ПРОТОКОЛ
№ 199
гр. Варна, 30.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20243000500369 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:26 часа се явиха:
Въззивникът В. С. С., редовно призован, се явява лично, заедно с
адвокат П. С. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от съда от първата
инстанция и адвокат С. И. от АК-Варна, редовно упълномощена съобразно
представено пълномощно с молба от 29.10.2024г.
Въззиваемите Б. В. Г. и Е. С. Г., редовно призовани, не се явяват, се
представляват от общия си процесуален представител адвокат В. С. от АК-
Варна, редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
Въззиваемите М. В. С. и „ЕЛ ЕС ЕМ“ ООД, редовно призовани.
Двамата се представляват от адвокат И. И. от АК-Варна, редовно
упълномощена и приета от първата инстанция.
АДВ. И.: Моля, да бъде даден ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход.
АДВ. И.: Не са налице процесуални пречки, моля, да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
1
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 555/17.09.2024 г.:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от В. С. С. от гр. Варна, чрез адв. П. С. от АК-Варна, насочена против решение
№ 395/15.04.2024г., постановено по гражданско дело № 495/2021г. на Окръжен
съд-Варна, с което са били отхвърлени следните предявени от него искове:
- исковете срещу Б. В. Г., Е. С. Г. и М. В. С. за прогласяване
нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 87, том 7, рег. № 15578/09.10.2006г. по н.д. №*/2006г. на нотариус
Ал. Г., с който Ст. С. С., б.ж. на гр. Варна е прехвърлил на Б. В. Г.
собствеността върху АПАРТАМЕНТ №3 на третия етаж на жилищна сграда в
гр. Варна ул. „* *“ № *, с площ от 73.58 кв.м., състоящ се от: хол, две спални,
кухня, антре, баня с тоалет, два балкона, заедно с прилежащите към този
апартамент: избено помещение № 1, при граници: коридор, В. Ф., улица, изба
на В. П.; таванско помещение № * при граници: коридор, таванско помещение
на В. С. и таванско помещение № *; таванско помещение № 3 при граници:
коридор, таванско помещение №*, двор и таванско помещение на А. В. П.,
както и 1/3 ид. част от общите части на сградата, срещу цена от 53 701.20 лева,
равняваща се на данъчната оценка на имота, като имотът по КК и КР,
одобрени със заповед №РД 18-9/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК,
съставлява самостоятелен обект с идентификатор 10135.1504.208.1.3, при
посочени граници, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26,
ал.1, пр. 3 ЗЗД, евентуално нищожен като привиден поради абсолютна
симулация, на осн. чл. 26, ал.2, пр. 5 ЗЗД, евентуално като прикриващ
дарение, на осн. чл. 17, ал.1 вр. чл. 26, ал.2, пр. 5 ЗЗД.
- исковете срещу „ЕЛ ЕС ЕМ“ ООД, гр. Варна и М. В. С. за прогласяване
нищожност на договор за покупко-продажба на търговско предприятие с
нотариална заверка на подписите с рег. № 3645/06.10.2017г. на нотариус Ж.К.
и с удостоверено съдържание с рег. № 3646 от 06.10.2017г. на нотариус Ж.К., с
който Ст. С. С., б.ж. на гр. Варна, като ЕТ „Партньор-Ст. С.“, продава на „ЕЛ
ЕС ЕМ“ ООД, представлявано от Е. Ст. Г., търговското предприятие на ЕТ
„Партньор-Ст. С.“, като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, срещу цена от общо 120 000лева, като на осн. чл.2.3 от договора
търговското предприятие, предмет на продажбата, е включвало следните
недвижими имоти: А/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.4510.586
съгласно КККР, одобрена със заповед РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК,
идентичен с УПИ XXXIV-962 в кв. 32, находящ се в гр. Варна, бул. „* *“, с
площ от 899кв.м. по документ за собственост, а според скица с площ от 898
кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия и начин на трайно
ползване: за друг вид производствен, складов обект, при граници: ПИ *, *, * и
*, заедно с построените в него: ПРОМИШЛЕНА СГРАДА №1 на един етаж,
2
разположена в източната част на поземления имот, със застроена площ 352.00
кв.м., с идентификатор 10135. 4510. 586.1, с предназначение: промишлена
сграда, с адрес: гр. Варна, бул. „* *“ № *, при граници: на север и изток - двор,
на юг - ПИ *, на запад - промишлена сграда № 2, ПРОМИШЛЕНА СГРАДА
№2 на един етаж, разположена в западната част на поземления имот, със
застроена площ 362 кв.м., с идентификатор 10135.4510.586.2 с
предназначение: промишлена сграда, разположена в ПИ с идентификатор
10135. 4510.586 и ПИ с идентификатор *, принадлежаща към ПИ с
идентификатор 10135.4510.586 с адрес: гр. Варна, бул. „* *“ № *, при граници:
на север - ПИ 698, изток - двор и промишлена сграда №1, на юг -ПИ *, запад -
двор; Б/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.4510.590 съгласно КККР,
одобрена със заповед РД-18-30/19.06.2007г. на АГКК, идентичен с УПИ
XXXVI-962 в квартал 32, с адрес: гр. Варна, „* * *“, с площ от 970 кв.м., с
трайно предназначение - урбанизирана територия и начин на трайно ползване:
за друг вид производствен, складов обект, при граници: ПИ с идентификатори
*, *, *, *, * и 10135.4510.588, заедно с построените в него: ПРОМИШЛЕНА
СГРАДА №1 на един етаж, разположена в западната част на поземления имот,
със застроена площ съгласно скицата 173.00 кв.м., а според документа за
собственост с площ 181.00 кв.м., с идентификатор 10135.4510.590.1, с
предназначение: промишлена сграда, с адрес: гр.Варна, „* * *“, при граници:
на север и изток - двор, на юг - ПИ *, на запад - промишлена сграда № * от ПИ
* и СКЛАДОВЕ ЗА МЕТАЛИ И НАВЕС, сграда на един етаж, разположена в
източната част на поземления имот, със застроена площ съгласно скицата
382.00 кв.м., а според удостоверението за въвеждане в експлоатация с площ
422.40 кв.м., с идентификатор; 10135. 4510.590.3, с предназначение - складова
база, склад, с адрес: гр. Варна, „* * *“, със стар идентификатор
10135.4510.590.2. В/ 136 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с
площ от 536 кв.м., с идентификатор *, съгласно КККР, одобрена със заповед
РД-18-30/19. 06. 2007г. на АГКК, стар идентификатор - част от пл. № 962, с
адрес: гр. Варна, бул. „* *“, с трайно предназначение - урбанизирана
територия и начин на трайно ползване: за второстепенна улица, при граници:
поземлени имоти с идентификатори: *, *, *, *, * и *, поради накърняване на
добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, евентуално нищожен като
привиден поради абсолютна симулация, на осн. чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД,
евентуално като прикриващ дарение, на осн. чл. 17, ал.1 вр. чл. 26, ал.2,
пр.5 ЗЗД. Счита се, че решението е неправилно и се претендира неговата
отмяна и уважаване на предявените искове. Направен е подробен анализ на
заключенията, изслушани пред първоинстанционния съд и е посочено кои от
тях следва да бъдат кредитирани по изложени в жалбата съображения. В
резултат на този анализ се поддържа, че и при двата атакувани договора е
налице значителна нееквивалентност на престациите, обуславяща
противоречие с добрите нрави – съобразно заключението на допълнителната
повторна експертиза на в.л. Н. И. пазарната стойност на апартамента е в
размер на общо 366 477 лв. (239 720 лв. за жилището и 126 757 лв. за
припадащата се 1/3 ид.ч. от дворното място), от която следва да се приспадне
стойността на запазеното право на ползване в размер на 30 711 лв., при което
се получава стойност от 335 766 лв., която е 6 пъти по-висока от уговорената
продажна цена от 53 701 лв.; пазарната стойност на търговското предприятие
по заключението на първоначалната експертиза на в.л. Пл. П. е в размер на
3
725 737 лв., и е над 7 пъти по-висока от настоящата стойност на уговорената
по договора цена от 99 000 лв. В жалбата е направен самостоятелен анализ на
писмените доказателства (вкл. и на Ревизионен акт от 25.11.22г.,
Постановление № 2567 на ВОП от 30.06.22г. и Постановление на ВАпП №
828/11.10.22г.) и на свидетелските показания, въз основа на които се
обосновава тезата, че сделките са били насочени срещу ищеца като
единствено дете на Ст. С. като негов наследник и целта им е била той да бъде
изключен от наследяването на тези имоти. Счита, че чрез събраните по делото
доказателства (писмени и гласни доказателства и съдебно-счетоводна
експертиза на в.л. Р. Ст.) изцяло са доказани твърденията за абсолютната,
евентуално относителна привидност на атакуваните сделки. В тази връзка се
позовава на съдебна практика на ВКС по казуси, които счита за сходни.
Изразено е становище и по предявените насрещни искове срещу
жалбоподателя от ответното дружество „ЕЛ ЕС ЕМ“ ЕООД за заплащане на
дължими по договора суми при уважаване на исковете. Поддържа се, че тъй
като всички плащания на части от продажната цена за търговското
предприятие са били плащани със средства на самия продавач Ст. С., то и
искът за сумата от 40 100 лв. (неправилно посочена като 41 100 лв.) се счита
за изцяло неоснователен. Относно евентуално предявения насрещен иск за
заплащане на сумата от 26 733.33 лв. се счита, че същият е неоснователен
само поради това, че дори и да бъде уважен първоначалния иск на ищеца за
обявяване на относителната симулативност на договора за продажба на
търговското предприятие и разкриването на прикрития договор за дарение, то
това не би върнало каквато и да е част от предприятието в наследството на Ст.
С., което би могло да настъпи само при успешното провеждане на
конститутивния иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН, който обаче не е предмет на
настоящото дело. Претендира се присъждане на разноските за двете
инстанции.
В указания срок е бил депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни „ЕЛ ЕС ЕМ“ ЕООД и М. В. С. чрез общия им процесуален
представител адв. И. И. от АК-Варна. Въззивната жалба е оспорена като
неоснователна, тъй като атакуваното решение, с което са отхвърлени
евентуално предявените искове за нищожност на договора за продажба на
търговското предприятие, се счита за допустимо и постановено изцяло в
съответствие с материалния закон и след цялостен анализ на събрания по
делото доказателствен материал. Излага се, че процесният договор е сключен
между търговци и са били спазени всички изисквания на ТЗ. Съдът е
анализирал всяко едно от заключенията на СОцЕ и е обосновал подробно
съображенията си за приемането на заключението на в.л. Н. И., досежно
оценката на търговското предприятие – като права, задължения и фактически
отношения, а не само като оценка на имотите, включени в търговското
предприятие. Поради това разлика в продажната и пазарната цена от 5.8 пъти
не води до релевантна нееквивалентност на престациите и нарушение на
моралните правила в гражданския и търговския оборот. Поддържа се, че въз
основа на доказателствата по делото е било установено, че уговорената цена е
била реално заплатена от дружеството-купувач, макар и сумите да се били
внасяни от него чрез упълномощения представител в лицето на Ст. С..
Произходът на тези средства е бил от получаваните от недвижимите имоти
4
наеми от дружеството и не са били собственост на Ст. С. (поради това и не е
налице поддържаното от ищеца „превъртане“ на собствени на баща му
парични средства). Споделя се съображението, че поради неатрактивността на
имотите, включени в търговското предприятие и техния икономически
потенциал (имайки предвид годините на застрояването им, липсата на
извършвани сериозни ремонти и начина им на трайно ползване – само за
складови нужди, а не и за жилищно застрояване), уговорената продажна цена
на търговското предприятие е съобразена с търсенето и предлагането на
пазара и е израз на свободната воля на договарящите страни. Счита се, че
приведените във въззивната жалба цитати от съдържанието на Ревизионния
акт на НА са изцяло извадени от контекста и реално извършената оценка на
включените в търговското предприятие имоти. По делото е било установено,
че Ст. С. не е страдал от никакви психически заболявания и е могъл да се
грижи за своите дела и за имуществото си, поради което и опитите да се
поддържа, че той се е намирал в тежка форма на зависимост от М. С., са
абсурдни. Поради това и се счита, че по делото не е установено процесният
договор да е бил насочен против ищеца като наследник на едно бъдещо
неоткрито наследство от неговия баща. В тази връзка се сочи, че
свидетелските показания са били неправилно интерпретирани във въззивната
жалба, защото от същите е станало ясно, че отношенията между ищеца и
неговия баща са били влошени, което обаче не се дължало на последния.
Излага се, че неоснователността на поддържаната от въззивника теза, се
установява и от извършената в негова полза разпоредителна сделка от неговия
баща на 23.05.12г. с имот и за цена по-ниска от данъчната му оценка.
Посочено е, че цитираната съдебна практика се явява неотносима към
настоящия казус, тъй като конкретните факти по делата са коренно различни –
в случая сделката не е извършена непосредствено преди смъртта на продавача,
не са сключени под упражнен натиск, давление или принуда, праводателят е
формирал и изявил свободната си воля за разпореждане с личното си
имущество, в резултат на свободната си преценка. Същевременно
дружеството е изпълнило насрещното си задължение, а след смъртта на
продавача неговият наследник в лицето на ищеца е действал недобросъвестно,
отказвайки да получи припадащата се част от дължимата продажна цена. Не
на последно място, по делото не са ангажирани никакви доказателства, че
страните са прикрили сключен между тях договор за дарение. Въззиваемата
М. С. е оспорила и жалбата, насочена против решението, с което са
отхвърлени исковете относно договора за продажба на апартамента от
09.10.06г. изложила е, че преди сключването на гражданския брак със Ст. С. на
*г., двамата са живели съвместно и като фактически съпрузи още от 1978-
1979г., помагайки си един на друг в домакинството и допринасяйки с труд,
грижи и средства. Акцентира се, че при сключването на този договор
продавачът е запазил правото на ползване върху имота и е учредил такова на
своята съпруга пожизнено, което силно рефлектира върху пазарната му
стойност. Поради това и липсва нееквивалентност на насрещните престации,
която до обоснове накърняване на добрите нрави. Решението на Ст. С. да се
разпореди с част от притежаваните имоти приживе не следва да се тълкува
като индиция, че е решил да увреди евентуалните си наследници по закон.
Поддържа се, че синът й Б. Г. е притежавал необходимите средства към 2006г.
за заплащане на уговорената с този договор покупна цена. По делото не е било
5
установена липсата на изразена действителна воля за сключване на оформения
договор или наличието на друга прикрита воля за сключването на друг
договор. Претендират решението да бъде потвърдено изцяло, а в евентуалност
– да бъде уважен предявения от дружеството насрещен иск за връщане на
платената цена в припадащата се на ищеца част от 40 100 лв., евентуално от
26 733.33 лв. Претендира се присъждането на разноските за настоящата
инстанция.
В предвидения срок е бил депозиран отговор на въззивната жалба и от
насрещните страни Б. В. Г. и Е. Ст. Г., представлявани от адв. Вл. С. от АК-
Варна. Считат жалбата за неоснователна, тъй като обжалваното решение в
частта му по исковете относно договора за покупко-продажба на апартамент е
законосъобразно и претендират същото да бъде потвърдено в посочените му
части. Поддържат, че посочения договор не е нищожен поради накърнение на
добрите нрави, предвид уговорената продажна цена. В тази връзка е посочено,
че с процесния договор прехвърлителят и съпругата му си запазват пожизнено
правото на ползване на апартамента, при което приобретателите Б. и неговата
съпруга се явяват носители на „голата собственост“ върху недвижимия имот,
като не могат да извличат никакви ползи от него – да го отдават под наем, да
го препродадат, да живеят в него и др. още повече, че правото на ползване е
било запазено без определен срок и не е било известно кога купувачите ще
могат да упражнят собственически права в пълен обем. Поради това и не се е
стигнало до предаване на владението върху апартамента, а от друга страна
същото съставлява и обяснение за уговорената продажна цена под пазарната
стойност на имота. С оглед конкретиката на случая, уговорената продажна
цена не обосновава наличието на посочения от ищеца порок на сделката, тъй
като същата е определена въз основа на свободно формираната и изявена воля
на страните. Оспорва се твърдението на ищеца, че продавачът е бил във
„физическа зависимост“ от съпругата си и нейните близки. По делото
липсвали доказателства, че състоянието на Ст. С. не му е позволявало да се
придвижва сам, да се грижи за себе си, да осъзнава своите интереси и да ги
защитава. Наличието на сърдечно заболяване, установено с решение на ТЕЛК,
не е доказателство за наличието на такава зависимост. Напротив, по делото е
било установено, че Ст. С. е бил в състояние сам да се грижи за себе си и за
своите интереси, тъй като до последно е наглеждал имотите и събирал
наемите от тях, присъствал на засичането на водомерите. Не е налице и
абсолютна привидност на договора, предвид уговорената цена, която не била
платена, защото купувачът изобщо не е разполагал с такива парични средства,
както и поради доброто финансово състояние на продавача и запазеното право
на ползване; и защото сделката била насочена против ищеца и сключена с
единствената цел да го увреди. В тази връзка се поддържа, че родителите
нямат правно или морално задължение да обезпечават материално децата си
след навършването на тяхното пълнолетие. Поради това и след този момент
родителите са свободни да се разпореждат със своята собственост. Отделно
пък по делото не са били ангажирани доказателства, установяващи намерение
у Ст. С. да не остави никакво имущество на ищеца (извън изречената случайна
реплика като израз на емоция, цитирана от свидетел по делото). Напротив, на
6
23.05.12г. Ст. С. е прехвърлил на ищеца правото на собственост върху ПИ с
площ от 920 кв.м., ведно с находящите се в него 2 постройки; в наследството
на Ст. С. са останали и други недвижими имоти. Посочено е, че Б. Г. е
разполагал с необходимите средства за заплащане на покупната цена –
получен от свидетеля В. Сл. паричен заем, който по-късно е бил върнат с
дарените на съпругата му средства от нейната майка след продажба на неин
имот. В тази връзка са изложени съображения, обосноваващи допустимостта
на свидетелските показания за установяване на договора за паричен заем.
Доказателство за плащането на цената по договора е посоченото в тази насока
изрично изявление на продавача и липсата на отправяни претенции към
купувача след сключването на договора. По същите съображения и поради
липсата на събрани доказателства по делото, се счита за неоснователен и иска
за установяване привидността на договора като прикриващ дарение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт,
поради което същата се явява допустима.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът е намерил с определението си от
разпоредително заседание, че не са налице предпоставки и необходимост от
служебно попълване на доказателствения материал по делото.
АДВ. С.: Поддържам подадената въззивна жалба.
АДВ. И.: Поддържам въззивната жалба, както и молбата, представена на
29.10.2024г., също и молбата от доверителя ми.
СЪДЪТ УКАЗВА на адв. И., че постъпилите на 23.10.2024г. и на
29.10.2024г. молби ще бъдат докладвани.
АДВ. С.: Оспорвам въззивната жалба изцяло. Поддържам подадения
отговор.
АДВ. И.: Оспорвам изцяло въззивната жалба. Поддържам подробно
депозирания отговор от страна на моите доверители.
СЪДЪТ докладва постъпилата на 23.10.2024г. молба от въззивника В.
С., с която е застъпена тезата, че заявеното основание за недействителност на
процесните два договора - накърняване на добрите нрави, включително
поради явна нееквивалентност на насрещните престации, е въведено, но не
като самостоятелно основание, а в контекста на цялостното накърняване на
добрите нрави в степен на нравствена нетърпимост. В тази връзка са наведени
подробни съображения относно съдържанието на въведеното основание.
7
Наведено е оплакване във връзка с неправилност на изводите на
първоинстанционния съд, свързани включително и с преценката за
нееквивалентност на насрещните престации, както и е въведено оплакване, че
не са били събрани доказателства, установяващи психична или друга
зависимост на праводателя от съпругата му, имайки предвид неговото
здравословно състояние по установени пред първата инстанция медицински
документи. Въведено е и твърдението, че са налице необсъдени от
първоинстанционния съд доказателства по делото, свързани с действия на
праводателя по двата процесни договора, от които личи целта му - цялото
имущество в неговия патримониум да бъде разпоредено чрез
облагодетелстване близките на втората му съпруга за сметка
обезнаследяването на родния му син.
Наведени са твърдения за конкретни факти въз основа на събрани пред
първата инстанция доказателства, както и за допуснати процесуални
нарушения от съда, свързани с: 1. - допускане на гласни доказателства за факт,
неподлежащ на доказване чрез такива доказателства; 2. - за отхвърляне на
доказателствено искане по чл. 192 ГПК за задължаване на „Б. Д.“ АД да
представи копия от движенията по сметките на праводателя, за периода от
01.01.1995г. до 18.10.2020г., заявено още с исковата молба и отхвърлено от
първоинстанционния съд; 3. - че последният не е взел предвид устните и
документални свидетелства за критично влошено здраве на праводателя преди
всеки от процесните два договора, за инвалидизиране и извършена
животозастрашаваща операции в напреднала възраст, за физическа
зависимост.
Поради това в тази молба са отправени доказателствени искания,
формулирани в т. ІІІ.1 и т. ІІІ.2, а именно:
На основание т. 2 и т. 3 ТР № 1/2013г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд да се задължи „Б. Д.“ АД да представи копия от движенията
по сметките на Ст. С. и ЕТ „Партньор – Ст. С.“ за целия период от 01.01.1995г.
до 18.09.2020г. По преценка на съда, да бъде назначена ССЕ за изясняване
облагодетелствал ли е Ст. С. с преводи от своята банкова сметка ответниците
М. С., Б. Г. и „ЕЛ ЕС ЕМ“ ЕООД, включително Е. Г. и М. Г. като собственици
на капитала на дружеството. Освен това е посочено, че това доказателствено
искане за разкриване на банковата тайна касае основното делбено
производство, в което наследниците могат да предявят претенции и
възражения за запазени части от прикрити дарения, и тъй като разкриването е
било заявено още в исковата молба от 15.12.202г., 5- годишният давностен
срок изтича;
Второто доказателствено искане е да се съберат служебно копия от
медицински документи – епикризи, диагнози от хоспитализации, прегледи и
консулти при специалисти за Ст. С. от всички клиники на МБАЛ „Св. М.“ – гр.
Варна и Националната здравноосигурителна каса, за периода 2005г. - 2020г., а
по преценка на съда, да се назначи съдебномедицинска експертиза за
изясняване здравословното състояние на праводателя: можел ли е да живее
без грижите на най-близките или е бил физически зависим от тях в посочения
8
период? Нараствала ли е физическата му зависимост към сключването на
процесните договори и следоперативното възстановяване през периодите
2006г.-2007г. и 2017г.-2018 г.?
Със същата молба ищецът уведомява всеки от ответниците „ЕЛ ЕС ЕМ“
ЕООД, Б. и Е. Г.и, и М. С., че изисква заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване, за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за ползване на процесните имоти, включително месечни
наеми, поискано писмено по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС с исковата молба от
15.12.2020г. и молба с вх. № 21635/27.10.2021г.
Към молбата са представени, цитирани в същата: решение на
Апелативен съд – Варна № 306/23.12.2016г. по в.т.д. № 341/2016г. и
определение № 1757/10.04.2024г. по гр.д. № 416/2024г. по описа на Върховен
касационен съд, І-во гражданско отделение, с които се обосновава изложената
в молбата теза на въззивника.
СЪДЪТ ВРЪЧВА преписи от молбата на адв. С. и адв. И.. Двамата
заявиха, че са се запознали със съдържанието на молбата в електронното
досие на делото.
СЪДЪТ докладва молба от 29.10.2024г., постъпила в съда в 16:49 ч., с
която въззивникът, чрез адвокат С. А., за когото е представено пълномощно с
молбата, е посочил, че на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК прави следните
доказателствени искания:
1. Повторено е искането по чл. 192, ал. 1 от ГПК да се задължи „Б. Д.“
АД да представи копия от движенията по посочени 2 банкови сметки, с
титуляр Ст. С. и ЕТ „Партньор – Ст. С.“, за периода от 01.01.1995г. до
18.09.2020г. Обоснована е допустимостта и относимостта, както и
основателността на отправеното доказателствено искане.
2. Освен това се поддържа искането да бъде задължен ответникът да
представи намиращи се у него документи, а именно: всички медицински
документи във връзка със здравословното състояние на наследодателя Ст. С.,
за периода на направената сърдечна операция през 2006г. до 18.09.2020г., тъй
като през 2018г. е имало повторна операция на праводателя.
2.1. На основание чл. 192 от ГПК е отправено искане да се задължи и
третото неучастващо по делото лице, а именно: личен общопрактикуващ
лекар на починалия Ст. С., чиито данни може да се посочат след снабдяване с
документацията по направеното искане по-горе, той да представи намиращи
се у него документи, свързани с медицинското обслужване на пациента Ст. С..
3. На основание чл. 186 от ГПК е отправено искане да се издаде съдебно
удостоверение, което да послужи за снабдяване с друго от Националната
здравноосигурителна каса за вида на ползваната от Ст. С. медицинска помощ
и справка за прегледи, извършени в първичната извънболнична медицинска
помощ, справка за болничната медицинска помощ и справка за извършените
9
на лицето медико-диагностични дейности, проведено лечение и отпуснати
медикаменти, и извършени процедури, които са били частично и цялостно
заплатени от Здравната каса, за периода от началото на наличните данни в
Касата хронологично до момента на смъртта на лицето.
4. Отправено е искане да бъде назначена комплексна послесмъртна
съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза, при която
вещите лица, след запознаване с материалите по делото, включително след
запознаване с показанията на свидетелите, и след постъпване на исканите
медицински документи, както и след евентуални допълнителни справки от
вещите лица в лечебните заведения и при лекарите, при които е преглеждано
или лекувано лицето наследодател и прехвърлител Ст. С. С., починал на
18.09.2020г., да отговорят на следните въпроси:
4.1. Страдало ли е изследваното послесмъртно лице от някакви
заболявания (психични или други) и какви? От кога се е наблюдавало
наличието на тези заболявания у лицето, кога и как са се проявили, какъв
изход от заболяванията се е предвиждал, как са се развивали и в каква степен
на развитие са били към датата на сделките - 09.10.2006г. и 06.10.2017г.?
Констатираните заболявания да се опишат подробно и в развитие.
4.2. С каква симптоматика, проявления и отражение върху здравето,
мисловните процеси и качеството на живот се характеризират установените
заболявания у лицето, и конкретно към датата на сделките - 09.10.2006г. и
06.10.2017г.? Възможно ли е било пълното излекуване на изследваното
послесмъртно лице от всички констатирани негови заболявания към датата на
сделките - 09.10.2006г. и 06.10.2017г.?
4.3. Съобразно отговорите на предходните въпроси, да се посочи
правилно ли изследваното послесмъртно лице е възприемало, анализирало и
оценявало фактите от действителността (заобикалящата го обстановка),
свойството и значението на извършеното, както и формирало ли е адекватно
поведение в обществото и за своите дела, могло ли е да предприема
съответните действия или да се въздържа от такива и да ръководи постъпките
си?
4.4. Да се анализира от медицинска, психиатрична и психологична
гледна точка състоянието и поведението на изследваното послесмъртно лице,
и какъв е от медицинска, психиатрична и психологична гледна точка
профилът му? Какви са личностните му характеристики, темперамент,
интелект, мисловен капацитет, емоции, устойчивост, реакции,
контролируемост, импулсивност, осъзнаване, логично мислене,
ориентираност в обстановката и за последиците от извършеното, податливост
на внушения, лъжи и манипулации, и влияело ли е и как това върху
поведението му при извършването на правно значими действия, извън
обичайните обикновени дейности?
4.5. Като се съобрази здравословното състояние на изследваното
послесмъртно лице към датата на сделките - 09.10.2006 г. и 06.10.2017 г.,
10
личностната му характеристика и профилът му, да се посочи страдало ли е
лицето от дефицити, дали е било емоционално стабилно, склонно ли е било
към необмислени действия, било ли е по-лесен обект на внушения, лъжи и
манипулации, които лицето да е приемало по-лесно за истинни, с оглед на
здравословното му състояние, в сравнение със здрав човек?
Счита се, че така направените доказателствени искания не са
преклудирани, защото са направени в първоинстанционното производство, но
съдът неправилно не ги е допуснал, поради което на основание т. 3 от ТР №
1/09.12.2013г. по т. д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, това съставлява
основание въззивният съд да събере това доказателство, тъй като е било
въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна, необосновани са фактически изводи,
поставени в основата на първоинстанционното решение, а това доказателство
е и необходимо за прилагането на императивна материалноправна норма, и
съставлява извинителна причина по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК за
допускане на доказателства за първи път във въззивното производство.
Подробно са изложени съображения на същността на основанието за
недействителност на договорите, съставляващо нарушение на добрите нрави,
както и доказването в конкретните хипотези.
СЪДЪТ ВРЪЧВА преписи от молбата на адв. С. и адв. И..
АДВ. С.: Поддържам направените искания в двете молби. Ще добавя
само, че искането за разкриване на банковите сметки за разширения период,
посочен в т.ІІІ.1, от 1995г. до 2020г., е направено още в първо съдебно
заседание, уважено е частично, след това е подновено с писмена молба,
подадена след заседанието на 23.05 и повторно е отказано. Съображенията и
мотивите за това искане са подробно изложени в цитираната молба.
АДВ. И.: Поддържам така депозираните молби. По отношение на
направеното доказателствено искане за назначаване на съдебномедицинска
експертиза, бих искала да добавя, че е допустимо и относимо на още едно
основание, именно с оглед наведените твърдения още пред
първоинстанционния съд, във връзка със здравословното състояние на
прехвърлителя - наследодател на доверителя ни, следвало е съдът служебно, с
оглед изясняване на фактологията, още повече, че се засяга една императивна
правна норма, каквато е чл. 26 от ЗЗД, и накърняване на добрите нрави е само
една от хипотезите, съдържаща в себе си именно такова здравословно
състояние, внушаемост, физическа и друга зависимост, в случая от
въззиваемата М. С.. Предвид изложеното съдът служебно е следвало, на
основание чл. 195 ГПК, с оглед изискванията за специални знания, в
конкретния случай медицински такива, да бъде назначена конкретната
експертиза, както е посочил колегата в молбата.
11
АДВ. С.: Моля да оставите двете молби без уважение, тъй като са
неоснователни. Обобщено казано, с двете молби се искат две групи
доказателства – събиране на писмени доказателства и служебно назначаване
от съда на съдебни експертизи. Считам, че искането за събиране на писмени
доказателства под формата на задължаване на моите доверители и трето
неучастващо лице „Б. Д.“, да представят изискваните документи, е
преклудирано, тъй като това е следвало да стане още в първоинстанционното
производство. В хода на производството пред Окръжен съд - Варна в нито
един момент, нито с исковата молба, нито с изменението на иска или
впоследствие, са изисквани такива документи, нито е било искано
назначаването на исканата съдебномедицинска експертиза. Нещо повече,
такова искане не е направено и с въззивната жалба, там срокът знаем, че е
преклузивен. Ето защо, с оглед правомощията на въззивния съд, очертани в
чл. 266, респективно в чл. 269 от ГПК, тази част от доказателствените искания
следва да бъде оставена без уважение като преклудирана.
По отношение на искането за служебно назначаване на исканите
съдебни експертизи, считам, че не са налице предпоставките на т. 2 и т. 3 от
ТР № 1/2013г., тъй като във въззивната жалба няма, поне аз не откривам,
доводи за процесуални нарушения. Във въззивната жалба не е изведено
изрично като доказателствено искане събирането на доказателствата чрез
съдебномедицинска и съдебно-счетоводна експертиза, поради което и тези
искания считам, че следва да бъдат оставени без уважение. Специално по
отношение на съдебномедицинската експертиза така, както са очертани
въпросите, считам, че тя не може да даде отговор на тези въпроси, тъй като
изследване на психичното състояние на починалия Ст. С. посмъртно няма как
да стане. Нито в исковата молба, нито сега се съдържат някакви твърдения или
пък с водените от въззивника свидетели се е твърдяло, че той се е държал
неадекватно, и че не е имал ясно съзнание, и че не е бил в състояние да взема
решения за своите действия. Ето защо, ще Ви моля тези молби и тези
доказателствени искания да бъдат оставени без уважение.
АДВ. И.: Моля да оставите тези две депозирани молби от страна на
ищеца-въззивник В. С. без уважение, тъй като считам, че не са налице
предпоставките за допускане на исканите, съответно допълнителни
експертизи или събиране на доказателства по почин на съда. Не са налице
предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Присъединявам се към изложеното от
колегата С.. Само искам да допълня, че първоинстанционният съд ясно,
правилно е определил доказателствената тежест на страните още със своето
определение преди датата на самото заседание, за което двете страни са били
информирани, очертан е предметът на спора, съответно същият е допълнен по
молби, депозирани от страна на ищеца, същите са докладвани в първото
заседание, проектът за доклад е обявен за окончателен. По време на цялото
производство, проведено пред първоинстанционния съд, няма и не са налице
нито показания от допуснатите свидетели от страна на ищеца и на
ответниците, които да сочат, и да твърдят, че починалото лице Ст. С. е
страдало от някаква форма на зависимост или от някакви тежки заболявания,
12
които да водят до степен такава, че да не разбира свойството на извършване на
тези сделки. Също така, самите сделки са извършени много преди неговата
кончина.
От името на доверителя ми - дружеството, твърдя, че сделката, която е
осъществена 2017г. е проведена при пълно, изцяло спазване на Търговския
закон, при ясна и съответна воля на страните по нея, в т.ч. и сделката от 2006г.,
поради което моля да не бъдат допускани исканите с двете молби
допълнителни експертизи. Още нещо, тъй като с допълнителната молба, която
днес докладвахте, която е депозирана на 29.10.2024г., в 16:49 ч., е поискана
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото видях, моля уважаемият съд да има
предвид, че в първоинстанционното производство бе поискана и бе допусната
съдебно-счетоводна експертиза именно по желание на ищеца, с ясно
поставени въпроси в нея. Съответно, ако ищецът е имал някакви възражения
по отношение на експертизата и въобще доказателствени искания, то е можел
да ги упражни още на този етап на производството. Не считам, че
първоинстанционният съд е допуснал каквито и да е процесуални нарушения
по недопускане събиране на доказателства. Напротив, ясно е очертана
доказателствената тежест, повтарям се, съответно и са допуснати относимите
доказателства - писмени, гласни, които са събрани в хода на
първоинстанционното производство.
И още нещо, в настоящото производство уважаемият съд със свое
определение № 555, с което е определил и очертал предмета на спора, в т.ч.
видно и от въззивната жалба, няма направени искания за събиране на
допълнителни доказателства или възражения в тази насока, и докладът
съгласно определението днес е станал окончателен, днес се потвърди от
страните по спора, поради което Ви моля да отхвърлите изцяло така
депозираните молби, като преклудирани.
СЪДЪТ, след като съобрази съдържанието на докладваните молби,
изразените в днешно съдебно заседание становища на процесуалните
представители на страните, съдържанието на въззивната жалба, материалите
по първоинстанционното дело, намира следното:
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт поради неговата необоснованост, тъй като
се сочи, че същият не почива на правилно анализиране на събрания пред
първата инстанция доказателствен материал, както и изводите противоречат
на приложимите материалноправни норми. В тази връзка съдът констатира, че
във въззивната жалба липсват оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със събирането
на доказателствата. Липсват оплаквания за неизвършен, неправилен, непълен
или противоречащ на правилата на процесуалния закон доклад от
първоинстанционния съд, което да е рефлектирало върху възможността за
събиране на доказателства по делото, включително и чрез разпределената
между страните доказателствена тежест.
За първи път с молбата от 23.10.2024г. са въведени твърдения за
13
наличието на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения,
свързани със събирането на доказателства. Освен липсата на оплаквания за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, във
въззивната жалба липсват и отправени доказателствени искания, поради което
и вероятно в молбата от 23.10.2024г., отправените за първи път
доказателствени искания, са обосновани с наличието на хипотезите от т. 2 и т.
3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В случая съдът намира, че не е налице задължението служебно съдът да
приложи императивна материалноправна норма. Безспорно нормата на чл. 26
от ЗЗД е императивна норма, но тя е въведена като предмет по делото и
изискване за нейното приложение от страната по делото с оглед на
предявените искове, което означава, че тя става имплицитно приложима при
разпределяне на доказателствената тежест, съобразно диспозитива на тази
материалноправна норма. Поради тази причина и не е налице хипотезата,
разгледана в тълкувателното решение за необходимостта въззивният съд да
прилага служебно императивна материалноправна норма, относима към
предмета на делото – приложимата по делото материалноправна норма,
определяща правната квалификация на исковете, е императивна .
Отделно от това, във въззивната жалба (срокът за подаването на която се
явява преклудиращ за въвеждането на съответни оплаквания, респективно и
на основани на същите доказателствени искания) липсва оплакване, че делото
е останало неизяснено от фактическа страна или е налице необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение,
което да налага служебно събиране на посочените от въззивника
доказателства, включително чрез служебно назначаване на поисканите
експертизи. Както се посочи по-горе, оплакванията са въведени едва с
допълнителната молба.
Горното не обуславя наличието на хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК,
включително и с оглед изложеното от въззивника, вярно по същността си,
твърдение за отправено още с исковата молба и частично уважено от
първоинстанционния съд доказателствено искане за разкриване на банковата
тайна, за периода от 01.01.1995г. до датата на смъртта на праводателя по
процесните сделки. Това е така, защото както се посочи не е налице никакво
оплакване във въззивната жалба, нито отправено доказателствено искане в
същата, основано на такова допуснато процесуално нарушение. Настъпилата
преклузия препятства възможността, а липсата на хипотезите на т. 2 и т. 3 от
ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, не дава възможност на въззивния съд да
удовлетвори отправените от въззивника доказателствени искания в двете
молби.
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника,
14
отправени в докладваните в днешно съдебно заседание молби от 23.10.2024г. и
29.10.2024г.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
АДВ. С.: Нямам други искания. Представям списък на разноски.
АДВ. И.: Нямам други доказателствени искания. Няма да представям
списък - не претендирам разноски.
АДВ. С.: Нямам други доказателствени искания. Не претендирам
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения списък на разноските от
въззивника, чрез адв. С., ведно с доказателства за извършването на такива.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете жалбата за
основателна. При произнасянето си по главния иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД първоинстанционният съд е формирал изводите си единствено въз
основа на едно аритметично съпоставяне на договорените престации и
действителната пазарна стойност, която той е определил от приетата в първата
инстанция тричленна експертиза. Подходът на първоинстанционния съд е в
противоречие със съдебната практика по това основание за нищожност на
договорите, според която изводите от такива искове следва да се основават не
само в съответствията и несъответствията в стойностите на престациите
спрямо действителните такива, а и на цялостните отношения на страните.
В конкретния случай, в исковата молба и в хода на производството са
наведени твърдения за: зависимост на наследодателя от своята съпруга и
членовете на нейното семейство, приобретатели по двете процесни сделки, за
намерението на наследодателя чрез други сделки, извън процесните, каквито
са установени и доказани, да лиши своя син от наследство, което ясно личи от
показанията на свидетеля Св. С., дословно: „В. няма да получи от мен
наследство, защото има да го получи от майка си.“ Сключените други
договори с Б. Г., който е син на съпругата М. С., чрез които той го е
облагодетелствал, включително заплащане на стойността от придобит от
15
последния имот, т.е плащане на цената по сключена негова сделка.
По отношение на договор за продажба на търговско предприятие е
установено, че плащанията всъщност съставляват „превъртане“ на парични
средства, внасяни в брой или по сметка от наследодателя по сметката на
дружеството, с което безспорно той е прехвърлил на ответниците самото
дружество с дяловете, за да може това дружество да купи неговото
предприятие на едноличен търговец, включено в самите процесни имоти.
След това, чрез внасяните от него средства обратно са му превеждани пари,
които той отново е изтеглял и заплащал, по този начин реална престация
липсва.
От съществено значение е и цената по двата договора. По отношение на
имотите, т. нар. „промишлени имоти“, включени в търговското предприятие,
договорената формална цена от 120 000.00 лв. за цялото предприятие и за тези
имоти, всъщност е по-малка от очакваните приходи от наемите на тези обекти
по вече сключени към датата на договора за прехвърляне имоти.
По отношение на стойностите, считаме, че първата инстанция
неправилно е определила тях по тройната експертиза и следва да бъде
кредитирана повторната допълнителна експертиза на в. л. Н. И. по отношение
на двете групи имоти, а по отношение на промишлените такива -евентуално
на в. л. Пл. П.. Съображенията за това са подробно изложени на стр. 12 и 13 от
въззивната жалба, като специално относно правото на ползване единствено от
това вещо лице то е оценено по приложимата и меродавна методика в
цитираното тълкувателно решение на ОС на ВКС. Методиката по Закона за
местни данъци и такси е неприложима в отношенията между частни лица.
С оглед изложеното и предвид подробните доводи във въззивната жалба,
а по същество и в двете докладвани от Вас молби, Ви моля да приемете
главния иск за основателен, евентуалните също, при условието на тяхното
разглеждане и с Ваше решение да отмените изцяло първоинстанционното, и
обявите двата договора за нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Молим за присъждане на разноски пред двете инстанции.
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, според мен категорично е налице
нарушаване и накърняване на добрите нрави, тъй като от една страна, макар и
за краткия период, за който са представени преводите на банковите сметки на
прехвърлителя, е видно, че преди всяка от тях е имало прехвърляне реално от
продавач на купувач, като последният след това, уж като плащайки цената, ги
е прехвърлял отново на продавача. Освен това, платената цена, както е
установено и по допуснатите оценителни експертизи пред първата инстанция,
е многократно занижена и не отговаря на средната пазарна стойност на
имотите, което категорично говори за нееквивалентност на престациите
съгласно съдебната практика. Моля да ми бъде дадена възможност да изложа
подробни доводите си в писмена защита.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, ще помоля за срок за писмена
16
защита. Моля да отхвърлите въззивната жалба изцяло като неоснователна и да
потвърдите изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като
постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон. По
отношение на стойността на апартамента и в съдебната практика е прието, че
една вещ струва толкова за колкото са се разбрали страните. След като една от
страните, в нашия случай продавачът действа свободно, без наличие на
някаква физическа или психическа принуда, или в такава обстановка, в която
да деформира неговата воля. В настоящия случай нито едно от тези
обстоятелства, които да подведат под съмнение волята на Ст. С. не беше
доказана по безспорен и категоричен начин. По отношение на физическата
зависимост, за съжаление това е един от най-старите правни спорове в света,
но това, което прави впечатление е, че и в първата, и в настоящата инстанция
възивникът нито веднъж не каза: „Аз се обадих на баща си, аз пък се
погрижих за баща си.“
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
въззивната жалба и да потвърдите първоинстанционното решение като
правилно, и законосъобразно. Считам, че същото е съобразено изцяло с
многобройния доказателствен материал, който е допуснат и събран в първа
инстанция, съобразен е категорично с практиката по сходни въпроси,
формирана от върховните съдилища. Също, ще помоля за срок за писмена
защита. Поддържам изцяло всяко едно обстоятелство, което съм изложила в
отговора на въззивната жалба, като ще се повторя - считам същата за
неоснователна, поради което Ви моля отново да оставите
първоинстанционното решение в сила.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на
страните да депозират писмените си съображения по съществото на спора в
едноседмичен срок, считано от днес.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:13
часа.
Председател: _______________________
17
Секретар: _______________________
18