ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26967
гр. София, 01.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110127560 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в закрито заседание
на първи август 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 27560/2023 год. , за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на П. Х. Д. от гр. С. срещу В. Г. Д. от град С.
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване дължимостта на
сумата от 8 500 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който искът е
оспорен като неоснователен.
В изпълнение на процедурата по чл. 140 от ГПК, съдът приема следното:
1
- Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими, поради
което следва да се допуснат и приложат към делото. Следва да се уважи исканите на ищеца
за прилагане на заповедно дело.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, делото следва да се насрочи в
открито съдебно заседание, за което да бъдат уведомени страните по съответния ред, на
които следва да се изпрати препис от това определение, препис от проекто-доклада по чл.
146 от ГПК, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА и прилага по делото, представените с исковата молба, по опис, писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи по делото ч.гр.д. № 49439/2019 г. на СРС, 78 с-в.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.10.2023 г. от 11:00 ч. , за която дата да се
уведомят страните, на които да се изпрати препис от това определение, от проекто –
доклада, а на ищеца и от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ПРОЕКТО – ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК
1. Ищецът твърди, че е поемател по съответния запис на заповед, а ответника - издател.
Твърди, че присъждането на съответната сума по записа на заповед е поискано по реда на
чл. 417 от ГПК, но ответника е подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Ето защо, и по
реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, моли да се признае за установено по отношение на ответника,
че съответната сума се дължи.
Ответникът оспорва иска по съображения, изложени в писмен отговор на исковата молба,
като основава възраженията си, както на формата на записа на заповед, така и на каузално –
валутно правоотношение с ищеца.
2. Правната квалификация на иска, съобразно посочените в т. 1 обстоятелства, е чл. 415, ал.
2
1 от ГПК.
3. Като взе предвид материалите по делото, както и подадения отговор на исковата молба,
съдът приема, че между страните не се спори, че претенцията – предмет на това дело е
поискана в заповедно производство на основание процесния запис на заповед, както и по
развитието на заповедното производство.
Спори се по фактите, изложени в отговора на исковата молба и основани на формата на
записа на заповед и на твърдяно каузално – валутно правоотношение между страните.
4. Въз основа на изложеното в т. 3, съдът приема, че отделените, като безспорни факти не се
нуждаят от доказване.
5. Съдът указва на страните, че в производството по чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
основателността на претенцията за вземането, отразено в документа, въз основа на който е
издадена заповедта за изпълнение, като изслушва и възраженията на длъжника. При тази
проверка могат да се обсъдят и възражения, които се основават на формата на документа
независимо дали е използвана процедурата по чл. 419, ал. 1 във вр. с чл. 418, ал. 2 от ГПК.
Когато документът по чл. 417 от ГПК е менителничен ефект и се правят каузални
възражения, такива основани на каузалното - валутно правоотношение /арг. от 465 от ТЗ/, за
обезпечаване на което е издаден процесния менителничен ефект, фактите на които се
основават тези възражения следва да се докажат от възразяващия. В тежест на страната,
правеща каузално възражение, по необходимост е и това, да докаже факта, че процесния
менителничен ефект е издаден именно за обезпечаване на каузалното правоотношение, от
което се извличат възраженията. От недоказването на този факт и при условие, че формата
на менителничния ефект е надлежна, неизменно следва уважаване на иска по чл. 415, ал. 1
от ГПК, доколкото редовният менителничният ефект, и поради характера си на абстрактно
задължаване за плащане на съответна сума, обосновава претенцията на легитимирания
приносител за сумата по ефекта. И доколкото, възраженията по чл. 414 от ГПК срещу
заповедта за изпълнение и съответно срещу вземането, удостоверено от менителничния
ефект, се правят от осъдения със заповедта за изпълнение длъжник, то в производството по
иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът не носи друга доказателствена тежест, освен тази за
доказване на менителничния ефект, фактите при провеждане на насрещно доказване срещу
възраженията на ответника, както и тази, да докаже, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което е издадена процесната заповед за изпълнение.
На основание гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът
разпределя доказателствената тежест по следния начин:
Ищецът следва да доказва само фактите на менителничния ефект, както и тези на които
основава евентуално провеждано насрещно доказване срещу възраженията на ответника.
Ответникът следва да докаже всички факти, на които основава възраженията си, изложени
в отговора на исковата молба, включително и факта, че процесният запис на заповед е
издаден за обезпечаване на твърдяното каузално – валутно правоотношение. За факта, че
процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на твърдяното каузално – валутно
3
правоотношение, ответникът не сочи доказателства, поради което съдът му дава
възможност, и на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, да направи това в първото по делото
заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4