Р Е Ш Е Н И Е № 1154
04.04.2018г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII
– ти гр.с-в в открито съдебно
заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5010/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е по обективно и субективно съединени искове с
правна квалификация чл. 109 ЗС и чл.31, ал.2
ЗС вр. с чл. 59 ЗЗД и по чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът А.С.П. е собственик
на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор по КК и КР №
56784.531.763 по силата на договор за дарение, оформен в нот.акт
№..., а двамата с ищцата Г.П. са етажни собственици в сградата с идентификатор
56784.531.763.1, като притежават първия жилищен етаж от същата. Ответник А.И.П.
притежавал 1/3 ид.ч. от дворното място, а ответницата
М.Т. /починала в хода на процеса/ заместена по право от сина си С.В.Т.
притежава 1/6 ид.ч от дворното място. В имота, освен
горепосочената масивна жилищна сграда с идентификатор 56784.531.763.1 в
лицевата му част откъм ул. “Г. К.””, съществувала и стара полумасивна
жилищна сграда, собственост на наследодателя на ответниците И. П., съгласно делбен протокол от 28.12.1967г. Твърди се, че по действащия
ЗРП от 1984г. било предвидено осъществяването на изцяло ново застрояване в
дворното място, т.е. не било предвидено запазването на въпросната полумасивна жилищна сграда. В съответствие с плана било
реализирано строителството на сградата с идентификатор 56784.531.763.1. Тази
сграда била предмет на делба, извършена с влязло в сила съдебно решение по
гр.д.№ 4862/1992г., в резултат на което ищците придобили правото на собственост
върху първия жилищен етаж. Посочено е още, че ответниците в качеството им на
собственици на старата сграда с идентификатор 56784.531.763.2 категорично
отказвали да изпълнят задължението си за премахването й, поради което и новопостроената
сграда не била въведена в експлоатация. Старата полумасивна
жилищна сграда била разположена приблизително в средата на дворното място и
пречела за пълноценното му ползване. През месец октомври 2014г. ищците
отправили до ответниците нотариални покани, с които поискали от тях заплащане
на обезщетение за ползването на дворното място, чрез държането в същото на
старата подлежаща на премахване сграда. Ответниците нито премахнали сградата,
нито платили обезщетение. Освен това ответникът А.И.П. бил монтирал четири
външни тела за климатици точно над прозорците и терасата на ищците. Тази външни
тела не били поставени със съгласието на етажните собственици и не били
отводнени по съответен начин, поради което при работата им кондензът
се стичал в терасата на долния етаж и по первазите на прозорците. През 2007г.
ищецът сезирал съответните органи на Район „Ю.” при Община П., които извършили
проверка и съставили констативен акт аз извършеното от ответника нарушение.
Въпреки това външните тела не били премахнати.
Ето защо се иска от съда да осъди ответниците да премахнат вътрешна жилищна
сграда, построена в съсобствения между страните ПИ № 56784.531.763 и заснета
като самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.763.2 на кадастралната
карта на гр.П..
Иска се още ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците обезщетение
за ползването единствено от тях на съсобственото
дворно място в размер на сумата от общо 7200 лева за периода от 01.11.2014г.-
30.04.2016г., ведно със законната лихва за заабава
върху тази сума считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на същата.
Иска се ответник А.И.П. да бъде
осъден да премахне 4 бр. външни климатични тела, монтирани два по два съответно
на източната и на северната фасади на построената в дворното място жилищна
сграда с идентификатор № 56784.531.763.1. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
От страна на ответниците са постъпили отговори в които предявените искове
се оспорват по основание и размер, не се признават изложените от ищците
твърдения. Твърди се че новата жилищна сграда не е въведена в експлоатация не
поради съществуването на старата полумасивна сграда в
двора чието премахване се иска, а поради това, че новата сграда не била
изградена до край, не бил построен предвидения по плана и по проекта четвърти
етаж и не била положена външна мазилка, което се явявало обективна пречка за
въвеждането на жилищна сграда в експлоатация със съответното разрешение на
ДНСК. Относно старата сграда с идентификатор 56784.531.763.2 се твърди, че е
напълно законна и не подлежи на премахване. В двора, освен сградите с
идентификатори 56784.531.763.1 и 56784.531.763.2, имало още четири сгради и постройки с различни
собственици, поради което дворното място не представлявало общо част към
първата сграда, а била налице хоризонтална етажна собственост при което налице
били няколко етажни собствености и съответно
прилежащата земя към сградите ги обслужвала. Реалното ползване на двора било разпределено
още през 1976г. с делбения протокол по гр.д.№
506/1967г., като този начин на ползване бил меродавен и към настоящия момент.
Именно поради това по гр.д.№ 4004/99г. на ПРС, Х гр.с. бил отхвърлен иск на
ищците за ново разпределяне на реалното ползване. Относно климатичните тела се
твърди, че същите са одобрени по БДС и са монтирани от лицензирана фирма.
Същите били обезопасени, а тръбите, от които изтичал кондензът
били заустени във водосточните тръби на сградата.
След тяхното поставяне, през 2006г. ищците извършили външно саниране само на
своя етаж, при което били подменени частите от водосточните тръби, в които били
заустени тръбите от външните тела и последните не
били поставени отново. В този смисъл се твърди, че ако въобще са налице някакви
неудобства за ищците във връзка с функционирането на климатиците, то те са по
причина на собственото им поведение.
Постъпила е насрещна искова молба от ответник А.И.П. срещу ищците, която е
приета за съвместно разглеждане в настоящето производство. В нея се твърди, че
ищците по първоначалния иск са монтирали в собственото си североизточно избено
помещение котелна инсталация, обслужваща парната инсталация в жилището им. При
работа на котелната инсталация от димоотвода /комина/, който преминава по
вертикала през всички етажи се отделял задушлив дим, по причина на който
съответните помещения в жилището на ответника А.И.П. били неизползваеми. Ето
защо той се принудил да постави каменна облицовка на комина, преминаващ през
жилището му. За поставянето на облицовката той платил 800 лева, като счита, че
необходимостта от този разход произтича пряко и единствено от наличието на
котелна инсталация в избата на ищците. Освен това бил монтиран окачен таван от кнауф- плоскости, захванати за междуетажната плоча под хола
на А.И.П.. Плоскостите били захванати за плочата с множество гвоздеи и дюбели.
В резултат от това и в резултат от тежестта на окачения таван била нарушена товароносимостта на плочата- същата провиснала и се
напукала. Пукнатини се появили и по източната стена на хола. С оглед на
запазването на цялостната конструкция на сградата, ответникът претендира за
премахване на окачения таван и укрепване на междуетажна плоча. Сочи се, че той
е собственик / в една част едноличен собственик в друга част в режим на СИО със
съпругата му/ на гараж с идентификатор 56784.531.763.6, единственият достъп до
който бил през незастроената част от дворното място. Ищците редовно паркирали
лични и служебни автомобила на входа на двора, откъм улицата, като по този
начин препятствали възможността за ползването на гаража по предназначение.
Ето защо се иска от съда да бъдат осъдени А.С.П. и Г.Т.П. да премахнат
изградената от тях котелна инсталация към парната инсталация в притежаваното от
тях североизточно избено помещение находящо се в
жилищна сграда с идентификатор № 56784.531.763.1 в гр. П., ул. “Г. К.” №..,
ет.., както и да заплатят сумата от 800 лева, която представлява стойността на
каменната облицовка на димоотвода преминаващ през хола и спалнята на неговия жилищен етаж,
която е с площ от 6.5 кв. м и която сума представлява обезщетение за
претърпените вреди в резултат на използването на котелната инсталация, ведно
със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Иска се още осъждането на А.С.П. и Г.Т.П. да премахнат поставения от тях
окачен таван в помещението на етаж
първи, което се намира под хола / дневна с кът за хранене/ на етажа на ищеца по
насрещния иск в жилищна сграда с идентификатор № 56784.531.763.1 в гр. П., ул. “Г.
К.” №.., ет..както и за осъждането на ответниците по насрещния иск да извършат
укрепване на плочата-таван, която разделя хола/дневна с кът за хранене/ находящ
се на притежавания от ищеца по насрещния иск етаж втори от жилищна сграда с
идентификатор № 56784.531.763.1 и намиращото се под него помещение в същата
жилищна сграда, на етаж първи, собственост на ответниците по насрещния иск.
Иска се още осъждането на ответниците по насрещния иск да преустановят
действията с които пречат на ищеца по насрещния иск да има достъп и да ползва по предназначение
следния недвижим имот: сграда-гараж с
идентификатор № 56784.531.763.6, която сграда е разположена в процесния
поземлен имот.
Ответниците по насрещния иск оспорват насрещната искова молба и твърдят, че
в котелната инсталация използват екологично чисти палети. Избеното помещение се
проветрявало, а сечението на комина било напълно достатъчно за отвеждане на
изгорелите газове. Поради това те считат, че е практически невъзможно
изгорелите газове дотолкова да натоварват комина, че да се разсейват встрани.
Те твърдят също така, че окаченият таван в жилището им не натоварва междуетажната
плоча повече от допустимото, като по никакъв начин не застрашава здравината й.
По отношение на гаража на ответника А.И.П. се твърди, че от години той го
ползва за складово помещение. Той притежавал и гараж на партерния етаж на
жилищната сграда, откъм улицата, който обаче бил преустроил в офис. Поради това
именно той паркирал свои и фирмени автомобили на входа на двора. Ангажират
доказателства. Претендират разноски.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност и като взе предвид становищата на страните намира за установено
следното от фактическа и правна страна.
По отношение иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за премахване на вътрешна
жилищна сграда, построена в съсобствения между страните ПИ № 56784.531.763 и
заснета като самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.763.2 на
кадастралната карта на гр.П..
Страните са етажни собственици в новопостроената триетажна жилищна сграда
/два жилищни етажа и приземен- сутерен етаж/, на която сграда има извършена и
съдебна делба, с влязло в сила съд. решение по гр.д.№ 4862/1992 г.на ПРС-V г.с. /приложено към И.М./, като А.С.П. и Г. Т.П. са
собственици на първия жилищен етаж от сградата, а А.И.П. е получил в дял
жилището на втория жилищен етаж от сградата. Застрояване е извършено по силата
на предвижданията на действуващия ЗРП, одобрен със
заповед от 1984 г., като старите съществуващи в дворното място сгради не се
запазват от този план. За осъществяването на строежа на новата сграда, старата
жилищна сграда, собственост на бащата на А.С.П. - С.П. е била премахната, а втората,
стара жилищна сграда, която се намира във вътрешната част на дворното място,
собственост на наследодателя на ответниците И. П. съгласно Протокол за делба от
.. г. на ПНС по гр.д.№ 506/1967 г. съществува и досега, която е и предмет на
първия на настоящия иск. Процесната сграда с
идентификатор № 56784.531.763.2 е законна, тъй като за същата са издадени две
разрешения за строеж - строително разрешение №..., и строително разрешение
№86/1971г., издадени от Пловдивски градски народен съвет. Съставен е протокол
от ... за строителна линия и ниво. С представено по делото писмо изх. № ... на
кмета на район „Ю." при Община П., е признал законността на сградата и
наличието на строителни книжа за нея. Това прави описаната сграда заварен
строеж по смисъла на §21 от ЗР на ЗУТ. Същевременно въпросната сграда не се
запазва в предвижданията на регулационния план като елемент от осъщественото
ново застрояване, съгласно одобрения застроителен
план от 1984 г., което обстоятелства се установява както от приетата по делото
техническа експертиза на в.л. арх. Н.К., така и от множеството писма, изпратени
от страна на техническата служба при Община П.. Липсата на предвиждания в
регулационния план от 1984г. обаче не означава, че екс
леге сградата подлежи на премахване, така както
твърдят ищците съгласно чл.53а ЗУТ, тъй като съгласно тази разпоредба заварените
и търпимите строежи, невключени в режима на застрояване на урегулирания поземлен имот, се премахват от
възложителя най-късно до завършване на
разрешения строеж като ако
възложителят не изпълни това, строежът
не се въвежда
в експлоатация. В случая новопостроената жилищна сграда следва режима на собствеността на
дворното място като собственост са придобили всички собственици на терена, при
което изградените обекти в жилищната постройка са били предмет на съдебна делба
съгласно съдебно решение по гр.д. № 4862/1992г. на ПРС, V гр.с-в. Следователно, към момента на изграждането на
новата постройката процесната заварена стара жилищна постройка с индентификатор 56794.531.763.2 не е била премахната като
ищците не сочат поради какви причини това не е сторено. От тук следва извода,
че страните е следвало да премахнат тази сграда преди да започнат да строят
новата сграда, за да изпълнят предвижданията на регулационния план в съсобственото дворно място, а ако нямат съгласие по този
въпрос да предприемат съотвените правни действия. В
този смисъл уважаването на негаторния иск не е
обусловено от незаконността на строителството, а от обективното смущаване
правото на собственост на ищеца (Решение № 1190/02.07.99 г., по
гр.д. № 2042/98 г., на IV г.о.). Последното пък означава че
каквито и предписания да бъдат издадени от РДНСК, респ. от органите на Общината
щом не са налице основанията за административно премахване на постройката,
респ. същата да бъде премахната по административен ред, то ищците не могат да
черпят права от тези предписания, защото те касаят отношенията между
собствениците и Държавата в лицето на съответната администрация, а отношенията
помежду им които възникват във връзка с ползването на изключителна собственост
в общ съсобствен парцел да уреждат по правилата на ЗС
и ЗУЕС. Основателно е възражението на ответник С.Т., че сграда с идентификатор
№ 56784.531.763.1 не е необходимо да се
въвежда в експлоатация, доколкото същата е реализирана преди
09.04.1993 г. и също представлява съществуващ заварен строеж, както впрочем и
сградата с идентификатор 56784.531.763.2. Съгласно §6 от ПЗР на Наредба
№2/2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и
минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения
и строителни обекти Наредбата не се
прилага за заварени
строежи, завършени до 09.04.1993г., които не са били приети по
установения ред до 09.04.1993г. Този текст от наредбата въвежда на практика изключение
спрямо строежи с описаните характеристики и облекчава техния режим, като ги
изключва от обхвата на наредбата, респ. за тях отпада необходимостта от
въвеждане в експлоатация. Следователно, основният аргумент на ищците, че не
могат да въведат в експлоатация притежаваната от тях сграда, при което им се
пречи на собствеността не се установява. Отделно от това въобще не са въведени
твърдения по какъв точно начин невъзможността за въвеждане в експлоатация на
сграда съставлява пречка за упражняване правото на строеж. До колкото както се
посочи отношенията между Държавата, от една страна, между собственика на една
постройка, от друга не мога и не са централни в предмета на доказване по негаторния иск, тъй като последния има за основание
създаването на неоснователно пречене от страна на другия съсобственик, за които
пък няма задължение да премамхва каквото и да било
защото най-малкото вече няма качеството възложител, а към момента в който е
имал това качество пък не е действал чл. 53а ЗУТ. В допълнение в производството
по чл. 109 ЗС не може да се замести чрез съдебен акт бездействието или отказа
на административен орган да премахне дадена постройка, за да се изисква от
граждански съд да прилага основанията за премахване на сграда уредени в ЗУТ.
Ето защо настоящата инстанция дължи произнасяне и обследване на въпроса
пречат ли ответниците на ищците да ползват индивидуалната си, изключителна
собственост върху сграда с идентификатор 56784.531.761.1 и прилежащите към нея
общи части от дворното място.
Поземлен имот с идентификатор № 56784.531.763 е съсобствен
между страните по настоящото дело и още едно лице, като ползването му следва да
се разпределя съобразно разпоредбата на чл. 32 ЗС и съобразно решенията на
общото събрание на етажната собственост като ползването на дворно място вече е
било разпределено между праводателите на страните
посредством делбен протокол от 28.12.67 год. по гр. д. № 506/67
год. на П. народен съд като към настоящия момент между страните е
налице влязло в сила съдебно решение по
гр. д. № 4004/99 год. на PC гр. П., X граждански състав, потвърдено с Решение от .. г. по в.гр.д. №
1741/2000 г. на Окръжен съд Пловдив, което от своя страна е потвърдено с
Решение № .. от .. г. по гр.д. № 925/2002 г. на ВКС, IV P.O., с което е отхвърлен иск, предявен от ищците и техните праводатели за ново разпределяне на ползването на поземлен
имот с идентификатор № 56784.531.763. Същевременно се твърди че съществуването
на старата жилищна сграда /която се ползвала от ответниците чрез държатели –
техни наематели/ пречи и на ефективното реално ползване на дворното место без
обаче да се конкретизира по какъв точин начин
ползването на сградата пречи на ищците да ползват общите части от прилежащото
към сградата дворно място. Не се събраха и доказателства в тази насока още
повече, че ако все пак има пречене, то предявеният негаторен
иск би следвало да има за предмет осъждането на ответниците да преустановят
това пречене чрез съдебната забрана да извършват определени действия, а не да
премахват собствената си сграда. Ето защо за настоящата инстанция остава
недоказано какво общо има твърдяното пречене на ищците с премахването на
сградата и по какъв точно начин използването на последната пречи на ползването
на общото дворното място, респ. как точно се извежда съответствие на обема на
търсената защита с реалната необходимост и нужда за собственика. В тази връзка
с негаторния иск страната има право да получи съдебна
защита на правата си в такъв обем, който да съответства на нуджите
й.
Ето защо настоящата инстанция намира, чет този
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС.
За процесния поземлен имот е налице реално разпределение ползването на
всяка от страните. В случая следва да се отчете правната специфика на дворното
място като обща част съгласно чл. 38 ЗС като всеки от етажните собственици има
право на достъп през общата част от имота, за да може да ползва пълноценно индивидуалната
си лична собственост. Така индивидуална собственост е сграда с ИД №
56784.531.763.2 - двуетажна жилищна; еднофамилна сграда с
ИД № 56784.531.763.3 , сграда с ИД №
56784.531.763.4 - едноетажна, хангар, депо, гараж; сграда с ИД №
56784.531.763.5 - едноетажна, др. вид производствена складова, инфраструктурна
сграда, които всички сгради са съсобствени между ответниците,
а сграда с ИД № 56784.531.763.6 - едноетажна, хангар, депо,гараж е СИО между А.П.
и неговата съпруга Г. П.. Разпределянето на правото на ползване върху дворното
място е относно 2.50 линейни метра от лицевата страна на парцела, служещ за
вход, а за останалата част няма реално разпределение. Следователно за
притежаваните общи части е обективно невъзможно без наличието на конкретно
реално разпределение на дворното място да се отсъди точно от какво са лишени
ищците, за да бъде остойностена ползата в съответния паричен еквивалент. В тази
връзка следва да се има предвид че разпределяне реалното ползване се извършва
чрез доброволен акт, който има характер на поемане на облигационно задължение
или чрез постановяване на заместващ такъв акт – съдебно решение, което да
отчете индивидуалните специфики на застрояването на парцела като със съдебно решение по гр. д. № 4004/99
год. на PC гр. П., X е разпределено
ползването на имота към който момент вече е съществувала новопостроената
жилищна сграда, а в настоящето производство съдът е обвързан от този постановен
съдебен акт.
Ето защо по изложените съображения така
предявения иск по чл.31, ал.2 ЗС се явява недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен за съответните претендирани от ответниците
суми ведно със законната лихва за заабава върху тези
суми считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на същата.
По отношение на иска с правна квалификация чл.
109 ЗС за премахване 4 бр. външни климатични тела, монтирани два по два
съответно на източната и на северната фасади на построената в дворното място
жилищна сграда с идентификатор № 56784.531.763.1.
Ответник А.П. не оспорва, че върху посочените две фасади на сградата са
разположени от него общо 4 бр. климатични тела, обслужващи неговото жилище на
втория етаж. От показанията на разпитания по делото св. Е. се установява, че
още когато е била поставяна топлоизолация на етажа на ищците, от посочените
климатици е имало постоянните течове по стените на сградата, които са
затруднявали самата работа. Последното е установено и от представеното по
делото изрично писмо от Община П., район „Ю." от което е видно, че на отв. А.И.П. е съставен Акт и Наказателно постановление за
неспазване изискванията за отводняването на посочените климатици съгласно
приетата Нередба № 1 на Община Пловдив.
Същевременно се установява по делото, че външните климатични тела са били
обезопасени и са били с хванат и отведен летен и зимен конденз във водосточните
тръби на сградата – така показанията на св. В. М. и св. М. З. като след тяхното
поставяне ищците, без съгласието на останалите собственици на сграда с ИД №
56784.531.763.1, са извършили саниране на целия първи жилищен етаж, като са
поставили външна изолация и замазка само на първия етаж от жилищната сграда и
са подменили частта на водосточните тръби по протежението на първия етаж на
трите фасади на сградата.
Следователно, от една страна, се констатират течове поради неотводняване на
климатичните тела, при което отново се поставя въпроса за търсения обем от
правна защита по реда на чл. 108 ЗС и съответствието на този обем от
установеното нарушение. В случая ищците не искат преустановяване само на онези
действия или състояния, в които се състои неправомерното действие или състояние
върху вещното право на ищеца – отстраняване на течове, респ. изграждане на
отводнителна система, а се иска премахване източника на това - в случая климатичните тела. За да се
постанови последното по делото би следвало да се установи пряката причинна
връзка между преченето на тези уреди и възможността да се ползва собствеността.
В случая е доказана пряката причинна връзка между неотводняването на
климатиците и възникналата влага и конденз по терасите на ищците, което
действително създава неудобства, но по делото не е доказана реална нужда от
тяхното принудително премахване. От друга страна, неотводняването на
климатиците има отношение към предприетия от ищците ремонт на фасадата на
сградата, която се явява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Ето защо настоящата инстанция приема, че неоснователното пречене може да се
отстрани чрез друг способ, а не чрез поискания от ищците –премахване на
климатичните тела поради което този иск се отхвърля като неоснователен и
недоказан.
По иска за премахване на котелна инсталация, изградена в избеното помещение
на А. и Г. П.
Във връзка с процесния котел, за който се установи, че действително
съществува и е монтиран в сутерена към първия жилищен етаж на ответниците по
насрещния иск по делото бяха изслушани и приети две експертизи, които съдът
възприема като безпристрастни и кредитира с доверие - на вещото лице В.Ш. и на
вещото лице инж. П.. От тези експертизи се установява, че котелната инсталация
след 2007 г. е напълно подменена и осъвременена, тя не работи с твърдо гориво
/дърва и въглища/, а с пелети, като същата функионира нормално, а котелът отговаря на всички изискуеми
технически норми и нормативи за този вид инсталации. Жилищната сграда има
изградена коминно димоотводно тяло като появата на
пукнатини по него не е следствие от горинвия процес
от котела. Показанията на св. В. М. и М. З., че именно в резултат на
ползването на котелната инсталация от ответниците се е появило напукване по
коминното тяло в частта, която преминава през жилищния етаж на А.П. и са се образували черни петна се опровергава
от заключението на вещото лице В.Ш.. Следователно, изградената към коминното
тяло каменна настилка не се установява да е в причинно-следствена връзка с
функционирането на котела, чието премахване се иска. В тази връзка следва да се
посочи и вече изложеното, че дори да има някакво неудобство свързано с
ползването на котела А.П. разполага с възможност да иска отстраняването й, а не
чрез премахването му.
Ето защо по изложените съображения предявения иск се отхвърля като
неоснователен и недоказан.
По отношение на насрещния иск за премахване поставения от А.С.П. и Г.Т.П.
окачен таван в помещението на етаж
първи, което се намира под хола / дневна с кът за хранене/ на етажа на ищеца
както и за осъждането на ответниците по насрещния иск да извършат укрепване на
плочата-таван, която разделя хола/дневна с кът за хранене/ находящ се на
притежавания от ищеца по насрещния иск втори етаж и намиращото се под него
помещение в същата жилищна сграда, на етаж първи.
По делото са представени, от една страна констурктивно
становище от инж.Е. К., проектант по част конструкция, и от друга страна бе
изготвена по искане на ответниците специалзирана
експертиза, от експерт-специалист - строителен инженер по част констуркция от НИСИ С. съгласно, които полезният товар на носимост на една бетовнова плоча
е от 150 кг/ кв.м. Процесният
окачен таван съгласно заключението на в.л. Й. е в насока, че не е нарушена носимоспособността на плочата. Не е налице опасност от
пропадане или провисване, нито пък съществува опастност
за конструктивната и цялост. Следователно, изградения окачен таван не може да
се категоризира като принадлежност към главната вещ, която да пречи за
ползването и от страна на ищеца по насрещния иск. Показанията на св. В. М. и М.
З. не се кредитират тъй като отразяват лични впечатления, а не експертно
становище, което лично впечатление не може да се свърже причинно с наличието на
окачения таван.
По отношение на иска за осъждане ответниците по насрещния иск да преустановят
действията, с които пречат на А.И.П. да има достъп и да ползва по
предназначение сграда- гараж с идентификатор № 56784.531.763.6, която сграда е
разположена в процесния поземлен имот съдът намира следното.
Правното естество на търсената защита предполага наличието на акт за реално
разпределение ползването на поземления имот, който се намира в режим на етажна
собственост до колкото се цели преустановяването на конкретни фактически
действия за реална част от имот. Видно от съдебно-техническата експертиза на
вещото лице В.К. се установява че единственият достъп до гаража е през входа
откъм ул. "Г. К.". Твърдението, че ответниците паркират пред входа на
поземления имот и така затрудняват достъпа на гаража не е сред основанията
предвидени в хипотезата на чл. 109 ЗС, който да послужат за получаването на негаторна защита. Съгласно реалното разпределение
ползването на дворното място – скица № 2 на л. 199 от делото процесния гараж се
намира в дела отреден за ползване от ответниците, същевременно ищецът не конкретизира какви точно действия се
извършват в частта, която му е отредена за ползване и по какъв точно начин се
смущава нормалното му упражняване правото на собственост извън факта, че се
паркира пред входа на поземления имот. Ето и защо при тази яснота съдът няма
правомощие да осъди ответниците да преустановят действия които извършват не в
самия имот, а извън него.
По изложените съображения този иск се отхвърля като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора по делото разноските се разпределят както следва.
За ищците А.С.П. и Г.Т.П. разноските сторени по първоначално предявените
искове за адвокатско възнаграждение остават за тяхна сметка предвид
неоснователността на претенциите им – сума в размер на 600 лева. Относно
разноските за адвокатско възнаграждение по насрещните искове ответниците по тях
имат право на сумата от 400 лева / съгласно представения договор за правна
помощ/ предвид неоснователността им. Относно разноските за държавна такса, депозити
за вещи лица и свидетели, разноските остават за сметка на ищците.
За ответник С.В.Т. същият има право на разноски в размер на сумата от
1 110 лева, 960 лева за адвокатско възнаграждение по предявените срещу
него три иска и 150 лева за депозит за възнаграждение за вещо лице.
За ответник А.И.П. се представя договор за правна защита и съдействие на
стойност 3000 лева за отговор на исковата молба и изготвяне на насрещна искова
молба както и се претендира сума от 300 лева за три явявания в съдебно
заседание. В договора не е фиксирано изрично какво е възнаграждението нито за
отговора, нито за насрещната искова молба, поради което съдът ги разпределя
поравно. С оглед неоснователността на първоначалните искове ответник А.И.П. има
право на разноски в размер на 1 500 лева за адвокатското възнаграждение по
защитата спрямо тези искове. Същевременно разноските сторени по насрещната
искова молба в размер на 1 500 лева остават за сметка на страната, тъй
като претенциите са неоснователни, респ. за сумата от 300 лева, 150 лева
остават за сметка на страна, а за останалата сума от 150 лева следва да се
присъди в полза на ответника по първоначално предявените искове. Или обща сума
в размер на 1650 лева за адвокатско възнаграждение за проведената съдебна
защита срещу предявените искове.
Относно разноските, които тази страна е направила за събиране на
доказателства същите не следва да се присъдят, тъй като страната не
конкретизира по пера какви суми за кои експертизи е заплатила предвид на което
съществува неяснота тези разноски към кой доказателствен източник се отнасят
ангажиран в подкрепа на твърденията към отговора на исковата молба или
ангажиран в подкрепа твърденията към насрещната искова молба. Ето и защо тези претендирани разноски
за държавни такси, експертизи и свидетели остават за сметка на страната.
В допълнение съдът няма служебно задължение да разпределя кои разноски за кои
доказателства са направени и как се разпределят съобразно изхода на спора по
делото, без да е изрично посочено.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.П. с ЕГН *********** и Г.Т.П. с ЕГН **********
*** със съдебен адрес:*** против А.И.П. с ЕГН ********** с адрес: *** със
съдебен адрес:*** и С.В.Т. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** искове с
правна квалификация чл. 108 ЗС да бъдат осъдени ответниците да премахнат
вътрешна жилищна сграда, построена в съсобствения между страните ПИ №
56784.531.763 с площ 440 кв.м с адрес: гр. П., ул. Г. К. № .. и заснетата като
самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.763.2 на КК и КР на гр.П.
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи 2 като
неоснователни и недоказани;
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.П. с ЕГН *********** и Г.Т.П. с ЕГН **********
*** със съдебен адрес:*** против А.И.П. с ЕГН ********** с адрес: *** със
съдебен адрес:*** искове с правна квалификация чл. 31, ал.2 вр.
с чл. 59 ЗЗД за осъждането на А.И.П. да заплати сумата от 4 800 / четири
хиляди и осемстотин/ лева, която представлява обезщетение за периода от
1.11.2014г. до 30.04.2016г. за ползата от която ищците са лишени върху поземлен
имот с идентификатор № 56784.531.763 с площ 440 кв.м с адрес: гр. П., ул. Г. К.
№ .. ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на
подаването на исковата молба 18.04.2016г. до окончателното й изплащане като
неоснователни и недоказани;
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.П. с ЕГН *********** и Г.Т.П. с ЕГН **********
*** със съдебен адрес:*** против С.В.Т. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***
искове с правна квалификация чл. 31, ал.2 вр. с чл.
59 ЗЗД за осъждането на С.В.Т. да заплати сумата от 2 400 / две хиляди и
четиристотин/ лева, която представлява обезщетение за периода от 1.11.2014г. до
30.04.2016г. за ползата от която ищците са лишени върху поземлен имот с
идентификатор № 56784.531.763 с площ 440 кв.м с адрес: гр. П., ул. Г. К. № ..,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаването на
исковата молба 18.04.2016г. до окончателното й изплащане като неоснователни и
недоказани;
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.П. с ЕГН *********** и Г.Т.П. с ЕГН **********
*** със съдебен адрес:*** против А.И.П. с ЕГН ********** с адрес: *** със
съдебен адрес:*** искове с правна квалификация по чл. 109 ЗС за осъждането на
ответника да премахне 4 бр. външни климатични тела, монтирани два по два
съответно на източната и на северната фасади на построената в дворното място
жилищна сграда с идентификатор № 56784.531.763.1 по КК и КР на гр. П. като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И.П. с ЕГН ********** с адрес: *** със
съдебен адрес:*** против А.С.П. с ЕГН *********** и Г.Т.П. с ЕГН ********** ***
със съдебен адрес:*** искове с правна квалификация чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД да
бъдат осъдени ответниците да премахнат изградената от тях котелна инсталация
към парната инсталация в притежаваното от тях североизточно избено помещение находящо се в жилищна сграда с идентификатор №
56784.531.763.1 в гр. П., ул. “Г. К.” №.., ет.., както и да заплатят сумата от
800 /осемстотин/ лева, която представлява обезщетение в размер на стойността на
поставената каменната облицовка на димоотвода преминаващ през хола и спалнята
на неговия жилищен етаж, ведно със законната лихва за забава като неоснователни
и недоказани;
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И.П. с ЕГН ********** с адрес: *** със
съдебен адрес:*** против А.С.П. с ЕГН *********** и Г.Т.П. с ЕГН ********** ***
със съдебен адрес:*** искове с правна квалификация чл. 109 ЗС да бъдат осъдени
ответниците да премахнат поставения от тях окачен таван в помещението на етаж
първи, което се намира под хола / дневна с кът за хранене/ на етажа на ищеца в
жилищна сграда с идентификатор № 56784.531.763.1 в гр. П., ул. “Г. К.” №..,
ет..както и за осъждането на ответниците да извършат укрепване на
плочата-таван, която разделя хола/дневна с кът за хранене/ находящ се на
притежавания от ищеца втори жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор №
56784.531.763.1 и намиращото се под него помещение в същата жилищна сграда, на
етаж първи, собственост на ответниците като неоснователни и недоказани;
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И.П. с ЕГН ********** с адрес: *** със
съдебен адрес:*** против А.С.П. с ЕГН *********** и Г.Т.П. с ЕГН ********** ***
със съдебен адрес:*** искове с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят
действията с които пречат на ищеца да има достъп и да ползва по предназначение недвижим
имот сграда - гараж с идентификатор №
56784.531.763.6, която сграда е разположена в поземлен имотс
идентификатор № 56784.531.763 като неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА А.С.П. с ЕГН *********** и Г.Т.П. с ЕГН ********** ***
със съдебен адрес:*** да заплатят в полза на А.И.П. с ЕГН ********** с адрес: ***
със съдебен адрес:*** сумата от 1 650 / хиляда шестотин
и петдесет/ лева, която представлява разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита;
ОСЪЖДА А.С.П. с ЕГН *********** и Г.Т.П. с ЕГН ********** ***
със съдебен адрес:*** да заплатят в полза на С.В.Т. с ЕГН ********** *** със
съдебен адрес:*** сумата от 1 110 / хиляда сто и десет/ лева, която
представлява разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита и разноски за събиране на доказателства;
ОСЪЖДА А.И.П. с ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес:***
да заплати в полза на А.С.П. с ЕГН *********** и Г.Т.П. с ЕГН ********** ***
със съдебен адрес:*** сумата от 400 / четиристотин/ лева, която представлява
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по
предявените насрещни искове.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- гр. Пловдив.
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.