Присъда по дело №179/2022 на Районен съд - Провадия

МОТИВИ

към Присъда по НОХД № 179 по описа на Провадийски районен съд за
2022 година, ІII състав.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
депозиран от Варненска районна Прокуратура – ТО – ***** обвинителен акт
против Д. ПЛ. К., с ЕГН **********, роден на 22.06.1977 г. в гр. ***** обл.
***** живущ в гр. *****, кв. „Запад“, бл.38, вх. В, ет.4, ап. 57, българин,
български гражданин, със средно специално образование, неженен, осъждан,
работи в „ЕМУ“ АД за това, че на 04.12.2020 год., в град *****, община
*****, област ***** по път трети клас 208, до блок №1 в квартал „Север“, в
посока град **** управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил
марка „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с регистрационен номер ****, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно - 1.19 на
хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство - „Алкотест -
Дрегер 7510”, с фабр. №АRВВ 0090, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда - споразумение № 29 от 31.03.2016 год. по описа на PC-***** за
деяние по чл.343б, ал.1 от НК- престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27
от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно
следствие. Същият, при условията на чл. 371, т.2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на
свидетелите и не се събираха доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП – ТОП поддържа
предявеното против подсъдимия обвинение, счита че същото е доказано с
оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства и при
приетата процедура на чл. 371, т.2 от НПК. Пледира на подсъдимия за
извършеното от него деяние да бъде наложено наказание при условията на
чл.55 от НК.
Процесуалният представител на подсъдимия, в пледоарията си моли за
оправдателна присъда, тъй като счита, че лицето е реабилитирано по
предходното осъждане.
Подс. К. участва в производството лично и изразява съжаление. В
обясненията си посочва, че непредвидено е изпратен в командировка.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. ПЛ. К. живеел в гр.*****, обл.*****. Същият бил
правоспособен водач на МПС, с категории В, С, ТКТ, АМ, с издадено
1

СУМПС №*********, валидно до 01.10.2025г. Същият работел в „ЕМУ“АД,
ЕИК *********.
На 04.12.2020г., след като употребил неустановено по вид и
количество алкохол, подс. К. управлявал моторно превозно средство,
собственост на горепосоченото търговско дружество-товарен автомобил
марка „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с регистрационен номер ****.
Движейки се с последното в гр.*****, по път трети клас 208 до блок №1 на
квартал „Север“ в посока гр.****, около 09,45 часа на 04.12.2020г. подс.К.
бил спрян за проверка от служители на РУ-*****-свидетелите С.И.Р. и
И.Х.М.. При проверката водачът на автомобила - подс.К. бил изпробван за
наличие на алкохол в кръвта с техническо средство – „Алкотест-Дрегер
7510“, с фабр.№ARBB 0090. Уредът отчел 1,19 промила етилов алкохол в
кръвта на водача. На подс.К. бил издаден талон за медицинско изследване
№0069409/04.12.22020г. и връчен в 10,25 часа на същата дата, като
подсъдимият приел показанията на техническото средство.
На подс.К. бил съставен АУАН, сер.GA №257304/04.12.2020г. за
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Със същия, като веществени
доказателства са били иззети СУМПС №2846087 и КТ №66733638.
Видно от доказателствата по делото е, че средствата за измерване са
преминали последваща проверка в мястото на постоянно обзавеждане-
анализатори на алкохол, рег.№3286р-48082/23.10.2020г., видно от който
горецитираното техническо средство е било със срок на валидност шест
месеца, а именно до 20.04.2021г.
Подсъдимият е Д. ПЛ. К., с ЕГН **********, роден на 22.06.1977 г. в
гр. ***** обл. *****, живущ в гр. *****, кв. „Запад“, бл.38, вх. В, ет.4, ап. 57,
българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен,
осъждан, работи в „ЕМУ“ АД.
Подсъдимият К. е бил санкциониран еднократно по реда на чл.78а от
НК за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК /НАХД №776/2006г. по описа на
РС-*****/, както и е осъждан по НОХД№370/2016г. по описа на РС-***** със
споразумение №29/31.03.2016г., в сила от 31.03.2016г. за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, отложено на основание чл.66 от
НК с изпитателен срок от три години, глоба в размер на 200 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца.
Именно осъждането по НОХД №370/2016г. е обусловило
квалифициране на процесното деяние по чл.343б, ал.2 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните в производството доказателства, в това число обясненията на
подсъдимия, показания на свидетелите С.Р. и И.М., талон за изследване, в
което подсъдимият е посочил, че приема данните от извършената проба,
АУАН сер.GA №257304/04.12.2020г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
данни за техническо средство „Алкотест-Дрегер 7510“, с фабр.№ARBB 0090,
справка за наложени наказания на подсъдимия по ЗДвП, характеристични
2

справки, свидетелство за съдимост, както и приобщеното изпълнително дело
№ ********* от 2018г., ведно със справки от ТД НАП *****, офис *****.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Подс. К. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъпление от общ характер наказуемо по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй
като на 04.12.2020 год., в град *****, община *****, област ***** по път
трети клас 208, до блок №1 в квартал „Север“, в посока град **** управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер
313 ЦДИ“ с регистрационен номер ****, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0.5 на хиляда, а именно - 1.19 на хиляда, установено по надлежния ред
- с техническо средство - „Алкотест - Дрегер 7510”, с фабр. №АRВВ 0090,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда - споразумение № 29 от
31.03.2016 год. по описа на PC-***** за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие-управление на МПС след употреба на алкохол, след като лицето
вече е било осъдено с влязла в сила присъда.
За да приеме тези обстоятелства за безспорно установени, съдът
прецени поотделно и в съвкупност събраните на съдебното следствие
относими гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви относно тези обстоятелства. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите С.Р. и И.М., доколкото последните са
непротиворечиви, обективни и безпристрастно дадени. Показанията на
свидетелите не противоречат на събраните в хода на наказателното
производство доказателства, като са в съответствие и с дадените в хода на
съдебното производство от подсъдимия обяснения.
Съдът намира за безспорно установено, че подс. К. е управлявал на
04.12.2020 год. товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с
регистрационен номер ****, което обстоятелство е възприето пряко и
непосредствено от разпитаните свидетели по делото, а и в обясненията си
подсъдимия не оспорва последния факт. Не се спори по делото и относно
установените, от събраните по делото доказателства, обстоятелството, че по
време на управлението на МПС подсъдимият се е подчинил на
разпореждането на служител на органите на МВР да спре за проверка
управляваният от него автомобил, не е осуетил извършването на проверка от
последния орган.
На следващо място, съобразно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за безспорно установено и обстоятелството, че
подс.К. е извършвал това управление след употреба на алкохол. Последното
обстоятелство се установява от талона за изследване №0069409 /л.30 от ДП/,
на който става видно, че концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия
към момента на извършването на деянието е била 1.19 промила, т.е. над
допустимата – 0.5 промила предвидена в разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл, при
3

съзнаване на общественоопасния му характер и последици и тяхното целене,
още повече, че същият е и правоспособен водач, запознат напълно със
забраната за управление на МПС след употреба на алкохол. Подс. К. е
съзнавал, че управлява МПС, след като е употребил алкохол.
Спорно по делото е обстоятелството дали по предходното осъждане, а
именно по НОХД №370/2016г. по описа на РС – ***** е налице настъпила
реабилитация, във връзка с което настоящият състав приема следното:
Не са налице основания за реабилитация за деянието по НОХД
№370/2016г. на РС – *****, тъй като не е изтекъл срока по чл.86, ал.1, т.3 от
НК.
От представеното по делото изпълнително производство и изисканата
от НАП информация се установява, че глоба в размер на 200лв., наложена със
Споразумение №29/31.03.2016г. по НОХД № 370/2016г. по описа на РС –
***** е въведена за събиране в ПП на НАП на 21.04.2016г., а едва на
09.02.2018г. по описа на ТД на НАП, офис ***** е образувано изпълнително
дело с №********* от 2018г., с изпращане на ПДИ. От длъжника са
извършени две плащания - на 23.03.2018г. и на 07.12.2020г.
Настоящият състав съобразява, че молба с изх. №1120/06.04.2016г. на
РС – *****, с която е изпратен изпълнителният лист на НАП, е основание за
образуване на изпълнително дело, на основание чл.220 от ДОПК, но въпреки
бездействието от страна на длъжностните лица при НАП, не се променя
факта, че осъденото лице е следвало да изпълни така наложеното му
наказание. Ето защо последният не следва да се ползва от собственото си
недобросъвестно поведение и следва за правилното решаване на поставения
въпрос - откога започва да се брои срока за изтичане на давността да се
проследи кога е образувано действително изпълнителното дело.
В случая образуване на изпълнително производство е на 09.02.2018г. /в
двугодишния срок след като сумата е „въведена за събиране” на 21.04.2016г./
и от този момент се прекъсва давността. Доброволното плащане от
23.03.2018г. е ирилевантно, доколкото не е принудителен способ за събиране
на вземането, което да прекъсва давността, поради което наказанието глоба
става неизпълнимо по принудителен ред на 09.02.2020г., на основание чл. 82,
ал. 1, т. 5 от НК. Оттук, следва да изтече и срока по чл.86, ал.1, т.3 от НК, с
оглед т.4 от ТР №2/28.02.2018г. по тълк. дело №2/2017г. на ОСНК на ВКС/.
Процесното деяние е извършено на 04.12.2020г., поради което срока по
чл.86, ал.1, т.3 от НК категорично не е изтекъл и Д.К. не е реабилитиран за
престъплението, за което е сключено споразумение по НОХД №370/2016г. на
РС – *****.
В случая меродавно за решаване на въпроса за реабилитацията, съдът
приема постановките на ТР №2/28.02.2018г. по тълк. дело №2/2017г. на
ОСНК на ВКС, а не на ТР №7/15.04.2021г. по тълк. дело №8/2019г. на ВАС.
С оглед горното, и тъй като прие, че обвинението против подсъдимия е
доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303, ал.2 от НПК със събраните
в производството доказателства, съдът призна подс.Каралйски за виновен в
извършването на престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид
4

следното:
При определяне на наказанието, съдът отчете, при изпълнение на
разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, която сочи, че при наличието на
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно
тежко, съдът пристъпва към визирани в тази норма правила за определяне на
наказанието. Съдът намира, че спрямо подсъдимия К. са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и това, че предвиденото в
закона наказание се явява спрямо него несъразмерно тежко, по следните
съображения:
По отношение на смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
намери за такива трудовата му ангажираност, доброто му процесуално
поведение, критичността към стореното и обясненията за причините за
извършване на деянието. Съдът съобрази и изтеклия срок от извършване на
престъплението.
Самопризнанията на подсъдимия не могат да бъдат приети за такова
обстоятелство, доколкото те са законово основание за разглеждане на делото
при диферницираната процедура по чл.371 от НПК.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи.
Поради изложеното съдът намери, че наказанието следва да се
определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и счете за
справедливо да наложи наказание за извършеното деяние по чл.343б, ал.2 вр.
ал.1 от НК при хипотезата на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК – лишаване
от свобода за срок от 3 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим, като не наложи кумулативно предвиденото наказание "Глоба".
Съдът констатира допусната техническа грешка в присъдата при
посочването на чл.58а, ал.4 от НК /изписано е чл.58, ал.4/. Настоящият състав
намира, че същото не се явява съществено процесуално нарушение предвид
това, че присъдата и мотивите на съдебния акт съставляват едно единно цяло,
а и при необходимост може да се отстрани по реда на тълкуването.
Отделно от горното, съдът наложи на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1,
т.7 от НК, наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет
месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през което
подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. С това
наказание съдебният състав прецени, че ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК. Обръщайки внимание и на генералната
превенция за постигане на тези цели, следва на първо място да се отговори на
очакванията на обществото, за пресичане и ограничаване на подобен вид
прояви, чрез адекватни на обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението наказание, което пък от своя страна ще въздейства
предупредително върху другите членове на обществото.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

5

15.09.2022г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	31
Дата:	5 септември 2022 г.
Съдия:	Десислава Георгиева Петрова

Дело:	20223130200179
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 май 2022 г.

Присъда по дело №179/2022 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите