Определение по дело №1758/2018 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  1876                                                         4.10.2019 г.                                          Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:        1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                    2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 1758 по описа за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            С решение №VI-5 от 23.07.2019г. по в.гр.д.№1758/2018г. Бургаският окръжен съд е уважил изцяло въззивната жалба, подадена от „ДЗИ- Общо застраховане“ АД против решение №155 от 16.08.2018г. по гр.д.№1039/2017г. на РС- Несебър, като  е отменил последното в обжалваната част, с която застрахователят е бил осъден да заплати на Х.В.И. сумата от 1174,65 лв., представляващи половината от присъденото от районния съд застрахователно обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, като е отхвърлил предявения иск за тази разлика. Предвид изхода на делото, присъдените от НРС разноски за първата инстанция в полза на ищцата са намалени наполовина, а тези на застрахователя- завишени с ½. Съответно- на застрахователя, чиято жалба е уважена изцяло, са присъдени всички направени разноски за първата инстанция, а е отхвърлено искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция, направено от въззиваемата.

Решението е необжалваемо и е влязло в сила на 23.07.2019г. 

На 5.08.2019г., в срока по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила касационна жалба от адв.А., като пълномощник на Х.В.И., с която решението на БОС е обжалвано в частта за разноските.

Тази жалба, предвид предмета ѝ следва да се квалифицира като молба за изменение на решението в частта за разноските, компетентен да се произнесе по която е Бургаския окръжен съд, който е постановил съдебния акт за разноските, който макар и инкорпориран в решението по делото, има характер на определение.

Молителката счита, че понеже е направила искане за присъждане на разноските по делото пред въззивната инстанция, тя има право на разноски съгласно закона. Щом на въззивника били присъдени разноски за въззивната инстанция съразмерно на уважената от тази инстанция част от претенцията, то на въззиваемата също следвало да бъдат присъдени разноски. Второто оплакване е, че искането ѝ за присъждане е разноски е отхвърлено без мотиви.

В указания срок въззиваемото дружество, представлявано от адв.В. е представило отговор, с който оспорва молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Сочи се, че след като е уважил въззивната жалба изцяло, то на въззиваемата не следва да се присъждат разноски.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на които приема следните изводи.

Искането е с правно основание чл.248, ал.1, предл.2 от ГПК. Същото е допустимо, тъй като е направено в законоустановения едномесечен срок от страна, която има интерес от изменението на решението в частта за разноските. Не е представен списък по чл.80 ГПК, но отговора на въззивната жалба следва да се приеме за такъв след като единствения разход на страната е платеното адвокатско възнаграждение.

По същество искането за изменение на решението е неоснователно.

С решението по въззивното дело, решението на НРС е отменено частично, при което като краен резултат присъденото в полза на молителката застрахователно обезщетение е намалено наполовина. Това налага и присъдените от районния съд разноски за първата инстанция да бъдат коригирани, съразмерно на уважената / респективно- отхвърлената част от иска. За производството пред въззивната инстанция на въззиваемата не се дължат разноски, защото жалбата против нея е уважена изцяло. В случая разпоредбата на чл.78, ал.1 и чл.78, ал.3 от ГПК не се прилагат буквално, както счита молителката. Предмета на въззивното производство включва само обжалваната част от решението, т.е. спорните 1174,65 лв., а не 2349,29 лв., какъвто е материалния интерес пред първата инстанция. След като жалбата е уважена изцяло- за 1174,65 лв., то на въззивника се дължат всички направени пред въззивната инстанция разноски. Въззиваемата е загубила делото пред въззивната инстанция, поради което не ѝ се дължат разноски.  

С оглед изложеното по-горе, не са налице налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските. Молбата по чл.248, ал.1, предл.2 ГПК  е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Понеже решението на БОС не подлежи на обжалване, на основание чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК същото не подлежи на обжалване. В този смисъл е и разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.248, ал.1, предл.2 ГПК,  Бургаският окръжен съд

 

                                                                        О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№12426/05.08.2019г., озаглавена „Касационна жалба“, подадена от адв. Н.А. като пълномощник на Х.В.И., с която се иска изменение на решение №VI-5 от 23.07.2019г. по в.гр.д.№1758/2018г. на Бургаския окръжен съд и присъждане на разноски в полза на въззиваемата за въззивната инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

 

 

 

2.