл.124 от ГПК е
постановено Решение № 1127/09.06.2015 год. по гр.д. № 1158/2013 год. по описа
на ВОС, влязло в законна сила, с което е отхвърлен предявения от ищеца в
качеството му на процесуален субституент на Държавата положителен установителен
иск, между същите страни, за същия имот и на същото основание.
Както и в производството по гр. дело №
1158/2013 год. по описа на ВОС , така и в настоящото ищеца е въвел твърдения,
че неговите права са от предоставената от Държавата права на стопанисване и
управление, макар самия той да твръди владение и ползване.
Процесуалния субституент има право на
иск без да притежава материалното право. Това негово право е обословено от
предоставенето на правото на ползване и стопанисване на процесния имот от
Държавата.
Ищеца като процесуален субституент на
Държавата има качество на главна страна в процеса и постановеното Решение № 1127/09.06.2015 год.
по гр.д. № 1158/2013 год. по описа на ВОС има сила на присъдено нещо и спрямо
него. В изложение смисъл положителното установително решение, с което е
отхвърлен иска на ищеца, в качеството му на процесуален субституент има
обвързваща сила и за него.
Основното основание за иска е, че
правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот обективно не е
могло да възникне, тъй като не са били налице предпоставките чл.2 от ЗВСВНОИ по
ЗТСУ,ЗПИНМ и др. В тази връзка така както е посочено и Решение №
1127/09.06.2015 год. по гр.д. № 1158/2013 год. по описа на ВОС, съгласно ТР №
5/2011г. от 14.01.2013г. по т.д. № 5/11г. на ОСГК на ВКС, решението на съда във
връзка с възстановяване на правото на собственост има обвързваща сила за
Държавата. Ищеца като държавна учреждение и правоприемник от държавата е също
обвързан с това решение.
Това налага извод, че със постовеното
решение със обвързваща сила на присъдено нещо правата на ищеца и Държавата, на
собственост са отречени.
Това производство е по което е
постановено влазло в сила решениеу се е развило между същите страни и на същоно
основание и за същия имот. Налице е пълна идентичност на страни, основание и
предмет.
С оглед на въдената забрана по смисъла
на чл.299 от ГПК, настоящото производство следва да се прекрати.
По отношиение на иска с правно
осонвание чл.537 от ГПК.
Този иск е акцесорен спрямо основния
иск с правно основание чл.124 от ГПК, и с оглед акцесорния му характер, също
следва да се прекрати.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО при
липсата на правен интерес и при наличие на забрана по чл.299 от ГПК производството
по предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК, от ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ВАРНА с ЕИК:********* адрес гр. Варна,
ул. „Студентска" № 1, представлявано от Ректора проф. Венцислав Вълчев,
действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. В.Т. *** и
съдебен адрес *** ПРОТИВ Л.С.Б. с ЕГН:**********, и адрес ***, който се иска от
съда да признае за устанановено в отношенията между страните: че Л.С.Б. НЕ Е
СОБСТВЕНИК на поземлен имот с ид. № 10135.2555.2633, находящ се в област Варна,
община Варна, с административен адрес гр. Варна, район Приморски, пх 9000, ул.
СТУДЕНТСКА № 1, с площ 1080 кв.м., стар номер 2403, по КККР на гр. Варна
одобрени със Заповед за одобрение на КККР №РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, и Заповед за изменение на КККР
№18-202-10.01.2017/10.01.2017 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК -ВАРНА, при граници и
съседи: от запад - ПИ ид. № 10135.2555.2613, от север - ПИ ид. № 10135.2555.21,
от изток и от юг - ПИ ид. № 10135.2555.26 .
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО при
липсата на правен интерес и при наличие на забрана по чл.299 от ГПК
производството по предявения в условията на евентуалност, установителен иск с
правно основание чл.124 от ГПК, от ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ ВАРНА ЕИК:*********,
и Л.С.Б. с ЕГН:**********, че Л.С.Б. не е собственик на реална част в южната
страна от процесния имот ид. № 10135.2555.2633 с площ от 600 кв.м., при граници
на тази реална част : на север-останалата имота № 10135.2555.2633 , на изток и
на юг - имот №10135.2555.26 , на запад имот № 10135.2555.2613, повдигната в
синьо на приложената по делото Скца № 2.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо И производство
по иск с правно основание чл.537 от ГПК, съда да отмените Нот. акт за
собственост върху недвижим имот № 31/28.04.2017 год. , т. XXIV, Дв.рег. №
10224, Вх. per. № 10351, дело 5010/17 год. по описа на АВ, Служба Варна, а в
случай на евентуалност само в частта му досежно площта на недвижимия имот като
същата да се смята за 580 кв.м.
Определениет она съда в тази част
подлежи на обжалване в седмичен срок от редовното му обявяване пред Апелративен
съд Варна, с частна жалба чрез първоинстанциония съд
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: