Р Е Ш Е Н И  Е    №      

 

гр. С.,  06.12. 2019  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. районен съд,  гражданско отделение - ІІ-ри  граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и  деветнадесета  година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1516/2019  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предявен е иск  с пр. осн. чл. 50 от ЗЗД с цена на иска 15 000 лева.

 

В исковата молба ищецът твърди, че ответницата Р. и съпругът й Х.Ю.Р.са му съседи по вилни места в местност „Мацулка”. Преди около две години друг техен съсед С. им дал три броя кучата, порада „Алабай”. Първоначално кучетата били на друго място, някъде в Балкана, където Р.гледал свои животни. Есента на 2017 г. ги докарал в имота в м. „Мацулка”, без да ги връзва, като ги пускал свободно да се движат. На няколко пъти кучетата се нахвърляли не само на него, но и на други хора. Неколкократно им правили забележка да ги връзват, защото може да се случи нещо.

На 03.11.2017 г. около 17:30 ч., ищецът отивал да прибере и нахрани животните, които имал. Същият бил регистриран като земеделски производител. Твърди, че без да види, отзад го нападнали две от трите кучета, като едното го захапало за ръкава на шубата, с която бях облечен и инстинктивно се обърнал рязко назад. Тогава Р.и други хора се развикали и кучета се разбягали. В този момент ищецът усетил силна болка и видял, че левият му крак е в необичайно положение. Обадил се на сина си, който дошъл веднага заедно със съпругата му и го откарали в спешно отделение. Там след направените рентгенови изследвания се установили данни за счупване на малкия пищял на лявата подбедреница. Това се случило в петък вечерта, а в понеделник след направена нова рентгенова снимка и преглед бил приет в отделението по ортопедия и травматология, където на следващия ден - 09.11.2017 г. бил опериран, при което били извършени кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Ищецът бил изписан на 14.11.2017 г., а гипса му бил свален на 23.12.2017 г., след което по лекарско нареждане не стъпвал на крака си един месец. Едва на 01.03.2018 г. тръгнал без патерици, но все още накуцвал,  изпитвал болки и глезена му се подувал при най-малкото натоварване. Наложило се нова оперативна намеса, която била осъществена през м. септември 2018 г.

Ищецът твърди, че през изминалите почти четири месеца, при всяко движение, изпитвал непосилни болки в областта на левия си крак, било невъзможно да се грижи за животните - 18 крави, които трябвало да се изведат на паша, допълнително да им се даде храна, да се издоят и измият. Всичко това се правело от неговите близки и приятели. След 10.04.2018 г. бил принуден въпреки болките да отмени своя баща, който бил приет в болница за лечение и нямало кой да върши тази работа.

Ищецът сочи, че причинената контузия на левия крак със счупването на малкия пищял на лявата подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията на крака и въпреки проведеното лечение и към момента болките в областта на левия му крак продължавали. Същият подал тъжба до РПУ, С., на основание на което била образувано преписка вх. № 1670043/.24.01.2918 г. Ответницата била призната за виновна за престъпление по чл. 325в, ал.1 от НК и с решение по АНД № 1395/2018 г. й било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

В резултат на престъплението, ищецът сочи, че е претърпял неимуществени вреди, които били в пряка причинна връзка с него и изразяващи се в причинените му болки и страдания и стреса, който изпитал по време на инцидента. Дълго време след инцидента и все още изпитвал силни болки в левия крак при движение, а понякога при покой и движенията му в този крайник били затруднени. Твърди, че за тези увреждания ответницата му дължи обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, което оценява в размер на исковата претенция.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 45 от ЗЗД да осъди ответницата Т.Г. Р.за това, че на 03.11.2017 г., не е положила достатъчно грижи за два броя кучета порода „Алабай”, в резултат на което му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на левия долен крайник и да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лв.,  считано от датата на увреждането - 03.11.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.

Претендира направените разноски по делото.

            В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника Т.Г. Р.чрез пълномощника й адв. В.К. ***, която счита исковата молба за нередовна по смисъла на чл.129 ал.2 ГПК, тъй като от нея не става ясно каква точно е претенцията на ищеца, т.е. дали същият претендира сумата от 15 000 лв. като имуществени или като неимуществени вреди, или същата представлява сбор от двата вида вреди. Сочи се, че липсва подробно описание и на механизма на извършване на деянието, т.е. по какъв начин кучетата са причинили на ищеца средната телесна повреда - чрез ухапване, събаряне на земята, притискане с тяло и т.н., предвид което моли съда на основание чл.129 ал.2 ГПК да остави исковата молба на ищеца без движение, като същия бъде задължен с допълнителна молба да конкретизира механизма на получаване на увреждането от кучетата и вида на вредите, а ако става дума за имуществени такива - да ги посочи по отделни пера и стойности. В случай, че ищецът не изправи нередовностите в предоставения му едноседмичен срок, моли съда да прекрати делото и да върне исковата молба с приложенията към нея.

Оспорва иска по основание и размер, като в случая счита, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД на вредите от страна на пострадалото лице в много голяма степен. Сочи се, че ищецът е съсед на ответницата по вилно място в местността „Мацулка” и от момента, в който са взели кучетата в двора си, същият е започнал да ги дразни, като ги удрял с пръчка или им посягал. Същото правел и баща му – Х.С.Х.. Неведнъж са говорили с тях да не дразнят кучетата, защото същите не могат да свикнат с присъствието им и започват да ги лаят, но те не се съобразявали с това. Сочи се, че същото поведение ищецът и баща му имали и на 03.11.2017 г. около 17:30 ч., като минавайки покрай двора й, същите започнали да размахват пръти към кучетата и да ги дразнят. Отделно от това, тяхното стадо също имало кучета, които започнали да лаят срещу техните кучета в двора и да ги дразнят. Вместо да преведат стадото си така, че кучета им да имат най-малко допирни точки с техните и да не се лаят взаимно, ищецът и баща му подкарали стадото си плътно до тяхната ограда, размахвали пръчки, които носели със себе си и така дразнейки ги, кучетата започнали да лаят срещу него.

Сочи се, че не отговаря на истината твърдението, че кучетата на ответницата са били пуснати свободно да ходят из двора. Същите били вързани със синджири. Сочи се, че на 03.11.2017 г. кучетата им отново били вързани, но поради факта, че са били дразнени от ищеца, едно от мъжките кучета се е отскубнало и се е спуснало срещу него, захапвайки го за ръкава на шубата. Очевидно кучето не е успяло да го ухапе и да му причини някаква разкъсно-контузна рана, защото същият нито твърди, че е бил ухапан по ръката, нито представя някакви медицински документи, документиращи подобно ухапване. Сочи се, че непосредствено след инцидента, при снемането на анамнезата му, която обикновено се извършвала по данни на болния, ищецът не е твърдял, че причина за травмата му са кучета, а само, че е стъпил на криво на лявото стъпало. Същият е бил с гумени ботуши, което на практика изключвало възможността кучето да го е захапало за въпросното място и това да е причина за увреждането. Сочи се, че в исковата си молба ищецът не твърди, че вследствие сблъсък с кучето, същият е паднал на земята и вследствие на удара е получил увреждането. Нито от исковата молба, нито от доказателствата приложени към нея ставало ясно какъв е механизма на увреждането. Сочи се, че ищецът е бил с гумени ботуши с по-голям номер, не е паднал на земята, нито е хапан от кучето, теренът, на който е станал инцидента бил неравен и мокър, като било напълно възможно стъпването на криво да е резултат от обективни обстоятелства, а именно атмосферните условия, влияещи върху пътната настилка. Възможно е кучето да го е уплашило и в бързината ищецът сам да е стъпил накриво, вследствие неблагоприятните атмосферни условия, правещи пътната настилка хлъзгава .

Сочи се, че никъде в присъдата не се твърди, че средната телесна повреда е причинена на ищеца вследствие ухапване от кучето в областта на малкия пищял на левия крак, нито че кучето е съборило ищеца на земята и падайки, същият е получил счупването. Не се твърди и факта, че същото го е изблъскало или че е стъпило върху стъпалото му. Единственото твърдение е, че същият стъпил накриво след като е бил захапан за ръкава на шубата, без да му е причинена разкъсно-контузна рана по тялото. Сочи се, че конкретният размер на претендираното обезщетение се определя по справедливост съобразно чл. 52  от ЗЗД, като следва да се изхожда от особеностите на конкретния случай.

Сочи се, че е налице съпричиняване на вредите от самия пострадал и трети лица, които непрекъснато са дразнели кучетата, включително и удряйки ги с пръчки, така че последните да ги намразят и да не могат да свикнат от малки с тях. Същите са ги дразнели и в деня на инцидента размахвайки пръчки срещу тях и минавайки много близко до оградата на двора, оставяйки и кучетата от собственото си стадо да лаят срещу тях. Сочи се, че техните кучета не са ухапали ищеца, не са го съборили на земята и „стъпването му на криво” не е резултат от поведението на животните им. „Стъпването на криво”, вследствие на което се е стигнало до счупване на малкия пищял на левия крайник на ищеца, може и да е резултат от уплахата, която същият вероятно е изживял, заради факта, че кучето им Балкан го е захапало за ръкава на шубата  и това да го е направило по-малко внимателен при движенията му. Същото обаче било в резултат и на лошия, мокър и хлъзгав терен, върху който е станал инцидента както и на ботушите с по-голям номер, с които ищецът бил обут и които му пречели да пази добро равновесие. Сочи се, че за тези „причини” ответницата не може да носи отговорност за причинените вреди, а те са резултат от обективни и случайни обстоятелства и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и близки до него лица.

С оглед изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. В случай, че съдът не го отхвърли, моли се да бъде намален размера на претендираното обезщетение.

Претендират се направените по делото разноски.

    В с.з. ищецът, редовно призован  се явява лично и с пълномощник, който моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан.

            Ответницата, редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. В случай, че съдът уважи иска, моли да приеме, че е налице съпричиняване и намали размера на претендираното обезщетение.   

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:       

Ищецът и ответницата Т. Р.и съпругът й Х.Р., били съседи по вилни места в местността „Мацулка”. Преди около две години друг техен съсед С. дал на ответницата три броя кучата, порада „Алабай”. Първоначално кучетата били на друго място, някъде в Балкана, където Р.гледал свои животни. Есента на 2017 г. ги докарал в имота в м. „Мацулка”, без да ги връзва, като ги пускал свободно да се движат. На няколко пъти кучетата се нахвърляли не само на ищеца, но и на други хора, като неколкократно им правили забележка да ги връзват, защото може да се случи нещо.

На 03.11.2017 г. около 17:30 ч., ищецът, който е регистриран като земеделски производител, отивал да прибере и нахрани животните, които имал. Без да види, отзад го нападнали две от трите кучета, собственост на ответницата, като едното го захапало за ръкава на шубата, с която бил облечен и инстинктивно се обърнал рязко назад. Тогава Р.и други хора се развикали и кучета се разбягали. В този момент ищецът усетил силна болка и видял, че левият му крак е в необичайно положение. Обадил се на сина си, който дошъл веднага заедно със съпругата му и го откарали в спешно отделение. Там след направените рентгенови изследвания се установили данни за счупване на малкия пищял на лявата подбедреница. Същият бил приет в отделението по ортопедия и травматология, където на 09.11.2017 г. бил опериран, при което били извършени кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Ищецът бил изписан на 14.11.2017 г., а гипса му бил свален на 23.12.2017 г.

С Решение по АНД № 1395/2018 г. по описа на СлРС, ответницата е  освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК за това, че на 03.11.2017 г., в гр. С., не положила достатъчно грижи за гръбначни животни, намиращи се под неин надзор – два броя кучета порода „Алабай”, в резултат на което те причинили на И.Х.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на левия долен крайник – престъпление по чл. 325в ал.1 от НК, като й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.

Съдът е приел в мотивите си, че ответницата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 325в ал.1 от НК, като е извършила същото с пряк умисъл. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Безспорно е авторството на деянието, както и виновното поведение на ответницата, тъй като същата не полагала достатъчно грижи и не контролирала двете кучета, нейна собственост.

По делото е приложено Съдебномедицинско удостоверение № 18/2018 г. в което  д-р Чаушев като заключение е записал, че при прегледа и свидетелстването на пострадалия И.Х.С. се установява, че по време на възникналия инцидент на 03.11.2017 г., същият е получил счупване на малкия пищял на лявата подбедрица и по този повод е бил приет на лечение  в отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – С., където на 09.11.2018 г. е бил опериран, като е била извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Оплакванията му от болки в областта на левия долен крайник продължавали. Описаните увреждания са получени и се дължат на високоенергийна травма и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава самия освидетелстван. Счупването на малкия пищял на левия долен крайник е довело до „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник”.

По делото са събрани гласни доказателства.

В показанията си свид. Й. Й. сочи, че е съсед на страните. Познава ищеца от 17 години. И двете страни гледат животни. Сочи, че Х. и Т. притежават кучета, но не знае дали са тяхна собственост. Те са в техния двор, двамата се грижат за тях. Кучата били големи, порода „Алабай”. Заявява, че в момента са много големи и са вързани. От както е станал инцидента в повечето случаи кучетата са вързани, а преди това били пуснати. Твърди, че част от оградата на имота на Х., която гледала към неговия имот, в момента е паднала. От източната страна където минават кравите на И., част от нея също била паднала. Посочва, че в края на м. октомври, началото на м. ноември 2017 г., между 5:20 ч. и 5:30 часа, И. е минал покрай неговото място и това на Хасан, за да посрещне кравите. Кучетата са лаели. И. отишъл на горе, чули се викове, лаене много на кучета и видял И. да слиза надолу с баща си и да куца. Вечерта му се обадил и той му казал, че кучетата са го нападнали и са му счупили крака. След това не е виждал И. пет - шест месеца. През това време за животните му са се грижили баща му, жена му, сестра му и сина му. Не е чувал И. да е предизвикал кучетата.

В показанията си свид. Х.Х. – баща на ищеца сочи, че на 03.11.2017 г. синът му го е посрещал като е прибирал кравите. Наблюдавал е дали Х. си прибира неговите крави. Бялото куче е било с него, той влязъл в двора и не го е вързал. Синът му е вървял от него на разстояние 15 – 20 метра. Кучетата изхвръкнали от скъсаната мрежа и нападнали сина му. Отивайки до него, сварил бялото куче да дърпа сина му за ръкава, той го е ударил със сопата, синът му за да се отбрани от другото куче залитнал и паднал на лявата си страна. Синът му му е казал, че крака го боли. Свидетелят му събул ботуша, като синът му му казал, че кракът му е навехнат. Помогнал му да стане и го завел на 10 – 12 метра от мястото, като го оставил на безопасно място. След това синът му се обадил на съпругата си и сина си, те дошли и помогнали да го вземе линейка. Закарали го в болницата, където същата вечер му гипсирали крака. След това се е наложило да се прави нова снимка и да се оперира крака. Свидетелят сочи, че синът му се е върнал на работа чак след 07-ми април с патерица и бастун. Твърди, че И. се е възстановявал най-малко две години, като и сега не можел да си върши работата нормално, тъй като не можел да натоварва крака си. Твърди, че кучетата винаги са били агресивни. Твърди, че едното куче го е нападнало на 17-ти март.

Свид. Г.Г. заявява, че познава ищеца и съпругата му, били приятелски семейства. Не познавал ответниците. Помагал е на И. след като си е счупил крака. И. бил гипсиран и си лежал в къщи. Заявява, че не е бил свидетел на инцидент с кучетата на Т. и Х..

Свид. Н.С. – съпруга на ищеца заявява, че на 03.11.2017 година между 17 и 18 часа, ищецът й се обадил да намери сина им и да се качат горе на вилата. Тя купила превързочни материали и отишли при него, но след като видяла крака му, който бил син и надут, отишли в Бърза помощ. Първо му поставили лонгета, след два дни получил усложнения и се наложила операция. Първоначално е бил само на легло, впоследствие започнал да се раздвижва с две патерици. Сочи, че близо 6 месеца се е възстановявал, като се е налагало да се грижи за него като за малко дете. На четвъртия месец му махнали гипса, след което се е наложила нова операция за премахване на пластини и винтове. През този период за животните са се грижили тя, синът им, свекърът й, роднини и много приятели. Твърди, че кучетата на съседите им са агресивни.

Свид. Х.Р.– съпруг на ответницата заявява, че имат кучетата от малки, били пастирски кучета, порода „Алабай”. Сочи, че в момента били вързани. Твърди, че на процесната дата кучетата не били вързани, но не били напускали двора на имота. От там от където минават животните на ищеца сочи, че било частна собственост, нямало път. Твърди, че бащата на ищеца не веднъж бил предупреждаван да не дразни кучетата, но той минавал покрай оградата и я удрял със сопата, като оградата му била скъсана от неговата сопа. Минавал нарочно плътно до оградата, за да дразни кучетата. Друг инцидент с кучетата е нямало, не са нападали никого. Не ги били връзвали, защото не били злобни. Лаели ги, защото били бити от тях, самите кучета били озлобени към тях. Твърди, че точно него ден кучетата не били напускали двора. Той бил в обора и чистел на кравите когато жена му извикала. Твърди, че трите кучета били в двора. Когато са отишли при ищеца, той казал, че кучето го е захапало за крака. Времето било облачно, мокро, дъждовно. Теренът където е паднал ищеца, не бил равен, бил с наклон, с трева. Твърди, че след инцидента е звъннал на ищеца, но той отказал комуникация с тях. След инцидента кучетата били вързани. Оградата в момента била в строеж. Кучетата им били дадени от комшия, той също се грижел за тях, имат паспорти. Твърди, че е видял ищеца на петнадесетия, двадесетия ден до тях. Не е сигурен, казва, че може и месец да е минало като го е видял, накуцвал и май бил с бастун.

Свид. С.М. заявява, че познава страните като комшии. Заявява, че неговият имот бил в м. „Мацулка” и е по-далеч от тях. В седмицата поне два пъти ходел за мляко и минавал близо до имота. Мляко вземал от Т.. Заявява, че познава кучетата, били порода „Алабай”, овчарски кучета за добитък. Тези кучета им ги бил дал той. Кучетата били вързани. Не са му казвали Т. и Хасан, че имат проблеми с кучетата. Той бил отишъл за мляко като станал случая. Твърди, че Т. излязла да носи млякото и казала, че е станало нещо. Ищецът бил седнал и бил събул ботуша си. Бащата на ищеца казал, че кучетата са го нападнали. Свидетелят подал ръка на ищеца и той станал, като е куцал. Свидетелят е бил на 20 – 30 метра от мястото където бил паднал И.. Не чул лай на кучета, викове, куче не видял навън. Не е чувал някой да е нападнат от куче. Сочи, че за Хасан е работил към три – четири месеца, една година преди инцидента. Докато пораснат кучетата са били на вилата на АПК „Ленин”. Той им ги е бил дал на по три – четири месеца. Сега били на година, година и нещо. Не е виждал ищеца много с кравите, само баща му. Ядосвал се е като лаят кучетата. Твърди, че той не можел да ги доближи, камо ли да ги удари. Кучетата били големи. На инцидента били вързани кучетата.   

По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че в резултат на настъпилия на 03.11.2017 г. около 17 часа инцидент в м. „Мацулка”, ищецът И.Х.С. е получил травма в областта на глезенната става на левия крак с клинични и рентгенологични данни за фрактура на латералния малеол, без значителна видима дислокация на костните фрагменти. Това е наложило приемането на ищеца за лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – С. и извършването на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника. Това увреждане е довело до затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на левия крак за срок не по-малък от 4 месеца при нормален ход на оздравителните процеси, като по този начин е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.                     

Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.

            Съдът кредитира заключението на вещото лице, който в с.з. поддържа същото, тъй като същото не бе оспорено от страните, а съдът няма основания да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта. Вещото лице заявява, че механизма добре отговаря да се е получил така както го описва ищеца и останалите свидетели по делото, а именно при опита си да се освободи от кучето, е възможно да е стъпил на криво и така се е получило това увреждане.

            Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи

            Предявеният иск е основателен, но предявен в завишен размер.

     Предявеният иск е доказан по своето основание , но е завишен по размер.            

Казусът изпълва хипотезата на института на непозволеното увреждане, по реда на чл. 50, изречение 2 от ЗЗД, за възмездяване на вреди, причинени от животно, от страна на лицата, под чийто надзор то се намира, солидарно със собственика. Безспорно се установи от събраните по делото гласни доказателства, че ответницата има две кучета порода "Алабай" , които гледа от малки, като в деня на инцидента били  под надзора на ответницата

Безспорно се установи в производството, че с решение по АНД № 1395/2018 г. по описа на СлРС, ответницата е освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК за това, че на 03.11.2017 г., в гр. С., не положила достатъчно грижи за гръбначни животни, намиращи се под неин надзор – два броя кучета порода „Алабай”, в резултат на което те причинили на И.Х.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на левия долен крайник – престъпление по чл. 325в ал.1 от НК, като й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.

Установи се от събраните в производството гласни доказателства, че в деня на инцидента  кучетата не били вързани. Ищецът минавал покрай мястото на ответницата да посреща кравите си и кучетата лаели Св. Йорданов сочи, че в края на м. октомври и началото на м. ноември 2017 г. И. отивал на горе, чули се викове , лаене на кучета , след което видял ищеца да слиза с баща си, като куцал. Казал, че кучетата го нападнали . След инцидента за животните на ищеца се грижело семейството му.

Св. Х.- баща на ищеца е свидетел на инцидента, тъй като вървял на 15- 20 метра разстояние след сина си. Двете кучета излязли от скъсаната мрежа на имота на ответницата и нападнали сина му. Бялото куче дърпало сина му за ръкава и когато го ударил със сопа ищецът залитнал, за да се отбрани от другото куче и от пусканоте на ръкава на дясната ръка  паднал на лявата си страна. Закарали го в болницата и му гипсирали крака След няколко дни го оперирали.

Разпитаният по делото свидетел Р.- съпруг на ответницата заяви в с. з., че имат кучета порода "алабай" . Този ден кучетата не били вързани.

Влязлото в сила решение на наказателния съд, постановено по реда на чл. 78а от НК има за гражданския съд същата задължителна сила, каквато, съгласно чл. 300 от ГПК има постановената присъда.  Ответницата се е признала за виновна, поради което е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание.

            От заключението на приетата е неоспорена по предвидения в ГПК ред съдебно- медицинска експертиза се установи, че в резултат на настъпилия на 03.11.2017 г. около 17 часа инцидент в м. „Мацулка”, ищецът И.Х.С. е получил травма в областта на глезенната става на левия крак с клинични и рентгенологични данни за фрактура на латералния малеол, без значителна видима дислокация на костните фрагменти. Това е наложило приемането на ищеца за лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – С. и извършването на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника. Това увреждане е довело до затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на левия крак за срок не по-малък от 4 месеца при нормален ход на оздравителните процеси, като по този начин е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.  Възможно е да изпитва болка или дискомфорт за по продължителен Механизмът добре отговарял да се е получил така както го описва ищеца и останалите свидетели по делото, а именно при опита си да се освободи от кучето, е възможно да е стъпил на криво и така се е получило това увреждане.          

В резултат от нападението на кучетата върху ищеца са му причинени телесни увреждания- средна телесна повреда.   В случая, отговорността на ответницата е безвиновна. Собственикът и лицето, под чийто надзор се намира животното, отговарят не за свои виновни действия, а само защото са собственик и защото вещта се намира под надзор на съответното лице. За да е налице отговорност, не е необходимо вещите и животните да имат особени качества - да са носители на повишена опасност и прочие. Отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намират те, е налице и в случаите, когато вещите или животните не са източник на повишена опасност.  В случая, достатъчен е фактът на нападението, за да се обуслови отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното. Тези лица биха се освободили от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и ако увреждането се дължи на изключителната вина на пострадалия. Не се установи ищецът по някакъв начин  с поведението си да е предизвикала кучето.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се ангажира отговорността на ответницата за непозволено увреждане и за възмездяване на причинените на ищеца неимуществени вреди. Безспорно е доказан вредоносният резултат и причинната връзка между него и настъпилите вреди. Ответницата като собственик и лице, под чийто надзор са се намирали животните, отговарят спрямо увреденото лице за вредите - пряка и непосредствена последица от увреждането. Безспорно е, че ищецът е претърпял болки и страдания, представляващи за него неимуществени вреди. След инцидента е претърпял две операции, първоначално е бил на легло, после се е раздвижвал с патерици и се възстановявал близо шест месеца. През този период не е могъл  и да  работи.

 Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост. Като се има предвид характерът на уврежданията, че не е създадена временна опасност за живота на ищеца, периода на възстановяване,   съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените вреди се явява сума от 8000 лв., а в останалата му част до сумата 15000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 Върху присъденото обезщетение ответницата следва да заплати и законната лихва, считано от датата на увреждането 03.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК  ответникът следва да бъде осъден  да заплати на ищеца  направените разноски в производството съразмерно с уважената част от иска в размер на 135 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

            На ответницата съгл. чл. 78, ал.3 от ГПК се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 460 лв. заплатено адвокатско възнаграждени   

Ответникът следва да заплати на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК д.т. по сметка на СлРС върху уважената част от иска в размер на 320 лв.       

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

           

ОСЪЖДА  Т.Г. Р.с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Клуцохор” бл.3 вх.А ап.12, ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.С. с ЕГН ********** ***, сумата 8 000 лева /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди на осн. чл. 50 от ЗЗД ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането 03.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 135 лава.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск  до пълния му размер  като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

 

 ОСЪЖДА И.Х.С. с ЕГН ********** *** да заплати Т.Г. Р.с ЕГН ********** от гр. С., КВ. „Клуцохор” бл.3 вх.А ап.12  разноски в размер на 460лева.

      

            ОСЪЖДА  Т.Г. Р.с ЕГН ********** от гр. С., КВ. „Клуцохор” бл.3 вх.А ап.12 да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 320 лв.

 

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: