Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
09.11.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII - ми въззивен състав, в
открито заседание на двадесет и девети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Светослава Матеева и прокурора
Дойчо Тарев, като разгледа докладваното от съдия
Младенов ВНОХД 3328/2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл.
от НПК.
С присъда от 25.01.2018 год., постановена
по НОХД № 19588/2013 год. по описа на Софийски районен съд, 132 състав,
подсъдимият Г.И.Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129,
ал.2, пр.2, алт.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл. 55, ал.1, т.2, б .
„б“ от НК му е наложено наказание „Пробация“ за срок от
една година. Частично е уважен граждански иск за сумата от 2 000 лв., като
за разликата до 5 000 лв. е отхвърлен като недоказан по размер. Съдът е
уважил и акцесорната претенция за заплащане на
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
увреждането.
Със същата присъда, подсъдимият е осъден
да заплати и направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е
подадена въззивна жалба и допълнителни съображения
към нея от адв. Р.Т. – защитник на подсъдимия Г.Н.. В
тях се твърди, че съдебният акт на първоинстанционния
съд е необоснован и незаконосъобразен, от събраните гласни и писмени
доказателства не е доказано по безспорен и категоричен начин повдигнатото
обвинение, както и предявения граждански иск за неимуществени вреди, както по
основание, така и по размер. Твърди се още, че присъдата се основава на
предположения и противоречиви доказателства и поради което е налице недоказана
виновност на подсъдимия. Според защитника не е доказана безспорно фактическата
обстановка, нито авторството на деянието от страна на подсъдимия, а увреждането
на пострадалия било от стара травма, също така съдът неправилно е уважил частично и приетия за съвместно разглеждане
граждански иск. Въз основа на изложеното моли
съда да постанови съдебен акт, с който да бъде отменена присъдата на СРС
като неправилна и незаконосъобразна, а подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение, респективно да бъде отхвърлен гражданския иск.
С постановеното по реда на чл. 327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание по
настоящето дело, защитникът на подсъдимия – адв. Т.
поддържа жалбата и допълнителните съображения към нея, не прави доказателствени искания, твърди, че СРС не е коментирал
предходна травма на пострадалия, също така твърди, че има допуснати процесуални
нарушения при приемане за съвместно разглеждане на гражданския иск, като в
открито съдебно заседание, проведено на 14.04.2015 год. , в протокола е
отразено, че е приет граждански иск за сумата от 500 лв., а в осъдителната част
на присъдата е записано, че подсъдимия е осъден за заплати сумата от 2000 лв. Пледира за отмяна на съдебния акт на
СРС като неправилен, а подсъдимият да бъде признат за невиновен, алтернативно
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, поради допуснати
процесуални нарушения.
Представителят на СГП моли присъдата да
бъде потвърдена, тъй като СРС е изследвал подробно всички факти, а вида и
размера на наказанието са адекватни на извършеното от подсъдимия престъпление.
Повереникът
на частния обвинител и граждански ищец моли да бъде постановен съдебен акт, с
който да бъде потвърдена присъдата на СРС, а жалбата да бъде оставена без
уважение. Намира, че отразяването на сумата от 500 лв. в протокола от съдебно
заседание, проведено на 14.04.2015 год. е
техническа грешка, а СРС правилно е уважил сумата от 2000 лв., тъй като е предявен иск за 5000 лв.Това
е така ,тъй като воденето на Протокола от СЗ е в резултат на устни заявления на
страните и диктуването от страна на Председателя също в устна форма.Никой не е
възразил в това СЗ,че се приема гр. иск за по-ниска сума от реално претендираната.Следователно е очевидно ,че устно е
формулирана претенцията по иска в размер 5000лв , а в резултат на техническа
грешка е вписано в Протокола от СЗ сумата от 500лв чрез изпускане на последната
нула от претендираната сума.
Подсъдимият в последната си дума моли
съда да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Първостепенният
съд е извършил задълбочен, прецизен и внимателен анализ на доказателствената
съвкупност по делото и правилно е установил фактическата обстановка. Без да
променя съществено изводите на районния съдия, СГС приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.И.Н. е роден на *** ***,
не е осъждан, живее във фактическо съжителство със св. Д. З..
Свидетелят Ц.Б. и св. М.З.са брат и
сестра, като отношенията между тях били влошени. На 25.09.2010 год., вечерта св.
Ц.Б., връщайки се от лов, отишъл в дома на приятелката си С.В.. Тогава сестра
му – М.З.пристигнала заедно с трите си дъщери – Д., С.и И.пред къщата, в която
живеел Ц.Б.,***, за да разговарят, тъй като майка им се оплаквала от упражняван
спрямо нея физически и психически тормоз от страна на сина й и приятелката му
– св. С.В., поради което М.З.и трите й
дъщери се били озлобили към нея и често възниквали скандали. Ц.Б. и приятелката
му – св. С.В. отишли към къщата, а отвън ги чакали сестра му с дъщерите си.
Между тях възникнал конфликт и започнали да си разменят обидни думи, а Д. и С.З.се
нахвърлили върху С.В. и започнали да се бият с нея. Ц.Б. се намесил да защити
приятелката си и ударил св. С.З.по устата с калъфа на пушката си, при което й
сцепил устната, а на св. Д. З.нанесъл удари в тялото. Последната се обадила на
приятеля си – подсъдимия Г.Н., с кого понастоящем са в семейни отношения и му
казала, че вуйчо й ги е бил.
Св. С.В. забелязала, че й липсват
обеците и телефон, който бил изпаднал от анцуга й при сборичкването и заедно с Ц.Б.
излезли да ги търсят, а Д. и С.З.отново
се нахвърлили върху приятелката на вуйчо си. През това време св. К.И.отишъл да
вземе подсъдимия Г.Н. *** до кв. „Челопечене“ на мястото на скандала. Подсъдимият
държал в ръката си метална тръба, дълга около 70 см., с която ударил по гърба
два пъти св. Ц.Б., докато се опитвал да разтърве биещите се жени. Свидетел на
нанесените удари станал освен С.В. и Г. Б.,
който бил докаран с автомобил от св. С.З.. Подсъдимият нанесъл отново удар на Б.
в областта на дясната предмишница, след което
пострадалият вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, а Н. го ударил с
тръбата в гръбната повърхност на лявата китка и счупил
кукеста кост / ос хаматум/, от което пострадалият
усетил силна болка. През това време св. С.В. припаднала, а Ц.Б. я пренесъл на
ръце до къщата на съседите св. Р.и И.М., които чули виковете, а по – късно Б.
им разказал за случилото се. Д., М.и И.З.се качили в автомобила на К.И., който
по това време бил приятел на И.З., а С.и Т.З.се качили в автомобила на св. Г. Б..
Така всички заедно тръгнали към кв. „Ботунец“.
Пострадалият Ц.Б. и приятелката му – С.В.
се прибрали у дома, като през нощта ръката го боляла и отекла. След 2-3 дни
отишъл в Пирогов, откъдето му казали, че случаят му не е спешен. На 30.09.2010
год. Б. отишъл на преглед в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където въз основа на
рентгеново изследване се установило счупването на кукестата кост на лявата му
ръка, което ограничавало хватателната й способност.
Също така му била поставена гипсова имобилизационна
превръзка, която носил в продължение на 45 дни, за да подпомогне оздравителния
процес.
Горната фактическа обстановка съдът
приема въз основа на следните събрани по
делото доказателствени
материали: обясненията на подсъдимия Г.Н.,
показанията на свидетелите Ц.Б., С.В., Р.М., И.М., Т.Б., Г. Б., Д. З., К.И., С.З.,
М.З.и И.З., молба до началника на 05 РУП
– СДВР от 29.09.2010 год., подадена от пострадалия, съдебномедицинско
удостоверение от 04.10.2010 год. , издадено от А., рентгенография от 30.09.2010 год., история на заболяването от 03.04.2006 год., протокол за разпознаване на
подсъдимия от св. С.В. и фотоалбум към него, справка за съдимост на подсъдимия,
съдебномедицинска експертиза, както и останалите писмени доказателства по
делото, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 от НПК.
По делото не се спори и еднопосочно се
установява, както поводът за възникналия конфликт, така и времето, и мястото.
Всички свидетели по делото посочват, че това е било през месец септември на
2010 год., пред къщата на св. Т.Б. – майка на Ц.Б. ***, а поводът бил скандал,
заради изключен ток от страна на пострадалия Б. в къщата на майка му, който
по-късно прераснал в побой между него, племенничките му, приятелката му и
подсъдимия.
Настоящият съдебен състав счита че
правилно СРС е кредитирал частично показанията на свидетелите Т.Б., М.З., С.З., И.З.и
Д. З., досежно частта, в която заявяват, че на процесните дата и място са били пред къщата на св. Т.З.и е
възникнал конфликт между тях и Ц.Б.. Не давя вяра обаче на показанията в
останалата част, като счита същите за непоследователни, нелогични, противоречиви,
хаотични и некореспондиращи с останалия доказателствен
материал. И.З.съобщава, че К.се е обадил на подсъдимия Г.Н., докато Д. З.твърди
точно обратното, че тя се е обадила на подсъдимия, също така последната е
заявила, че когато Н. е дошъл на процесното място,
конфликта между тях е бил приключил, обратното - св. К.И.си спомня, че подсъдимият е
присъствал на скандала. Сестрата на пострадалия – М.З.в обясненията си посочва,
че Ц.Б. е паднал на земята, както и че два месеца преди инцидента е имал шина и
операция на ръката, като по делото са събрани доказателства, че наистина
пострадалият е имал операция на ръката, но това се е случило далеч във времето –
около 4-5 години преди инцидента, а не два месеца преди това. Между показанията
на тази група свидетели има съществени разминавания относно това кой с кого е
дошъл и си е отишъл от мястото на сбиването, начина на нараняване на ръката на
пострадалия Ц.Б., както и местонахождението на Г.Н. по време на инцидента, които районният съд подробно е анализирал. И
настоящият съдебен състав счита че горепосочените свидетели са заинтересовани и
са целели изграждане на една защитна версия спрямо подсъдимия, имайки предвид
факта, че същия е член на семейството, а именно съпруг и съответно зет. Показанията
на тези свидетели напълно се опровергават от останалия доказателствен
материал, поради което настоящият съдебен състав ги намира за недостоверни и не
ги кредитира в тази им част.
Настоящата съдебна инстанция се
солидаризира и с направения от първоинстанционния съд
анализ на показанията на свидетелите Ц.Б.,
С.В. и Г. Б., като счита същите са логични, еднопосочни и непротиворечиви. Пострадалият
Ц.Б. последователно и категорично обяснява механизма на удара, което се
подкрепя и от показанията на св. С.В., която е била в непосредствена близост до
него и е успяла да възпроизведе ударите, както и средството. Правилно СРС е дал
вяра на показанията на св. Г. Б., който също потвърждава описаната ситуация,
твърди, че подсъдимият е носел тръба и с нея е нанесъл удара върху ръката на Б..
Нещо повече, той е напълно незаинтересован от изхода на делото, въпреки че към
момента на деянието е бил приятел на св. С.З., също така правилно са отчетени
за последователни и достоверни показанията му, дадени в хода на ДП, тъй като
тогава е съвсем логично споменът за случилото се да е по – пресен и съответно
да е възпроизведен по- правилно. В подкрепа на тези доказателства се явяват и
обясненията на свидетелите Р.и И.М., които са били съседи и също са чули
скандала, разбрали са, че Ц.Б. е бил бит, а на другия ден са го видели с гипс
на ръката. Дори и оскъдните обясненията на св. Т.Б. - майка на пострадалия, която била много
разстроена от случилото се, сочат на
това, че Б. е бил след инцидента с „бинт на ръката“, т.е . имал е някаква
травма.
В подкрепа на гореизложеното е и
приетата от районния съд съдебномедицинска експертиза, от която се установява
механизмът на причиняване на телесното увреждане, която настоящия съдебен
състав намира за компетентно и обосновано изготвена и също я кредитира.
Разпитан в съдебно заседание, вещото
лице Гатев изрично посочва, че старата травма /от 2005 година/, която е имал
пострадалия напълно е била зараснала, както между впрочем част от свидетелите
са се опитали да внушат обратното. Ето защо оплакванията на защитата в тази
насока се явяват неоснователни.
Въззивният
съд счита че по делото са налице множество доказателства, които водят до само
един възможен извод, а именно, че подсъдимият Г.И.Н. е виновен за това, че на 25.09.2010
год. в гр. София, кв. „Ботунец“ е ударил с метална
тръба по лявата ръка на Ц.Б. и по този начин му е причинил трайно затруднение
на движението на горния ляв крайник за период по – дълъг от 30 дни, което по
смисъла на НК представлява средна телесна повреда – чл. 129, ал. 2, пр.2, алт.
2, вр. ал.1 от НК. Настоящият състав намира, че
престъплението е осъществено от подсъдимия Н. и от субективна страна, при форма
на вината – евентуален умисъл /както е приел и първоинстанционния
съд/ същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и
е допускал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира
в поведението му, видно от начина на причиняване на увреждането и използваното
средство за това – метална тръба, както и от насоката на удара – в областта на
лявата ръка на пострадалия, и силата на нанасянето му. Именно от тези обективни
данни следва да се направи извода, че нанасяйки удара с тръба в областта на лявата ръка на пострадалия, подсъдимият Н. най-малкото
е допускал, че е възможно да причини такова телесно увреждане на пострадалия,
но се е отнесъл безразлично към това.
Справедливо и в съответствие с изискванията
на целите на чл. 36 от НК, при първоинстанционното
разглеждане и при условията на чл. 55,
ал. 1, т.2, б „б“ от НК, предвиденото наказание за
този вид престъпление е заменено с наказанието „Пробация“
за срок от една година, включващо изброените в присъдата пробационни
мерки. Също така правилно районният съд е взел предвид неразумно дългия срок за
разглеждане на делото като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
а именно близо 9 години. Тук е и мястото да се отбележи, че настоящият съдебен
състав, следейки служебно, каквито са правомощията по чл.313 и чл.314 от НПК,
без да е сезиран от страните, констатира, че делото е било последователно разпределено
на три съдебни състава, като съдебно заседание от 24.01.2017 год. е разгледано
и докладвано еднолично от председател, без присъствието на двама съдебни
заседатели, както изисква закона за такъв вид дела. С протоколното определение
е отменено определението от 14.04.2015 год., не е даван ход на делото по
същество, не са извършени никакви процесуални действия, не са събирани
доказателства, не са разпитвани свидетели, не са нарушени правата на подсъдимия.
Ето защо въззивният съд намира, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което съставлява основание за отменяна и връщане на делото за ново
разглеждане.
Съвместно с наказателния процес е приет
за разглеждане предявеният от пострадалия Ц.Б. против подсъдимия граждански иск за сумата от
5 000 лева, на основание чл. 45 от ЗЗД. От доказателствата по делото безспорно
се установява, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на подсъдимия, пострадалият е получил телесни увреждания, които
представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК. С оглед
на това, правилно районният съд е приел, че предявеният иск е основателен, като
е определил размера на обезщетението за получените неимуществени вреди да бъде 2 000 лв. и е отхвърлил иска за
горницата до пълния предявен размер от
5 000 лв., посочвайки подробно в мотивите съображенията за това. Неоснователни се явяват доводите на
защитника на подсъдимия, че при приемането на гражданския иск в съдебно
заседание, проведено на 14.04.2015 година е отразено, че приема граждански иск
за сумата от 500 лв., а в осъдителната част на присъдата, подсъдимия е осъден
да заплати сумата от 2000 лв. Следва да се отбележи, че се касае за техническа
грешка при изписването на цифрите.Това се извежда и от факта, че в протокола, проведен на 25.01.2018 год., и в
присъдата, и в мотивите към нея е записано, че е приет за съвместно разглеждане
граждански иск в размер на 5000 лв., а подсъдимия е осъден да заплати 2000 лв. Констатирайки несъответствието, за
което твърди, подсъдимият е имал
възможността да подаде жалба срещу така
изготвения протокол в преклузивен 3- дневен срок на
основание чл. 312, ал.1 от НПК, но така или иначе не го е сторил. Това обаче не
се явява основание, на което въззивната инстанция да
отмени съдебния акт на СРС, като неправилен или алтернативно да върне делото за
ново разглеждане от друг състав, поради допуснати процесуални нарушения.
С оглед изхода на делото, правилно
направените по делото разноски са били възложени на подсъдимия Г.И.Н..
По изложените съображения и на основание
чл.338 във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно
отделение, VII въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 25.01.2018 год., постановена по НОХД № 19588/2013 год. По описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 132 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: